ПРОТОКОЛ
№ 42
гр. Златоград, 07.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20245420200073 по опИ. за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. Е. К. - редовно призован – не се явява и не
се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ДИРЕКТОР НА РДГ – С. - редовно призован не
изпраща представител.
От пълномощника на същия гл. юрк. Г. Д. е постъпило Писмо, вх. №
1012/07.04.2025 г., към което е представена Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г.
на Министъра на земеделието и храните, с която са оправомощават
директорите и регионалните директори по горите да издават наказателни
постановления по Закона за лова и опазване на дивеча, ведно с писмени
бележки срещу издаденото НП. Моли да се даде ход на делото в негово
отсъствие.
РП – С.- редовно призована, не изпраща представител и не се
представлява.
СВИДЕТЕЛЯТ А. К. Б. - редовно призован, явява се лично.
СВИДИТЕЛЯТ Е. И. Б. - редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЕМА докладваното по-горе писмо, ведно със Заповед № РД 49-
171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, както и становище
на гл. юрк. Г. Д.
ПРОДЪЛЖАВА съдебното следствие за разпит на призованите
свидетели и прилагане преписката, приложена към гр.д. № 64/2024 г.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за разпит на явилите се
свидетели.
1
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля А. К. Б., на когото сне
самоличността, както следва:
А. К. Б. – Роден на *** г. в гр. З., ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, без родство с жалбоподателя. Имах дело с него за
обезщетение на кучето му.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК.
СЛЕД като бе разяснена отг. по чл. 290 НК и свидетелят заяви, че ще
говори истината, Съдът пристъпи към разпита му.
СВ. А. Б. – На 18.02.2024 г. около 08,50 часа получих обаждане от
майка ми Т. Ю.Б., затова че кучето ми, което се намира на адрес в с. С., ул. „З.“
№ *, се е освободило от каишката – откачило се е и се е отправило в посока с.
Е. р. Къщата на билото е много близко до разклона със с. Е.р. – с
Републиканския път към моста за с. Е. р.. пък. В това дреме ми беше дошъл
на гости Е. Б., който ми е братовчед. Заедно с него се отправихме да търсим
кучето към посоченото място,за да можем да го хванем. При пристигане на
билото чухме кучешки лай, който познах много добре, че е от моето куче,
защото нямаше как да го сгреша. Идваше от местността „М. д.“. Веднага
решихме да се отправим към мястото с автомобил, минавайки покрай къщата
на родителите ми, видяхме баща ми К. Руменов Б., който пожела да се
присъедини към нас, за да хванем кучето, тъй като заем много добре, че там
има пастирски кучете, собственост на сем. К. Отправихме се заедно през
Републикански път 867, който е за С. На около 500 метра от пътя за разклона
на с. С.-З. спряхме с автомобила, за да се ослушаме и видим за кучето, тъй
като там последно го чухме. Стигайки и слизайки от автомобила чухме звуци
от борба на кучета. Пресякохме реката, тъй като се пада в ляво от пътя и
тръгнахме по пътека в гориста местност. Движехме се по пътеката около 5
минути, но от дясно на билото забелязахме три кучета, които познавахме, че
са собственост на К., тъй като сме ловци и често ловуваме в този район.
Същите кучета вече бяха удавили моето куче и дърпаха тялото му. След това
се развикахме, с цел да го отървем по някакъв начин, същите три кучета се
отправиха по билото нагоре, в посока краварника на К.и. Двете кучета бяха
бели на цвят, а третото – със светло кафява глава и черен гръб. Нямаха
спавачки (това синджир около 20-30 см. закрепен за каишката на кучето, а в
края на синджира има около 20-30 см. част от дърво (плукче), което да не
позволява на кучето да преследва дивеч и да развива по-голяма скорост, бяг).
След това се обадих на те. 112 и съобщих за случая. Кучето ми беше
умъртвено на място, нямаше никакви жизнени функции.
ОСВОБОЖДАВА свидетеля Б. от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Е. И. Б. в, на когото сне
самоличността, както следва:
Е. И. Б. – роден на 16.09.1999 г. в гр. С., ЕГН **********, българин,
български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните. Работя в
мандра „А.“.
СЪДЪТ разясни на свидетеля отг. по чл. 290 НК.
2
СЛЕД като бе разяснена отг. по чл. 290 НК и свидетелят заяви, че ще
говори истината, Съдът пристъпи към разпита му.
СВ. Е. Б. – Спомням си за случая през месец февруари миналата
година, когато бях на гости при моя братовчед А. Б.. Това беше сутринта –
към 09,00-10,00 часа, не си спомням точно, когато леля ми Таня Б.а,
която е майка на А. му се обади и му каза,че ловното му куче се е освободило
от каишката и не е в двора. Заедно с А. тръгнахме да проверим и дали кучето е
наоколо, направихме обход. Кучето се чуваше към местността „М.д.“.
Познавам местността, тъй като аз вече 7 години съм ловец и първите 4 години
редовно съм ловувал с ловната група в с. С. и познавам местността много
добре. След като чухме воя на кучето, веднага тръгнахме. Наясно сме, че
точно там е фермата на К. К. с неговите кучета, които са проблемни. Виждал
съм ги. Имали са контакти с мен, агресивни са. Големи бели кучето. Те са
четири. Толкова съм виждал. В конкретния случай, когато отидохме заварихме
три от тези четири кучето. Няма как да ги объркам. Разпознах и трите кучета,
че са собственост на К., тъй като съм ги виждал многократно по-рано. Едното
от тях се отличава особено, по това, че има черен гръб. Кучетата към външни
хора проявяват агресия, кротки са само към собствениците си. Когато сме
ловували там и към нас са били агресивни. Имало е случаи, преди две години
бяха убили друго ловно куче по време на лов. Аз бях там. Видях трите кучета
– две бели и едно бяло с черен гръб. Кучетата бяха върху кучето на братовчед
ми А.. Развикахме се и кучетата се разбягаха към фермата. След като си
тръгнаха установихме, че кучето на А. е умъртвено и по него имаше кръв.
Кучетата на К. нямаха спавачки, имаха каишки, но не и спавачки. Случаят се
случи близо до фермата на К. – 600-700 метра под самата ферма. До колкото
знам задължително трябва да са със спавачки, защото те не им позволяват да
се движат бързо. Слезли са от фермата надолу. На място нямаше други
пашуващи животни, които да пасът. След като установихме, че кучето е
умряло, братовчед ми се обади на тел. 112.
СЪДЪТ ОСВОБОЖДАВА свидетеля Б. от съдебната зала.
СЪДЪТ като взе предвид, че Полицейска преписка № ЗМ-
20/18.02.2024 г. е приложена по гр.д. 64/2024 г., по опИ. на РС – Златоград,
което е обжалвано в СОС и към днешна дата не е върнато в съда, видно от
Писмо, изх. № 186/27.0.2025 г., изготвено от деловодство на РС – Златоград,
намира, че делото ще следва да бъде изискано от ОС – С. за послужване.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА гр.д. 64/2024 г., по опИ. на РС – З. от ОС – С.н за
послужване.
СЪДЪТ намира делото за неизяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.05.2025 г. от 15,30 часа, за когато
се призован неявилите се страни.
3
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,15 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______А.Ч._________________
Секретар: __________Р.Ю._____________
4