РЕШЕНИЕ
N
гр.София 13.01.2022 г.
Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 20.05.2021 г. в
състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр.
дело N. 8844 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по обща въззивна жалба на част от ищците по делото и по въззивна жалба на ответника срещу Решение от 13.03.2020г.
по гр.д. 24442/2018г. на СРС, 28 с-в, изменено в частта му по разноските с
Определение от 09.07.2020г.
Ищците А.С.А. ЕГН **********,***,
Л.П.К. ЕГН **********,***, Е.Д.Ч. ЕГН **********,***, В.Д.П. ЕГН **********,***,
П.П.Д. ЕГН **********,***, Ф.А. А.
ЕГН **********,***9, В.А.Г. ЕГН **********,***, А.В.К. ЕГН **********,***, П.Н.К.
ЕГН **********,***, С.П.И. ЕГН **********,***, Д.З.Д. ЕГН **********,***,
Р.С.Б. ЕГН
**********,***..************, А.Б.Н. ЕГН **********,***, А.Д.К. ЕГН **********,***,
Т.Д.С. ЕГН **********,***, Г.П.С. ЕГН **********,***, М.Г.З. ЕГН **********,***,
Й.А.Д. ЕГН ********** ***, К.Г.М. ЕГН *********,***, М.И.Ч. ЕГН **********,***, Д.Б.П. ЕГН **********,***..******, Л.Д.Р.
ЕГН **********,***, Р.Й.Г. ЕГН **********.***, Н.А.В. ЕГН **********,***, Д.С.М.
ЕГН **********,***, И.В.К. ЕГН **********,*** чрез адвокат Х. обжалват
решението, в частите с които са отхвърлени техните искове срещу ответника „Т.М.“ЕООД.
Излагат оплаквания за неправилност
на изводите на СРС, че няма доказателства по делото да са участвал на процесното шествие. Считат, че приложените към исковата
молба снимкови материали на които всеки ищец бил посочен със стрелка или
ограден в комбинация с приложените копия на лични карти са достатъчни за
сверяване на самоличността им и доказване участието им в процесното
шествие и не били необходими специални знания. Искат отмяна на решението по
техните искове и уважаването им.
Ответника обжалва решението в
осъдителните части по исковете на останалите ищци по делото: М.М.Г. ЕГН **********,
Н.С.Р. ЕГН **********, Я.П.Н. ЕГН **********, Д.М.Х. ЕГН **********, А.Н.Ж. ЕГН
**********, Я.Н.К. ЕГН **********, Е.К. Ч.И.ЕГН**********, К.М.К. ЕГН **********,
и Н.П.Н. ЕГН **********.
Прави оплаквания за неправилност
на решението поради липса на възможност да се ангажира деликтна
отговорност за бъдещи събития и спрямо неограничен кръг от неизвестни лица,
които не могли да имат качеството засегнати от статия, когато към деня на
публикацията няма как да са присъствали на бъдещото събитие, по повод на което
е статията. Нямало как да се направи връзка между статията и ищците и те не
биха могли да претърпят вреди от нея. Не ставало ясно как от статията са
нанесени вреди на ищците следа като събитието предмет на статията още не се е
състояло и ответника не може да знае кои лица ще присъстват. Изложеното в
статията било оценъчни съждения за евентуално бъдещо събитие, а не фактически
твърдения. Нямало мотиви защо се приемат за обидни дадени ползвани в статията
изрази, не било посочени кои факти се приемат за установени и въз основа на
какви доказателства, не било ясно от решението защо е прието, че именно
конкретните ищци са визирани в нея. Липсвали мотиви относно присъдените еднакви
размери на обезщетения. Излагат се доводи за съпричиняване,
самите ищци приложили снимки на които се виждат плакати с обидни за други лица
изрази.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК
намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбите и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и
възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС
намира жалбата на ищците за неоснователна. Единственото оплакване в нея е за
необоснованост на извода на СРС, че ищците, чийто претенции са отхвърлени са
присъствали на съответното събитие. Позовават се на снимковия материал към исковата
молба. Оплакването е неоснователно. Снимките сами по себе си не са годно
доказателство за присъствие на тези ищци на шествието на 23.05.2017г. На първо
място голямата част от тях не са достатъчно ясни и не може да се направи
преценка дали дадено лице на снимките е ищец по делото. Самите снимки нямат
дати и не е ясно нито дали са от процесното събитие,
нито е ясно кой ги е изготвил и не може да се провери тяхната достоверност.
Несъстоятелно е оплакването в жалбата, че снимките са достатъчно ясни и категорично
установявали идентичност на лицата чийто изображения съдържат с ищци по делото
и изхождали от публични източници. Огромна част от снимковия материал е в
профил или откъм гръб на лицето, за което се твърди да е ищец-заснет на
съответната снимка, частично има изрязани образи, налагало се е дори на гърба
на снимките да се пишат указания кое е лицето на снимката, което е ищец, да се
описва облеклото му и т.н. Не са ангажирани други доказателства в тази насока,
ето защо и правилно претенциите са отхвърлени, като допълнителни мотиви за
неоснователност на претенциите ще бъдат изложени по - долу във връзка с жалбата на ответника.
Жалбата на ответника е
основателна по следните съображения:
За да възникне отговорност за
клевета или обида е необходимо да има фактически твърдения, които да изнасят
позорящи за някого обстоятелства или да му е приписано извършване на
престъпление или да се засягат честта и достойнството му. Тоест да има
твърдения за вече настъпили факти, съответно да е посочено конкретно лице, по
отношение на което се отнасят обидните изрази, а не предположения за евентуално
настъпване на такива факти или че ще се извърши нещо престъпно. Разгласяването
на позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия,
отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация, укорими от гледна точка на
общопризнатите морални норми или отразяващи отрицателни качества на субекта,
характеризиращи го негативно, като е от естество да накърни доброто му име в
обществото, да компрометира честта и достойнството.
Твърдението за позорното
обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа информация за времевите му и
пространствени параметри и всички релевантни детайли, която да бъде поднесена
от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които
изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае,
че тези обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено
от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване
в гражданския процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. За
да е обидно или клеветническо дадено изявление, същото следва да визира
определено лице (така решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. На
III-то гр. отд. на ВКС). Това означава, че обидният
(унизяващият) израз следва да е насочен към това лице (посочено чрез имената му
или по друг начин, неоставящ съмнение, че става дума за неговата личност),
респективно позорното обстоятелство трябва да се отнася до него или то да е
посочено като извършител на приписано му престъпление. Във всеки случай, когато
обидният или клеветнически израз е част от едно по-обширно изявление, следва да
се държи сметка за контекста, при който същият е употребен и който внушава
изявлението като цяло, поради това съдът намира, че следва да бъде взето
предвид цялостното съдържание на процесната статия,
включително и заглавието.
В конкретния случай няма спор по
делото, че статията е публикувана преди провеждане на шествието, на което
ищците твърдят да са присъствали. При това положение към деня на статията няма
извършени никакви действия от ищците, които да са обект на статията и за които
в нея да се твърди, че са престъпления или да се характеризират като позорящи.
Изнесеното в статията доколкото се отнася до предстоящото масово мероприятие има
характер на предположения.
В самата статия видно от нейното
цялостно съдържание има изразено мнение и оценъчни съждения за събитията,
случващи се в този период в страната и се прави и сравнение с исторически
събития извън България. Това следва от употребените изрази: „…От десетина дни е
в ход….сценарий с който се преследват три цели……изборния провал……кулминацията
трябва да е ……преди месец малко след като изфабрикуваха…преди пет дни се
опитваха да мобилизират …..ситуацията утре вечер едва ли ще бъде по-различна…“.
Очевидно е от текста, че ищците
не са адресати на изложеното в статията.
Напротив в нея поименно са посочени множество лица и организации, до
които се отнася статията и срещу които явно е насочена. Изразите посочени от
ищците като обидни и клеветнически се повтарят нееднократно (заглавието и
подзаглавието също) в самата статия и следва се разглеждат не изолирано, а в
контекста на цялата статия. От съдържанието на статията на л. 13 от делото на
СГС стават ясни адресатите на изложеното в нея и това не са ищците.
Действително ползвания в статията
език е много груб и надхвърля много рамките на добрия тон, като очевидна е
целта да се създаде негативно отношение в обществеността, но не за ищците, а за
лицата посочени в статията. Ползването на цветисти и на моменти силно провокативни
изрази и насочването им срещу лицата визирани в статията досежно
осъществили се вече събития (каквото не е процесния
протест към деня на издаване на статията) биха могли да се квалифицират като
обидни и клеветнически, но спрямо други лица, а не спрямо ищците.
Ищците нямат твърдения в делото
да са присъствали на предходните събития визирани в статията и следователно
изнесеното в нея не може да се отнася до тях. Предположението, че на бъдещият протест
„… ситуацията едва ли ще е по – различна…“ и тезата, че освен „… професионални протестъри, маргинални политически марионетки…“ и т.н. са
свързани с изложеното в статията относно предходно провели се мероприятия, за
които е посочено, че са организирани от визираните в статията поименно лица и
съдържат и твърдения за участие в тези предишни събития на зависими (от
сочените като организатори) лица, но при липса на твърдения ищците да са
участвали в такива събития, статията няма как да бъде свързана с ищците и да се
приеме, че по отношение на тях е осъществена обида или клевета.
Няма как да има клевета или обида
без конкретен адресат, без съответните действия, в които те се изразяват да
засягат конкретно лице, като то следва да е посочено или да има посочени данни,
факти, белези чрез които то да може да бъде разпознато по безсъмнен начин измежду
други лица, дори при липса на посочено име.
В статията няма такива данни
относно ищците. Ето защо и исковете са неоснователни и жалбата на ответника
срещу осъдителните части на решението е основателна, а решението следва да бъде
отменено, като уважените искове отхвърлени.
В частта, с която са отхвърлени
исковете на ищците - жалбоподатели решението като резултат е правилно макар и
по частично различни мотиви и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на
разноски има само въззивникът ответник. Поради то
За първа инстанция следва да му
се присъдят още 1851,39 лева за адвокат разпределени между ищците, чийто искове
са отхвърлени с настоящото въззивно решение или по
205.71 лева.
За въззивното
дело има право на разноски за такса 346,43 лева, дължима в равни части от
ищците, чиито
искове са отхвърлени с настоящото въззивно решение
или по 38,49 лева, както и на разноски за адвокатски хонорар в размер на
4800,00 лева или по 137,14 лева срещу всеки един ищец. Възражението за
прекомерност от процесуалния представител на ищците е неоснователно. Хонорара е
платен за защита във въззивното дело, в което предмет
са всички претенции-решението не е влязло в сила в никоя част. При 35 ищци
сумата, която е платена за защита срещу всеки един е 137,14 лева, което е много
под минималния размер по Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски съвет.
Водим от горното СГС, II „А“ с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
от 13.03.2020г. по гр.д. 24442/2018г. на СРС,28 с-в, В
ЧАСТТА с която „Т.м.“ ЕООД *** е
осъдено да заплати поотделно на всяко от следните лица, а именно: М.М.Г. ЕГН **********,***; Н.С.Р. ЕГН **********; Я.П.Н. ЕГН **********;
Д.М.Х. ЕГН **********; А.Н.Ж. ЕГН **********; Я.Н.К. ЕГН **********; Е.К.Ч. ЕГН**********;
К.М.К. ЕГН **********; Н.П.Н. ЕГН ********** сумата от 1732.14 лева, като обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от публикувана на 22.05.2017г. в 21.31 ч. в интернет сайта на вестник
„Труд", собственост на „Т.м.“ ЕООД ЕИК ******** статия със следното
заглавие: „Маршът на безсрамниците " и с
подзаглавие в курсив: „…Протестъри на повикване в
защита на чужди корпоративни интереси и рекетъори на
българския предприемач “, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017г.
до окончателното й изплащане
КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ исковете на М.М.Г. ЕГН **********,***; Н.С.Р. ЕГН **********; Я.П.Н. ЕГН **********;
Д.М.Х. ЕГН **********; А.Н.Ж. ЕГН **********; Я.Н.К. ЕГН **********; Е.К.Ч. ЕГН**********;
К.М.К. ЕГН **********; Н.П.Н. ЕГН **********, предявени срещу „Т.м.“ ЕООД ЕИК ******** за заплащане на сумите от по
1732.14 лева, като обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
публикувана на 22.05.2017г. в 21.31 ч. в интернет сайта на вестник „Труд",
собственост на „Т.м.“ ЕООД ЕИК ******** статия със следното заглавие: „Маршът
на безсрамниците " и с подзаглавие в курсив: „…Протестъри на повикване в защита на чужди корпоративни
интереси и рекетъори на българския предприемач “,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017г. до
окончателното й изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА всеки от следните ищци: М.М.Г. ЕГН **********,***; Н.С.Р. ЕГН **********; Я.П.Н. ЕГН **********;
Д.М.Х. ЕГН **********; А.Н.Ж. ЕГН **********; Я.Н.К. ЕГН **********; Е.К.Ч. ЕГН**********;
К.М.К. ЕГН **********; Н.П.Н. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.м.“ ЕООД ЕИК ******** сумите от 205,71 лева разноски
за първа инстанция и 38,49 лева държавна такса за въззивната
инстанция
ОСЪЖДА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ИЩЦИТЕ: М.М.Г. ЕГН **********,***;
Н.С.Р. ЕГН **********; Я.П.Н. ЕГН **********; Д.М.Х. ЕГН **********; А.Н.Ж. ЕГН
**********; Я.Н.К. ЕГН **********; Е.К.Ч. ЕГН**********; К.М.К. ЕГН **********;
Н.П.Н. ЕГН **********; А.С.А. ЕГН **********;
Л.П.К. ЕГН **********; Е.Д.Ч. ЕГН **********; В.Д.П. ЕГН **********; П.П.Д. ЕГН **********; Ф.А.А. ЕГН **********;
В.А.Г. ЕГН **********; А.В.К. ЕГН **********; П.Н.К. ЕГН **********; С.П.И. ЕГН
**********; Д.З.Д. ЕГН**********; Р.С.Б. ЕГН **********; А.Б.Н. ЕГН **********;
А.Д.К. ЕГН **********; Т.Д.С. ЕГН **********; Г.П.С. ЕГН **********; М.Г.З. ЕГН
********** Й.А.Д. ЕГН **********; К.Г.М. ЕГН *********; М.И.Ч. ЕГН **********; Д.Б.П.
ЕГН **********; Л.Д.Р. ЕГН **********; Р.Й.Г. ЕГН **********; Н.А.В. ЕГН **********;
Д.С.М. ЕГН ********** и И.В.К. ЕГН **********, да заплати на „Т.м.“ ЕООД с ЕИК ******** сумата от 137,14 лева- разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана от ищците част.
Настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.