РЕШЕНИЕ
№ 1438
Смолян, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - II състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА |
При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20257230700315 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Образувано е по жалба на И. С. К. срещу Заповед № 3СП/Д-СМ/376/22.07.2025 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" – [област], потвърдена с Решение № 21-РД06-0008/26.08.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – [област].
Жалбоподателят е останал недоволен от заповедта за спиране на помощите за дърва, тъй като според него е неоснователно.Твърди,че през 2024 и 2025г. не е получавал никакви странични доходи, което можело да се види от удостоверения от банката за банковата му сметка. Парите от земята, която са продали в С., ги е взела дъщеря му Л. И. К., която живее в [населено място]. Предоставя съдът да прецени.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание.
Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – [област], чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди издадения административен акт.
Административен съд-[област], втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на ответната страна, обсъди представените по делото писмени доказателствата, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. К. е подал заявление-декларация с вх. № 3СП/Д-СМ/376/01.07.2025 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [област] за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2025/2026 г. Във връзка с подадената молба е извършена социална анкета от служител на ДСП-[област] и изготвен социален доклад, в който е отразено, че И. К. е [семейно положение] и живее сам, а доходите му са от пенсия. Посочено е също, че през последните две години И. К. е извършил прехвърляне на недвижими имоти срещу заплащане и чрез дарение. При проверката е извършена справка в Regiх – АВ – Имотен регистър на 2.07.2025 г., при която е установено, че И. К. е продал и дарил през 2024г. недвижими имоти заедно с един съсобственик. Стойността на дела на И. К. от продажбите и даренията е общо 7082,32 лв., която сума надвишава 24-кратният размер на основата за подпомагане от 4593, 60 лв.
При това положение директорът на дирекция „социално подпомагане“-[област] е издал обжалваната заповед, с която е отказал да отпусне претендираната от И. К. социална помощ за отопление с твърдо гориво като са изложени съображения, че молителят не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Прието е, че К. е прехвърлил жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години. И общата стойност на сделките надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението-декларация.Посочено е, че доходът от продажбата и дарението е 7082,32лв., а 24-кратния размер на основата за подпомагане е 4593,60лв.
Заповедта на директора на ДСП-[област] е обжалвана от И. К. пред директора на РДСП – [област], а последният с Решение № 21-РД06-0008/26.08.2025 г. я е потвърдил, споделяйки мотивите, изложени в нея.
Последвало е подаване на жалба от И. К. до Административен съд – [област], която е предмет на разглеждане по настоящото дело.
Освен документите по административната преписка, съдът е приел извлечения от банковата сметка на жалбоподателя, представени от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал.3 във връзка с ал. 1 от АПК от лице, адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
Според изложението в жалбата, И. К. обжалва Заповед № 3СП/Д-СМ/376 от 22.07.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [област], а и това е актът, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. последно от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [област], в предвидената от закона форма и съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й. Процедурата по издаване на оспорената заповед е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., ЗСП и АПК, и при провеждането й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация по чл. 12, ал. 4 от Закона за социално подпомагане. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление, лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години.
Съгласно чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП, разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26.
Видно от мотивите на оспорения пред съда административен акт, основанието поради което е отказано на И. К. отпускане на целева помощ за отопление, е извършването на прехвърляне срещу заплащане и чрез дарение на недвижими имоти през 2024 г., тоест в рамките на [възраст] срок, предвиден в чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП. Това обстоятелство се доказва от представените по делото и неоспорени Справки от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – [област], съгласно които на 20.09.2024г. и на 28.11.2024г. И. К. заедно с дъщеря си е сключил договори за продажба и е дарил недвижими имоти в [област], община [област], [населено място] и [населено място], като неговия дял от общата стойност на имотите е на стойност 7082,32лв.
На следващо място, не е налице изключението на чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП, тъй като стойността на сделките - 7082,32 лв., надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявлението-декларация по чл. 26, възлизаща на 4593, 60 лв. по силата на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП и Постановление № 328/30.09.2024 г. на Министерски съвет на РБ.
Без правно значение в случая е твърдението на жалбоподателя, че не той, а дъщеря му е получила заплащането по сделките, което явно е станало по негова воля. Основанието по закон да бъде отказано отпускане на социална помощ за отопление е в двугодишния срок да е било извършено прехвърляне на имот срещу заплащане или дарение, което в случая безспорно е налице. Ето защо ирелевантно е обстоятелството, че средствата от продажбите не са постъпили по банковата сметка на жалбоподателя К..
Предвид изложените доводи, жалбоподателят не е имал право на целева помощ за отопление, тъй като за него е осъществено отрицателното условие, предвидено в чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, към което препраща разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Изискването на посочената норма е императивно. След като безспорно е доказано прехвърлянето на недвижими имоти от вида на посочените в цитираната разпоредба, правилно е прието от административния орган, че не са налице предпоставките за предоставянето на исканата помощ. Затова съдът приема, че оспорената заповед на директора на ДСП-[област] не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна. Издадена е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията за форма, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу заповедта следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От ответника не са претендирани разноски по делото и съдът не следва да присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-[област], втори състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. К. срещу Заповед № 3СП/Д-СМ/376/22.07.2025 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" – [област], потвърдена с Решение № 21-РД06-0008/26.08.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – [област].
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.
| Съдия: | |