Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на шести април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4572
по описа за 2021 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от М.
„У.Б.“ гр. София кв. „Драгалевци, срещу „У.Б.“ АД *** иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника
собствеността на ищеца и осъждането на ответника да предаде на ищеца владението
върху поземлен имот, находящ се в гр. София район „Триадица“ местност „М.ски
ливади – изток“.
Пълномощникът
на ищеца М. „У.НА П.Б.“ излага, че ищецът е собственик на УПИ II-787 в кв. 37 по плана на гр. София, Столична община
район „Триадица“ местност „М.ски ливади – изток“ с площ по графични данни от 7481
кв.м, при граници (съседи) на УПИ по плана: от юг - имот 853, от запад улица
(имот 1537), имот 1538 и имот 1246, от север - имот 2176, от изток - имот 1535
и имот 1454. Според ищеца, на този имот съответстват по кадастрална карта
следните поземлени имоти:
- ПИ с идентификатор
68134.1006.1536, с адрес на
поземления имот по скица от кадастъра: гр. София, район Триадица, с площ на
имота по скица от кадастъра от 7481 кв.м, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, стар идентификатор няма, с номер по предходен план: 787, квартал
37, парцел II, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 68134.1006.1537,
68134.1006.853, 68134.1006.1454, 68134.1006.1453, 68134.1006.1535,
68134.1006.2057, 68134.1006.2176 и 68134.1006.1154;
- и ПИ с
идентификатор 68134.1006.1535, с адрес на поземления имот по скица от
кадастъра: гр. София, район Триадица, с площ на имота по скица от кадастъра от
208 кв., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор няма, с номер по
предходен план: 787 - част, квартал 37 (тридесет и седми), парцел II (втори),
при съседни поземлени имоти с идентификатори: 68134.1006.1453, 68134.1006.1536
и 68134.1006.2057.
Правото на собственост било придобито от М.а въз основа
на Крепостен акт № 204, том III-IV по дело № 692 от
20.04.1906 г., от който е видно, че Драгалевският М. „У.П.Б.“, представляван от
тогавашния игумен йеромонах К., е придобил една ливада в землището на с. Бояна,
местността „Край ливаге“, с площ от 158
декара или 158 000 кв. м. (сто петдесет и осем хиляди квадратни метра),
при съседни: наследниците на М.С., свещеник С.К., С.С., ливада на Боянската
църква „Св. Панталеймон“, Е.С., Д.С.и С.М..
На основание чл. 9 от Закона за трудовата поземлена
собственост (отм.) през 1949 г. от М.а били отнети 254 дка земеделска земя,
след като с писмо от 07.07.1948 г., адресирано до М.а Министерството на
земеделието и горите го е уведомило, че с решението на Поземления съвет,
одобрено с ПМС 21/ 30.06.1948 г., протокол № 58, е определен размерът на
земята, която може да притежава М.а по силата на посочения чл. 9 от ЗТПС
(отм.), който размер е 200 дка. В писмен отговор от 07.08.1948 г. на писмото на
министерството, М.ът е заявил, че ще запази следните имоти: 1). нива от 40 дка
в местността „Раданица“, 2). нива и ливада в местността „Горно ливаге“ с площ
от 127,2 дка и 3). ливада и место в местността „Войнишката ливада“ /„Крива
ливада“/ от 37,9 дка или общо 205,1 дка, като разликата над определения по чл.
9 от ЗТПС (отм.) размер представлява стопански двор на М.а. По този начин
процесният имот - ливадата в местността „Край ливаге“ бил включен в държавния
поземлен фонд.
Според кадастралния план на гр. София от 1950 г.,
придобитият от М.а недвижим имот - ливада в землището на с. Бояна, местността
„Край ливаге“, с площ от 158 декара, впоследствие одържавен на основание чл. 9
от ЗТПС (отм.) е бил включен в регулация и съгласно приетия план съставлявал
- имот с планоснимачен номер 46 от кадастрални листове № 543 и № 544 по кадастралния
план на местността „М.ски ливади - Бяла река“, с площ от 21 573 кв.м., при
съседи: от юг - дере, от запад - ул. „********“, от изток - ул. ****и от север
- имот пл. 65, пл. № 349, пл. № 350, пл. № 351, пл. № 77, пл. № 78 и пл. № 79;
- и имоти с пл. № 4682 с площ от 79 914 кв.м. и пл. № 4682 - А с площ от 15 882 кв.м., нанесени в кадастрални листове №№
543, 544, 568 и 569 по кадастралния план на местността „М.ски ливади - Бяла
река“, при съседи: от юг - имот с пл. № 4682, от запад - имоти пл. № 4680 и пл.
№ 4689, от север - дере и от изток - имот с пл. № 4688.
През 1992 г. по решение на Поземлена комисия „Витоша“ върху описаните имоти с
планоснимачни номера 46, 4682 и 4682-А от кадастрални листи 543, 544, 568 и
569, са нанесени нови имоти с пл. № 365, 366, 367, 368 и 369 в кадастрален лист
568. Със Заповед № РД-57-835/ 02.11.1995 г. на кмета на Столична голяма община,
на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху
одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, било наредено деактуването на имоти с пл.
№ 365, 366, 367, 368 и 369 от кадастрален лист 568 и предаване на същите във
владение на наследниците на Б.Р.П., М.И.Б.и В.Л.К.. В обсега на така
реституираните имоти попадали и част от процесиите имоти с пл. № 46 и 4682,
както и друг новообразуван имот с нов пл. № 604 от кадастрален лист № 543 и №
568 попадал върху имот с пл. 46 с площ на попадащата част от 8988 кв.м. и върху
част от имоти със стар пл. № 4682 и пл. 4682-А с площ от 6650 кв.м.
С Решение от 07.08.1998 г. по адм.дело № 353 по описа за
1996 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 44 състав, влязло
в законна сила на 18.01.1999 г., в производство по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, било отменено решение на Поземлена комисия
„Витоша“ под номер 5688 от 27.11.1995 г., постановено по заявление от
03.02.1992 г., и е постановено вместо него да бъде постановено друго, с което
собствеността върху процесния имот да бъде възстановена на М. „У.Б.“ в
съществуващите и възстановими стари реални граници собствеността върху описания
земеделски имот - ливада от 158.000 дка в землището на с. Бояна, местността
„Край ливаге“, съставляваща съгласно кадастралния план, изработен 1950 г.: 1/ имот с планоснимачен номер 46 от
кадастрални листове № 543 и № 544 по кадастралния план на местността „М.ски
ливади - Бяла река“, с площ от 21 573 кв.м., при съседи: от юг - дере, от запад
- ул. „********“, от изток - ул. ****и от север - имот пл. № 65, пл. № 349, пл.
№ 350, пл. № 351, пл. № 77, пл. № 78 и пл. № 79 и 2/ имоти с пл. № 4682 с площ от 79 914 кв.м. и пл. № 4682 - А с площ от 15 882
кв.м, нанесени в кадастрални листове №№ 543, 544, 568 и 569 по кадастралния
план на местността „М.ски ливади - Бяла река“, при съседи: от юг - имот с пл. №
4681, от запад - имоти пл. № 4680 и пл. № 4689, от север - дере и от изток -
имот с пл. № 4688. В изпълнение на съдебното решение по адм.дело № 353/1996 г.,
CPC, II ГО, 44 с-в, Поземлената комисия на Община Витоша ЕКНМ
13072, Област София - град, със свое Решение № 5841 / 30.11.1999 г. по чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влязло в законна сила на 27.12.1999 г., е възстановила
правото на собственост на М. „У.Б.“ в
съществуващи стари реални граници на следните имоти: ливада от 117.369 дка,
находяща се в строителните граници на село Бояна в местността (квартал) „Край
ливаге“, имоти с пл. № 46, кадастрален лист 543 и 544 от
кадастралния план, изработен 1950 г., с площ 21 573 кв.м, при граници
(съседи): дере, ул. „********“, ул. „409“, имот пл. № 65, пл. № 349, пл. № 350,
пл. № 331, пл. № 77, 78 и 79, пл. №
4682 с площ 79 914 кв.м. и пл. № 4682 - А с площ 15 882 кв.м. (петнадесет
хиляди осемстотин осемдесет и два квадратни метра) от кадастрални листове 543,
544, 568 и 569 по кадастралния план от 1950 г. - при съседи: имот 4681,
имоти 4680, 4689, дере и имот 4688.
С Решение № 50 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. на
Столичен общински съвет бил одобрен регулационният план на местността „М.ски
ливади – изток“. Съгласно този регулационен план от имоти с планоснимачни номера 46 и 4682 бил образуван процесния УПИ № II-787 за жилищно строителство и озеленяване, от квартал по плана на град София,
Столична община, район Триадица, местност „М.ски ливади - изток”, който УПИ бил
нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени
със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК. без
изменение, като ПИ с идентификатор
68134.1006.1536, с адрес на поземления имот по скица от кадастъра: гр.
София, район Триадица, с площ на имота по скица от кадастъра от 7481 кв.м
(седем хиляди четиристотин осемдесет и един квадратни метра), с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, стар идентификатор няма, с номер по предходен план: 787,
квартал 37, парцел II, при съседни поземлени имоти с идентификатори:
68134.1006.1537, 68134.1006.853, 68134.1006.1454, 68134.1006.1453,
68134.1006.1535, 68134.1006.2057, 68134.1006.2176 и 68134.1006.1154, и като ПИ с идентификатор 68134.1006.1535,
с адрес на поземления имот по скица от кадастъра: гр. София, район Триадица, с
площ на имота по скица от кадастъра от 208 кв.м, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, стар идентификатор няма, с номер по предходен план: 787 - част, квартал 37, парцел II, при съседни
поземлени имоти с идентификатори: 68134.1006.1451, 68134.1006.1453, 68134.1006.1536
и 68134.1006.2057.
Ищецът твърди, че ответникът „У.Б.“ АД, владеел
горепосочения имот УПИ № II-787 без правно основание. Ответникът отказвал да напусне
същия имот като твърди, че бил придобил правото на собственост върху имота на
основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.09.2011 г., вписано
в Имотен регистър, СВ - гр. София като акт № 92, том CXV, № от дв. вх. per. 46512 от дата 28.10.2011 г., постановено на основание чл.
496 от ТПК по изпълнително дело 20117810400719 на ЧСИ Г.Д., след проведена публична
продан на празен поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Триадица“
с площ 48 705,00 квадратни
метра, съставляващ по скица имот планоснимачен № 787, попадащ в квартали №№ 34,
37 и 58 (петдесет и осем), по плана на гр. София, местността "М.ски
ливади- изток", одобрен с решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2002
година на СОС, и заповед № РД-09-2-63 от 14.04.2005 година, при съседи на имота
по скица: имот пл. № 788 от квартали № 37, 18 и 12; имот пл.№ 533, от квартали
№ 34 и 30; имот пл. № 44 от квартал № 34; река; имот пл. № 498, от квартал №
58а; имот пл. № 434 от квартали № 57 и 58а; имот пл. № 45 от квартал № 57; имот
пл. № 366 от квартал № 38; имот пл. № 365 от квартал № 38; имот пл. № 45 от
квартал № 37; имот пл. № 658 от квартали № 37, 18, 40 и 39.
За описания имот, по регулационния план, одобрен с
решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2002 година на СОС, и заповеди № №
РД-09-50-33 от 07.11.2005 г., РД-09-263 от 14.04.2005 г. и РД-09-50-1034 от
13.10.2005 година, били отредени следните урегулирани поземлени имоти:
- УПИ II-787 от квартал № 37,
с площ 7 474 квадратни
метра, при съседи по скица: улица; имот планоснимачен № 788 от квартал № 37,
улица,УПИ I, отреден за спорт и озеленяване
урегулиран поземлен имот (парцел) 1 (първи), отреден за спорт и озеленяване;
- УПИ Х-787,
отреден за жилищно строителство, озеленяване и спорт, от квартал № 34, с площ 29 730 квадратни метра,
при съседи по скица: улица; урегулиран поземлен имот XI-787 от квартал № 34; улица; река; УПИ III от квартал № 34; УПИ
VI-533 от квартал № 34; УПИ VII-533, от квартал № 34; УПИ VIII-533 от квартал № 34;
- УПИ XI-787, отреден за жилищно строителство и обществено обслужване, от квартал № 34,
с площ 4 995 квадратни
метра, при съседи по скица: улица, УПИ Х-787 от квартал № 34 и улица;
- останалата част
от имот планоснимачен номер 787, попадал в улици и в квартал № 58.
Според ищеца, посоченият в исковата молба УПИ II-787, отреден
съгласно регулационния план, одобрен с решение № 50 по протокол № 24 от
30.03.2002 г. на СОС и заповед № № РД-0950-33 от 07.11.2005 г., РД-09-263 от
14.04.2005 г. и РД-0950-1034 от 13.10.2005 г. съвпадал изцяло като описание на номер парцел,
планоснимачен номер на имот, номер квартал и граници по регулация, както и по
площ с УПИ № II-787, от квартал 37 (тридесет и седем) по плана на град
София, Столична община, район Триадица, местност „М.ски ливади - изток”,
одобрен с протокол № 24/30.03.2001 г., Решение № 50 на СОС, за който ищецът
твърди, че е негов собствен.
Ищецът твърди, че длъжникът по изпълнителното дело „В. А И.Б.“
ЕООД гр. София не е бил собственик на процесния имот, който бил предмет на
публичната продан. Дружеството длъжник закупило имота от „С.Д.Р“ ООД гр. София
на 28.02.2007 г., а това дружество закупило имота от лицата М.Б.В., Р.Б.П.Е.Б.Ш.като
надледници на Б.Р.П.. По отношение на тези наследници било наредено на
основание чл .1 ал.1 от ЗВСОНИ със заповед № РД-57-8325 от 02.11.1995 г. на
кмета на Столична община деактуването на имоти с площ около 56 000 кв. м и
предаването им във владение на наследниците на Б.Р.П.. Според ищеца М. „У.Б.“,
с решението по адм. дело № 353/1996 г. съдът е приел, че възстановеният по
ЗВСОНИ имот с пл. № 604 от кадастрални листове № 543 и 568, който попадал върху
част от бивш имот пл. № 46 и върху част от имоти стар пл. № 4682 и № 4682а, не
следвало да се възстановява на наследниците на Б.Р.П., а на М.а. По делото било
установено, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ, защото
бил земеделска земя и не попадал в обхвата на ЗОЕГПНС.
На основание тези доводи ищецът М. „У.Б.“ твърди, че е
собственик на УПИ II-787 от кв. 37 по плана на гр.
София, Столична община, район „Триадица“ местност „М.ски ливади изток“, одобрен
с протокол № 24/30.03.2001 г., Решение № 50 на СОС, Заповед № РД -
09-50-1024/22.07.2008 г. и Заповед № РД - 09-50-203 от 17.02.2009 г., с площ по
графични данни от 7481 кв.м, при граници (съседи) на УПИ по плана: от юг - имот
853, от запад улица (имот 1537), имот 1538 и имот 1246, от север - имот 2176,
от изток имот 1535 и имот 1454, който
урегулиран поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. без изменение, като ПИ с идентификатор
68134.1006.1536, с адрес на поземления имот по скица от кадастъра: гр. София,
район Триадица, с площ на имота по скица от кадастъра от 7481 кв.м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, стар идентификатор няма, с номер по предходен план: 787,
квартал 37, парцел II, при съседни поземлени имоти с идентификатори:
68134.1006.1537, 68134.1006.853, 68134.1006.1454, 68134.1006.1453,
68134.1006.1535, 68134.1006.2057, 68134.1006.2176 и 68134.1006.1154, и като ПИ
с идентификатор 68134.1006.1535 , с адрес на поземления имот по скица от
кадастъра: гр. София, район Триадица, с площ на имота по скица от кадастъра от
208 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор няма, с номер по
предходен план: 787 - част, квартал 37, парцел II, при съседни поземлени имоти
с идентификатори: 68134.1006.1453, 68134.1006.1536 и 68134.1006.2057.
УПИ № II-787 бил образуван с приетия регулационен план на
местността „М.ски ливади - изток“, одобрен с Решение № 50 по Протокол № 24 от
30.03.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/ от имоти с планоснимачни номера 46 и 4682, възстановени по
силата на Решение от 07.08.1998 г. по адм.х.дело № 353 по описа за 1996 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 44 състав, влязло в законна
сила на 18.01.1999 г. и на Решение № 5841 от 30.11.1999 г. на Поземлената
комисия на Община Витоша ЕКНМ 13072, Област София град на ищеца М. „У.Б.“.
Ответникът „У.Б.“ АД владеел описания имот без правно
основание, защото той не е ставал или бил някога собственик на посочения имот,
поради това, че го е придобил чрез публична продан по изпълнително
производство, по което длъжникът не е бил собственик на имота. Според ищеца,
ответникът е бил длъжен и е могъл да знае, че дружеството – ипотекарен длъжник
по договора за банков кредит, чието задължение е било предмет на изпълнителното
дело, не е собственик на имота. Поради това ищецът счита, че от влизане в сила
на постановлението за възлагане – 14.10.2011 г., и получаването на владението
върху имота, ответникът „У.Б.“ АД бил недобросъвестен владелец.
На основание изложеното,
пълномощникът на ищеца прави искане до съда да признае за установено по
отношение на ответника „У.Б.“ АД ***, че ищецът М. „У.Б.“ гр. София кв.
„Драгалевци“е собственик на описаните недвижими имоти и на основание чл. 108 от
ЗС да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху имотите. Прави
искане и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 160 том LLV дело 26357 дв. вход. рег. 36405 от 19.07.2005 г. на
нотариус В.М..
Прави
искане и за обезсилване на НА № 25 том LLLVIII дв.вход.рег.№ 54354 от 26.10.2005 г., НА № 132 том 023
дв.вх.рег.№ 9996 от 28.02.2007 г. и постановление за възлагане на недвижим имот
по ИД № 20117810400719 на ЧСИ Г.Д., вписано в Имотен регистър СВ София като акт
№ 92 том CXV дв.вх.рег.№ 46512 от 28.10.2011 г.
Ответникът „У.Б.“ АД *** оспорва
иска със следните възражения:
-
твърдение за право на собственост на ответника върху имотите, придобити според
ответника на основание постановление за възлагане в цитираното в исковата молба
изпълнително дело;
- оспорване на констатациите за правото на собственост на ищеца,
съдържащи се в крепостен акт №204, том III-IV, дело 692 от 20.04.1906 г.;
- твърдение за право на
собственост на праводателя на ответника, което произтича от „верига актове“,
чието начало било поставено с крепостен акт N° 1678, дело N° 2244 от 19.11.1907 г. на I нотариус
при СОС за придобиване от Р.П.чрез покупка на ливада в землището на с. Бояна
местност „Крива“, който имот впоследствие бил одържавен и реституиран по ЗВСОНИ;
- възражение за несъответствие на имота – предмет на възстановяване със
съдебното решение по адм. дело № 353/1996 г. на СРС с имотите – предмет на
исковата претенция.
- при условията на евентуалност
възражение за придобивна давност с твърдение за упражнено от ответника
добросъвестно владение, а в случай, че се приеме недобросъвестно владение,
изявление за присъединяване на владението на праводателя В. а И.Б.“ ЕООД.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С актове за завземане на
недвижим имот за държавен №№ 1124 от 27.04.1949 г., 1123 от 14.09.1949 г., 2260
от 18.06.1950 г., 2261 от 18.06.1950 г. и 2067 от 12.07.1950 г. (том I л. 170-174), издадени по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска
покрита недвижима собственост, от лицата М.И.Б., В.Л.К. и Б. Р.П.са били
завзети следните поземлени имоти: от М.И.Б.– 1/3 ид.част от от ¼ ид.част
от ливада, цялата от 8 декара в с. Бояна, местност „Крива“ и ливада в Боянското
землище в м. „Крива“, цялата от 15 дка и 113 кв. м; от В.Л.К. – ливада в
м-ст „Крива“ в Боянското землище от 16 371 кв. м и 1/3 ид.част от ¼
ид.част от около 100 дка в м. „Крива“ с. Бояна, равняващо се на 8 300 кв.
м; от Б. Р.П.1/3 от ¼ ливада в м. „Крива“ Боянско землище, равняващо се
на 8 дка и 3 ара.
С решение на Отдела по
земеустройство, аграрна реформа и кадастър от 30.06.1958 г. на основание чл. 9
от Закона за трудовата поземлена собственост (отм.) е постановено отчуждаване
на притежавана от М. „У.Б.“ земеделска земя в размер на 264 дка и
причисляването ѝ към фонда на ТПС. Запазени са в собственост на М.а
земеделски земи от 200 дка, съгласно писмото до Комисията по ТПС.
Със заявление № 94-Р-00107 от
12.10.1993 г. наследниците на лицата, от които имотите били отчуждени по
ЗОЕГПНС са направили искане за отписване на завзетите имоти от актовите книги
за държавни и общински имоти (л. 800-801). Със заповед № РД-57-835 от
02.11.1995 г. кметът на Столична голяма община на основание чл. 1 от ЗВСОНИ е
наредил да се отпишат от актовите книги за държавни и общински имоти описаните
по-горе актове и да се предаде във владение на наследниците на М.И.Б., В.Л.К. и
Б. Р.П.имоти с площ около 56 000 кв. м. На това основание, по искане на
наследниците на тези лица - М.Б.В., Р.Б.П.и Е.Б.Ш.бил издаден
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и възстановяване на собствеността с № 55 от 19.07.2005 г. том III рег. № 6811 дело № 419/2005 г. на нотариус В.М., вписан в СВп с вх.рег. № 36405 от 19.07.2005 г. акт № 160
том CV дело № 36257/2005 г. партида № 317285 (том I л. 72). В
него имотът е описан като празен неурегулиран имот в гр. София район „Триадица“
с площ 48 705 кв. м, съставляващ имот с пл. № 787, попадащ в квартали №№
12, 18, 34, 35 и 37 и 58а по плана на гр. София местност „М.ски ливади-изток“,
одобрен с решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2002 г. на СОС и заповед №
РД-09-2-63 от 14.04.2005 г.
Докато е била провеждана реституционната
процедура по ЗВСОНИ пред Столична община, ищецът М. „У.Б.“ от 03.02.1992 г., е направил
искане по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ пред Поземлената комисия Витоша за
възстановяване на собствеността върху земеделски земи, отчуждени по реда на
ЗТПС. С решение от 07.08.1998 г. по адм. дело № 353/1996 г. Софийският районен
съд е отменил решение № 5688 от 27.11.1995 г. на Поземлена комисия Витоша, с
което по заявление вх. № Б 555от 03.02.1992 г. е било отказано възстановяване
собствеността на М. „У.Б.“ в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху
ливада от 158 дка в землището на с. Бояна местност „Край ливаге“. Вместо това,
районният съд е възстановил собствеността на М. „У.Б.“ върху следния земеделски
имот: ливада от 158 декара, находяща се в землището на с. Бояна местност „Край
ливаге“, съставляваща: 1/ имот пл. № 46 от кад. листове № 543 и № 544 по
кадастрален план на местността „М.ски ливади – Бяла река“ с площ 21,573 кв. м,
при съседи: от юг дере, от запад ул. „********, от изток ул. 409 и от север –
имоти пл. № 65, пл. № 349, пл. № 350, пл. № 351, пл. № 77, пл. № 78 и пл. № 79,
и 2/ имоти с пл. № 4682 с площ 79 914 кв. м и пл. № 4682А с площ от 15 882 кв.
м, нанесени в кад. листове № 543, № 544, № 568 и № 569 по кад. план на
местността „М.ски ливади-Бяла река, при съседи: от юг имот пл. № 4682, от запад
имоти пл. № 4680 и пл. № 4689, от север дере и от изток имот пл. № 4688. След влизане
в сила на решението, с изменение на регулационния план на гр. София местност „М.ски
ливади – изток“, одобрено със заповед № РД-09-50-1034 от
13.10.2005 г. на главния архитект на гр. София, от част от площта на поземлени
имоти пл. № 4682 и пл. № 46 и дерето между тях бил образуван УПИ II-787 в кв. 37, с предназначение „за жилищно строителство и озеленяване“.
Лицата М.Б.В., Р.Б.П.и Е.Б.Ш.предявили
установителен иск за собственост срещу М. „У.Б.“, по който иск е било
образувано гр. дело № 8793/2001 г. на СРС (том I л. 243-244). В исковата молба спорният имот бил
индивидуализиран като имот с площ 8988 кв. м, съставляващ част от имот № 604 от
к.л. 543 и 568, целият имот с площ 56 000 кв. м. Делото е било прекратено
с определение № 3 от 15.01.2008 г. по гр.д. № 50/2008 г., след отказ от иска
пред касационната инстанция.
В хода на делото, М.Б.В., Р.Б.П.и Е.Б.Ш.продали
на „С.Д.Р.“ ООД имот с пл. № 787 в кв. 34, 37 и 58 по плана на гр. София м. „М.ски
ливади-изток“, с нотариален акт № 62 от 26.10.2005 г. том IV рег. № 9942 дело № 612/2005 г. на нотариус В.М., вписн
в СВп с вх. рег. № 54354 от 26.10.2005 г. акт № 25 том LLLVIII дело № 39941/2005 г. (л. 68-71). В нотариалния акт е
отбелязано, че за имота, предмет на продажба, по регулационния план, одобрен с
решение № 50 по протокол № 24 от 30.03.2002 г. на СОС и заповеди №№ РД-09-50-33
от 07.01.2005 г., РД-09-263 от 14.04.2005 г. и РД-09-50-1034 от 13.10.2005 г.
са отредени УПИ II-787 от кв.
37 с площ 7474 кв. м, УПИ X-787 от кв. 34 с площ 29 730 кв. м и УПИ XI-787 от кв. 34 с площ 4995,08 кв. м. С нотариален акт
№ 110 от 28.02.2007 г. том I рег. № 1823 дело № 96/2007 г. на
нотариус В.М., вписан в СВп с вх. рег. № 9996 от 28.07.2007 г. акт № 132 том XXIII дело № 5861/2007 г.,„С.Д.Р.“ ООД продал описаните поземлени
имоти на „В. А И.Б.“ ЕООД (л. 63-67).
С НА № 178 от 19.12.2007 г.том III рег. № 7652 дело № 546/2007 г. на нотариус В.А.,
вписан в СВп с вх. рег. № 102442 акт № 103 том XCI дело № 40683/2007 г., „В. А И.Б.“ ЕООД като
кредитополучател, учредил договорна ипотека в полза на ответника „У.Б.“ АД в
качеството на кредитор, върху имотите, между които и УПИ II-787 от кв. 37 с площ 7474 кв. м. С нотариален акт от
същата дата (том I л.
86-88). С НА № 179 от 19.12.2007 г.том III рег. № 7657 дело № 547/2007 г. на нотариус В.А.,
вписан в СВп с вх. рег. № 102443 акт № 104 том XCI дело № 40684/2007 г., „В. А И.Б.“ ЕООД учредил в полза
на ответника „У.Б.“ АД втора ипотека върху същите имоти, включително УПИ II-787 кв. 37, за задължението на „К.Р.И.“ ООД.
Срещу купувача на имота по НА № 110
от 28.02.2007 г. и ипотекарен длъжник на ответника „В. А И.Б.“ ЕООД било
образувано изп. дело № 20117810400719 на ЧСИ Г.Д., по възлагане за събиране на
публично общинско вземане. По изпълнителното дело ответникът „У.Б.“ АД се
конституирал като присъединен кредитор. Съдебният изпълнител насрочил и провел
публична продан на поземлен имот с планоснимачен номер 787 в кв. 34, 37 и 38 с
пло. 48 705 кв. м, за който били отредени УПИ УПИ II-787 от кв. 37 с площ 7474 кв. м, УПИ X-787 от кв. 34 с площ 29 730 кв. м и УПИ XI-787 от кв. 34 с площ 4995,08 кв. м. За купувач на
имота бил обявен единственият наддавач и кредитор по изпълнителното дело –
ответникът У.Б.“ АД. С постановление от 27.09.2011 г. (ИД л. 134) съдебният
изпълнител възложил имота на ответника.
По
делото са изготвени първоначална и тройна съдебно-технически експертизи за
индивидуализация на имотите, предмет на решението на СРС по адм. дело № 353/96
г., от кои имоти по предходен кадастрален план са образувани, на кой имот от
подробния устройствен план съответстват и тяхното пълно или частично съвпадение
с имотите с идентификатори 68134.1006.1536 и 68134.1006.1535 по кадастрална
карта и УПИ II-787 в кв. 37 по плана на гр. София м. „М.ски
ливади-изток“. Според заключението на вещите лица, имотите, предмет на
съдебното решение по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, имот № 4682 и имот пл. № 4682А са
съществували по стар кадастрален план от 1950 г. и попадали върху кадастрални
листа №№ 543, 544, 568 и 569 по на местността „М.ски ливади-Бяла река“. Имот №
4682 бил възстановен частично с решението на съда, до дере, което било северна
граница на имота. Друга част от имота, явяваща се северна част от имот № 4682
по плана от 1950 г., е била възстановена като имот № 46 по плана от 1974 г. В
описанието на този имот в диспозитива на решението е отбелязана като южна
граница „дере“. От част от имот пл. № 4682 по стар кадастрален план от 1950 г. (6337
кв. м от имота) и част от имот № 46 по кадастрален план от 1974 г. (419 кв. м
от имота) бил образуван УПИ II-787 от кв. 37 по плана за регулация на гр. София местност „М.ски ливади“,
с площ по графични данни 7481 кв. м. Експертизата констатира идентичност на УПИ
II-787 от кв. 37 с поземлен имот с идентификатор
68134.1006.1536 по кадастралната карта. Имот с идентификатор 68134.1006.1535
попадал в улица (СТЕ приложение 4.1 том III л. 897, тройна СТЕ приложение 1-1 том III л. 954). Според отговора на задача 4 от първоначалната
и новата експертизи, имот № 604 с площ 57 529 кв. м, описан в исковата
молба от М.Б.В., Р.Б.П.и Е.Б.Ш.срещу М. „У.Б.“, по която е било образувано гр.
дело № 8793/2001 г. на СРС (том I л. 243-244), бил нанесен по кадастрален план от 1974 г. върху имоти с
планоснимачни номера 45 и 46 по плана от 1974 г. и попадал върху имоти пл. №
4682, 4689 и 4692 по кадастралния план от 1950 г. От приложение № 2 на първоначалната
СТЕ (том III л. 894) и приложение 4 от тройната
СТЕ (том III л. 958) е видно, че част от площта
на имот с пл. № 604 по кадастрален план от 1974 г. попада в УПИ II-787 с площ по графични данни 7481 кв. м, образувани с
изменението на регулацията през 2005 г.
От заключенията на вещите лица
безспорно се установява, че поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1536 по
кадастрална карта, за който е отреден УПИ II-787 в кв. 37 по регулационния план съвпада с части от
поземлените имоти, предмет на възстановяване с решението на СРС: с част от
поземлен имот пл. № 46 по кадастрален план от 1974 г. с площ на припокриване
419 кв. м (защрихована в син цвят в Приложение № 5 на тройната СТЕ – том III л. 959), и с имот пл. № 4682 по кадастрален план от
1950 г., с площ на припокриване 6337 кв. м (защрихована в оранжев цвят в
Приложение № 5 на тройната СТЕ – том III л. 959), съответно с част от имот пл. № 604 по плана от 1974 г., с площ на припокриване 7481 кв. м
(Приложение 2 на първоначалната СТЕ и Приложение 4 на тройната СТЕ). Според
отговор на задача 5 от тройната експертиза, не е налице съвпадение на площ от
725 кв. м от УПИ II-787 в
кв. 37 с границите на поземлените имоти с номера 46, 4682 и 4682а. Площта е
двойно защрихована в черен цвят в комбинирана скица – приложение № 5 към
тройната СТЕ (том III л.
959).
При
така изложените обстоятелства съдът приема, че с решение от 07.08.1998 г. по
адм.д. № 353/96 г. на СРС на ищеца е била възстановена земеделска земя, реална
част от която е поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1536 по кадастралната
карта, за който е отреден УПИ II-787 от кв. 37 по плана на гр. София м. „М.ски ливади-изток“. Решението на
съда е влязло в сила на 18.01.1999 г. и е задължително за гражданския съд,
съгласно чл. 302 ГПК. С решението на съда по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ е постановено
възстановяване на собствеността върху земеделска земя. Като съдебен акт, с
който се отменя отказът на поземлената комисия и спорът се решава по същество и
който замества решението по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ на административния орган за
възстановяване на поземлената собственост, съдебното решение по чл. 14 ал. 3
ЗСПЗЗ има конститутивно действие (ВС ТР 1-97-ОСГК). Поради това, неотносими са
възраженията на ответника, касаещи доказаността на правото на собственост на
ищеца и достоверността на документите за собственост преди отчуждаването по
реда на ЗТПС на възстановената на ищеца земеделска земя.
Според
диспозитива на съдебното решение по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, на ищеца М. „У.Б.“ се
възстановява собствеността върху земеделски имот, а именно: ливада от 158 дка в
землището на с. Бояна местността „Край ливаге“. Този земеделски имот, който е
предмет на възстановяване според решението на съда, е съставен от три имота:
имот пл. № 4682, имот пл. № 4682а и имот пл. № 46. От съдебно-техническите
експертизи се установява, че имоти № 4682 и 4682а са нанесени върху кадастрални
листи №№ 543, 544, 568 и 569 по кадастрален план от 1950 г. Върху част от
площта на имот с пл. № 4682 по кадастрален план от 1950 г., впоследствие бил
нанесен поземлен имот с пл. № 46 по кадастрален план от 1974 г., което се
установява от отговор на задача и от тройната експертиза (л. 953) и Приложения
2 и 3 към тройната СТЕ (л. 956-957). В уточняваща забележка към отговор на
задача 2 от тройната експертиза вещите лица излагат становище, че „имот № 4682
от кад. план от 1950 г. не е възстановен в цялост с решението за
възстановяване, а само в частта от него до дерето, което се явява северна
граница на имота, както е описано в решението за възстановяване. Друга част от
имот № 4682, явяваща се северна част от имот № 4682 по решението за
възстановяване, е възстановена като имот № 46, който е нанесен в плана от 1974
г.“. След съпоставката на тази констатация с представената към тройната СТЕ комбинирана
скица (Приложение № 5 л. 959) се установява, че площта, попадаща извън
възстановените според вещите лица части от имоти пл. № 4682 от кад.план от 1950
г. и имот пл. № 46 от кад. план от 1974 г. съвпада с площта от УПИ II-787 с площ 725 кв. м, двойно защрихована с черен цвят
върху комбинираната скица. Съдът приема, че тази площ е т. нар. „дере“, което
според вещите лица се явява северна граница на имот пл. № 4682. Същевременно, в
описанието на имотите в диспозитива на съдебното решение, южната граница на
възстановения имот с пл. № 46 е също дере. Тази площ, обозначена като дере, с
размер 725 кв. м, е включена в УПИ II-787, заедно с част с размер 6337 кв. м от стар имот с пл. № 4682 по кад.
план от 1950 г. и част с размер 419 кв. м от стар имот пл. № 46 по кад. план от
1974 г.
Анализът на изложените доказателства
и съпоставката с диспозитива на съдебното решение по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ от
07.08.1998 г. по адм. дело № 353/96 г. на СРС дава основание за правния извод
на съда, че с цитираното решение Софийският районен съд е била възстановена
земеделска земя, в която е била включена цялата площ на съществуващия днес
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1536 по кадастралната карта, за който
е отреден УПИ II-787 от кв. 37 по плана на гр. София
м. „М.ски ливади-изток“, включително площта от 725 кв. м, двойно защрихована в
черен цвят върху комбинираната скица Приложение № 5 към тройната СТЕ, която
площ съдът приема за площта на описаното в решението и в СТЕ дере между имот
пл. № 4682 по плана от 1950 г. и имот № 46 по плана от 1974 г. Волята на съда в
решението по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ е била да възстанови на ищеца собствеността
върху цялата бивша ливада от 158 дка, върху която са нанесени впоследствие имот
пл. № 4682а и имот пл. №4682, по кад. план от 1950 г., върху част от който
впоследствие е нанесен имот № 46 по кад. план от 1974 г. Уточняването на дере
като северна граница на имот № 4682 и южна граница на имот № 46 е било
предназначено да конкретизира кои имоти са били нанесени върху подлежащата на
възстановяване площ, а не да изключи от възстановяването площта на дерето. Това
е така, защото нанесеният по план от 1974 г. имот пл. № 46, „разделен“ чрез
дерето от имот пл. № 4682, по плана от 1950 г. е бил част от имот пл. № 4682.
Това означава, че самото дере,обозначено като отграничаващо двата имота, е било
част от площта на общия имот пл. № 4682 по кад. план от 1950 г. Претендираният
от ищеца поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1536 по кадастралната карта,
за който е отреден УПИ II-787 от кв. 37 по плана на гр. София м. „М.ски ливади-изток“, е образуван
от част от възстановената в собственост на ищеца земеделска земя, включваща
част от имот с пл. № 4682 по кадастрален план от 1950 г. с площ 6337 кв. м
(защрихована в оранжев цвят в комбинираната скица приложение 5 към тройната СТЕ
- л. 959), част от с пл. № 46 по кадастрален план от 1974 г. с площ 419 кв. м
(защрихована в син цвят в комбинираната скица), и площ от 725 кв. м (двойно
защрихована в черен цвят), която е била описаното дере – северна граница на имот
№ 4682 и южна граница на имот № 46. УПИ II-787 от кв. 37 по плана на гр. София м. „М.ски ливади
– изток“ е бил образуван от части от поземлени имоти, възстановени на ищеца, което
обуславя извод, че ищецът М. „У.Б.“ е собственик на описания имот. Същевременно,
„В. А И.Б.“ ЕООД като праводател на ответника „У.Б.“ АД, не е бил собственик на
имота, възложен на ответника с постановлението за възлагане от 27.09.2011 г. по
изп. дело № 20117810400719 на ЧСИ Д.. Това изключва придобиването на права на
ответника върху имота по силата на публичната продан.
Ответникът
прави при евентуалност възражение за придобиване на процесните имоти по
давностно владение, което квалифицира като добросъвестно, а при евентуалност
прави изявление за присъединяване към своето владение на това на неговия
праводател. Предвид изводите на съда, че поземлен имот с идентификатор
68134.1006.1535 по кадастралната карта попада изцяло в улица, съдът следва да
разгледа възражението само в частта му за поземлен имот с идентификатор
68134.1006.1536 по кадастралната карта, за който е отреден УПИ II-787 от кв. 37 по плана на гр. София м. „М.ски ливади
- изток“.
По делото не се спори, че към датата
на предявяването на иска 07.04.2021 г. и понастоящем имотът се владее от
ответника „У.Б.“ АД. От представените по делото писмени доказателства не се
установява времето на установяване на владението върху имота от ответника.
Такива доказателства не се съдържат и в приложеното към настоящото дело изп.
дело № 719/2011 г. на ЧСИ Д. – по изпълнителното дело не е представен въвод във
владение, нито е отбелязано в друг документ, че ответникът, на който е бил
възложен имотът, е встъпил във владение след проведената публична продан и
възлагането на имота. По делото не са представени доказателства и за владението
върху имота от праводателя на ответника. В нотариален акт за покупко-продажба №
110 от 28.02.2007 г. точка V (том I л. 66) се съдържа констатацията, че
владението върху имота се предава (на купувача „В. А
И.Б.“ ЕООД) в деня на подписване на този
нотариален акт. Тази констатация по същество не доказва предаване на владение.
Нотариусът не може със самия нотариален акт да удостовери предаване на
владението, защото нотариалният акт се съставя в кантората на нотариуса,
съгласно чл. 573 ал. 2 ГПК, и с него не може се удостоверяват действия извън
кантората. Поради това, нотариалният акт не доказва придобиване на владение
върху имота от купувача „В. А И.Б.“ ЕООД. В изпълнително дело № 20117810400719 на ЧСИ Д.,
приложено като копие към настоящото дело, също не се съдържат доказателства за
владението върху имота от купувача „В. А И.Б.“
ЕООД – длъжник по изпълнителното дело. В
описа от 08.07.2011 г. на имота по изпълнително дело № 719/2011 г. на ЧСИ Д.,
копие от което е приложено към делото (ИД л. 43-44) е отбелязано, че
поземленият имот е незастроен, обрасъл с храсти и неограден. На описа не е
присъствал представител на длъжника и не е отбелязано в чие владение или
управление се намира. Не е отбелязано и оставянето на имота за управление на
длъжника или на трето лице. Не се съдържа констатация за владението върху имота
и в протокола за обявяване на наддавателните предложения и обявяването на
купувача. След възлагането на имота на купувача – ответника „У.Б.“ АД с
постановление от 27.09.2011 г. (ИД л. 153-154) по изпълнителното дело не се
съдържат доказателства, удостоверяващи придобиване на владението от ответника
върху имота.
За установяване на владението на
ответника върху имота, са допуснати и разпитани свидетели. Според показанията
на свидетеля М.А.М., по време на неговите посещения на имота през 2014 г.,
имотът е бил неограден. Според показанията на свидетеляП.**** ****, е бил
правен опит за ограждане на имота през 2014 г., но оградата е била премахната
от неизвестни лица (том II л. 443). Другите
действия по имота, според показанията на св. ****, са били почистване, сондажи
през 2013-2015 г. за изместване руслото на реката във връзка с хидротехнически
проект, разчистване на затлачвания, и ограждане на имота през 2018 или началото
на 2019 г. От тези гласни доказателства се установява, че ответникът е
упражнявал фактическа власт върху имота от 2013 г. Съдът приема за недоказано,
че имотът преди това е бил във владение на праводателя на ответника „В. А И.Б.“ ЕООД, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 82 ЗС за
присъединяване владението на праводателя, на която се позовава ответникът.
Спорният въпрос е за добросъвестността на владението, упражнявано от
ответника „У.Б.“ АД. Ответникът е придобил имота на правно основание, годно да
го направи собственик – постановление за възлагане от 27.09.2011 г. (ИД л.
153-154) по изпълнително дело № 719/2011 г. на ЧСИ Д.. С това е налице първата
предпоставка на добросъвестното владение.
Втората предпоставка на
добросъвестното владение е незнанието на владелеца, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, което незнание
следва да е налице към датата на придобиване на имота. Незнанието за
несъществуващото право на праводателя или за порока на формата следва да се
тълкува в смисъл, че владелецът не само не е бил осведомен за тези
обстоятелства, но и че при положена достатъчна по обем грижа за защита на
своите интереси той не е установил и не е могъл да установи правата на трети
лица. По делото е установено, че върху придобития от ответника „У.Б.“ АД чрез
публична продан имот са били учредени договорни ипотеки в полза на ответника от
неговия праводател „В. А И.Б.“ ЕООД. При сключването на договорите за ипотеки,
обективирани в нотариален акт № 178 от 19.12.2007 г. (том I л. 82-88), е бил представен нотариален акт за
покупко-продажба № 110 от 28.02.2007 г., с който ипотекарният длъжник „В. А И.Б.“ ЕООД се е легитимирал като собственик. С представения НА за
покупко-продажба № 110 от 28.02.2007 г. (том I л. 63-67, ИД
л. 13-17) „В. А И.Б.“ ЕООД е придобил чрез покупко-продажба имота от продавача
„С.Д.Р“ ООД. При изготвянето на този нотариален акт е бил представен нотариален
акт за покупко-продажба № 62 от 26.10.2005 г. (том I л. 68-71), с
който „С.Д.Р“ ООД закупил имота от М.Б.В.,
Р.Б.П.и Е.Б.Ш.. Те на свой ред са се легитимирали като собственици с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
възстановяване на собствеността с № 55 от 19.07.2005 г. том III рег. № 6811 дело № 419/2005 г. на нотариус В.М., вписан в СВп с вх.рег. № 36405 от 19.07.2005 г. акт № 160
том CV дело № 36257/2005 г. партида №
317285 (том I л. 72). От представените от ответника искова молба, вписана на 01.10.2001
г. (том I л. 243-244) се установява, че имотът е бил предмет на установителен иск за
собственост, предявен от тези лица като ищци срещу М. „У.Б.“, по който иск е
било образувано гр. дело № 8793/2001 г. на СРС. Исковата молба е подлежала на
вписване и е била вписана по реда на чл. 12 от Правилника за вписванията, видно
от отбелязването на първата страница.
Вписването на исковите молби по реда
на чл. 12 от Правилника за вписванията е по партидата на ищеца и ответника. Това
означава, че при проверка в Службата по вписванията по партидите на
праводателите на ипотекарния длъжник „В. А И.Б.“ ЕООД, ипотекарният кредитор - ответникът „У.Б.“ АД неизбежно би установил, че
собствеността върху имота е била предмет на спорно исково производство между
лицата, от които праводателят на ипотекарния длъжник черпи правата си, и М. „У.Б.“,
което дело е било висящо към датата на сключване на договорите за ипотека с НА
№ 178 и № 179 от 19.12.2007 г.
Впоследствие, след отхвърлително
решение на СРС, потвърдено от СГС, ищците са направили отказ от иска срещу М. „У.Б.“,
на основание който отказ ВКС с определение № 8 от 15.01.2008 г. по гр.д. №
50/2008 г. е обезсилил първоинстанцинното и въззивното решения и е прекратил
делото. Отказът от иска е едностранно волеизявление на ищците, че намират
предявения от ответника установителен иск за собственост за неоснователен, и то
от датата на неговото предявяване – при отказа от иска е неприложима
разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК. С влизане в сила на прекратителното
определение по чл. 233 ГПК се преклудира материалното право на ищците, които не
могат да предявят същия иск за същото право и на същото основание (Р.
281/29.10.2012 г. по гр.д. № 130/12 г. I г.о., Р. 205/02.08.2018 г. т.д. № 458/18 II т.о., Р. 87/30.07.2018 г. т.д. № 7/18 II т.о., Р. 121/23.06.2018 г. т.д. № 406/18 I т.о.). Определението на ВКС за прекратяване на делото
поради отказа от иска е било отбелязано на 21.01.2008 г. Това означава, че
ответникът „УниКредит Бубланк“ АД гр. София, преди вземане на решение за
участие по изпълнителното дело като наддавач в публичната продан на имота на
08.09.2011 г., е могъл след надлежна проверка да установи, че лицата, от които
праводателят на длъжника по изпълнителното дело черпи правата си, не са
собственици на този имот.
Горните обстоятелства обуславят
извода, че за ответника „У.Б.“ АД е било възможно да установи, че праводателят
на ипотекарния длъжник „В. А И.Б.“ ЕООД не е придобил
собствеността и ипотекарният длъжник не е бил собственик на имота, предмет на
ипотеката. Това изключва добросъвестността на ответника като владелец на имота,
поради което съдът приема, че ответникът е упражнявал владението като недобросъвестен
владелец. Поради липса на други доказателства за началото на владението на
ответника върху имота, съдът приема 2013 г. като година на установяване на
владението, според показанията на свидетеляП.**** ****. До предявяването на
исковата молба на 07.04.2021 г. срокът на владението на ответника е бил 8
години. Няма основание за присъединяване към този срок на владението на
праводателя на ответника - „В. А И.Б.“ ЕООД, тъй като по делото не се доказа, че праводателят на
ответника е владеел имота от неговото закупуване с НА № 110 от 28.02.2007 г.
том I рег. № 1823 дело № 96/2007 г. Горното обуславя правния извод на съда, че
ответникът „У.Б.“ АД не е придобил по
давност имота, предмет на иска, поради което направеното при евентуалност
възражение е неоснователно.
Поради изложеното съдът приема за доказано
по делото, че ищецът М. „У.Б.“ е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1536
по кадастрална карта,за който е отреден УПИ II-787 от квартал 37 по плана на гр. София. По делото е
безспорно е установено с признание на факт в отговора на исковата молба, че
ответникът У.Б.“ АД владее поземления имот. Не са установени обстоятелства,
които да обуславят извод за изгубване правото на собственост на ищеца. Не е
установено владението на имота от ответника в продължение на 10 години, което
да е основание за придобиване на имота от ответника по давност. Съдът приема,
че ответинкът е недобросъвестен владелец, поради което за него е неприложима
кратката придобивна давност по чл. 79 ал. 2 ЗС.
Това дава основание на съда да приеме за основателен предявения иск с
правно основание чл. 108 ЗС по отношение на този поземлен имот.
Неосновател е искът с правно
основание чл. 108 ЗС в частта му за поземлен имот с идентификатор
68134.1006.1535 по кадастралната карта. От съдебно-техничесските експертизи се
установява, че този имот не е част от УПИ II-787 от кв. 37 по плана на гр. София м. „М.ски ливади
– изток“, а попада изцяло в улица, съгласно действащия план за регулация. Това
се установява и от приложените към делото актове и скици за изменение на
регулацията (л. 224-228). Поради това, искът с правно основание чл. 108 ЗС за
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1535 следва да се отхвърли.
С исковата молба е направено искане
„да бъдат обезсилени“ НА № 25 том LLLVIII дв.вход.рег.№ 54354 от 26.10.2005 г., НА № 132 том 023 дв.вх.рег.№ 9996 от
28.02.2007 г. и постановление за възлагане на недвижим имот по ИД №
20117810400719 на ЧСИ Г.Д., вписано в Имотен регистър СВ София като акт № 92
том CXV дв.вх.рег.№ 46512 от 28.10.2011 г. Съдът
приема така направеното искане като искане за отмяна на нотариалните актове по
реда на чл. 537 ал. 2 ГПК, и отмяна на постановление за възлагане на основание
чл. чл. 496 ал. 3 ГПК. Искането е неоснователно. Нотариалните актове, чиято отмяна
е поискана, не са констативни, а удостоверяват сделки за прехвърляне на права и
не подлежат на отмяна (ВКС ТР № 3-2012-ОСГК). Постановлението за възлагане също
не подлежи на отмяна, защото предмет на иска е право на собственост, а не
валидността на публичната продан.
Ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 66 464,63 лева, според
уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М. „У.НА П.Б.“ БУЛСТАТ********, седалище и адрес на управление:*** и
търговска банка „У.Б.“ АД ***, седалище и адрес *** 1000 пл. „********, че М. „У.НА
П.Б.“ гр. София, район „Витоша“ кв. „Драгалевци“ БУЛСТАТ******** е собственик
на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.1536 (шест осем едно три четири
точка едно нула нула шест точка едно пет три шест) по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София район
„Триадица“, с площ на имота по скица от кадастъра от 7481 кв. м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – друг
вид застрояване, стар идентификатор няма, с номер по предходния план 787
квартал 37 парцел II, при съседни поземлени имоти: 68134.1006.1537, 68134.1006.853,
68134.1006.1454, 68134.1006.1453, 68134.1006.1535, 68134.1006.2057,
68134.1006.2176, 68134.1006.1154, за който имот по подробен устройствен план на
гр. София е отреден урегулиран поземлен имот № II-787 (седми
за планоснимачен номер седемстотин осемдесет и седем) от квартал 37 (тридесет и
седми) по изменен план за регулация на гр. София, Столична община местност „М.ски
ливади – изток“, което изменение е одобрено със заповед № РД-09-50-1034 от
13.10.2005 г. на главния архитект на гр. София, при съседи: от север УПИ III-788, от юг УПИ I „за озеленяване и спорт“, от изток улица и от запад улица, И ОСЪЖДА „У.Б.“
АД *** да предаде М. „У.НА П.Б.“ владението върху имота.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. „У.НА П.Б.“
срещу „У.Б.“ АД *** иск с правно основание чл. 108 ЗС в частта му за поземлен
имот с идентификатор 68134.1006.1535 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, попадащ в улична регулация с адрес на поземления имот: гр. София
район „Триадица“, с площ на имота по скица от кадастъра от 208 кв. м, с трайно
предназначение на територията урбанизирана, при съседни поземлени имоти:
68134.1006.1451, 68134.1006.1453, 68134.1006.1536 и 68134.1006.2057.
Отхвърля искането на М. „У.НА П.Б.“
за отмяна на нотариален акт № 62 от 26.10.2005 г. том IV рег. № 9942 дело № 612/2005 г. на нотариус В.М.,
вписн в СВп с вх. рег. № 54354 от 26.10.2005 г. акт № 25 том LLLVIII дело № 39941/2005 г., нотариален акт № 110 от
28.02.2007 г. том I рег. № 1823 дело № 96/2007 г. на нотариус В.М.,
вписан в СВп с вх. рег. № 9996 от 28.07.2007 г. акт № 132 том XXIII дело № 5861/2007 г., и постановление за възлагане на
недвижим имот от 27.09.2011 г. по изп. дело № 20117810400719 на ЧСИ Г.Д.,
вписано в СВп с № 92 том CXV вх. рег. 46512 от 28.10.2011 г.
Осъжда „У.Б.“ АД *** да заплати на М.
„У.НА П.Б.“ разноски в размер на 66 464,63 лева, според уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: