РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Пловдив, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000465 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З*"Б." АД – гр.С., бул."Д.Б." № **, №**,
ЕИК ***, със съдебен адрес: гр.С., бул."Д."Б." № ** – чрез адв. М. Г. против
решение №79/23.02.2023г., постановено по търг.д. № 384/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено З*"Б." АД – гр. С. да
заплати на Б. В. Р. обезщетение над 120 000 лева до присъдения размер от 200
000 лева, в частта, с която на Л. Л. Л. е присъдено обезщетение над 120 000
лева до присъдения размер от 200 000 лева, в частта, с която на Д. Л. Л. е
присъдено обезщетение над 120 000 лева до присъдения размер от 200 000
лева, в частта, с която на Л. Л. Г. е присъдено обезщетение над 100 000 лева
до присъдения размер от 150 000 лева, в частта, с която на И. В. Г. е
присъдено обезщетение над 100 000 лева до присъдения размер от 150 000
лева, които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от всеки от ищците
вследствие смъртта на Л. Л. Л., починал на ***г. г., в резултат на ПТП,
осъществило се на *** г. на път** при разклона на с.К., с посока на движение
1
гр.К., причинено от С.Ц.С., при управление на л.а. „Х.А.“, с рег. № ***,
застрахован при З*"Б." АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, в частта с която е присъдена законна лихва
върху главниците, считано от 25.09.2000г. до окончателното изплащане, както
и в частта за разноските.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Твърди се неправилност на съдебния акт
в обжалваната му част, поради несъответствие на размерите на присъдените
обезщетения с критериите за справедливост.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените искове на Б. В. Р., Л. Л. Л. и Д. Л. Л. за разликата над
120 000 лева, а исковете на Л. Л. Г. и И. В. Г. да отхвърли за разликата над
100 000 лева, над които размери счита претенциите за прекалено завишени, а
уважаващото ги решение – несъобразено с критериите за справедливост.
Въззиваемите страни Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и
законен представител Б. В. Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. В. Р., Л. Л. Г. и И. В. Г. – всички, представлявани от адв. Б. И.
с адрес: гр.С., ул."Г.И." №**, ет.* изразяват становище за неоснователност на
жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята
майка и законен представител Б. В. Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и
законен представител Б. В. Р., Л. Л. Г. и И. В. Г. – всички, представлявани от
адв. Б. И. с адрес: гр.С., ул."Г.И." №**, ет.* против решение №79/23.02.2023г.,
постановено по търг.д. № 384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в
частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. В. Р. за заплащане на
обезщетение за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до
предявения размер от 250 000 лева, в частта с която е отхвърлена претенцията
на Л. Л. Л. за заплащане на обезщетение за разликата над присъдения размер
от 200 000 лева до предявения размер от 250 000 лева, в частта с която е
отхвърлена претенцията на Д. Л. Л. за заплащане на обезщетение за разликата
над присъдения размер от 200 000 лева до предявения размер от 250 000 лева,
в частта с която е отхвърлена претенцията на Л. Л. Г. за заплащане на
обезщетение за разликата над присъдения размер от 150 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева и в частта с която е отхвърлена
2
претенцията на И. В. Г. за заплащане на обезщетение за разликата над
присъдения размер от 150 000 лева до предявения размер от 200 000 лева,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 25.09.2000г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
В жалбата са изложени съображения относно противоречие на
обжалваното решение с материалния закон и неудовлетворяване на критерия
за справедливост при определяне на размера на дължимите обезщетения за
неимуществени вреди. Молят съда да отмени решението в обжалваната му
част като уважи предявените искове в претендираните размери.
По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от ответника З*"Б."
АД – гр. С., бул."Д.Б." №**, ЕИК*** - чрез адв. М. Г., с който е изразено
становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Постъпила е частна жалба вх. №*** от 19.05.2023г. от З*"Б." АД против
Определение №467/21.04.2023г., постановено по т.д. №384/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за
разноските с присъждане допълнително на сумата 9 825 лева адвокатско
възнаграждение.
Постъпил е отговор по частната жалба от Б. В. Р., Л. Л. Л., Д. Л. Л., Л. Л.
Г. и И. В. Г. - чрез адв. Б. И., с който се изразява становище за нейната
неоснователност.
Постъпила е частна жалба вх. №***г. от Б. В. Р., Л. Л. Л., Д. Л. Л., Л. Л.
Г. и И. В. Г. - чрез адв. Б. И. против Определение №467/21.04.2023г.,
постановено по т.д. №384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на
постановеното решение в частта за разноските с присъждане допълнително на
сума над 22 896 лева до 25 650 лева за адвокатско възнаграждение.
По тази частна жалба не е постъпил отговор от З*"Б." АД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432
ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
3
Ищците Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен
представител Б. В. Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. В. Р., Л. Л. Г. и И. В. Г. – всички, представлявани от адв. Б. И.
с адрес: гр.С., ул."Г.И." №**, ет.* твърдят, че на ***г., на път**, при разклона
на с.К., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал
Л. Л. Л. – съпруг на Б., баща на Л. и Д. и син на Л. и И.. Твърдят, че
автомобилната катастрофа е причинена от С.Ц.С., ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Х.“ модел А. с рег. № ***. Твърдят, че ПТП е
причинено от водача С., поради несъобразена скорост съобразно радиуса на
завоя, загуба на контрол над автомобила и навлизане в лентата за насрещно
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, в
резултат на което се стига до челен сблъсък с управлявания от пострадалия Л.
Л. лек автомобил „Ш.Р.”, с рег.№***. Твърдят, че смъртта на техния близък
човек /съответно – съпруг, баща и син/ е пряка и непосредствена последица
от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на
причинената смърт на Л. Л. /техен съответно – съпруг, баща и син/ са понесли
неимуществени вреди – шок, мъка, скръб, отчаяние. Твърдят, че към датата на
ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З*"Б." АД.
Ищците Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен
представител Б. В. Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. В. Р. молят съда да осъди ответника З*"Б." АД – гр. С. да им
заплати по 300 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от всеки един от тях болки и страдания в резултат на
причинената смърт на Л. Л. съпруг на Б. и баща на Л. и Д., който е починал
при пътно – транспортно произшествие, станало на ***г., предизвикано от
виновен водач С.Ц.С., при управление на лек автомобил „Х.“ модел А. с рег.
№ ***, застрахован при З* „Б.” АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица №***, валидна от ***г., заедно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 25.09.2020г., до окончателното изплащане,
както и разноските по делото.
Ищците Л. Л. Г. и И. В. Г. молят съда да осъди ответника З*"Б." АД –
гр. С. да им заплати по 250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за
4
претърпените от всеки един от тях болки и страдания в резултат на
причинената смърт на техния син Л. Л., който е починал при пътно –
транспортно произшествие, станало на ***г., предизвикано от виновен водач
С.Ц.С., при управление на лек автомобил „Х.“ модел А. с рег. №***,
застрахован при З* „Б.” АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица №***, валидна от ****г., заедно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на
уведомяването на застрахователя - 25.09.2020г., до окончателното изплащане,
както и разноските по делото.
Ответникът З*"Б." АД – гр. С., бул."Д.Б." №**, ЕИК*** с отговор на
исковата молба оспорва предявените искове. Оспорва механизма на ПТП и
причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на Л. Л.. Счита
претендираните от тях обезщетения за прекомерно завишени по размер и
неотговарящи за критериите за справедливост. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”.
Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищците – синове
на починалия за основателни до размери от по 200 000 лева, на съпругата – за
сумата 200 000 лева, а на ищците – родители на починалия – за по 150 000
лева и ги е отхвърлил за разликата до пълните предявени размери от по
300 000 лева за синовете и съпругата и от по 250 000 лева – за родителите.
Ответникът обжалва решението по отношение ищците синове на починалия
за разликата над 120 000 лева до присъдения размер от 200 000 лева, за
съпругата - за разликата над 120 000 лева до присъдения размер от 200 000
лева и за родителите – за разликата над 100 000 лева до присъдения размер от
150 000 лева. Ищците обжалват решението в частта, с която са отхвърлени
претенциите им над присъдените размери до 250 000 лева – за синовете и
съпругата и в частта, с която са отхвърлени претенциите им над присъдените
размери до 200 000 лева – за родителите. В отхвърлителната част над 250 000
до 300 000 лева за децата и съпругата и над 200 000 до 250 000 лева – за
родителите и в тази, уважаваща претенциите до 120 000 лева за децата и
съпругата и до 100 000 лева за родителите, решението не е обжалвано и не е
предмет на въззивното производството.
Между страните към момента е влязло в сила решение
5
№79/23.02.2023г., постановено по търг.д. № 384/2022г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено З*"Б." АД – гр. С., бул."Д.Б." №**,
ЕИК*** да заплати до 120 000 лева на съпругата и синовете на почиталия и до
100 000 лева на родителите на същия, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от
всеки от ищците вследствие смъртта на Л. Л.ов Л., починал на ***г. г., в
резултат на ПТП, осъществило се на *** г. на път ** при разклона на с.К., с
посока на движение гр.К., причинено от С.Ц.С., при управление на л.а.
„Х.А.“, с рег. № ***, застрахован при З*"Б." АД по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва.
Ето защо настоящата инстанция не обсъжда въпроса за това настъпило ли е
ПТП на ***г., причинно – следствената връзка между ПТП и травмите на
ищеца, отговорността на водача С.Ц.С., сключената от последната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника.
Следва да бъдат разгледани жалбите относно размера на определеното
обезщетение, репарира ли то в достатъчна степен травмите на ищците,
настъпили вследствие на ПТП.
Видно от представеното писмо изх. №***г. З*"Б." АД е отказал
изплащане на обезщетения като се е позовал на неангажирани доказателства
за виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. В това писмо
се съдържа признание на обстоятелството, че ищците са отправили писмена
застрахователна претенция до З*"Б." АД за заплащане на застрахователно
обезщетение и че това искане е достигнало до ответника на ***г. Горното
води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.
Родствените връзки на ищците с починалия в резултат на ПТП се
установяват от представените удостоверение за наследници, удостоверение за
родствени връзки и удостоверения за раждане.
Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени подробно от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице
близки отношения и дълбока привързаност между ищците и починалия. За
всички смъртта на Л. била шок и тежка загуба. Родителите буквално
изведнъж са рухнали. Той е бил много грижовен син, баща и съпруг. Обаждал
се е всеки ден на родителите си, интересувал се е как са, имат ли нужда от
6
нещо, през почивните дни ги е посещавал в Т. със семейството си. Родителите
са съкрушени, Л. почти не говори, а И. не може да спи, опитва се да се държи,
заради внучетата. На съпругата Б. и е много трудно, защото е останала сама с
децата, които са още малки, при разговори за Л. тя непрекъснато плаче.
Животът и е станал много затворен. Двамата със съпруга и са споделяли
много общи интереси. Запознали са като туристи, били са в една група за
високопланински туризъм. Били са много щастливо семейство. През
почивните дни са излизали в планината и с децата. Децата били много
привързани към баща си. Големият син Л. е изживял шок от смъртта на баща
си, питал къде е отишъл, каква е причината някой да си тръгва, после отказал
да говори в детската градина, дистанцирал се, не участвал в занимания с
другите деца. И двете деца гледат в къщи снимката на баща си и споделят, че
искат той да е с тях. Няма друг мъж в семейството, а дядо им е далече. От
гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите много
близки отношения между ищците и Л. – техен съпруг, баща и син основани на
обич, грижа и взаимна привързаност.
Видно от представеното извлечение от електронната страница на
Гаранционен фонд за лек автомобил „Х.“ модел А. с рег. № *** е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица по полица №***,
валидна от ***г., издадена от З*"Б." АД /стр.7 от делото/. От нея се
установява наличието на застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на увреждането. С.Ц.С. като водач на лекия автомобил се явява
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
7
За вредите и техния размер: Установява се от показанията на
свидетелите, че ищците са претърпели значителни болки и страдания,
свързани със загубата на техния баща, съпруг и съответно - син. Те са били в
състояние на стрес, отчаяние, изпълнени с тъга и скръб.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците
болки и страдания за основателни. Същите са претърпели значителни по
степен емоционални и психически вреди. Това води до извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек, който е бил все
още много млад, опора на всички близки, грижовен и обичан, но и при
отчитане на социално – икономическите условия в страната те към настоящия
момент, а към момента на ПТП, съдът счита, че Окръжният съд е определил
справедлив размер на обезщетенията за всеки от ищците.
От това следва, че решението следва да бъде потвърдено във всяка от
обжалваните му части – осъдителна и отхвърлителна.
Частната жалба на З*"Б." АД с вх. №*** от 19.05.2023г. против
Определение №467/21.04.2023г., постановено по т.д. №384/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за
разноските с присъждане допълнително на сумата 9 825 лева адвокатско
възнаграждение, е частично основателна. С молба от 29.08.2022г. ответникът
е представил три договора за правна помощ всеки за по 9 120 лева с ДДС /или
общо за 27 360 лева/ по всеки от трите субективно съединени иска – на Б. В.
Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен представител Б. В. Р., Д. Л.
Л., действащ чрез своя баща и законен представител Б. В. Р., като по всеки от
тях е отбелязано, че сумата 9 120 лева е платена изцяло в брой. С молба от
19.01.2023г. ответникът е представил още три договора за правна защита и
съдействие, в които размерите на възнагражденията са предоговорени. По
всеки един от тези три допълнително представени договора
възнаграждението е 11 280 лева с ДДС. Така общият размер на договореното
възнаграждение за защита по всеки един от трите субективно съединени иска
- на Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен представител Б. В.
8
Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен представител Б. В. Р., е в
размер на 20 400 лева с ДДС /9120 лв. плюс 11280 лв./. Няма основание за
намаляване на възнаграждението, доколкото след изменението на Наредба
№1/2004г. /ДВ, бр.88/04.11.2022г./ то е уговорено в размер на минималното
такова съобразно размерите на исковете. По всеки един от договорите обаче
са представени доказателства за плащане на сумата 10 575 лева по банков път
/т.е. платено е със 705 лева по-малко от претендираното/. Или доказателства
за плащане са налице за 19695 лева по двата договора за възнаграждение по
всеки от субективно съединените искове. Следователно на ответника за
дължими още 9120 лева за адвокатско възнаграждение. Следва обжалваното
определение да се отмени в частта, с която е отказано изменение на
решението в частта за разноските и на ответника се присъдят допълнително
още 9120 лева за адвокатско възнаграждение. До пълния претендиран размер
от 9 825 лева молбата е неоснователна, тъй като няма доказателства за
плащане на уговореното възнаграждение в пълния му размер. За разликата
над 9 120 лева до претендирания размер от 9 825 лева обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди.
Частната жалба вх. №***г. от Б. В. Р., Л. Л. Л., Д. Л. Л., Л. Л. Г. и И. В.
Г. - чрез адв. Б. И. против Определение №467/21.04.2023г., постановено по
т.д. №384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателите за изменение на постановеното
решение в частта за разноските с присъждане допълнително на сума над
22 896 лева до 25 650 лева за адвокатско възнаграждение, е основателна.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъществената,
уговорена като безплатна, правна защита по исковете на Б. В. Р., Л. Л. Л. и Д.
Л. Л. съобразно уважената част от претенциите, е в размер на 5530 лева за
всеки от тримата /или общо 16 590 лева/. За осъществената, уговорена като
безплатна, защита по исковете на Л. Л. Г. и И. В. Г. съобразно уважената част
от претенциите, е дължима сума в размер на 4 530 лева за всеки от двамата
/или общо за двамата – 9060 лева/. Така общо дължимата сума за адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адв. Б. И. представителство и защита на
ищците пред Окръжен съд – Пловдив е в размер на 25 650 лева /16 590 лева
плюс 9060 лева/. Следва да се отмени обжалваното определение, с което е
отказано изменение на постановеното решение в частта за разноските като на
адв. Б. И. се присъдят още 2 754 лева.
9
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на жалбоподателите се дължат
разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. На
основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на адв. Б. Ц. И. с адрес: гр.
С., ул. „Г. И.“ №**, ет.* ап.* е дължима сумата 30 450 лева /по 7050 лв. за
защита по жалбите против решението относно присъдените суми на Б. В. Р.,
Л. Л. Л. и Д. Л. Л. и по 4650 лева – за защитата по жалбите против решението
относно присъдените суми на Л. Л. Г. и И. В. Г. / за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство във въззивното производство на
ишците. Сумата е определена съобразно уважената и отхвърлена част от
жалбите в съответствие с чл.9 ал.1 и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК следва Б. В. Р., Л. Л. Л., Д. Л. Л., Л.
Л. Г. и И. В. Г. да заплатят на З* „Б.” АД сумата 28 200 лева /с ДДС/ - или по 5
640 лева всеки от тях – съразмерно на отхвърлената и уважена част от
жалбите. С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №79/23.02.2023г., постановено по търг.д. №
384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено
З*"Б." АД – гр. С. да заплати на Б. В. Р. обезщетение над 120 000 лева до
присъдения размер от 200 000 лева, в частта, с която с която е осъдено З*"Б."
АД – гр. С. да заплати на Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен
представител Б. В. Р., обезщетение над 120 000 лева до присъдения размер от
200 000 лева, в частта, с която с която е осъдено З*"Б." АД – гр. С. да заплати
на Д. Л. Л., действащ чрез своята майка и законен представител Б. В. Р.
обезщетение над 120 000 лева до присъдения размер от 200 000 лева, в частта,
с която с която е осъдено З*"Б." АД – гр. С. да заплати на Л. Л. Г. обезщетение
над 100 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева, в частта, с която с
която е осъдено З*"Б." АД – гр. С. да заплати на И. В. Г. обезщетение над
100 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева, които суми представляват
обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени от всеки от ищците вследствие смъртта на Л. Л.ов Л., починал на
10
***г. г., в резултат на ПТП, осъществило се на *** г. на път ** при разклона
на с.К., с посока на движение гр.К., причинено от С.Ц.С., при управление на
л.а. „Х.А.“, с рег. № ***, застрахован при З*"Б." АД по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в частта с която е
присъдена законна лихва върху главниците, считано от 25.09.2000г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №79/23.02.2023г., постановено по търг.д. №
384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на Б. В. Р. за заплащане на обезщетение за разликата над
присъдения размер от 200 000 лева до предявения размер от 250 000 лева, в
частта с която е отхвърлена претенцията на Л. Л. Л., действащ чрез своята
майка и законен представител Б. В. Р., за заплащане на обезщетение за
разликата над присъдения размер от 200 000 лева до предявения размер от
250 000 лева, в частта с която е отхвърлена претенцията на Д. Л. Л., действащ
чрез своята майка и законен представител Б. В. Р., за заплащане на
обезщетение за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до
предявения размер от 250 000 лева, в частта с която е отхвърлена претенцията
на Л. Л. Г. за заплащане на обезщетение за разликата над присъдения размер
от 150 000 лева до предявения размер от 200 000 лева и в частта с която е
отхвърлена претенцията на И. В. Г. за заплащане на обезщетение за разликата
над присъдения размер от 150 000 лева до предявения размер от 200 000 лева,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 25.09.2000г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Определение №467/21.04.2023г., постановено по т.д.
№384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е оставено
без уважение искането на З*"Б." АД – гр. С., бул."Д.Б." №**, ЕИК*** за
изменение на постановеното решение в частта за разноските относно
присъждане допълнително на сума до размер от 9 120 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен
представител Б. В. Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. В. Р., Л. Л. Г. и И. В. Г. да заплатят на З*„Б.” АД сумата 9 120
лева – разноски в първоинстанционното производство /допълнително над
присъдената сума от 10 575 лева/.
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на З*"Б." АД – гр. С.,
бул."Д.Б." №**, ЕИК*** против Определение №467/21.04.2023г., постановено
по т.д. №384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното
решение в частта за разноските за разликата над 9 120 лева до претендирания
размер от 9 825 лева, като неоснователна.
ОТМЕНЯ Определение №467/21.04.2023г., постановено по т.д.
№384/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е оставено
без уважение искането на Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и
законен представител Б. В. Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. В. Р., Л. Л. Г. и И. В. Г. - чрез адв. Б. И. за изменение на
постановеното решение в частта за разноските с присъждане допълнително на
сума над 22 896 лева до 25 650 лева за адвокатско възнаграждение на адв. Б.
И. за осъщественото от него безплатно представителство и правна защита на
ищците пред Окръжния съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З*"Б." АД – гр. С., бул."Д.Б." №**, ЕИК*** да заплати на
адв. Б. Ц. И. с адрес: гр. С., ул. „Г. И.“ №**, ет.* ап.* допълнително сумата 2
754 лева /над определеното от Окръжния съд адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.1 от ЗА в размер на 22 896 лева/ за осъщественото от него безплатно
представителство и правна защита на ищците пред Окръжния съд.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА З*"Б." АД – гр. С., бул."Д.Б." №**, ЕИК*** да заплати на
адв. Б. Ц. И. с адрес: гр. С., ул. „Г. И.“ №**, ет.* ап.* сумата 30 450 лева /по
7050 лв. за защита по жалбите против решението относно присъдените суми
на Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен представител Б. В.
Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен представител Б. В. Р. и по
4650 лева – за защитата по жалбите против решението относно присъдените
суми на Л. Л. Г. и И. В. Г. / за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство във въззивното производство на ишците.
ОСЪЖДА Б. В. Р., Л. Л. Л. действащ чрез своята майка и законен
представител Б. В. Р., Д. Л. Л., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. В. Р., Л. Л. Г. и И. В. Г. да заплатят на З* „Б.” АД сумата
28 200 лева /с ДДС/ - или по 5 640 лева всеки от тях – разноски в
производството пред въззивния съд съразмерно на отхвърлената и уважена
12
част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13