РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Разград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно
наказателно дело № 20253330200211 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. И. Г., подадена чрез адв. С. К. С. от АК - Д,
против наказателно постановление № 37-0001070/17.03.2025г. на Началник
ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1600
лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия закон във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. А от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в която счита НП за
незаконосъобразно и в нарушение на административнопроизводствените
правила. Навежда доводи за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
не е посочено точно мястото на извършване на нарушението, както и по какъв
начин контролните органи са формулирали заключенията си относно
осъществено претоварване на осите, съответно установили описаните
стойности от 56 140 кг. Липсват мотиви относно размера на наложената
санкция. Иска се отмяна на НП или намаляване размера на наложеното
наказание глоба. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител
адв. С. на посочените в нея основания и искания, като претендира и
заплащането на разноски.
Въззиваемата страна – Началник ОО „АА“ – Разград при ИА
“Автомобилна администрация” гр.София, в придружителното писмо към
преписката заявява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, правилно
и законосъобразно е проведено административнонаказателното производство.
В АУАН и НП нарушението е описано правилно, пълно и точно, до степен
нарушителят да разбере в какво се състои то, като правилно е наложена и
предвидената в закона санкция в абсолютен размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че надвишава
минималния такъв. При редовност в призоваването не се явява представител в
с.з.
Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването, не се
1
явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 00951 от 12.02.2025г., съставен срещу
жалбоподателя, за това, че “на 12.02.2025г., 14:36:55 ч. обл. Разград, вт.път ІІ-
49, разклона за с. Стражец, координати 43.5547N 26.5102E управлява състав
от ППС-та, състоящ се от влекач Скания Р450 с рег. № СТ***РС от кат. N3 с
прикачено към него полуремарке СТАС С3 СА 336 К с peг. № ТХ****ЕХ от
кат. О4, извършващ обществен превоз на товари на територията на Република
България по маршрут от гр. Кубрат до с. Камено, обл. Бургас, видно от пътен
лист № 0374738/10.02.2025г., превозващ пшеница с товарителница №
0297158/12.02.2025г. и пътно прехвърлителна разписка №
0000116/12.02.2025г., оборудван с дигитален тахограф Stoneridge Electronics
900Z08R7.6, като при проверката установих: 1. Водачът Й. Г. извършва
превоза на пшеница със съчленено ППС, стъстоящо се от МПС с две оси и
полуремарке с три оси, с обща маса 56 140 кг, която маса надвишава нормите
за допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване от 40 000 кг с 16 140 кг, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, видно от 40000 кг с 2640 кг. С
което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.
1, т. 3 б.а от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ”. В акта жалбоподателят
собственоръчно е записал, че няма възражения.
Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на
Г. е наложена глоба в размер на 1600 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП за цитираното нарушение. Към административно наказателната
преписка освен посочените АУАН и НП, са приложени дневна разпечатка от
дигитален тахограф за 12.02.2025г., пътен лист № 0374738/10.02.2025г.,
товарителница № 0297158/12.02.2025г., пътно прехвърлителна разписка №
0000116/12.02.2025г., заповед РД 01-66/29.02.2024г. на Изпълнителния
директор на ИА АА.
Допълнително са изискани и представени копие от утвърден график
за работа на инспекторите за 12.02.2025г., справка от система Контрол за
налични видеозаписи за м. февруари и м. март 2025г., GPS история за
движение и престой на автомобил с рег. № СВ****РЕ за 12.02.2025г. за
периода от 13 до 17ч., карта с отразената траектория на движение на същия
автомобил, както и копие на чертежи със ситуация на пътя и поС.на
организация на движението на републикански път ІІ-49, включваща участъка
от пята по направление гр. Разград – гр. Кубрат от км 37+690 /край на гр.
Разград/ до км 40+514 /отклонение за гарова промишлена зона/.
По делото е разпитан свидетелят М. /актосъставител/, който по
същество потвърждава изложените в АУАН обстоятелства, уточнявайки, че на
водача са били съставени няколко акта, тъй като са констатирали няколко
нарушения. Претоварването са го установили на база представените
официални документи за превоза.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 37-0001070/17.03.2025г. на
Началник ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация”
2
гр.София е издадено от компетентен орган, съответно процесният АУАН е
съставен от компетентни длъжностни лица.
ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за
контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните
длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно Началника на
ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София е
компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по приложената
заповед № РД 01-66/29.02.2024г. на Изпълнителния директор на ИА АА.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите
се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които
не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" въвежда допустима
максимална маса от 40 тона за съчленени ППС от моторно превозно средство
с две оси с полуремарке с три и повече оси.
Процесният случай попада именно под действието на нормата на чл.
6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се
състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на
движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с
изискуемата максимална маса до 40 тона, е управлявано с общо тегло от 56
140 кг.
Посоченото обстоятелство се установява безспорно от представените
от жалбоподателя по време на проверката пътна/прехвърлителна разписка и
товарителница. Последните са годно доказателство за установяване на
посочените в него факти. В тази връзка съдът намира възраженията на
жалбоподателя и неговия повереник за неоснователни. По смисъла на Закона
за автомобилните превози (ЗАвП) документът, който установява
обстоятелствата във връзка с конкретния превоз е товарителницата, която има
обвързваща доказателствена сила (по арг. на чл. 61 от ЗАвП). Тя се издава по
предвидения там ред и следва да има регламентираното от закона съдържание,
в това число и да съдържа брутното тегло или изразеното по друг начин
количество на товара ( чл. 53, ал. 1, т. 7 от ЗАП). По смисъла на чл. 6, ал. 1 от
Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, който може да
установи реалното количество на товара е кантарната бележка или
представената пътна/прехвърлителна разписка в случая. Ето защо и двата
документа са годно доказателство, в които са посочени издателя /продавача/,
купувача, камиона, наименованието на стоката /пшеница/ и количеството.
Това обстоятелство не е било оспорено по време на проверката, а и самия
3
жалбоподател е представил тези документи именно във връзка с товара, като
същите са подробно описани в АУАН и НП, и съответно приложени към
преписката. В случая е ирелевантно отново по изложените по-горе доводи
дали измервателното средство е било годно или негодно. При товаренето и
попълването на необходимите документи относно превоза водачът, респ.
превозвачът не са възразили и и са извършили превоза именно въз основа на
така издадените документи.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП е обосновано, като
правилно е приложен материалния закон при санкциониране на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП /действала към
момента на извършване на нарушението/ се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника именно въз основа на посочената
норма, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в диспозицията
си.
Като разгледа жалбата досежно справедливостта на наложеното
наказание, съдът намери, че същата е основателна, доколкото наложеното
наказание, не съответства на тежестта на извършеното нарушение. По
преписката е било ясно, че жалбоподателят не извършва превоза за себе си, а
очевидно за дружеството, където работи и чиято собственост е ППС-то и
наложената глоба е непосилна за него. По делото липсва обосновка защо
наказващият орган е наложил санкция в размер към средния предвиден в
правната норма. Изложените мотиви от наказващия орган са прекалено общи
и не отразяват конкретните смекчаващи или отегчаващи отговорността
обстоятелства. Липсват доказателства относно трудовото възнаграждение на
жалбоподателя. С оглед на изложеното и предвид липсата на отегчаващи
отговорността на въззивника обстоятелства, съдът намира, че НП следва да
бъде изменено по отношение размера на административната санкция "Глоба",
като същата следва да бъде определена в минимален размер от 500
/петстотин/.
По отношение претенцията за разноски, съдът намира същата за
частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в
административнонаказателното производство страните имат право на
разноски, като с оглед изменение на обжалваното НП изразяващо се в
намаляване размера на наложената глоба, то и претенцията за разноски следва
да бъде уважена съобразно уважената/намаления размер на глобата. Видно от
приложеното пълномощно на упълномощения адв. С. е било заплатено
напълно и в брой възнаграждение в размер на 500 лв., като същият се е явил в
двете с.з. Ето защо съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена в
размер на 312,50 лв., представляваща възнаграждение за адвокат съобразно
намаления размер на глобата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 37-0001070/17.03.2025г. на Началник ОО „АА“ –
Разград при ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на
4
основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП на Й. И. Г. от гр. Добрич, му е наложена
глоба в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия закон
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. А от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на глобата от 1600 лв. на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ОО „АА“ – Разград при ИА “Автомобилна
администрация” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Г. от гр. Добрич сумата от
312,50 лв. /триста и дванайсет лв. и 50 ст./, представляваща възнаграждение за
адвокат съобразно намаления размер на глобата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5