№ 300
гр. Пловдив, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900059 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д. Н. К., ЕГН **********, от **************, чрез пълномощник адв.И. Й.,
съдебен адрес **************, твърди, че на 24.03.2023 г., около 22,40 часа, е пътувал на
предна дясна седалка в лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№****, управляван от Н. Д. К., който
се е движел по път II-56. При км 93 лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№****,
управляван от Х. Ж. К., е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се е ударил в
движещия се там лек автомобил „Ауди А3“, в който се е возел ищецът. В резултат на
описаното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени следните телесни
увреждания: травма и отстраняване на далака; фрактура на ляв напречен израстък на Л1
прешлен; фрактура на проксимална фаланга на 5-ти пръст на десен крак; контузия на десен
глезен. Ищецът е бил настанен по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където е опериран
– отстранен му е далакът, след което е проведено лечение. На 31.03.2023 г. е изписан и
продължил да се възстановява в домашни условия при ежедневен прием на лекарства.
Изпитвал е силни болки в гърба, корема и десния крак, имал е ограничено движение,
ползвал е патерица за минимални разстояния в дома си. Имал е поставена ортеза на десния
крак. Имал е сериозно затруднено битово обслужване. Близо година се е възстановявал,
месеци имал силни болки, затруднения в бита и ползвал помощ от близките си.
Премахването на далака повлияло силно негативно на имунитета му, който отслабнал,
отслабнала и възможността за издържливост на натоварвания и умора, поради което до края
на живота си трябва да се съобразява с това положение. С оглед младата възраст на ищеца,
увреждането е непоправимо и е причинило огромни морални вреди. Има оплаквания от
липса на чувствителност в областта на петата на десния крак, като при преглед от ортопед се
1
е установило, че това е в резултат отна засягане на нерв при катастрофата. Предписано му е
да не вдига тежко след операцията. Твърди, че боледува по-често от вирусни инфекции,
които протичат тежко заради липсата на далак. Твърди още, че към датата на
произшествието е бил ученик в 12-ти клас и заради инцидента е прекъснал посещение на
училище, изпитал е притеснения как ще завърши учебната година и как ще се дипломира.
Преди това се е готвел за кандидатстване в университет със специалност „Зъботехника“, но
заради катастрофата не е можел да посещава частни уроци по склуптиране и да се подготви
за матурите и изпитите. Преди ПТП е спортувал активно, впоследствие – не.
Произшествието му е причинило стрес, страх от пътуване в автомобил, нарушил се е сънят
му, изпитва силно безпокойство и напрежение и все още няма психическо възстановяване. За
лечението е направил разходи от 396 лв. По-нататък се твърди, че управляваният от Х. К.
лек автомобил към датата на произшествието е бил със сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по полица BG 22 123000586649, с валидност от
21.02.2023 г. до 21.02.2024 г. На 13.04.2023 г. ищецът е отправил молба за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, която не е удовлетворена, поради
което сезира съда с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 150 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 396 лв. – обезщетение за имуществени вреди
в резултат от настъпилото на 24.03.2023 г. застрахователно събитие, ведно със законна лихва
от 13.04.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, оспорва
исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение л.а.
„Тойота Авенсис“ с рег.№**** към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие. Оспорва настъпването на деликт при описания от ищеца механизъм, оспорва
да са допуснати нарушения на ЗДвП от страна на водача Х. К.. Възразява, че изключителна
вина за произшествието има водачът на лек автомобил Ауди А3 поради нарушаване на ЗДвП
чрез управление на превозното средство с превишена скорост, която не е била съобразена с
пътната обстановка, характера и интензивността на движението, както и, че същият не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, с което е нарушил разпоредбите на
чл.20 и чл.21 ЗДвП. Този водач се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и с това е
нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП. Възразява още, че водачът на Ауди А3 е управлявал МПС без
включени светлини, поради което водачът на „Тойота Авенсис“ не е могъл да го забележи.
Евентуално се твърди принос на вредоносния резултат от страна на водача на „Ауди А3“,
защото с поведението си той е допринесъл в равна степен с водача на лек автомобил Тойота
Авенсис за настъпване на инцидента. Оспорва се заявените травматични увреждания да са
настъпили, както и да съставляват пряка последица от ПТП. Оспорват се твърденията на
ищеца относно понесените от него болки, страдания и неудобства, оспорват се твърдените
психологически и емоционални последици от инцидента. Изтъква се, че при ищеца има
завършено възстановяване без усложнения. Ответникът възразява още и за евентуален
принос на ищеца за настъпване на уврежданията в качеството му на пътник в лек автомобил
„Ауди А3“ поради непоставен обезопасителен колан, представляващо нарушение на чл.137
2
ЗДвП, с което е създал предпоставки за настъпване на уврежданията и е улеснил
възникването им. Счита, че при поставен предпазен колан ищецът не би получил заявените
травми, а би понесъл по-леки. Възразява, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост, сумата е изключително
завишена по размер. По отношение имуществената претенция не признава необходимостта
от заявените разходи, както и не признава разходване на лични средства от ищеца. Оспорва
претенциите за законна лихва за забава. Евентуално възразява, че е изпаднал в забава три
месеца след като е сезиран, или след 15 дни от датата на извънсъдебно сезиране. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на 24.03.2023 г. около 22,40 ч. е посетено местопроизшествие на път ІІ-56, 93 км.
Като участници в произшествието са констатирани: 1.) - л.а.Тойота Авенсис с рег.№****,
водач Х. Ж. К., и 2.) - л.а.Ауди А-3 с рег.№****, управляван от Н.Д. К.. В графата
„обстоятелства и причини за ПТП“ в протокола е посочено: “Участник №1 навлиза в лентата
за насрещно движение и се удря в участник №2“. Изброени са в протокола седем пострадали
лица, между които водачите на горните превозни средства и ищецът Д. Н. К. – пътник в
л.а.Ауди А-3.
От приложената по делото епикриза се установява, че ищецът е постъпил в болнично
заведение на следващия ден – 25.03.2023 г. в 03,00 ч., където е престоял до 31.03.2023 г.
Поставена му е окончателна диагноза „травма на далака, без открита рана в корема“.
Приложени са по делото фактури от 31.03.2023 г. Една от фактурите е с получател
ищеца за сумата 96 лв. – болничен престой в стая с подобрени битови условия. Втората
фактура е на стойност 300 лв. с предмет КАТ на корем и малък таз и лумбални прешлени с
приложен към нея фискален бон.
Установява се, че ищецът е бил освободен от училище заради болнично и домашно
лечение в периода от 27.03.2023 г. до 13.04.2023 г. (медицинска бележка на л.16),
впоследствие ищецът е бил освободен от физическо възпитание и спорт за период от един
месец, считано от 18.04.2023 г.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е отразено и в
приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като е видно и от
приложената справка от Гаранционен фонд, че за управлявания от Х. Ж. К. лек автомобил е
сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие от 21.02.2023 г. до 21.02.2024 г., който договор е
прекратен предсрочно на 06.06.2023 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 13.04.2023 г.,
към която са приложени констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза и други
медицински документи, както и двете фактури, посочени по-горе. Няма спор между
3
страните, че застрахователно обезщетение не е било определяно и изплащано.
Разпитани са свидетели относно механизма на произшествието. От показанията им се
установява, че произшествието се е случило на извънградски път – околовръстно шосе на
гр.Пловдив, между отбивките за селата В. и С., късно през нощта, без естествено и улично
осветление, на път с две ленти за насрещно движение, на прав пътен участък. Автомобилът,
в който се е возел ищецът на предна дясна седалка, е бил управляван от свидетеля Н. К.,
който карал с около 70 км/ч. Последният видял автомобил Тойота Авенсис да се движи в
лентата за насрещно движение, в един момент този автомобил навлязъл в дясната лента и
последвал удар между двата автомобила. Свидетелят не могъл да избегне удара, въпреки че
веднага натиснал спирачка. Ударът настъпил в дясната лента за движение централно на
двата автомобила. Разпитан е и водачът на л.а.Тойота – свидетеля Х. К., който споделя
идентични факти относно пътната обстановка и мястото на произшествието. Същият
признава, че е управлявал автомобила със скорост 100 км/ч, както и, че е навлязъл без
причина в насрещната лента за движение, в резултат от което е настъпил удар с там
движещото се МПС.
Прието е заключение на автотехническа експертиза, според което най-вероятен е
следният механизъм на произшествието – водачът Х. К. е управлявал л.а.Тойота Авенсис по
дясната (източна) лента на платното за движение на път II - 56 в посока от юг на север със
скорост около 88 km/h. През това време водачът Н. К. е управлявал л.а.Ауди А3 по дясната
(западна) лента на платното за движение на същия път в посока от север на юг със скорост
около 70 km/h, срещу л.а.Тойота Авенсис. Когато л.а.Тойота Авенсис е бил на 114,68 м (4,69
s) преди мястото на удара, водачът му, без да са налице обективни причини, е отклонил
управлението на автомобила наляво и така се е насочил към лявата (западна) лента. След
около 1,43 s л.а.Тойота Авенсис е навлезнал в западната лента и започнал да се движи
насрещно на л.а.Ауди А3. В този момент водачът на л.а.Ауди А3 е реагирал, като е
задействал спирачната система и е отклонил автомобила на ляво. Когато л.а.Тойота Авенсис
се е намирал на разстояние 11,71 м преди удара, водачът му е отклонил автомобила на дясно
към полагащата му се за движение източна лента. Въпреки отклоняването надясно, след 0,5 s
е настъпил удар в предна дясна част на л.а.Ауди А3 и в предна част на л.а.Тойота Авенсис,
който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. Причината за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а.Тойота Авенсис е
допуснал автомобилът му да навлезе в насрещната (западна) лента на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Този водач е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако следва траекторията на пътя си.
Платното за движение в района на настъпване на ПТП е с две пътни ленти, всяка от които е с
ширина 3,50 м. Пътното платно е покрито с асфалтова настилка, която по време на
настъпване на ПТП е била суха. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя при движение през нощта, при видимост на изкуствено осветление от
автомобилните фарове. Водачът на л.а.Ауди А3 е нямал техническа възможност да избегне
произшествието. При анализираното ПТП е налице едновременна работа на предпазните
4
колани и на въздушните възглавници, монтирани в л.а.Ауди А3. В съдебно заседание вещото
лице обобщава, че при анализираните данни ищецът е пътувал на предна дясна седалка в
автомобила Ауди А3 с поставен обезопасителен колан. Няма данни последният автомобил да
се е движел без светлини.
Относно търпените от ищеца вреди е разпитана като свидетел неговата майка К.К.
Когато свидетелката видяла за пръв път сина си след инцидента в болницата, същият бил с
охлузвания и синини по лицето, а тялото му било покрито с порезни рани от стъкла. Цяла
нощ изкарала при него, а на сутринта му направили операция за отстраняване на далака.
Останал в болница една седмица, в която бил подложен на изследвания и медикаментозно
лечение. Родителите му се грижели за него там. Бил на системи, с катетър, неподвижен,
вързан за леглото, тъй като при сън буйствал и имало риск да издърпа системите, с голяма
рана от коремна операция, рани по главата, петата и ходилото. У дома си отново предимно
лежал. Около месец изминал, преди да започне да се изправя сам с чужда помощ.
Първоначално не можел да стъпва на десния крак заради травмите на пръста и петата,
ползвал две патерици. Не можел сам да се облича, да си приготви храна, имал болки в
корема и в кръста. Разрезът от коремната операция бил дълъг около 15 см – от гърдите до
пъпа. Първата седмица бил подложен на диета, отслабнал с около 10 кг. После започнало
захранване с по-леки храни. Можел да се храни сам. Катастрофата станала точно 2 месеца
преди абитуриентския му бал. В това време ищецът ходел на курсове за кандидатстудентски
изпити – искал да следва зъботехника. По здравословни причини прекъснал курсовете, едва
две седмици преди изпитите започнал да се подготвя отново ускорено, което било доста
стресово, като успял да влезе в университета. Завършването на 12-ти клас било он-лайн.
Присъствал на абитуриентския бал за кратко, защото се изморявал да стои прав и да се
движи, болял го кракът. Болките в крака продължили около 7 месеца, и сега при стоене прав
за повече от 30 минути и при продължително ходене и физически усилия усещал болка в
крака и кръста. След отстраняването на далата общото му здравословно състояние се
променило – преди боледувал 1-2 пъти годишно и леко. Сега боледувал почти всеки месец.
Избягвал да се събира с хора в затворени помещения, за да не се разболее, защото за всяко
лечение е необходимо да се консултира с лекар, в т.ч. при обикновена настинка със или без
температура. Преди катастрофата ищецът спортувал много – тренирал футбол, ходел на
фитнес пет дни в седмицата. Работел в една почистваща фирма. Понастоящем силовите
тренировки го затрудняват и му създават дискомфорт. Учи като студент редовно обучение.
Половин година след произшествието имал страх да се качва в кола и да шофира. По
необходимост ищецът посещавал невролог и приемал лекарства във връзка с психичното си
здраве в продължение на три месеца. От операцията на корема останал загрозяващ белег.
Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза, според което
при процесното ПТП на ищеца са причинени: разкъсване на далака, счупване на първа
фаланга на 5-ти пръст на дясно стъпало, счупване на напречния израстък от ляво на 1-ви
лумбален прешлен и контузия на десен глезен. Проведено е оперативно отстраняване на
наранената слезка, кактои консервативно лечение спрямо останалите травми – покой,
5
помощни средства, ортеза и болкоуспокояващи. Причинена е била болка със силно изразен
характер. Болевите усещания са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпял
ищецът, са били силно изразени, поради засягане на десен глезен и от там ограничено
придвижване, самообслужване и хигиенен режим. При такива травми периодът на болките и
страданията е в границите на 25-30 дни. Лицето в момента е напълно възстановено и няма
нужда от допълнително лечение. Аспленията (липсата на слезка) снижава системния
човешки имунитет и създава възможност за възникването на по-чести инфекции и по-
тежкото и продължителното им протичане (постспленектомичен синдром). Съществува риск
от инциденти на тромбоза. В обстоятелствената част на експертизата е посочено, че
спленектомията окончателно уврежда имунната и хематологичната функция на пациента
след поцедурата. Пациентите с аспления са изложени на повишен риск от сепсис, който има
смъртност до 50 %. Инфекциите след спленектомия са причина за късни усложнения поради
липсата на имунологична функция на далака. Възможни са дългосрочни медицински
проблеми като атеросклероза, белодромна хипертония и тромбоемболизъм. Периодът с най-
висок риск от инфекции е през първите три години след спленектомия, въпреки това рискът
остава повишен през целия живот на индивида. На такива пациенти се препоръчва
ваксиниране срещу вирусни и бактериални инфекции, издаване и носене на документ на
индивидите с отстранена слезка и специални указания при контакт с животни. Ищецът е бил
с поставен обезопасителен колан – до този извод вещите лица са достигнали, съобразявайки
получените при него травми: нараняването на слезката и счупването на левия страничен
израстък на първи лумбален прешлен се е получило от притискане на обезопасителния колан
към тялото в същата област (ляво подребрие) и прекомерно рязко свИ.е на тялото, съчетано
със спазъм на гръдната мускулатура; същевременно не са установени травми, които се
получават при липсата на правилно поставен колан. Ако ищецът е бил без обезопасителен
колан, щяха да се получат много по-тежки травми в областта на главата, лицето, гръдния
кош, белите дробове, ръцете и коленете, като може да се стигне до напускане на тялото или
част от него през предния прозорец на автомобила. В конкретния случай нараняванията в
областта на десен глезен и стъпало се дължат на съприкосновението с бордното табло на
автомобила. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че ищецът има хипертрофичен
цикатрикс от коремна операция (според заключението същият е с дължина 15 см и ширина
15 мм). Тенденцията е белегът да намалява, да избледнява с времето.
Приети са заключения са съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертизи.
От тях се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е изпитал реакция на стрес,
страх за себе си и своето бъдеще – според уточненията на вещото лице в съдебно заседание
се касае до остра стресова реакция. Изпитвал е чувство на вина и неудобство от това, че
близките му са ангажирани с елементарните му битови потребности. Преживял е период на
разстройство на адаптацията, в който временно е било нарушено функционирането му.
Възстановил е постепенно стереотипа си – спортува, учи, шофира и работи. Понастоящем е
психично здрав. Не се откриват данни за настъпила значителна житейска промяна на
личностово нИ., както и в социалното функциониране. Стресът като цяло е преработен,
спомените за събитието избледняват. Самото събитие не е дало трайно негативно отражение
6
върху психичното и цялостното му функциониране. Според психологичната експертиза
загубата на далака и режимът, който се налага да спазва във връзка с него, имат негативно
отражение върху психиката на ищеца към настоящия момент и за неопределен период от
време от житейския му маршрут. Последиците са необратими, касаят физическото му здраве
– регулиране на режим, хранителен и медикаментозен прием, интензитет и възможности за
физическа активност. Неудоволствените емоции, свързани с това, са принудителни,
нежелани и създават и ще създават във всяка една сложена затруднена ситуация
напрежение, неспокойствие и наложително съветване със специалист във връзка със
съображения с цел запазване на здравето му. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
психологическото състояние на ищеца е стабилизирано, но остава тревожността от това, че
му се налага и ще му се налага дълго време (до живот) да се съобразява с конкретен хигиено-
диетичен режим.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил Тойота Авенсис с рег.№**** е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477,
ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са
всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
7
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: протИ.правно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между протИ.правното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; свидетелски показания; съдебно-техническа експертиза, се установява по
неоспорим начин, че застрахованият при ответника лек автомобил е навлязъл в лентата за
насрещно движение без обективна причина в момент, когато това не е било безопасно – там
се е движел друг автомобил, чийто водач не е могъл да избегне удара между двете превозни
средства. На водачите на пътни превозни средства по път с двупосочно движение е
забранено да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение, която забрана в
случая не е била съобразена от водача на л.а.Тойота Авенсис. Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушени са били
от негова страна разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, следователно поведението на прекия причинител на произшествието е
протИ.правно. Не се установява да са били нарушени правилата за движение по пътищата от
страна на водача на превозното средство, в което е пътувал ищецът, поради което
възраженията в тази насока на ответника са неоснователни. Установява се, че същият се е
движел в дясната пътна лента с позволена и съобразена скорост и е предприел действия по
предотвратяване на произшествието веднага чрез задействане на спирачната уредба и
маневра в ляво, но това е било безрезултатно при предизвиканата от водача на лекия
автомобил Тойота Авенсис пътна обстановка, съответно ударът е бил неизбежен. Дори да се
приеме, че е налице протИ.правно поведение и на свидетеля К., което да се намира в
причинна връзка с произшествието, това не освобождава от отговорност ответния
застраховател, нито намалява отговорността му спрямо пострадалия по аргумент от нормата
на чл.53 ЗЗД, според която ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно. Последното означава, че ищецът може да търси пълна обезвреда от всеки един от
преките причинители, респективно такава може да се търси от застрахователя на всеки един
от тях.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. От доказателствата по делото не се опровергава
посочената презумпция. Следователно установява се и, че поведението на прекия
причинител е виновно – непредпазлИ.. От съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се
установяват твърдените от ищеца увреждания, както се установява и, че същите са в пряка
причинна връзка с произшествието.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и исковете се явяват доказани по своето основание.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между протИ.правното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. С
8
доклада по делото на подпомагащата страна е възложена тежестта да докаже посочените
предпоставки. От доказателствата, обаче, не се установява поведението на ищеца да е било
протИ.правно – не се установява същият да е пътувал в автомобила без поставен
обезопасителен колан. В тази насока медицинската експертиза е категорична, а данни за
това могат да се извлекат и от приетата автотехническа експертиза, че ищецът е имал колан,
като част от констатираните при него травми са типични за механизъм на получаване от
притискане на части от тялото с колана, съответно при отсъствие на колан според вещите
лица ищецът би получил по-тежки травми в други области на тялото.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищецът е претърпял неимуществени вреди с по-голям интензитет на болките и страданията
непосредствено след и близо до произшествието, като същият е имал болки и неудобства и в
последващия период до пълното си възстановяване няколко (около седем) месеца след
произшествието. В сравнително млада и активна възраст ищецът е бил принуден да остане
на леглови режим, да бъде обслужван от близки хора, да ограничи социалните си контакти,
да промени живота си – престанал е да ходи на училище, отложил е за продължително време
останалите си занимания, свързани със спорт, работа и подготовка за кандидатстудентски
изпити. Преживял е силен стрес и безпокойство от това дали ще може да продължи живота
си според плануваното. От психологичните експертизи се установява, че ищецът е преживял
остра стресова реакция и разстройство на адаптацията. Следва да се отчете обстоятелството,
че понастоящем травмите са излекувани, ищецът е на сравнително млада и трудоспособна
възраст, студент е, спортува отново. Същевременно, въпреки излекуването, ищецът не може
да възстанови напълно начина си на живот, предшестващ инцидента, тъй като с оглед
отстраняването на далака, следва да съобразява храненето и диетата си с отсъствието на
този орган, както и да съблюдава правила, които до този момент не е бил длъжен. От
експертизите се установява, че без далак ищецът е предразположен към по-често и по-тежко
боледуване от сезонни настинки, грип, вируси, паразити и пр. заболявания, като лечението
им при него би било различно от това при здравите хора. Нужно е често ваксиниране,
повишено внимание при пътувания и други събития с потенциален риск от заразяване и пр.,
консултация с лекар преди приемане на каквито и да е било медикаменти, като ищецът все
още не е изградил навик към това, респективно адаптацията му би била продължителна и не
лека. От заключението на медицинската експертиза се установява, че тази последица за
живота на ищеца е трайна – имунната му система е окончателно увредена и в близките най-
малко три години, а и след това за него съществува повишен риск от развитие на сепсис или
9
други животозастрашаващи състояния. В аспекта на всичко обсъдено, съдът намира, че
справедлИ.то обезщетение за ищеца, съобразно доказаните по делото болки и страдания и
други морални вреди, които е претърпял, както и съобразно общоприетите критерии за
справедливост, съобразено и с обществено-икономическите условия за живот в страната, се
свежда до сумата 100 000 лв. Искът за обезщетяване на неимуществени вреди се явява
доказан и следва да се уважи до този размер, като се отхвърли за разликата до пълната
заявена претенция от 150 000 лв. като неоснователен.
По отношение иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Ответникът оспорва необходимостта от претендираните от ищеца разходи, както и, че те
действително са направени. В тази връзка, не се установява действително да са сторени
разходи за престой в болнично заведение, тъй като към представената фактура липсва
фискален бон или друг документ, доказващ плащане на разхода. На обезщетяване подлежат
само действително претърпени имуществени загуби, за това следва да се докаже пълно и
главно, че паричният разход е извършен и това е довело до намаляване имуществото на
засегнатото лице. Ето защо не следва в полза на ищеца да бъде присъждана сумата 96 лв. по
ф-ра №**********/31.03.2023 г. Следва да се уважи иска досежно сумата 300 лв. – разходи,
заплатени от ищеца за образни изследвания по ф-ра №2622/31.03.2023 г., тъй като от
съдържанието на фактурата става ясно, че образните изследвания са извършени по
отношение анатомични части от тялото на ищеца, в които има засегнати органи при
процесното произшествие, съответно изследванията са направени непосредствено след
болничния му престой, поради което съдът намира, че е налице причинна връзка между
сторения разход и произшествието, за което ответникът отговаря. Установява се още
разходът да е действително заплатен с приложения към фактурата касов бон, поради което в
тази му част искът е основателен.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие, следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, което се установява да се е случило на 13.04.2023 г. Съответно горните
обезщетения следва да бъдат присъдени на ищеца, ведно със законна лихва от 13.04.2023 г.
до окончателното им плащане.
При този изход на спора и с оглед направените от двете главни страни искания, всяка
от тях има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
10
Ищецът е освободен от такси и разноски по делото, поради което по силата на чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 4 012 лв. – държавна такса в размер 4 % от
присъденото вземане, както и сумата 1 633,92 лв. – възнаграждения на вещи лица по
съразмерност, общо 5 645,92 лв., по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната
власт.
Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, с който между ищеца и
„Адвокатско дружество Й. и Е.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.И. Г. Й., САК,
е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В тази хипотеза съгласно
чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на
разноски. С оглед частичното уважаване на исковата претенция, в полза на горното
адвокатско дружество се дължи възнаграждение в размер 10 394,40 лв., определено по реда
на чл.7, ал.2, т.5 и §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа, което според съда съответства на правната и фактическа сложност на делото и на
материалния интерес от иска. Същото следва да се присъди в тежест на ответника.
Ответникът е направил и претендира в списък по чл.80 ГПК разноски за: съдебно
удостоверение в размер 5 лв.; възнаграждение за свидетел в размер 30 лв.; възнаграждение
на вещите лица по съдебномедицинската експертиза в размер 800 лв.; 700 лв. – за
възнаграждение на вещото лице по техническата експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер 300 лв. съобразно
нормите на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, общо 1 835 лв., от които по съразмерност в тежест на ищцовата страна
следва да се присъдят 611,23 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати на Д.
Н. К., ЕГН **********, от **************, сумата 100 000 лв. (сто хиляди лева), ведно със
законна лихва от 13.04.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на
24.03.2023 г. на път ІІ-56, 93 км., причинено виновно при управление на лек автомобил
Тойота Авенсис с рег.№****, управляван от Х. Ж. К., за който автомобил е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над горния размер до
пълния предявен такъв от 150 000 лв. като неоснователен, КАКТО и да му заплати сумата
300 лв. (триста лева) – обезщетение за имуществени вреди вследствие същото
пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от 13.04.2023 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над горния размер до пълния предявен
11
такъв от 396 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 5 645,92 лв. (пет хиляди
шестстотин четиридесет и пет лева и 92 ст.) – държавна такса и разноски по т.д.№59/2024 г.
по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, да заплати на
„Адвокатско дружество Й. и Е.“, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв.И. Г. Й., САК,
сумата 10 394,40 лв. (десет хиляди триста деветдесет и четири лева и 40 ст.) – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за производството по т.д.№59/2024 г. по описа
на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА Д. Н. К., ЕГН **********, от **************, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, сумата 611,23 лв. (шестстотин и
единадесет лева и 23 ст.) – такси и разноски за производството по т.д.№59/2024 г. по описа
на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12