Мотиви към присъда № 42/17.10.2013г., по
НОХД № 223/2012г. на Окръжен съд гр.Плевен
Обвинението
е против Ц.Т.Н., родена на ***г. в с. Староселци, Плевенска област, живущ в
с.гр., българска гражданка, омъжена, със средно образование, работи,
неосъждана, ЕГН **********, за това, че:
През периода от 14.02.2006г до
24.03.2010г., в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление в
качеството си на управител на „**********” ЕООД
избегнала установяване и плащане
на данъчни задължения в особено големи размери – 96 607.51 лв., от които 67
959.04 лв. ДДС, като не подавала справки
– декларации за данък добавена стойност пред ТД на НАП/офис– Плевен, които се
изискват ежемесечно по реда на Закона за данък добавена стойност и 28 648.47
лв. годишен корпоративен данък по ЗКПО като потвърдила неистина в подадени
годишни данъчни декларации по ЗКПО пред ТД на НАП – офис Плевен, както следва:
До 14.03.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 611.63 лв. като
не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.02.2006г. –
28.02.2006г.
До 14.04.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 070.60 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.03.2006г. –
31.03.2006г.
До 14.05.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 815.64 лв. като
не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.04.2006г. –
30.04.2006г.
До 14.06.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 264.53 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.05.2006г. –
31.05.2006г.
До 14.07.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 927.39 лв. като
не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.06.2006г. –
30.06.2006г.
До 14.08.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 937.75 лв. като
не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.07.2006г. –
31.07.2006г.
До 14.09.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 041.47 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.08.2006г. –
31.08.2006г.
До 14.10.2006г. избегнала установяването
и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 098.49 лв. като не подал
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.09.2006г. – 30.09.2006г.
До 14.11.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 315.81 лв. като
не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.10.2006г. –
31.10.2006г.
До 14.12.2006г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 243.10 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.11.2006г. –
30.11.2006г.
До 14.01.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 491.33 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.12.2006г. –
31.12.2006г.
До 14.02.2007г. избегнала установяването
и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 647.96 лв. като не подал
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.01.2007г. – 31.01.2007г.
До 14.03.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1334.53 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.02.2007г. –
28.02.2007г.
До 14.04.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 317.97 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.03.2007г. – 31.03.2007г.
До 14.05.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 313.47 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.04.2007г. –
30.04.2007г.
До 14.06.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 311.25 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.05.2007г. –
31.05.2007г.
До 14.07.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 281.96 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.06.2007г. –
30.06.2007г.
До 14.08.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 550.57 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.07.2007г. –
31.07.2007г.
До 14.09.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 567.83 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.08.2007г. –
31.08.2007г.
До 14.10.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 355.27 лв. като не подал справка-декларация
по ЗДДС за данъчен период 1.09.2007г. – 30.09.20077г.
До 14.11.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 893.08 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.10.2007г. –
31.10.2007г.
До 14.12.2007г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 656.66 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.11.2007г. –
30.11.2007г.
До 14.01.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 585.55 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.12.2007г. –
31.12.2007г.
До 14.02.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 797.13 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.01.2008г. –
31.01.2008г.
До 14.03.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 785.59 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.02.2008г. –
29.02.2008г.
До 14.04.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 586.31 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.03.2008г. –
31.03.2008г.
До 14.05.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 493.72 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.04.2008г. –
30.04.2008г.
До 14.06.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 392.91 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.05.2008г. –
31.05.2008г.
До 14.07.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 302.50 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.06.2008г. –
30.06.2008г.
До 14.08.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 435.70 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.07.2008г. –
31.07.2008г.
До 14.09.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 368.12 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.08.2008г. –
31.08.2008г.
До 14.10.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 637.81 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.09.2008г. –
30.09.2008г.
До 14.11.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 938.18 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.10.2008г. –
31.10.2008г.
До 14.12.2008г. избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 729.80 лв.
като не подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.11.2008г. –
30.11.2008г.
До 14.01.2009г. избегнала установяването
и плащането на данъчни задължения – ДДС в размер 1 811.71 лв. като не подал
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 1.12.2008г. – 31.12.2008г.
До 16.02.2009г. избегнала установяването
и плащането на данъчни задължения - ДДС
в размер на 1 768.63 лв., като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.01.09-31.01.2009г
До 16.03.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 153.81 лв. като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.02.09-28.02.2009г
До 14.04.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 480.77 лв. като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.03.09-31.03.2009г
До 14.05.2009г избегнала установяването
и плащането на данъчни задължения - ДДС
в размер на 1 561.23 лв. като не подал
справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.04.09-30.04.2009г
До 15.06.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 349.14 лв. като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.05.09-31.05.2009г
До 14.07.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 282.59 лв. като не подал
справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.06.09-30.06.2009г
До 14.08.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 802.06 лв. като не подал
справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.07.09-31.07.2009г
До 14.09.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 584.68 лв. като не подал
справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.08.09-31.08.2009г
До 14.10.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 583.48 лв. като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.09.09-30.09.2009г
До 16.11.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 768.91 лв. като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.10.09-31.10.2009г
До 14.12.2009г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 842.36 лв. като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период
01.11.09-30.11.2009г
До 14.01.2010г избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 1 868.08 лв. като не подал справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.12.09-31.12.2009г
На 31.03.2006г.
потвърдила неистина в годишна данъчна декларация по чл
51 ЗКПО № 15002604/31.03.2006г., като
декларирал приходи в размер 16 463.31 лв. вместо действително получените
приходи в размер 48 235.55 лв., с което избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 4 765.84 лв. данък по ЗКПО
На 11.04.2007г.
потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл. 51 от ЗКПО №
15003314/02.04.2007г., като декларирал приходи в размер 17 988 лв, вместо действително получените приходи в размер на 64
661.45 лв. с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
размер на 7 001.02 лв. данък по ЗКПО
На 31.03.2008г.
потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО №
15003023/31.03.2008г., като декларирал приходи в размер 25 366.86 лв., вместо
действително получените приходи в размер на 89 080.43 лв., което избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 6 083.75 лв. данък
по ЗКПО
На 31.03.2009г.
потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО №
15003533/31.03.2009г. като декларирал приходи в размер 39 914.72 лв, вместо действително получените приходи в размер на 96
397.45 лв с което избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в размер на 5 945 лв. данък по ЗКПО
На 24.03.2010г.
потвърдил неистина в годишна данъчна декларация, № 1500И0004433/24.03.2010г., като
декларирал приходи в размер 46 949 лв., вместо действително получените приходи
в размер на 95 228.66 лв. с което избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 4 852.86 лв. данък по ЗКПО- престъпление по чл.
255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл. 26, ал.1,2 и 3 НК.
По делото няма
приет за съвместно разглеждане граждански иск, не са конституирани граждански
ищец и частен обвинител.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителят на ОП Плевен, който пледира
за постановяване на осъдителна присъда с наказание над предвидения от закона
минимум.
Подсъдимата Ц.Т.Н.
се явява лично и със защитника си адв.В.П.. Не се
признава за виновна и моли да бъде оправдана по повдигнатото и обвинение.
Защитата в
лицето на адв.П. пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подсъдимата. Изразява становище, че
обвинението не е доказано по един несъмнен начин, тъй като от гласните
доказателства не се установява единичната цена на отделните осъществени от
дружеството технически прегледи, а по изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, на която се основава обвинението, е ползвана
методиката за „облагане по аналог“ по смисъла на чл.122 ДОПК, за период различен
от ревизионния акт послужил за законен повод за образуване на настоящето
наказателно производство, поради което не може да се приеме, че обвинението е
доказано по предвидения от НПК процесуален ред.
Плевенски
окръжен съд като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след преценка становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна :
Търговското дружество „**********”
ЕООД е регистрирано в търговския
регистър на ПлОС по ф.д. № 762/2004г.,
със собственик и управител Н.Г.Н. и със седалище и адрес на
управление в гр. Плевен. С решение от
28.11.2005г. на ПлОС
са вписани промени по фирменото дело и като собственик на половината
дружествени дялове и като управител на дружеството е вписана подсъдимата Ц.Н.. Видно
от удостоверение № 20110708151139/8.07.2011г. на Агенция по вписванията, на
7.10.2008г. „**********” ЕООД е вписано в търговския регистър с едноличен
собственик на капитала Ц.Н..
Дружеството има обща данъчна
регистрация от 6.01.2006г. и ЕИК ********. „**********” ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 8.06.2010г. по
време на извършвана данъчна ревизия.
Основната
дейност на дружеството през периода 2005-2010г. е извършването на технически прегледи
на МПС.
„**********”
ЕООД в инкриминирания по обв. акт период е
притежавало разрешение издадено от Министерството на транспорта за извършване
на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства ІІІ категория / мотоциклети, леки автомобили, товарни
автомобили, автобуси, ремаркета и полуремаркета/ - №
842/10.01.2005г. и № 842/06.01.2010г.,
валидно до 6.01.2015г.
От събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателства се установява, че от
дружеството периодично са получавали контролните талони и знаци за периодичен
технически преглед от съответния регионален отдел на Дирекция „Автомобилна
администрация” срещу заплащане. При получаване на следващо количество талони и
знаци задължително били представяни опис на издадените знаци и протоколи за
периодичен технически преглед. Към описа се прилагали първият екземпляр от
протокола за периодичен преглед и спирачната карта. Получаването и отчитането
на талоните и знаците се извършвало веднъж седмично.
За фактическото
извършване на услугата управителят Н. заявявала необходимите знаци /стикери/ и
протоколи /карти/ пред Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация”
Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ” – Плевен веднъж седмично. Заплащала е
стойността им на ИААА – София и на „Демакс” АД – София.
Дейността се осъществява в наети помещения –
технически пункт, собственост на Външноикономическо обединение „********” –
Москва, Русия, находящ се в ж.к. „********” – 30 –
гр. Плевен. Дружеството притежава необходимото оборудване за извършване на
техническите прегледи. Видно от приложените счетоводни документи са извършвани
и отчетени разходи за възнаграждения на наети във връзка с дейността лица, разходи
за материали, трудови възнаграждения.
От
доказателствата по делото е видно, че дружеството представлявано от подсъдимата
е имала необходимата материално-техническа база. Същата е назначила съответния
брой работници и е осъществявала реално дейността по извършване на технически
прегледи на МПС, съобразно параметрите в разрешителното си като е реализирала
приходи от тази дейност.
На
дружеството е извършена данъчна ревизия от ТД на НАП гр.В.Търново, ИРМ Ловеч,
която обхваща периодите, както следва:
-
данък по чл.35/38 от ЗОДФЛ от 01.01.2005г. до
31.12.06г.;
-
корпоративен данък от 01.01.05г. до 31.12.09г.
-
данък по чл.34,35 и 36 от ЗКПО от 01.01.2005г. до
31.12.06г.
-
данък по чл.194,195 и 204 от ЗКПО от 01.01.07г.
до31.12.09г.
-
данък по чл.42/48/49 ЗДДФЛ от 01.01.07г. до
31.12.09г.
-
данък върху добавената стойност от 15.03.07г. до 31.12.09г.
От
приложеният и приет като писмено доказателство по делото ревизионен доклад
/необжалван и породил правното си действие/ е видно, че проверяващите приемат
налични неотчетени и недекларирани приходи за 1377 броя технически прегледи
през календарната 2005г., отчетени като безплатни от дружеството. Приходът за
горните е бил определен по реда на чл.122 от ДОПК.
За
календарната 2006г. са отчетени 2014 бр. технически прегледи, за които не е
отчетен и деклариран приход, поради което приходът по РА е бил определен по
реда на чл.122 ДОПК.
За
календарната 2007г. не е отчетен и деклариран доход за 2733 бр. технически
прегледи, поради което приходът по РА е бил определен по реда на чл.122 ДОПК.
За
календарната 2008г. не е отчетен и
деклариран доход за 1691 бр. технически прегледи, поради което приходът по РА е
бил определен по реда на чл.122 ДОПК.
За
календарната 2009г. не е отчетен и
деклариран доход за 2465 бр. технически прегледи, поради което приходът по РА е
бил определен по реда на чл.122 ДОПК.
На тази
основа в РА е записано, че към 28.02.07г., следващия се облагаем оборот за
последните 12 последователни месеца в размер на 54 518,31 лв., при което
са налице условията на чл.96, ал.1 от ЗДДС за задължителна регистрация на
дружеството по този закон.
По делото,
преди приключване на съдебното следствие са представени от подсъдимата и
защитата и разпореждане за прекратяване на производството по принудителното
изпълнение съобразно чл.225 ДОПК, постановление за отмяна на наложени
обезпечителни мерки и платежни нареждания, от които се установява погасяване на
данъчното задължение ведно с лихвите по него, съобразно посоченият по-горе ДРА.
Така
приетата от съда за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства.
От
обясненията на подсъдимата Ц.Н. е видно, че е станала управител на дружеството
след съпруга си, който трябвало да започне нова работа. Това не се случило и
дружеството продължило да работи под ръководството на съпруга и, а подсъдимата
участвала в дейността на фирмата епизодично, подписвала предоставяните и
справки-декларации, които изготвял счетоводителя. Подсъдимата твърди, че във
фирмата са извършвани безплатни технически прегледи- обстоятелство което се
установява с показанията на свид.Н., неин съпруг и с
показанията на свидетелите А.П. и И.Б..
От
показанията на свидетеля Н. Н., съпруг на подсъдимата се установява, че той е
бил собственик и управител на дружеството до 2005г., след което управител е
станала съпругата му.Свидетелят твърди, че в дружеството през посочения в обв.акт период е имало ценоразпис, утвърден от управителя,
съгласно който, цените на техническите прегледи са варирали „от“-„до“, като е
имало и нулева ставка. Свидетелят твърди, че са извършвани множество безплатни
прегледи и такива на занижени цени, тъй като е бивш полицай и в тази връзка е
имал множество познати и приятели, както и, че приходите са отчитани
своевременно и всички първични счетоводни документи са предоставяни на
счетоводителя на фирмата, която е изготвяла и съответните годишни декларации.
Свидетеля твърди, че през инкриминирания период със счетоводителя са контактували
както той лично, така и съпругата му и, че счетоводителят не ги е уведомявал за
това да са надхвърлили оборот от 50 000 лв., поради което е необходимо да
се извърши регистрация на дружеството по ЗДДС.
С тези
показания и с обясненията на подсъдимата кореспондират показанията на
свидетелите А.В.П. и И.К.Б.. И двамата свидетели са служители на „Мотоконтрол Н. Н.“ЕООД Плевен. От показанията им се
установява, че оперативното ръководство на дейността се извършва от Н. Н.,
съпруг на управителя. Цените на прегледите се определяли възоснова
на ценоразпис и варирали за различните клиенти. Определяли се от Н. Н..Свидетелите
твърдят, че са извършвани и безплатни технически прегледи, тъй като Н. имал множество
приятели и познати. За безплатните прегледи не се издавал фискален бон.
Показанията
на свидетеля Т.К. кореспондират с констатациите по приетият като писмено
доказателство ДРА. От тези показания се установяват констатациите на ревизорите
при проверката на процесното дружество. Същественото
в тези показания е, че за определяне неотчетените приходи, дължимия данък ДДС и
момента, в който дружеството е подлежало на задължителна регистрация по ЗДДС са
ползвани критериите на чл.122 от ДОПК и е извършено т.нар. „облагане по
аналог“. От тези показания се установява също така, че броя на проведените технически прегледи от
дружеството за проверявания период е отчетен коректно, че в пункта е имало
наличен ценоразпис, както и, че не е водена счетоводна отчетност, от която
могат да се установят единичните цени на отделните проведени технически
прегледи.
От
показанията на свидетеля П.К. се установява, че тя е била счетоводител на
дружеството управлявано от подсъдимата през част от инкриминирания период, вкл.
и към 31.01.06г., когато според обв. акт е достигнат
оборот над 50 000 лв. и според обвинението е възникнало задължение на
дружеството за регистрация по ЗДДС.
Свидетелят
твърди, че е водела счетоводството на дружеството при спазване на нормативно
определените за това правила и с оглед оборота на същото е водено едностранно
счетоводно записване, при което се отразяват приходите и разходите като сума,
но не и по вид услуга. Твърди, че месечни отчети не са били правени, тъй като
няма такова законово изискване.Ежемесечно са и носени първичните счетоводни
документи, които са били осчетоводявани, а месечни отчети са правени само един
или два пъти и то заради изрично искане от управителя, а не защото е налице
такова нормативно изискване. Свидетелката твърди, че данъчната ревизия
първоначално е извършила документална проверка на счетоводството и предвид
това,че ревизорите не приели издадените от управителя заповеди за
ценообразуването, пристъпили към извършване на ревизията при условията на
чл.122 ДОПК. Свидетелката твърди, че дружеството не е достигало изискуемия
оборот от 50 000 лв. за да възникне
задължение за регистрация по ЗДДС към 06г., а едва към м.06.2010г., когато
реално е бил издаден и акта за регистрацията му по този закон.
От
съществено значение за установяване обективната истина по делото е заключението
на вещото лице Б.Г.А. по изготвената съдебно-икономическа експертиза. На същата
изцяло се основава внесеният обвинителен акт против подсъдимата Ц.Н.. Заключението
обхваща различен период от този по ДРА и заключението се различава от този акт
в частта му досежно неотчетения и недеклариран доход
от страна на дружеството представлявано от Н..
От горното
заключение и от разпита на вещото лице се установява, че за определяне броя на
извършените годишни технически прегледи са ползвани справка от дружеството и
информация от ДРА. По отношение единичната цена на извършените от дружеството
технически прегледи, вещото лице е ползвало методиката по чл.122 ДОПК и е дало
заключение с диференцирани цени по вид ППС, при което се явява и разлика в
изчисления данък ДДС, дължим според обв. акт, в
сравнение с ДРА. Като база за определяне на подобни средни цени, вещото лице е
взело стойността на фактурирани от дружеството отделни прегледи и съобразно
месечния брой на извършените прегледи е определило средна пазарна цена за всеки
вид ППС месечно. Съдът счита, че тази
част на процесното заключение е в разрез с
изискванията на НПК за доказване на обвинението по несъмнен начин.Вещото лице е
възприело методика, приложима в данъчно-ревизионното производство по ДОПК,
което е различно от наказателното производство. Стойността на ГТП е определена
на база аналитично изследване на усреднени пазарни цени и този порок е пренесен
и при изчисляването на данъчната основа и дължимия от дружеството на
подсъдимата данък по ЗДДС. Последното е допустимо в хода на данъчно
производство, при което с оглед поведението на ДЗЛ органа по приходите е
принуден да се насочи към изчисление на основата по особения
ред по чл.122 от ДОПК, но е неприемливо в наказателния процес в предвид
принципното изискване за разкриване на обективната истина и установяване на
конкретния размер на данъчното задължение не само с оглед възражението на
защитника на подсъдимия по възприетата от
ОП-Плевен съставомерност на вмененото деяние, но
и с оглед прецизното ангажиране на наказателната отговорност на съответния
субект в случай,че съда намери доказателства за виновно негово поведение. Изчисляването
на данъчната основа от администрацията по приходите по аналог е допустимо /и
нормативно регламентирано/, но само в хода на едно ревизионно производство.Следва
да се отбележи освен това, че размерът на изчислените приходи от вещото лице
определя и момента, в който са възникнали предпоставки за специалната данъчна
регистрация по ДДС, за което също е налице повдигнато обвинение, в която част
също е налице различие с приложения в делото ДРА. Действително съгласно тълкувателно
решение № 1 от 07.05.2009 г. по н. д. № 1/2009 г. на Върховен касационен съд,
НК :“Извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ.
влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното
задължение по чл. 255
от НК
(чл. 255 - 257
от НК,
редакция ДВ, бр. 62/1997 година) и за ангажиране на наказателната отговорност
по тези норми на закона“.Но в наказателното производство релевантните към
предмета на доказване факти и обстоятелства следва да бъдат установени по
несъмнен начин, а между заключението на вещото лице и констатациите по ДРА, при
изготвянето на които е ползвана една и съща методология, са налице съществени
различия. Освен това съдът намира, че заключението по този пункт от
експертизата не следва да бъде ценено именно с оглед възприетата методика от
вещото лице за определяне на приходите на ДЗЛ на основата на усреднени цени на
ГТП, а не на базата на реални постъпления. Последното действително е трудно
осъществимо с оглед начина на водене на отчетността от дружеството.При
изслушване на вещото лице, същото заяви, че счетоводството на дружеството не се
води аналитично, по вид МПС, а общо /което обаче не е в разрез с нормативните изискванията/.
Ето защо и предвид ограничения обем доказателствени
източници установени в хода на предварителното разследване, не може да се
установи по един безспорен начин единичната цена на всеки от извършените през
инкриминирания период технически преглед, респ. конкретния размер на
осъществения приход от всеки преглед. Обективно това би било възможно
единствено чрез разпит на всеки собственик на МПС, извършил ГТП в пункта
собственост на дружеството през инкриминирания период, което е трудно
осъществимо.
Ето защо настоящата инстанция
намира,че вещото лице не е успяло да постигне коректен отговор на въпросите
какъв е действителния оборот постигнат за инкриминирания период от дружеството
представлявано от подсъдимата, кога са настъпили условия за регистрация по
ЗДДС, какви са конкретните размери на дължимите данъци.
С оглед
гореизложеното и предвид направени искания от страните в производството, по
делото бе допуснато извършването на две допълнителни съдебно-икономически
експертизи от същото вещо лице, като съдът намира, че съществените и релевантни към предмета на доказване задачи
са да определи точния брой на извършените ГТП през инкриминирания период и по
вид МПС, но не по справки, както това е станало в предходното заключение, а
чрез преброяване на изисканите от съда от ОО“Контролна дейност ДАИ“ Плевен
протоколи и спирачни карти издадени от дружеството, да се определи
себестойността на техническите прегледи по вид МПС, да се определи има ли
извършвани услуги под себестойността им, както и неотчетен приход съобразно
данните от счетоводството на дружеството. На тази база и ползвайки данните от
счетоводството на дружеството, задачата на вещото лице бе да изчисли отново
стойността на извършените технически прегледи по видове МПС, да определи
действителните приходи и респ. да изчисли дължимия ДДС, както и да определи
дали и кога е възникнало задължение на дружеството да се регистрира по ЗДДС.
От първото
заключение по допълнителната експертиза е видно, че от счетоводните данни не
може да се установи броят на извършените технически прегледи, не може да се
разграничат по видове МПС, както и да се определи единична цена по вид МПС.
Съдът намира,че задачата за определяне средна пазарна цена на прегледите е в
разрез с изискванията на НПК, доколкото в наказателното производство, с оглед
предмета на делото, следва да бъдат установени действителните реализирани
приходи, а не усреднени такива. От това заключение е видно, че експертизата не
е в състояние да отговори на въпроса осъществявало ли е дружеството през процесния период сделки под себестойността им, тъй като в
счетоводството на същото няма данни за броя на извършените технически прегледи,
не може да се изчисли себестойност на технически преглед и да се сравни с
единичните продажни цени на услугата. Вещото лице е отговорило, че въз основа
счетоводството на дружеството не може да установи неотчетен приход, сделки под
себестойността на услугата и сделки със свързани лица.На въпроса по отношение
обстоятелството съобразно счетоводството на дружеството възникнало ли е и кога
задължение за регистрация по ЗДДС, вещото лице е дало отговор, че пред периода
01.01.2005г.-31.12.09г. не се установява да е
достигнат облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 месеца преди текущия, поради което не е налице основание за
задължителна регистрация на дружеството по ЗДДС.
От второто допълнителното
заключение се установява, че е налице различие между заявените и получени от „**********“ЕООД
протоколи и спирачни карти и тези, които се съхраняват в ОО“Контролна дейност
ДАИ“ Плевен, които са значително по-малко. Същите са както следва :
-за 2005г.
разликата е 1 605 бр.; за 2006г., разлика от 393 бр.; за 2007г., разлика
от 684 бр.; за2008г., разлика от 329 бр., за 2009г. разлика от 529 бр. и за
2010г. разлика от 262 бр.
На базата на
тези данни, вещото лице дава заключение, че след фактическото преброяване на
протоколите и спирачните карти, не може да определи какъв е точния брой на
извършените ГТП от дружеството за периода 01.01.2005г.-
31.03.2010г. по месеци, години и вид ППС, както и, че не може да се определи
единичната цена на прегледите по вид ППС. Приходите в дружеството са отчитани
само стойностно и не са отразявани по количества.
От същото
заключение е видно, че в нито един първичен счетоводен документ или счетоводен
регистър на дружеството, не се съдържат данни от които може да се разграничат
извършените на извършените ГТП по вид ППС и съответно от данните в
счетоводството не може да се определи броя и единичната цена на техническите
прегледи по вид ППС.
От разпита на
вещото лице е видно, че счетоводството на дружеството е водено едностранно и са
заведени задължителните промени, т.е. не са установени нормативни нарушения досежно начина на
водене на това счетоводство.
Вещото лице
категорично заявява,че в дружеството счетоводно не се водят получаваните от ДАИ
стикери като бройка и не е правена инвентаризация на този брой, поради което не
може да се установи броя на употребените стикери към края на всяка календарна
година.
Съдът намира,че
събраните доказателства по делото и от оценката на изготвените по делото
съдебно-икономически експертизи не подкрепят и възприетия от обвинението извод
за достигане към 31.01.2006г. на облагаемия оборот от 50000 лв. по ЗДДС
обуславящ специална данъчна регистрация и свързаното с нея ежемесечно подаване
на справки-декларации съставени въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
С неподаването на въпросните справки
според ОП-Плевен е осъществено изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение.Датата
на достигане на изискуемия праг несъмнено поражда съобразно ЗДДС задължение за регистрация, респективно
правомощие на органа на приходите да издаде акт за регистрация при условията на
чл.102 от ЗДДС на ДЗЛ, но за представлявания от подсъдимата търговец няма
убедителни доказателства, че съответния оборот е достигнат преди м.06.2010г.
/от когато всъщност е настоящата регистрация по ЗДДС на дружеството/. Датата на
достигане на изискуемия от закона доход е от значение за възникване на
данъчното задължение по този закон и определяне на конкретните му параметри. След като не може да се установи по несъмнен
начин, че задължението за регистрация по ЗДДС е възникнало на посочената от
обвинението дата, то не може да се приеме за доказано, че от този момент е възникнало и задължение на
представляващия дружеството да подава справки-декларации по ЗДДС. Ето защо и
доколкото данъчният субект не може да бъде приет за отговорен за неподаването
на справки-декларации, то не може и да бъде ангажирана наказателната
отговорност на представляващото го лице.
По отношение на изпълнителното деяние
по чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.1. и т.2 от НК съдът
намира, че обвинението също не е доказано по изискуемия от разпоредбата на
чл.303 ал.2 от НПК несъмнен начин.Установяването на действителния финансов
резултат от стопанската дейност несъмнено изисква посочване не само на
действителния брой ГТП /който брой по обв. акт се
приема за установен от протоколите за получени стикери и карти от „Контролна
дейност“ДАИ Плевен, но съобразно втората допълнителна експертиза, при
физическото преброяване на наличните предадени в ДАИ протоколи и спирачни карти
са установени съществени различия в броя им за всяка календарна година/, но и
установяването на приходите от предоставяната услуга. Както е видно от
обсъдените по-горе експертизи, от счетоводството на дружеството не могат да се
направят изводи за действителните единични цени на всяка от извършените услуги
през инкриминирания период. Други обективни данни за това няма. Със
свидетелските показания е установено, че ценовата политика на дружеството е
била гъвкава, прегледите са се извършвали
по различни ценови ставки /макар и в рамките на утвърден ценоразпис/,
като са извършвани и неустановен брой безплатни технически прегледи.
Установяването на различни тарифни ставки, сегментирането на клиентите, бонифицирането включително и чрез неустановен брой
безплатни ГТП и неподдържането на счетоводна отчетност, която да позволи
прецизно отчитане на приходите /за която обаче не е имало нормативно изискване/
не дават възможност да се определят точните цени на всеки ГТП, респ. реалните
реализирани приходи. От там не може да се приеме за доказано по несъмнен начин
обвинението за избягване на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в посочения от
обвинението размер.
Съдът намира,че обвинението не е
доказано и досено субективната страна на
престъплението, за което е налице повдигнато обвинение. За този вид
престъпление е необходимо подсъдимата да е действала с пряк умисъл. Тоест подписвайки справките и декларации, тя трябва
да е знаела, че отразените в тях данни са неистински или неверни, и съответно
да е целяла настъпването на инкриминирания резултат, изразен в избягване
установяването и неплащането на данъчни задължения в особено големи размери. От
обясненията на подсъдимата, както и от
показанията на свидетелката К., се установява, че всички декларации са оформяни
от счетоводителя на дружеството, а подсъдимата ги е подписвала. От
доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че
подаваните декларации, оформяни от счетоводителя на дружеството са неверни. От
допълнителните експертизи се установява, че
подаваните декларации реално отразяват счетоводните данни налични в дружеството
във връзка с извършваната дейност. В конкретния случай, с оглед характера на
обвинението по чл.255 НК от съществено от значение е да се установи точен и
конкретен размер на данъчните задължения, чието плащане е избегнато, доколкото
е криминализирано избягване на плащане на данъчни задължения в особено
големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК. Обвинението изгражда тезата си възоснова на първата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която определя размера на укритото данъчно задължение използвайки
методиката на чл. 122 от ДОПК, т.нар. облагане по аналог.Това заключение в тази
му част не се възприема от настоящия съд по аргументи изложени по-горе в мотивите.
От двете допълнителни експертизи по делото не може да се направи извод за
обстоятелството дали декларираните приходи от страна на дружеството са
действителни или не, още по-малко, ако е налице недеклариран приход, какъв е
неговият размер, респ. възникнало ли е задължение за търговеца за регистрация
по ЗДДС, ако да, в кой момент, какви са дължимите укрити и невнесени данъчни
задължение по ЗДДС и ЗКПО и покриват ли те критериите за особено големи размери
по смисъла на чл.93, т.14 НК. Следва изрично да се отбележи, че
съдебно-икономическата експертиза след проверка на счетоводството на
дружеството, никъде на прави извод, че счетоводството е водено в нарушение на
нормативно установените за това правила.Обстоятелството, че през инкриминирания
период не е водена счетоводна дейност по брой и цена на отделните услуги, а е
извършвано единствено едностранно счетоводно записване не може да се тълкува
като действие насочени към избягване установяването на данъчни задължения, тъй
като липсва изискване в законодателствато
счетоводството за този вид дейност да се води аналитично, по бройки и
стойности.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303, ал.2 от НПК, поради което и на основание чл.304 НПК подсъдимата следва да бъде призната
за невинна по повдигнатото и обвинение.
Направените деловодни разноски, на
основание чл.190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: