Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 269
гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 18.09.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав в публичното заседание на тридесети
юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при секретаря Р.
Андреева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 17 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалба с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят М.С.С., чрез защитник – адв. Р.И. от ВТАК,
обжалва НП № 7/06.12.2019 г. на Директора на Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Областно „Пътно управление“ гр. Велико Търново, с което му е наложено административно
наказание Глоба в размер от 5000.00 лева за нарушение на чл. 53 ал. 1 т. 1 от
Закон за пътищата.
Моли атакуваното НП да бъде отменено
като незаконосъобразно като излага, че в хода на административнонаказателното
производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочили наложено с НП наказание.
От обстоятелствената част на атакуваното НП се ставал ясен механизмът на
причиняване на следите, както и не били извършени измервания в дълбочина,
дължина и ширина. Липсвала представителна власт на директора на Областно „Пътно
управление“ Велико Търново да издаде процесното НП.
Нарушението представлявало случайно деяние, тъй като жалбоподателят,
предвид създадената ситуация, не е могъл и не е бил длъжен да съзнава
общественоопасните последици.
Алтернативно предлага да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно „Пътно
управление“ Велико Търново чрез пълномощник – Е.К. зае становище да се отхвърли
жалбата, а издаденото НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
От събраните доказателства по преписката се установявало по
несъмнен начин осъществен състав на нарушение на чл. 53 ал. 1 т. 1 ЗП.
Не бил приложим чл. 28 ЗАНН тъй като било нарушено асфалтовото
покритие на републикански път с висок интензитет на движение, което
повишавало риска относно безопасността на движението
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2019 г. жалбоподателят управлявал камион “Мерцедес“,
като се движел в посока от кв. „Калтинец“ в посока с. Първомайци. В този момент
се извършвали ремонтни дейности по път ІІ-53 „Поликраище – Горна Оряховица - Елена – Сливен – Ямбол“, свързани с полагане
на асфалтова настилка. При навлизане на превозното средство по път ІІ-53, поради техническа неизправност
се скъсали болтовете на джантите на задни десни колелета, които се откачили. По
този начин продължило придвижването на превозното средство до достигане на банкета, където то преустановило движението си. От момента, в
който паднали задните колелета, до момента на спиране на камиона в
банкета, целостта на
асфалтовото покритие била нарушена, следствие на протриването между
металната част, за която се захващали колелета и асфалта.
Работниците по път
ІІ-53 сигнализирали за случилото се на тел. 112, следствие на което на място пристигнали представители
на пътна полиция при РУ Горна Оряховица,
както и св. М. и В. – служители в Областно „Пътно управление“ гр. Велико Търново.
Св. В. установил, че асфалтовото покритие е нарушено в
дълбочина около 2 см, като това нарушение било с дължина 40 метра и ширина 40
см. Стойностите били отчетени произволно без използване на измервателен уред,
видно от показанията на св. В. и С.,
както и от обясненията на жалбоподателя. Съобразно заявеното пред съда от св. В.
щетата по асфалтовото покритие не можела да се измери по цялата дължина, заради
разположението на превозното средство
върху пътя от една страна. От друга -
дължината на нарушения участък е измерена не с рулетка, а в крачки, като
дълбочината и ширината са преценени от него „на око“.
С обясненията на
жалбоподателя се събраха доказателства, че след
падането на двете колелета на превозното средство, той като негов водач
не е преустановил веднага движението му и не е отбил от платното за
движение, поради наличието на висок
банкет от 15 см. Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя в тази
част, тъй като видно от изготвените фотоснимки от св. М., в пътния участък, където
се е движел жалбоподателя липсва изграден
бордюр, а изгражданият банкет е на нивото на пътното платно(л.16-18).
Св. М. преценил, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 53 ал. 1 т. 1 от Закон за пътищата,
поради което на място бил съставен АУАН № 7/08.11.2019 г. за това, че на републикански път ІІ-53, км 6+437 - 40 м² асфалтовата настилка е с нарушен
износващ слой около 2 см. АУАН бил предявен на С. за запознаване със
съдържанието му и подписан без възражения.
Възражения не постъпили в законоустановения тридневен срок по ЗАНН, поради
което не било извършено разследване на спорни обстоятелства от
административнонаказващия орган.
На основание съставения АУАН, било издадено НП № 7/06.12.2019
г. на Директора на Областно „Пътно управление“
гр. Велико Търново, с което му е наложено административно наказание Глоба
в размер от 5000.00 лева за нарушение на чл. 53 ал. 1 т. 1 ЗП. При описание на
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение от страна на
административнонаказващия орган е вписано, че при км 6+437 от републикански път „Поликраище -
Горна Оряховица- Елена“, жалбоподателят управлява тежкотоварно ППС, като
нарушава 40 кв.м. износващ пласт от асфалтовата настилка на пътя с дълбочина 2
см.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за
обжалване. НП е връчено на 09.12.2019 г.(л.9),
а жалбата е депозирана на 13.12.2019 г.
По същество се явява основателна, поради следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, опорочило издаденото НП и наложеното с него наказание. Видно от
обстоятелствената част на НП липсва описание на нарушението в пълнота, както и
конкретизация на мястото на извършване на нарушението. Като място на
нарушението е посочен републикански път ІІ-53 „Поликраище-Горна Оряховица-
Елена“, при км 6+437. Не е описана посоката на движение на превозното средство,
съотнесена към локацията вписана в НП, а именно км 6+437. От друга страна
общоизвестен факт е, че път ІІ-53 започва от с. Поликраище и приключва в област
Бургас. Така описано като място на извършване на нарушението излиза, че посоката
на движение на превозното средство е от с. Поликраище към гр. Горна Оряховица.
С показанията на св. С., М. и В., както и с обясненията на жалбоподателя обаче се събраха доказателства, че посоката на
движение на превозното средство е била от гр. Горна Оряховица към с.
Първомайци, в който смисъл няма как местоизвършването на нарушението да е на км 6+437, доколкото в противоположната
посока на движение отчитането на километрите би следвало да е в низходящ ред към началната точка(с. Поликраище). На
следващо място е необходимо да се отбележи, че е общоизвестен също и факта, че
дължината на републикански път ІІ-53 е 212 км, поради което буди съмнение дали
действително мястото на извършване на
нарушението е км 6+437.
В атакуваното НП не е описано какво превозно средство е управлявал
жалбоподателя, нито механизма на извършване на нарушението, а тези факти са
съществени и необходими, за да може нарушителят да се запознае в пълнота какво
нарушение му е вменено да е извършил и в тази връзка да организира адекватно
защитата си.
Не на последно място не е описано по какъв начин е нарушен износващия пласт
на асфалтовата настилка, за да може да се прецени от съда, дали е осъществено изпълнителното деяние на
нарушението. Непълнотата в тази връзка също не позволява адекватно да бъде организирана
защитата на жалбоподателя.
Нарушението се явява и недоказано веднъж поради описаните допуснати непълноти
в съдържанието на издаденото НП и на следващо място поради факта, че
контролните органи не са установили с
техническо средство дължината и ширината на засегнатия участък, ведно с
дълбочината на причиненото увреждане. В тази връзка произволно написана в НП се
явява квадратурата на описаното нарушаване на износващия слой, а определянето й
противоречи на правилата за изчисляване на площ. С показанията на св. М. се
събраха доказателства, че дължината на участъка е била 40 метра, а ширината 40
см. В този случай засегната площ би следвало да е 16 м². Според показанията
на св. В. дължината е била 40 метра, а ширината 10 см. В този случай
засегнатият участък следва да е 4 м². Дълбочината на следата отново не е
измерена с техническо средство, който пропуск е в пряка връзка с мотивиране от
страна на административнонаказващия орган на изпълнителното деяние „нарушава“.
В НП е използван и израза „нанасяне на повреди“, по отношение на който също
липсва описание и мотивиране.
За пълнота следва да се отбележи, че ако
можеше да се стигне до обсъждане от страна на съда на извършено деяние
от обективна и субективна страна от С., то не може да се приеме, че става въпрос
за случайно деяние. Това е така, тъй като жалбоподателят в момента, в който е
разбрал, че задните колелета на
превозното средство са в неизправност, не е преустановил движението му, а е
продължил да го управлява известно разстояние, до окончателното му спиране в
банкета. Доказателства в тази връзка са събрани с обясненията му и с
изготвените фотоснимки от контролните органи. Въз основа на изложеното е
безспорно, че С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните последици и е допускал настъпването им. С управлението на
превозното средство по пътната настилка, за неуточнено разстояние, с паднали задни колела не може да
се приеме, че деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Възражението на защитата, че Директорът на Областно „Пътно управление“ гр.
Велико Търново няма компетентност да издаде атакуваното НП е основателно. На
основание чл. 56 ал.3 т. 1 от Закон за пътищата за републиканските
пътища наказателните постановления се издават от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, или от упълномощено от председателя на управителния
съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на Агенция
"Митници" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. В настоящия случай представеното по делото пълномощно не предоставя
представителна власт на Директора на Областно „Пътно управление“ гр. Велико
Търново да издаде НП № 7/06.12.2019 г. Пълномощното предоставя единствено представителна власт на директора
за участие в съдебни производства със страна Агенция „Пътна инфраструктура“.
Въз основа на изложеното в настоящия съдебен акт атакуваното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП
№ 7/06.12.2019 г. на Директора на Областно „Пътно управление“ гр. Велико
Търново, с което на М.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, адв. Р.И., на основание чл. 53 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата
е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер от 5000.00 ( пет хиляди) лева, за нарушение по същия законов текст, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново, в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: