О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
гр. Плевен, 16.07.2015г.
Административен съд- Плевен, втори състав , в закрито съдебно заседание на 16.07.2015г., в
състав: Председател: Юлия Данева, като разгледа докладваното от съдия
Данева адм.д. № 34/2015 г. по описа на
съда и подаденото от жалбоподателя чрез адв. З. Т. Становище вх. №
2342/15.07.2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на А.Ф.Ф. „ по повод Заповед № ГМ 672 от 13.11.2014 г.
на Дирекция”Социално подпомагане”
Д.Митрополия”.
С Определение № 86/20.01.2015 г. съдът е оставил
жалбата без движение с указание
към жалбоподателя, в 7-дневен срок от съобщението, с препис за
ответната страна да посочи в какво се състои искането му към съда. В същия срок да представи в съда
препис от жалбата за връчване на ответната страна
С вх. № 317/29.01.2015 г. e постъпилото „Възражение” ,в което жалбоподателката
твърди, че искането й е : „Да се докаже,
че през 2014 г. не съм продала никакъв имот”. Така направеното искане не било
преценено като такова, съобразно изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК.
В определението си съдът ясно и конкретно е указал, че петитумът на жалбата
следва да съдържа искане, свързано с обжалвания акт , а формулираното от
жалбоподателката е по своята същност
доказателствено искане, свързано с твърдяна незаконосъобразност на Заповед № ГМ
672/ 13.-11.2014г. на Директор на Дирекция ”Социално подпомагане”. Поради
изложените съображения, с Определение №
174/30.01.20215 г. е оставил повторно жалбата без движение, като е
указал на жалбоподателката в 7-дневен
срок от съобщението да посочи обжалва ли
Заповед № ГМ 672/ 13.-11.2014г. на Директор на Дирекция ”Социално подпомагане”
Д.Митрополия и какво е искането й по отношение на тази заповед/ отмяна,
изменение, прогласяване нищожност/ като й разяснява, че при неизпълнение в
срок на определението жалбата ще бъде
оставена без разглеждане.
С „жалба” вх. №
518/16.02.2015 г., А.Ф. е посочила следните искания към съда: „ Да бъде отменено Решение № 94АА-0015-0083/29.12.2014 г. на
и.д.Директор на РДСП-Плевен” .
Съдът е счел, че посоченият
като оспорен акт- Решение № 94АА-0015-0083/29.12.2014 г. на и.д.Директор
на РДСП-Плевен” не подлежи на оспорване и е постановил
Определение № 272/18.02.2015 г. , с което е оставил жалбата без разглеждане и е
прекратил делото. В мотивите на прекратителното определение/ л. 24 обр./ съдът
ясно , конкретно и подчертано е посочил,
че :” В разглеждания случай на оспорване
пред административния съд подлежи първоначалният административен акт- Заповед № ГМ 672/ 13.-11.2014г. на
Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” Д.Митрополия, тъй като с
решението на по-горестоящия орган- и.д. Директор РДСП –Плевен първоначалният
административен акт е потвърден”.
Така постановеното определение е отменено от
ВАС за произнасяне на съда по направено пред ВАС искане за осигуряване на безплатна правна помощ, след което да бъдат
извършени отново процесуалните
действия във връзка с редовността и
допустимостта на жалбата.
След връщането на делото, настоящият съд е
назначил служебен адвокат, след което и с Определение № 718/15.06.2015 г. е
оставил жалбата без движение с
указание да се посочи в какво се състои
искането към съда.
В
отговор на определението, и независимо от даваните до момента указания, и
конкретните указания в последното определение, жалбоподателката, вече чрез
служебния си адвокат З.Т. заявява, че поддържа оспорването на справка , дадена от Службата по
вписванията. Искането е : „ Да
отмените Решение № 94 АА-0015-0083/2912.2014 т. на Регионална
дирекция за социално подпомагане-Плевен”, както и „След отмяна на решението да
върнете делото на ответника като преписка
за произнасяне по същество”.
Съдът, отново / за
четвърти пореден път/ е оставил жалбата без
движение с Определение № 859/10.07.2015 г.
В същото подчертано е посочил ,
че в подадения отговор не се сочи подлежащия на съдебен контрол акт, и че указания кой е подлежащият на обжалване пред съда акт са дадени с Определение № 272/18.02.2015
г. Указал е на жалбопадателя да
съобрази дадените с предходните
определения указания относно подлежащия на обжалване акт и срок да го посочи, както и какво е искането му към съда по отношение на
този акт.
С постъпилото в съда
СТАНОВИЩЕ вх. № 2342/15.07.2015 г. , жалбоподателят чрез адв. Т., и в
противовес на всички, давани до този момент указания за това кой е подлежащия
на оспорване пред съда акт, отново, и
подчертано потвърждава: :”обжалвания акт
е Решение № 94 АА-0015-0083/2912.2014 т. на
Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен”, а искането към съда е : „Да
отмени това решение”.
В същото становище прави
искане за отвод на съдия докладчика
Юлия Данева. Като основание сочи обстоятелството, че на служебния защитник е било изпратено само
определението на съда, но не и препис от
доказателствата по делото, както и че съдът е отказал да удължи срока за
отговор.
По искането за отвод:
Съдът
се е произнесъл по искане за отвод направено от жалбоподателката с Определение
№ 550/07.05.2015 г., като е изложил
мотиви за неговата неоснователност, които поддържа и по повод на новото искане. Не са налице основания по чл. 22,ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Служебният защитник счита като основание за отвод обстоятелството, че след назначаването му не са му били изпратени
преписи от доказателствата по делото.
Съдът намира, че това не може да бъде
основание, което да постави съда в хипотезата на чл. 22,ал. 1, т. 6 от ГПК. Отделно от това, съдът не дължи изпращане на преписи от постъпили
доказателства на защитниците на страните, особено когато се касае до
жалбоподател. Но дори и при хипотетично
обратен извод, това не може да бъде
основание за отвод на съдията, тъй като касае процесуални действия на съда,
евентуалната незаконосъобразност на които може да бъде установена при
инстанционен контрол на крайния акт. Не е основание за отвод и отказът на съда
да удължи срока за отговор, даден с Определение №
718/2015 г. Искането за отвод следва да се отхвърли.
По допустимостта на жалбата:
Както е посочено по-горе,
съдът е оставял жалбата без движение четири пъти с указание да бъде посочено
искането към съда, както и обжалвания акт. Служебният защитник последователно и категорично сочи като
обжалван акт Решение № 94 АА-0015-0083/2912.2014
т. на Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен”, а искането към
съда е : „Да отмени това решение”.
Съгласно чл. 145, ал. 1
от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт,
включително отказът да се издаде такъв. Съгл. т. 2 решението на по-горестоящия
орган подлежи на обжалване когато с него е изменен актът по т. 1 или е отменен
и въпросът е решен по същество.
Съгласно чл. 159, т. 1
от АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане когато актът не подлежи на оспорване.
В разглеждания случай
на оспорване пред административния съд подлежи първоначалният административен
акт- Заповед № ГМ 672/ 13.-11.2014г. на
Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” Д.Митрополия, тъй като с решението
на по-горестоящия орган- и.д. Директор РДСП –Плевен първоначалният
административен акт е потвърден. В тази
връзка, и в изпълнение на служебното начало, съдът изрично е посочил това в постановеното от
него Определение № 174/30.01.2015 г. и е указал на жалбоподателката да посочи обжалва ли Заповед № ГМ 672/
13.-11.2014г. на Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” Д.Митрополия и
какво е искането й по отношение на тази заповед/ отмяна, изменение,
прогласяване на нищожност/. В този смисъл са и указанията, дадени след
назначаване на служебния защитник, като в Определение № 859/10.07.2015 г. съдът
изрично е посочил, че подлежащият на
оспорване пред съда административен акт
е посоченият в Определение №
272/18.02.2015 г. В това определение,
с подчертан шрифт е указано: „… на оспорване пред
административния съд подлежи първоначалният административен акт- Заповед № ГМ 672/ 13.-11.2014г. на
Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” Д.Митрополия.” Жалбоподателят, респ. неговият защитник е
трябвало само да прочетат това определение, като за улеснение и яснота,както е
казано по-горе, неговият номер е посочен в мотивите на определението, с което
жалбата е оставена без движение.
Въпреки всичко изложено, жалбоподателят, чрез своя адвокат , с подаденото в отговор на последното определение за оставяне на жалбата
без движение „Становище” сочи като обжалван от него акт Решение № 94 АА-0015-0083/2912.2014 т. на Регионална дирекция за
социално подпомагане-Плевен”, и искане да бъде отменено това решение. Не е посочил
заповедта като предмет на
оспорване, а сочи като такъв решението на по-горестоящия орган, с който
заповедта е била потвърдена.
Оспореното решение, посочено от жалбоподателя , чрез неговия защитник в
подаденото СТАНОВИЩЕ вх. № 2342/15.07.2015 г. като обжалван от него акт , не
подлежи на оспорване пред съда по реда на АПК по аргумент от чл. 145,ал. 2,
т. 1 и т. 2 от АПК .
Предвид изложеното,
съдът намира, че на осн. чл. 159, т. 1 от АПК ,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а делото- прекратено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение
искането на А.Ф.Ф., чрез адв. З.Т. за отвод на съдия-докладчика Юлия Данева от адм.д. № 34/2015 г. на
Административен съд-Плевен
В тази част
определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Ф.Ф. против Решение
№ 94АА-0015-0083/29.12.2014 г. на и.д.Директор на РДСП-Плевен .
Прекратява
производството по административно дело №34/2015г. на Административен съд-Плевен
Определението в
частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и делото е прекратено може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: