МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №14/10.03.2017г.
по НОХД №27/2017 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА
Н.Ю.И. е предадена на съд, за това, че:
През
периода 07.12.2008г.-07. 08.2016г. в гр.Дулово, обл. Силистра, в условията на
продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери-5 520.84 лева , като не е подала декларации,
изискуеми по чл.49 ал.З от Закона за местни данъци и такси в Дирекция „Местни
приходи“ към община Дулово, в нито един от случаите на получени през периода 190бр.
дарения от различни лица, на обща стойност 140056.51лева- престъпление по чл.255 ал.1 т.1
вр. с чл.26 от НК.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния
състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на
осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което изпълнение да се отложи за срок от пет години, както и глоба в
размер на 2000лв.
Защитникът на подсъдимата излага доводи
за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и моли размерът на
наложеното наказание да се определи в неговия минимум, като след редукцията, да
се отложи за изпитателен срок от три години. Гражданският иск за размера над
сумата от 1480лв намира за неоснователен поради погасяването му по давност за
периодите 2008, 2009, 2010 и 2011г., отделно от това, основавайки се на
ТР4/2016г. не намира, че за местните данъци е приложим реда по ЗЗД. Моли,
гражданският иск да се отхвърли за сумата над 1480лв.
В последната си дума подс.Исмаил
изразява съжаление.
◆◆◆◆◆
Признатите от подсъдимата факти,
изложени в ОА са следните:
Подс. Н.И. в периода
07.12.2008-07.08.2016г. е получавала парични преводи чрез системата „Western
Union”, на обща стойност 140 056.51лв. Тя не е познавала хората, които са
и изпращали парите и е заявила, че не е знаела, че е трябвало да ги декларира.
Паричните средства във валута са били превеждани на нейно име от различни лица
от Кипър и Турция, с които тя е контактувала по телефона.
От заключението на ССЕ е видно, че през
годините подсъдимата е получавала парични средства, както следва:
През
2008г.-14 688.28лв
През
2009г.-26 569.07лв
През
2020г.-29 476.86лв
През
2011г.-27 012.10лв
През
2010г.-23 868.65лв
През
2013г.-8 292.58лв
През
2014г.-6 319.41лв
През
2015г.-3 301.49лв
През
2016г.-528.07
в общ размер 140 056.51лв.
Данъкът, който се дължи в двумесечен
срок от получаването на дарението, съгласно чл.47 ал.3 ЗМДТ, по години е както
следва:
за
2008г.-734.41лв
за
2009г.-1328.45лв
за
2010г.-1031.69лв
за
2011г.-945.42лв
за
2012г.-835.40лв
за
2013г.-290.24лв
за
2014г.-221.18лв
за
2015г.-115.55лв
за
2016г.18.48лв
общият размер на дължимия данък по ЗМДТ
в периода е в размер на 5520.84лв.
◆◆◆◆◆
Признанието на фактите се подкрепя
безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради
тяхната непротиворечивост-обяснения на подсъдимата, свидетелство за съдимост,
ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови извлечения, писма
от община Дулово, НАП, Д“СП“, АЗ, заключение
на ССЕ и др.
Няма причина да не се кредитират
обясненията на подсъдимата, че получените суми, всъщност са дарени от различни
лица, без уговорка за връщането им. Липсват и доказателства в обратна насока.
След като са придобити по безвъзмезден
начин и не са необлагаеми, тези средства са обект на облагане съгл.чл.44 ал.1 и
2 ЗМДТ.
Основният фактически извод посочен в
обвинителният акт се подкрепя от заключението на ССЕ, а именно:
Общият размер на получените парични
преводи чрез международната система за бързи разплащания „Western Union” за
периода от 2008 до 2016г. е 140 056.51лв.
Системата „Western Union“ изисква сумите да се превеждат по банков път
и да се получават лично, като изпращача посочва имената на получателя, от коя
държава е, размера и вида на превода. Лицето, което получава сумата трябва да
представи документ за самоличност, както и уникален десетцифров код съобщен му
от изпращача.
Сумите са получавани в евро и в щатски
долари, като експертизата подробно е посочила получените в отделните банки и
банкови институции по дати и размер суми, изчислен и в левовата им
равностойност.
Дължимият данък се заплаща в двумесечен
срок от получаване на дарението след подаване на декларация по чл.47 ал.3 ЗМДТ.
Същият е изчислен по години в общ размер, тъй като не са подавани декларации, и
е в следния размер:
година
|
доход
|
Данък
по ЗМДТ
|
Дължим
данък
|
2008
|
14688.28
|
5%
|
734.41
|
2009
|
26569.07
|
5%
|
1328.45
|
2010
|
29476.86
|
3.50%
|
1031.69
|
2011
|
27012.10
|
3.50%
|
945.42
|
2012
|
23868.65
|
3.50%
|
835.40
|
2013
|
8292.58
|
3.50%
|
290.24
|
2014
|
6319.41
|
3.50%
|
221.18
|
2015
|
3301.49
|
3.50%
|
115.55
|
2016
|
528.07
|
3.50%
|
18.48
|
За
периода
|
119022.18
|
|
5520.84
|
Видно е, че общият размер на дължимия
данък е 5520.84лв.
◆◆◆◆◆
При решаване на въпросите залегнали в
разпоредбата на чл.301 НПК, се налагат следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, поради
което за подсъдимата е съществувало задължение
за деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.3 от
същия закон вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да
подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения данък в
двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в общината по
постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
С бездействието си подсъдимата
обективно е осъществила състав на престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй като не е подала съответната декларация по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е
декларирала нито едно от получените дарения и по този начин е избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 5520.84лв , които според чл.93 т.14 НК покриват признака
„големи размери”. Всяко едно от тези 190бр.
деяния, поотделно осъществява един и същ състав на това престъпление, извършени
са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите се явяват продължение на
предшестващите от обективна и субективна страна, поради което и престъпленията
са извършени в условията на чл.26 НК.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването
на декларацията ще се избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите
данъци върху получените като дарения суми.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и след
като прецени, че не са налице условията на чл.58а ал. НК определи наказанието
ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно
минало и
оказаното съдействие при разследването. Многобройността на отделните
деяние извършени в този продължителен срок от време, значителността на
придобитите доходи, които средно месечно са в размер на 1460лв , без да е
плащан дължимия данък върху тях, съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства.
Така при условията на чл.5 НК съдът определи наказанието лишаване от свобода
над минималния и под средния размер, а именно 2 години, като така определения размер основание чл.58а
ал.1 НК намали с 1/3. По същият начин е определен и размерът на наложеното
кумулативно наказание глоба, а именно 900лв.
Определеното по този начин наказание би
изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
36 НК, по отношение както на личната, така и на генералната превенция, а
вземайки предвид и чистото съдебно минало на подсъдимата, съдът прецени, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнали и без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, като отложи изпълнението на наказанието за срок от три години.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Налице е противоправно деяние, от което са причинени
вреди в размер на 5520.84лв, налице е и причинна връзка между тях, при която
вредите са пряка и непосредствена последица от престъплението. Налице е и вина.
Наличието на този фактически състав
ангажира имуществената отговорност на подсъдимата по чл.45 ЗЗД, поради което съдът
я осъди да заплати на Община Дулово представлявана от кмета, сумата от 5520.84
лв, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие от престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр.
чл.26 НК, ведно със законната лихва, от
датата на увреждането-07.08.2016г. до окончателното й изплащане.
Съдът не приема за основателни
възраженията за изтекла давност за
периодите 2008, 2009, 2010 и 2011г., тъй като престъплението, което се явява
деликт е едно по смисъла на чл.26 НК, осъществено в процесният период от време,
поради което давността започва да тече от 07.08.2016г.-датата на довършване на
продължаваното престъпление. Не се споделя и възражението, относимо по-скоро към
допустимостта отколкото към основателността на иска, досежно това, че ЗЗД не се
прилага по отношение на местните данъци, а само спрямо постъпващите в държавния
бюджет. Като ощетено лице от престъпление, чиято съставомерност изисква
причиняване на имуществени вреди, общината има право да се конституира като
ищец в процеса и това произлиза от изричната разпоредба на чл.84 НПК.
Предвид изхода на делото подсъдимата е
осъдена да заплати разноските направени в хода на ДП.
Водим от тези съображения съдът постанови
своята присъда.
СЪДИЯ: