РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501280 по описа за 2025 година
Производство по 437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на Р. Н. Г. от гр. Пловдив против действия на съдебен
изпълнител: удържане и разпределение на парични средства в размер на 5 668 лева- част от
които представляващи несеквестеруема част от трудовото възнаграждение, получено по
специална сметка, открита по чл.446а ГПК, по образуваното ИД № 00141/ 2023г по описа на
ЧСИ К.П., рег.№* на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив. По изложени доводи и
оплаквания в жалбата, се иска отмяна на обжалваните действия на ЧСИ, доколкото включват
несеквестеруема част от трудовото възнаграждение на жалбоподателя, задължаване ЧСИ
възстановяване на неправомерно разпределената сума, съответстваща на несеквестеруемата
част от заплатата на жалбоподателя, осъждане на ЧСИ да възстанови направените съдебни
разноски по настоящото производство. С жалбата жалбоподателят е изложил изчисленията
си относно несеквестеруемите размери на работната му заплата.
Ответникът по жалбата „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ***, редовно уведомено, не взема становище по
жалбата.
Ответникът по жалбата „АКПЗ“ АД, редовно уведомено, не взема становище по жалбата.
Постъпили са мотиви от ЧСИ К.П. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага становище по
мотивирани съображения за неоснователност на жалбата, поради което се иска същата да се
остави без уважение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна, в качеството на длъжник, легитимиран да обжалва акт
или действие на СИ, с което се нарушава несеквестеруемостта на негово имущество,
подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е образувано по искане на „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ***, чрез юрк.
В. С. за събиране на вземане по издаден ИЛ от 15.11.2022г. по ч. гр. д. № 12577/2022г. по
описа на ПРС против длъжника Р. Н. Г. от гр. П.. Принудителното изпълнение е насочено
върху вземания на длъжника от трети лица, в т.ч. банкови сметки и вземания от трудово
правоотношение – тр.възнаграждение и обезщетения, върху които е наложен запор за
извършване на удръжки с цел погасяване на задълженията. В хода на изп.производство с
молба от 19.03.2025г е бил присъединен и взискателят „АКПЗ“ АД с размер на събираемо
вземане от 2 299,68 лв. Запорът върху вземанията на длъжника е реализиран върху вземания
в банкови сметки и депозити при третото лице „Първа инвестиционна банка“ АД до
размера на сумата от 5 542,16 лв, изчислена към датата 09.03.2023г., върху вземания на
длъжника от ТПО във „Винтехпром“ АД, вкл. с указание за съобразяване с изискването за
несеквестеруемост на основание чл.446а ГПК. Аналогични запорни съобщения са изпратени
и до „Изипей“ АД и „Майфин“ ЕАД за същата сума.
С молба от 12.03.2025г. длъжникът е поискал вдигане на запора на банковата му сметка за
възможността същият да изтегли получени от НОИ и ФЗГВРСНР обезщетения като
несеквестеруеми да бъдат изтеглени. ЧСИ е уведомен също така, че по тези дела ще
започнат плащания в следващ месец след предходен запор при ЧСИ Ст. Г.. Към молбата си е
приложено от длъжника Разпореждане № *** от 05.03.2025г. на НОИ - Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ – гр. София по подадено заявление -декларация на
длъжника с вх.№ *** от 06.12.2024г., по силата на което на същия е отпуснато гарантирано
вземане на основание чл.26, ал.1 ЗГВРСНР, във вр.с чл.4 от същия закон, след вземане
предвид прекратеното трудово правоотношение на заявителя с работодател „Винтехпром“
АД, ЕИК ***, както следва: начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за
периода от 01.12.2023г до 30.04.2024г. вкл. като гарантирано вземане по трудово
правоотношение в общ размер от 9 137,57 лева; начислени, но неизплатени парични
обезщетения по КТ и др.норм.актове за периода от м.май 2024г. до м.май 2024г. вкл. както
следва: - гарантирано вземане по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1 805 лв, гарантирано вземане
по чл.224, ал.1 КТ в размер на 2 672,71; съответно гарантирано вземане за парични
обезщетения в общ размер – 2 692,50 лв . Върху общата сума от 10 570,92 лв като данъчна
основа е начислен данък върху дохода в размер на 1 057,09 лв, с предвидени запори 248,97
лв, така определена сумата за изплащане в размера от 9 264,86 лв- цифром и словом – седем
хиляди седемстотин и три лева и 83 ст.
С последващо Заявление от 24.03.2025г. длъжникът е заявил изцяло признаване по
основание и размер на задължението си по изп.дело, но е поискал вземане предвид на
следното: поискано е възстановяване на сума, представляваща сбор от работни заплати,
преведени от фонда ГВРС от 5 работни заплати, заедно с обезщетенията по чл.220, ал.1 и
2
чл.224, ал.1 КТ, тъй като спрямо работната заплата следва да се прилага чл.446 ГПК, както и
да бъде удържана само секвестеруемата част, представляваща ¼ от БТВ или 5х1/4 от 1400
лв – 1750 лв сума като секвестеруема, която трябва да бъде задържана. Посочено, че
останалите 3 918 лв, представляват обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.224, ал. КТ, както и
несеквестеруемата останала част от работните, но съответно не изплатени заплата. В
приложение е представено ведно с представеното с предходната молба Разпореждане на
НОИ, така и справка на НОИ – ТП– гр. Пазарджик относно размера на начислените, но
неизплатени ТВ и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и др.норм.актове,
за периода м. декември 2023-м.май 2024г.
ЧСИ е администрирал постъпилите две молби от длъжника чрез изпращането им на
взискателя „АСВ“ ЕАД, от последния от който е постъпило становище, че сумите в размер
от 1805 лв, представляваща обезщетение по чл.220 КТ и сумата в размер от 2672,71 лв,
представляваща обезщетение по чл.224 КТ, не са несеквестеруеми и същите трябва да се
добавят към определеното ТВ и да се определи върху цялата сума от 4477,71 лв,
подлежащите на удръжка по запор секвестеруема част съгласно чл.446 ГПК.
С Разпореждане си от 02.04.2025г. ЧСИ е отчел искането на длъжника в съответствие с
удостовереното в представеното Разпореждане на НОИ , а именно в банковата сметка на
длъжника са преведени 9 264,86 лв от Фонд“ГВРС“ на НОИ, а претендиранит за
възстановяване суми, постъпили по банковата сметка на същия в „ПИБ“ АД се явяват
размер и произход – сумата 1805 лв, постъпила на 21.03.2025г. – „обезщетение по чл.220
КТ“, както и сумата 2 672,71 лв-„обезщетение по чл.224, ал.1 КТ“, последните които не се
явяват компенсационни или гаранционни обезщетения и не се касае за защитата им в
специални забранителни норми, а се дължат във връзка с прекратеното му ТПО. Поради
това тези постъпили суми не се явяват несеквестеруеми и могат да бъдат разпределени за
погасяване на дълга на длъжника. Мотивирано е също така, че запорът върху ТВ се отнася
не само за запорираното текущо месечно ТВ, но и всяко друго, което е получено срещу
същата или друга работа, поради което третото задължено лице „ПИБ“ АД е извършил
превода на сумата към специалната сметка на ЧСИ К. П. в изпълнението на запора, като на
длъжника е била изплатена сумата 3 596,86 лв – разликата между 9 264,86 лв, преведени от
Фонд „ГВРС“ на НОИ по банковата сметка на длъжника, до 5668 лв, преведени в
изпълнение на запора по специалната сметка на ЧСИ.
Действително изхождайки от законовата регламентацията на уредбата относно
несеквестеруемостта следва да се отчетат действащите разпоредби на чл.446 и чл.446а ГПК,
когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху всяко друго
каквото и да е възнаграждение от труд, както и несеквестеруем доход, получен по сметка в
банка. В контекста на тези разпоредби е отчетено от ЧСИ, че част от постъпилите по
банковата сметка на длъжника суми от Фонд “ГВРС“ на НОИ са за обезщетения по КТ по
чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ, за които изначално е прието, че нямат компенсационен или
гаранционен характер, а за преведените трудови възнаграждения за минал период е
намерено, че доколкото не касаят текущо трудово възнаграждение, то „ПИБ“ е извършил
3
превода на сумата по специалната сметка на ЧСИ в изпълнение на запора по отношение на
останалата спорна пред съдебната инстанция размер на сумата от 5668 лева.
Действително на второ място съобразно т.1 от ТР №2/ 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/
2013г. на ОСГТК Не е допустимо налагане на запор върху изцяло несеквестеруемо или
друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска
принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестеруемо вземане е
допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестеруемата част.
Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото на жалба, какъвто е
настоящия случай по отношение на запорираната част от сумата, предмет на превода по
сметка на длъжника от Фонд “ГВРС“ на НОИ в обжалваемия му размер от 5668 лева. С
жалбата длъжникът поддържа от една страна становището си относно характера на
вземанията си, предмет уредбата по Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите във връзка с правото на гарантирани вземания по отношение на доходи от
трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, като от друга страна сочи
изчисления си размер от несеквестеруема част от трудово възнаграждение, дължимо за
периода м. декември 2023г - м. април 2024г.
Така за реализиране на контрола за законосъобразност в съдебното производство по
отношение на повдигнатия спор за пълна или частична несеквестеруемост на вземанията на
длъжника от трети лица следва да се отчете на първо място наличието на реализиран такъв
от съдебния изпълнител по отношение на размера на преведените суми по специалната
сметка на ЧСИ от третите лице, които са получили указания за спазване на правилата за
несеквестеруемост по чл.446 и чл.446а ГПК, която преценка е предмет на съдебния контрол
по подадена жалба от длъжника за нарушаване на несеквестеруемостта на негови доходи от
трудово правоотношение, които в случая са такива след прекратено ТПО и предмет на
превод по сметка по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите във
връзка с правото на гарантирани вземания по отношение на доходи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодател. В тази насока принципно съдебният
изпълнител следва да посочи в съобщението си до третото задължено лице точно вземането,
което се запорира, както и точният размер на месечната удръжка от трудовото
възнаграждение или друг доход или да се очертае така, че същият да е определяем от третото
задължено лице. С разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК процесуалният закон регламентира
изцяло несеквестеруемост на ТВ, което е до размер на минималната работна заплата за
страната, чийто размер за различните календарни години е различен, от една страна. От
друга страна принципно частичната секвестеруемост / несеквестеруемост на доход от ТПО е
определен/ определяем за съответна част, вземайки предвид дали размера на съответния
доход е над минималната РЗ за съответния период, както и от обстоятелството, дали
длъжникът е с деца или без деца, ако се приема, че доколкото същите не са за текущи
трудови възнаграждения и независимо от трудовата заетост на длъжника, подлежат на
частична секвестеруемост. Данни и твърдения, удостоверени по надлежния начин не са
налице по делото, въз основа на които може да се реализира съдебния контрол по
4
обжалвания акт на съдебния изпълнител. С оглед на това обжалваният акт на ЧСИ следва да
се отмени като необоснован в обжалваната му част и при липса на достатъчно
удостоверителни данни за правно релевантни обстоятелства за реализиране на съдебния
контрол, като делото се върне на ЧСИ за събиране на надлежни доказателства за преценка
приложението на разпоредбите на чл.446 и чл.446а ГПК по отношение на насоченото
принудително изпълнение върху доходи от ТВ и други по КТ, предмет на превод по сметка
на длъжника по реда на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
във връзка с правото на гарантирани вземания по отношение на доходи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодател.
Към настоящия момент решаването на въпроса за разноските е преждевременно.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 02.04.2025г. по ИД № 00141/2023г. по описа на ЧСИ К.П., с рег.
№ ** на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив в частта, в която е разпоредено запор и
удръжка на парични средства в размер на сумата от 5 668 лева по сметка на длъжника Р. Н.
Г., открита по реда на чл.446а ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ К.П., с рег. № ** на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив в
обжалваната му част за извършване на необходимите процесуални действия и след събиране
на необходимите надлежно удостоверени данни във връзка с произнасянето по молбите за
несеквестеруеми вземания на длъжника Р. Н. Г. от ** и *** по изпълнителното дело,
съобразно указанията в мотивната част на решението.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5