Решение по дело №636/2023 на Административен съд - Добрич

   Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  №320

 

15.02.2024 г., град Добрич

 

                                 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и четвърта , V състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

                                                             

при участието на секретаря, Мария Михалева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 636 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на И.Б., украинска гражданска с предоставена временна закрила, с ЛНЧ **********, в качеството й на законен представител на А.А.Л., подадена чрез адв. М.В. –ДАК срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1252/20.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Балчик, с която е отказано изплащането на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон. Моли заповедта да бъде отменена, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноските по делото, вкл. и за оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –Балчик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, Атанас Вълков, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е украинска гражданка със статут на чужденец с предоставена временна закрила, легитимира се с Регистрационна карта на чужденец № *********, издадена на 17.02.2023 г. със срок до 04.03.2024 г.

Със заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/1252/ от 09.10.2023 г. до директора на ДСП - Балчик, И.Б. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, в качеството на майка на А.А.Л. с ЛНЧ **********,  записан във втори клас. За удостоверяване на обстоятелството, че синът й е втори клас, жалбоподателката е представила Служебна бележка с изх. № АС-03-24/04.10.2023 г., издадена от директора на Основно училище „Кирил и Методий“ гр.Балчик.

В отговор на направеното искане е издадена оспорената Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1252/20.10.2023 г., с която директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик е отказал изплащането на исканата помощ. Като мотиви за отказа е посочено, че И.Б. не отговаря на изискването на чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца, чийто текст е цитиран. Изведен е извода, че в договора между Република България и Украйна за социално осигуряване не било посочено да се изплащат семейни помощи по Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), както и че нормите на директивите, касаещи семейните помощи за деца, не били транспонирани в ЗСПД.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното.

Жалбата е допустима. Заповедта е съобщена на 27.10.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена на 06.011.2023 г., видно от придружаващото административната преписка писмо на Е. В.-директор на ДСП-Балчик. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно  чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице.

Обжалваната заповед е издадена от директора на ДСП - Балчик, който е материално и териториално компетентен да отпусне помощта или да откаже, т.е. заповедта не е нищожна поради липса на компетентност на нейния издател.

При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната й законосъобразност.

Не се констатира допускането на съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила в  административното производство по ЗСПД.

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта, съдът приема, че същата е неправилна като издадена в противоречие с материалния закон.

Съгласно чл.3, т. 5, предл.2 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Административният орган не оспорва наличието на първата предпоставка за отпускане на исканата помощ, а именно постоянното пребиваване на семейството на жалбоподателката и отглеждането на детето й в страната, но счита, че не е налице втората предпоставка - получаването на тази помощ да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Становището на директора на ДСП - Балчик по тълкуването и прилагането на чл.5, т. 3 от ЗСПД е неправилно и не се споделя от съда, тъй като е в противоречие с Конституцията на Република България, Конвенцията на ООН за правата на детето и приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

В конкретния случай жалбоподателката И.Б. е с предоставена временна закрила на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), което е видно от издадената й от Държавна агенция за бежанците регистрационна карта. Предвид установения факт, че на жалбоподателката и детето й е предоставена временна закрила по чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, включваща правото семейството да остане на територията на Република България, приложение намира разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, съгласно която, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Разпоредбите на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се тълкува във връзка с Конвенцията на ООН за правата на детето, Конституцията на Република България и приложимата на основание  §1а от ДР на ЗУБ, Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Според чл. 26, ал. 2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. А според чл. 47, ал. 1 от Конституцията, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от основния закон е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията ползва се с предимство пред норми, които й противоречат и е част от вътрешното право на страната Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.

Конвенцията на ООН за правата на детето изисква от държавите - страни по нея да зачитат и осигуряват правата на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.  В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Безспорно е, че еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД се предоставя с цел да улесни достъпа на децата до образователната система, тъй като целта й е да покрие част от разходите в началото на учебната година. И в тази връзка е основателно възражението в жалбата, че  децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца – на български граждани или на чужденци с различен статут, защото нееднаквото им третиране води до пряко нарушаване на принципа за недискриминация, установен в чл.2 от Конвенцията за правата на детето.

Основателно е и възражението в жалбата, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, е в противоречие  и със съображение 15 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, съгласно който държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Освен това ограничението по чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи и на чл.14, § 1 от Директивата, който изисква държавите-членки да предоставят на лицата под 18-годишна възраст, ползващи се с временна закрила, достъп до образователната система при същите условия, като гражданите на приемащата държава-членка. Административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да съобрази горното при постановяване на обжалвания акт.

С оглед изложеното ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД не следва да се прилагат при разглеждане на заявлението на жалбоподателката на основание чл. 5, ал. 1 и, ал. 4 от Конституцията и принципа на приоритета на общностното право.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени, а преписката да се изпрати на директора на ДСП - Балчик за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Претендират се разноски от пълномощника на жалбоподателката, която е внесла 10 лева за държавна такса. Представен е договор за правна защита и съдействие от 09.11.2023 г. и пълномощно, от което е видно, че адвокатът осъществява безплатно правната помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно цитираната разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. И.Б. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че не разполага с доходи.

Основателно е възражението за прекомерност на исканите разноски за адвокатско възнаграждение. Делото е с материален интерес, понеже касае отказ за предоставяне на парична помощ, но от непрецизния текст на заповедта не става ясно какъв е размерът на отказаната помощ. Процесуалният представител на ответника заявява, че еднократна помощ е в размер на 300 лв., т.е. помощ, чийто размер на надхвърля 1000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела при интерес до 1000 лв., възнаграждението е  400 лв. Делото не е с фактическа и правна сложност, разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание и възнаграждението на адвоката за оказаната безплатна правна помощ следва да се определи до размера по чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., който е съответен на материалния интерес по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, V състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1252/20.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Балчик за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/1252 от 09.10.2023 г. до директора на ДСП - Балчик на И.Б., украинска гражданска с предоставена временна закрила, с ЛНЧ **********, в качеството й на законен представител на А.А.Л., за отпускане на еднократна помощ по чл.10а от  Закона за семейните помощи за деца.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане гр. София да заплати И.Б., украинска гражданска с предоставена временна закрила, с ЛНЧ **********, сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане гр. София да заплати на адвокат Марияна В.П. ***, сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: