Р Е Ш Е Н И Е
№ 668/9.4.2020г.
Град Пловдив, 09.04.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
С. Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 216 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Радима
52” ЕООД против решение № 241 от 15.11.2019 г. на министъра на околната среда и
водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 02480020
от 20.08.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект за плаващо съоръжение
в язовир „Въча” – несамоходна плаваща база Б-165 „Модър”.
Според дружеството-жалбоподател решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при липса на мотиви, в противоречие с
материалноправните норми, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Иска
се отмяна на оспореното решение и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли да
се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения по същество са изложени в депозираните писмени бележки.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси
пряко се засягат от оспореното решение, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено с писмо с обратна разписка на 18.11.2019 г. (л.32 от адм.
д. № 471/2020 г. на ВАС). Жалбата е срещу решение, което съгласно чл.77, ал.3 ЗВ подлежи на обжалване по
реда на АПК. Изложеното налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
От събраните писмени доказателства се установява, че
на дружеството е издадено разрешително за ползване на воден обект № 02480020 от
20.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което на „Радима 52” ЕООД, с цел – отдих и воден спорт с несамоходна
плаваща база Б-165 „Модър”, е разрешено ползването на акваторията на язовир
„Въча”, в местността „Нейчов чифлик”, в землището на
с. Михалково, община Девин, област Смолян, ЕКАТТЕ 48547, с краен срок на
действие – 15.11.2013 г. С решение № 204 от 26.09.2013 г. на министъра на
околната среда и водите е продължен срокът на действие на разрешителното до
31.12.2015 г., изменени са целта на ползването, създадени са нови раздели – водно
тяло, административно-териториална единица ЕКАТТЕ и параметри на разрешеното
ползване, създадено е приложение № 1, включващо условията, при които се
предоставя правото на ползване, условията за изменение, прекратяване и отнемане
на разрешителното, условията за контрол и условията за ограничаване на правата.
Със заявление от 20.08.2015 г. дружеството е поискало
ново продължаване на срока на действие на разрешителното. С решение № 230 от
22.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите производството по
издаване на ново решение е спряно до приемане на нов актуализиран ПУРБ за
Източнобеломорски район.
С решение № 1106 от 29.12.2016 г. на МС е приет Плана
за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейното управление за периода 2016-2021 и националната
програма за изпълнението му.
С решение № 12483 от 20.09.2019 г., постановено по
адм. дело № 1752/2017 г. на ВАС, ІІІ о., е отменен ПУРБ в ИБР за периода
2016-2021 и националната програма за изпълнението му, приет с решение № 1106 от
29.12.2016 г. на МС, в частта относно предвидените мерки по отношение на водно
тяло язовир „Въча” за опазване на повърхностните води, предназначени за
питейно-битово водоснабдяване, чрез предприемане на следните мерки: мярка
„Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване” (код DW_4), действие „3. прекратяване след изтичане на срока на
действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени
за питейно водоснабдяване, за обекти и дейности, които са несъвместими с
ползването им за питейно водоснабдяване” (код DW_4_3) и действие „4.
преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени
за питейно-битово водоснабдяване, за обекти и дейности, които са несъвместими с
ползването им за питейно водоснабдяване” (код DW_4_4). Това съдебно решение е
било обжалвано пред петчленен състав на ВАС и към настоящия момент е образувано
адм. дело № 16380/2019 г. на петчленен състав на І колегия, като според
официалния сайт на ВАС касационната жалба предстои да бъде разгледана в открито
заседание. Т.е., макар част от ПУРБ за 2016-2021 да е бил отменен по реда съдебния
контрол за законосъобразност, това съдебно решение не е влязло в сила и все още
в правния мир ПУРБ съществува такъв, какъвто е приет от МС.
С оспореното решение № 241 от 15.11.2019 г. – предмет
на настоящото съдебно производство – министърът на околната среда и водите е
приключил образуваното по заявлението от 20.08.2015 г. на „Радима
52” ЕООД производство и е отказал продължаване на срока на действие на
разрешително № 02480020 от 20.08.2009 г., защото в ПУРБ 2016-2021 язовир „Въча”
е определен като самостоятелно силно модифицирано повърхностно водно тяло, с
умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние, включено в регистъра
на зоните за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване, и с поставена екологична цел – постигане на добро състояние по
амониеви йони, опазване на доброто химично състояние и предотвратяване
влошаването му, както и предвид мерките и действията, предвидени за язовир
„Въча” – мярка код DW_4 и действия код DW_4_3 и код DW_4_4. С оглед на тези
мерки и действия за изпълнението им, както и обстоятелството, че плаващите бази
са потенциален източник на замърсяване на водите, поради което дейността е
несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване,
министърът на околната среда и водите е направил извод, че искането за
продължаване на срока на действие на разрешителното е недопустимо спрямо
мерките и предвижданията на ПУРБ 2016-2021 и противоречи на чл.49, ал.1, т.3 и
4 ЗВ.
В хода на съдебното производство не са събирани нови
доказателства, доколкото представеното решение № 230 от 22.12.2015 г. е част от
административната преписка по издаване на оспореното решение.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Страните нямат
спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на закона и на ПУРБ
2016-2021.
Съгласно чл.78, ал.2 ЗВ органът по чл.52, ал.1
продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в
срока по ал.1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания
или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото
разрешително. В настоящия случай отказът е направен на основание чл.78, ал.2,
т.2 ЗВ, защото ПУРБ 2016-2021 изрично предвижда прекратяване след изтичане на
срока на действие на съществуващите разрешителни (действие код DW_4_3) и
преустановяване издаването на нови разрешителни (действие код DW_4_4).
Настоящият случай попада в хипотезата на съществуващо
разрешително със срок на действие до 31.12.2015 г., за което в срока по чл.78,
ал.1 ЗВ, в редакцията към ДВ, бр.61 от 2010 г., е било подадено заявление за
продължаване на срока на действие на разрешителното, но съгласно мярка код DW_4
и действия код DW_4_3 и код DW_4_4 от ПУРБ 2016-2021 това разрешително следва
да бъде прекратено. ПУРБ, който е общ административен акт, приет с решение на
МС, установява категорична забрана за продължаване на действието на
разрешителни, чийто срок е изтекъл, следователно министърът на околната среда и
водите действа в условията на задължителна администрация и няма право на
преценка – единствената възможност, която му предоставя както и ПУРБ, така и
законът (чл.78, ал.2, т.2 ЗВ), е да откаже продължаването на срока на действие
на разрешителното за ползване на воден обект.
В този смисъл без правно значение за
законосъобразността на оспореното решение е обстоятелството, че
административният орган не е доказал причинно-следствена връзка между поставянето
на плаващата база във водите на язовир „Въча” и влошаването на качеството на
водата в язовира. Административният орган няма това задължение, доколкото отказът
е направен на формално основание – наличие на забрана, въведена в ПУРБ
2016-2021.
Административният орган е посочил и второ основание за
отказа – противоречие с чл.49, ал.1, т.3 и 4 ЗВ, предвиждащ, че по смисъла на
този закон обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане
или ползване се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за
управление на речния басейн или негативни въздействия върху качеството на
водите. С оглед на така дадената законодателна уредба в настоящия случай
продължаването на срока на действие на разрешителното очевидно би довело до
нарушаване на обществените интереси.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател за неспазване на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и
липсата на фактически и правни основания за издаване на оспореното решение. Решението
съдържа достатъчно ясно и подробно изложение на фактическите установявания и на
правните изводи относно невъзможността за продължаване на срока на действие на
издаденото разрешително. В оспореното решение изрично е посочено, че плаващите
бази представляват потенциален източник на замърсяване на водите и че дейността
им е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване. Потенциалната
опасност не подлежи на доказване и това е едно предположение, базирано на обективни
и безспорно установени факти – ползването на несамоходна плаваща база Б-165
„Модър” за отдих и воден спорт, с достъп на много хора и генериране на голямо
количество отпадъци и отпадни води.
Съгласно § 1, т.25 ДР ЗВ, съдържащ легалното
определение на понятието „ползване” на водния обект, това е всяка дейност в
него, която притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.
Доколкото дейността на „Радима 52” ЕООД предполага посещаването
на плаващата база от неограничен брой хора, то несъмнено тази дейност притежава
потенциал за неблагоприятно въздействие върху качеството на водата в язовир
„Въча”.
Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател
за нарушаване на чл.6, ал.1 АПК. От една страна, постановеното съдебно решение
по адм. дело № 1752/2017 г. на ВАС, ІІІ о., не е влязло в сила, а от друга
страна, съдът не е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на ПУРБ
2016-2021 (определение по хода от 10.04.2017 г. по адм. дело № 1752/2017 г.).
Т.е., ПУРБ 2016-2021 е съществуващ в правния мир общ административен акт, който
подлежи на изпълнение както от всички негови адресати, така и от органа, който
го е издал. Следователно, прилагайки действащите към момента на издаване на
оспореното решение правила на ПУРБ 2016-2021, министърът на околната среда и
водите е издал правилно решение при съобразяване на принципа за упражняване на
правомощията по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Спазено е и правилото на чл.6, ал.2 АПК
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Доколкото целта на закона и на ПУРБ 2016-2021 е да осигури интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и да създаде условия за осигуряване
на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води,
намаляване на замърсяването на водите и предотвратяване или намаляване на
вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите,
оспореното решение цели единствено да предотврати по-нататъшно замърсяване на
водите на язовир „Въча” чрез прекратяване на експлоатацията на плаващата база
за отдих „Модър”. Други права и законни интереси на дружеството-жалбоподател не
се засягат, включително по никакъв начин не се ограничава възможността му да
осъществява стопанска дейност по какъвто друг начин намери за добре.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма на
мотивирано решение, при спазване на материалноправните норми и на процесуалните
правила и в съответствие с целта на закона да се опазват
водите на територията на Република България като общонационален неделим
природен ресурс. При
извършената служебна проверка на всички основания по чл.146 АПК, както и с
оглед наведените от дружеството-жалбоподател възражения, съдът намира, че не са
налице основания, които да налагат извод за незаконосъобразност на оспореното
решение, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството да заплати на ответното министерство
сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Радима 52” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя Д.С.М.,
против решение № 241 от 15.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите,
с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 02480020
от 20.08.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект за плаващо съоръжение
в язовир „Въча” – несамоходна плаваща база Б-165 „Модър”.
ОСЪЖДА „Радима
52” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано
от управителя Д.С.М., да заплати на Министерството на околната среда и водите
сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: