Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. Враца 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен
състав, в публично съдебно заседание на 30.05.2023 г. /тридесети май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 129 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М.М.В. ***, чрез процесуалният му представител адв. Д.Х. ***,
против Решение № 406/25.12.2022 г., постановено по АНД № 592/2022 г. по описа на Районен съд - Враца. С оспореното
решение е потвърдено НП № 22-0967-000116 от 04.02.2022г., издадено от Началник група в
ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца, с което на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
В касационната жалба
се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, както и
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са твърдения, че въззивният
съд не е отчел обстоятелството, че
на настоящия касатор е връчван талон за медицинско изследване,
който не е редовен, с оглед липсата на стикер, което е нарушило правото му на защита. Отправено е
искане обжалваното решение да бъде отменено, а с него и оспореното наказателно
постановление.
В с.з. касаторът редовно призован,
не се явява и не се представлява. От
процесуалният представител на същия - адв. Д.Х., на 26.05.2022 г. е
депозирана молба по хода на делото и по съществото на спора, с приложени към
нея доказателства за заплащане на претендираните разноски.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Враца,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което прави искане оспореното решение да бъде
оставено в сила.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет на касационен
контрол пред настоящата инстанция Решение № 406/25.12.2022 г., постановено по
АНД № 592/2022 г. по описа на Районен
съд - Враца, с което е потвърдено НП № 22-0967-000116 от 04.02.2022г., издадено от Началник група в
ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца. С последното на касатора В. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на
това, че на 20.01.2022 г. около 14.30 ч. в гр. Враца по ул. „Екзарх Йосиф“ до №
22 с посока на движение към ул. „Демокрация“ , управлява собственият си лек
автомобил Фолксваген Tyaper, с рег. №*** и след спирането му за проверка, отказва
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с
техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен №ARМЕ0042. Съставен е АУАН серия GA Акт № 570218/20.01.2022 г., който водачът е подписал и му е бил връчен. Издаден
е и талон за медицинско изследване № 070720.
Въззивния съд е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства,
разпитал е свидетелите, констатирали нарушението, обсъдил е и писмените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал се е защо е достигнал
до крайният си извод за неоснователност на жалбата, въз основа на което е
постановил и съдебния си акт. Правилно е установена фактическата обстановка с
посочване на времето, мястото и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират вмененото във вина на касатора административно нарушение, като
в процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. От правилно установените
факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка
неоснователни са доводите на оспорващия, че издаденият талон за изследване не е
редовен, с оглед липсата на стикер, което е процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози, според която, концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване. В случая М.В. *** за да даде материал
за лабораторен анализ в законоустановения срок. Според императивната разпоредба
на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вземането
на кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, както е посочено и по - горе се извършва в срока за явяване, определен
в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина
и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения
срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето
и часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че
невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за медицинско
изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат
отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите
от извършеното изследване. В случая от събраните по делото доказателства не се
установяват такива обективни причини. Напротив, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства се установява, че на
жалбоподателят е даден съобразен с предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
срок от 45 минути за явяване в мястото за извършване на изследването. В чл. 15
от Наредбата е предвидена хипотеза, в която да се вземе кръв след определеното
време, но само при наличието на обективна невъзможност да се вземе навреме. По
делото обаче не се установиха обстоятелства, които да са препятствали
жалбоподателят да се яви в медицинското заведение, в указания срок.
По безспорен начин са
установени по делото правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на
които са направени и изводите на съда за доказаност на визираното в НП
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В съответствие с точния
смисъл на закона, съдът е посочил, че визираната разпоредба съдържа два
алтернативни способа и при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол или друго упойващо вещество по един от тези способа –
технически или химически в лабораторни условия, е изпълнен фактическия състав
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и следва да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност на посоченото правно основание.
Представеният по
делото протокол с резултати от изследвания от СМДЛ Рамус ООД не следва да бъде
обсъждан, доколкото същият не съответства на изискванията на чл. 19 от чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Предвид
обстоятелството, че наложените наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са фиксирани в
посочената разпоредба по вид, размер и продължителност, правилно районният съд
не е обсъждал въпросът за индивидуализацията им. Обоснован е изводът, че в случая нарушението не може да се приеме за маловажно
и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
След извършена служебна
проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност,
недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в
касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което
оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора не следва да бъдат присъждани разноски на касатора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 406/25.12.2022 г., постановено по
АНД №592/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 22-0967-000116
от 04.02.2022 г., издадено от Началник
група в ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.