Решение по дело №25486/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1037
Дата: 18 януари 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20231110125486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1037
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110125486 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 132734/12.05.2023 г. на Л. М. С., ЕГН
**********, чрез адвокат П. Л., и И. Г. С., ЕГН **********, чрез адвокат В. З., и двамата с
адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „.“ № 7 и със съдебен адрес в гр. София, ул. „.“ № 20, ет. 2, ап. 6,
против Е. С. Ц., Л. Д. Ц., ЕГН **********, С. Д. Ц., ЕГН **********, тримата с адрес в гр. .,
ул. „Кумарица“ № 14, и К. Б. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „.“ № 7А,
всички със съдебен адрес: гр.София, ул. . № 8, чрез адвокат К. М., в качеството им на
наследници на Даниел Кръстев Ц., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, а именно иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено
по отношение на страните, че ищците са собственици на реална част от УПИ V- 1005, кв. 10
по регулационния план на местност “гр. .“, кв. Курило, район ., София-град, Столична
община с площ от около 35-40 кв.м., разположена в северната част на парцела, заключена
между регулационната линия между УПИ V-1005 и УПИ . в кв. 10 по регулационния план на
м. „гр. .“, кв. Курило, район .. София-град, Столична община, както и да бъдат осъдени
ответниците да върнат владението на ищците, както и осъдителен иск с правно основание
чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците да преместят за тяхна сметка съществуваща
ограда, разположена в УПИ V-1005 по регулационната линия с УПИ ..
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на Дворно
място с площ 590 кв.м., съставляващо парцел V-1005, в кв. 10 по плана на гр. . - София, кв.
Курило, при съседи: парцел VI-1004, парцел VII-246, парцел VIII-245, парцел ., улица,
заедно с недовършена жилищна сграда върху мястото, от която към момента на депозиране
на исковата молба били построени сутерен (подземен гараж), състоящ се от две мазета и
първи етаж, състоящ се от входно антре, дневна, столова, кухненски бокс, домакинско
помещение, баня и тоалетна, със застроена площ от 59 кв.м., заедно с построения в мястото
гараж с площ от 15 кв.м. който имот, съгласно скица на поземлен имот № 15-
289425/02.04.2019 г. представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00357.5345.226, гр.
., община Столична, обл. София – столица по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед . г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. ., район ., ул.“.“ № 7, площ 595 кв.м, при съседи: 00357.5345.71, 00357.5345.72,
1
00357.5345.43, 00357.5345.59, 00357.5345.66, 00357.5345.227.
Твърди се, че към момента на закупуване на имота от ищците е действал
регулационният план от 17.04.1987 г., като площта на парцела в кв. 10 е била 590 кв.м., по
графични данни площта на УПИ-V-1005, кв. 10 по действащ регулационен план е 578 кв.м.,
а по кадастрална карта на ПИ с идентификатор 00357.5345.226 е 595 кв. м. Изложени са
твърдения, че ответниците – Е. С. Ц., Л. Д. Ц. и С. Д. Ц., като наследници по закон на
Даниел Кръстев Ц., са собственици на поземлен имот - дворно място, находящо се в гр. ., кв.
Курило, ул. “.“ № 7, район ., София-град с площ 700 кв.м., съставляващо парцел ., кв. 10 по
плана на гр. ., кв. Курило, при съседи на дворното място по скица: ул. “.“ , парцел V-1005,
парцел IX-245, парцел Х-244 и парцел 111-239, заедно с построените в имота сгради, като
ответницата К. Б. Ц. е запазила безвъзмездно вещното право на ползване върху целия
даряван имот до края на живота си. Поддържат, че между страните няма спор, че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 00357.5345.226, а ответниците са
собственици на съседния имот с идентификатор 00357.5345.59, като между страните било
спорно дали построената от ответниците ограда в имот № 00357.5345.59 навлиза в имота на
ищците - № 00357.5345.226, каква е площта на застъпената част и чия собственост е
спорната площ. Изложени са твърдения, че при закупуване на недвижимия имот от ищците
през 2000 г. между двата имота не е имало ограда, което обстоятелство е продължило
години, като по-късно между двата имота, на спорната граница е изградена от ответниците в
отклонение на съответните норми ограда с бетонни колове и телена мрежа. Считат, че се
касае за неправомерно навлизане в чужд имот, чрез построяване на ограда в отклонение от
съществуващата имотна и регулационна граница и от тук, изместване на имотната граница
частично в чужд имот без основание. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Д. Ц., С. Д. Ц. и Е. С. Ц. депозират
отговори на исковата молба, с които признават иска, като признават обстоятелствата,
изложени в исковата молба относно неправомерно построената ограда. Извън срока за
отговор, ответниците Л. Д. Ц., С. Д. Ц. и Е. С. Ц., чрез адв. К. М. са депозирали отново
отговор на исковата молба, заедно с ответника К. Ц., като оспорват предявените искове по
основание.
Ответницата К. Б. Ц., чрез адв. К. М., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор
на исковата молба, в който излага твърдения за неоснователност на предявения иск.
Процесуалният представител на ответниците излага твърдения, че между страните е
безспорно обстоятелството, че ищците са собственици на УПИ V-1005 кв. 10,
представляващо поземлен имот с идентификатор 00357.5345.226 с площ от 595 кв.м., а
ответниците Л. Д. Ц., С. Д. Ц. и Е. С. Ц. са собственици, а К. Ц. е запазила правото си на
ползване на УПИ . в кв. 10, представляващо поземлен имот с идентификатор 00357.5345.59 с
площ от 700 кв. м. Признава се и обстоятелството, че ответницата К. Ц. е изградила на
границата между двата имота ограда с бетонни колове и телена мрежа. Оспорва се
обстоятелството, че така изградената ограда навлиза в имота на ищците, както и че същата е
изградена в отклонение на съответните норми и е незаконна, като са изложени твърдения, че
с Протокол № 14 от 19.06.1996 г. на ОС „.“ е определена строителна линия и ниво, съгласно
надлежно утвърдените улична и дворищна регулация и нивелетен план на кв. „Курило“ за
застрояване на ограда с бетонни колове и мрежа. Посочва се, че по линията на оградата били
забити колчета, както е указано на скицата, като тези колчета останали в имота чак до 2015
г., когато е изградена процесната ограда по определената с колчета строителна линия. В
отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла придобивна давност на
процесните реални части от имота в периода от 19.06.1996 г. (датата, на която е определена
строителната линия за застрояване на оградата) до 12.05.2023 г. в полза на ответниците Л. Д.
Ц., С. Д. Ц. и Е. С. Ц., които се присъединяват към владението на праводателите си Даниел
Ц. и К. Ц.. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
2
По делото като писмено доказателство е прието копие от Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 10, том II, рег. 3259, дело № 219/2000 г., видно от който ищецът Л. М.
С. е придобил ДВОРНО МЯСТО, с площ 590 кв. м., съставляващо парцел V-1005, в квартал
10 по плана на гр. .-София, кв. Курило, при съседи: парцел VI-1004, парцел, VII-246, парцел
VIII-245, парцел ., улица, заедно с недовършена ЖИЛИЩНА СГРАДА върху мястото със
застроена площ от 59 к. м., заедно с построения в мястото ГАРАЖ с площ от 15 кв. м.
Видно от приетото Удостоверение за сключен граждански брак № 063679 от
23.06.1996 г. се установява, че към датата на придобиване на процесното дворно място,
ищците Л. М. С. и И. Г. Душкова са имали сключен граждански брак.
Прието е по делото и копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №176,
том II, рег. № 24110, дело № 315 от 2001 г., от който се установява, че ответницата К.
Босирова Ц. е дарила на сина си Даниел Кръстев Ц., следния собствен недвижим имот, а
именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 700 кв. м. съставляващо по скица парцел ., квартал 10,
по плана на гр. ., кв. Курило, при съседи на дворното място по скица: улица ., парцел V-
1005, парцел IX-245, парцел X-224 и парцел III-236, заедно със застроените в имота:
полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 62,80 кв. м., паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 72,03 кв. м. и паянтова сграда – барака със застроена
площ от 46,11 кв. м., като дарителката е запазила вещно право на ползване върху целия
имот, предмет на дарението.
Представена по делото е скица на поземлен имот №15-289425-02.04.2019 г. за имот с
идентификатор 00357.5345.226 по КККР, одобрени със Заповед . г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот в гр. ., район ., ул. „.“ № 7 с площ от 595 кв.
м., номер по предходен план 1005, кв. 10, парцел V, при съседи: 00357.5345.71,
00357.5345.72, 000357.5345.43, 00357.5345.59, 00357.5345.66.00357.5345.227.
Представена е и комбинирана скица за пълна или частична идентичност съгласно чл.
16, ал. 3 ЗКИР, относно обект: поземлен имот с идентификатор 00357.5345.226 от КККР на
гр. ., район ., одобрени със Заповед РД.18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на
ЕГКК, частично идентичен на УПИ V-1005, кв. 10 от действащия регулационен план на
кв. Курило, одобрен със Заповед РД-50-09-234/12.06.1984 г. на гл. арх. На София ЧИРП за
кв. 10, УПИ IV, V и VI одобрен със Заповед РД-50-09-228/17.04.1987 г. на гл. архитект на
София, гр. ., кв. Кумарица, ул. „.“ № 7, изготвена от инж. Рашко Николов с рег. № 08459 в
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и притежаващ пълна проектантска
способност.
По делото като писмено доказателство е приет и Протокол № 14 за дадена строителна
линия и определяне на ниво от 19.06.1996 г., видно от които техник при ОбС „.“ е посетил
парцел ., кв. 10, по регулационния план на гр. ., кв. Курило, като е определил исканата
строителна линия и ниво, съгласно утвърдителните улична и дворна регулация и нивелетен
план на същия квартал и е забил колчета, съгласно представена в протокола скица за
застрояване на ограда (бетонни колове и мрежа).
От свидетелските показания на Горка Георгиева Флорова, която познава ищците по
делото Л. С. и съпругата му, както и ответницата К.. Според свидетелката между двата
имота е изградена ограда, но не знае от кого и кога е построена същата.
Свидетелката Диана Кунева Спасова живее на ул. . № 7А, като с имота на
ответниците ги разделя улица. Познава и двете страни. През 1996 г. били поставени колчета
за изграждането на ограда между двата имота, като помни годината, тъй като същата година
съпругът и е навършил 50 г. Помни, че оградата не била изградена веднага, а по-късно от
познат на ответницата К., преди около 10 г., като били спазвани забитите колчета.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява че съгласно
приложената скица №526/16.06.2000 г. на СО, . към НА №10/19.06.2000 г. имотната граница
между УПИ V-1005 и УПИ . по действащия регулационен план представлява права линия,
която пресича част от паянтова постройка построена в УПИ ., като трасираната линия за
3
ограда между парцели УПИ V-1005 и УПИ ., дадена с Протокол № 14 от 19.06.1996 г., също
преминава през част от паянтова сграда, изградена в .. Линията е трасирана, съгласно
действащия дворищен и регулационен план, одобрен със заповед РД- 50-09-234/12.06.1984 г.
Вещото лице посочва, че изградената на място ограда между двата парцела, заснета и
отразена в представената по делото комбинирана скица, не съвпада с линията дадена с
Протокол № 14/19.06.1996 г. и границата, показана на скица №526/16.06.2000 г. и е
изградена изцяло в УПИ V-1005. Според вещото лице налице е несъответствие по
отношение на спорната граница, съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със
Заповед №. г. и одобрения със Заповед №РД-50-09-234/12.06.1984 г. дворищно-регулационен
план. От схемата на местоположението на границата между ПИ 226 и ПИ 59, респективно
УПИ V-1005 и УПИ ., приложена като скица, наименувана схема, неразделна част от
експертизата, е видно, че кадастралната граница преминава по южната стена на паянтовата
постройка, като на практика я запазва, т. е. границата не е съобразена с действащата дворна
регулация и протокол №14/1996 г. Според заключението на вещото лице, при съпоставяне
на данните от КККР и действащия план за регулация се установява разлика между двете
граници, която се изразява в следното: линията между т. А-Б е граница от действащата
регулация, а линията между т. А-2-3-В е по кадастралната карта (съгласно изготвената от
вещото лице скица – л. 66 от делото) и че площта заключена между границата по КК,
съставляваща 28,6 кв. м. и съществуващата на място ограда не отговаря на изискванията на
чл. 19 ЗУТ и попада изцяло в ПИ 226, респективно в УПИ V-1005. Изградената на място
телена ограда от бетонни колове, безспорно пречи на собствениците да ползват
безпрепятствено имота си в пълния размер.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 108 ЗС, ищците следва да докажат при
условията на пълно доказване, че са собственици на процесните 28,6 кв.м. – реална част от
имот с идентификатор № 00357.5345.226 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на по КККР, одобрени със Заповед . г. на Изпълнителния директор на АГКК с обща площ на
ПИ от 595 кв. м., адрес на в гр. ., район ., ул. „.“ № 7, номер по предходен план 1005, кв. 10,
парцел V; както и че ответниците упражняват фактическата власт върху тази реална част.
При установяване на посочените кумулативни предпоставки от страна на ищците, в тежест
на ответниците е да докажат, че имат основание за ползването на съответните части от
имота, противопоставимо на ищците.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 10, том II, рег. 3259, дело № 219/2000 г. и Удостоверение
за сключен граждански брак, ищците Л. С. и И. С. се придобили в режим на съпружеска
имуществена общност Поземлен имот с идентификатор 00357.5345.226 по КККР, одобрени
със Заповед . г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот в гр. .,
район ., ул. „.“ № 7 с площ от 590 кв. м., номер по предходен план 1005, кв. 10, парцел V,
при съседи: 00357.5345.71, 00357.5345.72, 000357.5345.43, 00357.5345.59,
00357.5345.66.00357.5345.227.
От приетото по делото заключение на вещото лице категорично се установява, че
процесните 28,6 кв.м., заключени между границите на поземлен имот с идентификатор
00357.5345.226, собствен на ищците и поземлен имот с идентификатор 00357.5345.59,
собствен на ответниците, попадат в имот с идентификатор 00357.5345.226.
Между страните по делото не е спорно, че върху процесната реална част от ПИ е
изградена от ответниците спорната ограда, както и че процесните 28,6 кв. м. заключени
между границите на двата имота са във фактическа власт на ответниците.
Неоснователно се явява възражението на ответницата К. Ц. за придобиване по
давност на процесната реална част от ПИ 226. На първо място следва да се посочи, че от
СТЕ се установява, че определената строителна линия за изграждане на ограда с протокол №
14/19.06.1996 г. е трасирана съгласно действащия дворищен и регулационен план, одобрен
със заповед РД- 50-09-234/12.06.1984 г. и същата не навлиза в имота на ищците. Изградената
4
по-късно ограда не съвпада с така определената строителна линия. По делото не се
представиха годни доказателства, от които пълно и главно да се установи точно кога е
изградена самата ограда. Предвид изложеното, не се установява ответницата К. Ц. да е
осъществявала явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесната реална
част в период от 10 години.
Съдът намира, че не следва да бъда разглеждано направено от ответниците Е. Ц., Л.
Ц. и С. Ц. възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото същото е
направено извън срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК и съгласно трайната съдебна
практика се явява преклудирано.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е
основателен и следва да бъде уважен, като ответниците следва да бъдат осъдени да върнат
владението върху процесната реална част.
По исковете с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищците е да установят по
делото, че са собственици на процесната реална част от УПИ V-1005, кв. 10 с идентификатор
00357.5345.226, че ответниците са построили ограда, с която на ищците се пречи да
използват собствения си имот по предназначение в пълен обем.
Безспорно по делото се установи, че процесната реална част с площ от 28,6 кв. м.
заключени между границите на двата имота е част от УПИ V-1005, кв. 10 с идентификатор
00357.5345.226, което е собственост на ищците. Между страните не е спорно, че
ответниците са изградили процесната ограда, като това се потвърждава, както от
твърденията на ответницата К. Ц., изложени в отговора на искова молба, така и от
изслушаните по делото свидетелски показания. Вещото лице по делото дава заключение, че
така изградената процесната ограда от бетонни колове, безспорно пречи на собствениците
да ползват безпрепятствено имота си в пълния размер.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде уважен и предявения иск с
правно основание чл. 109 ЗС като ответниците следва да бъдат осъдени да премахнат
изградената от тях ограда.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски. Ищците са сторили разноски в
общ размер на 610 лева (държавна такса, депозит за вещо лице и такса за вписване на
исковата молба), като всеки от тях претендира и заплащането на адвокатски хонорар в
размер на 1 600 лева. Съдът намира възражението на ответниците за прекомерност на
адвокатския хонорар за неоснователно. Минималният адвокатски хонорар за иска с правно
основание чл. 108 ЗС, доколкото искът е оценяем и цената на иска е в размер под 1 000 лева
(данъчната оценка за всеки от собственици на целия недвижим имот с площ от 590 кв. м. е в
размер на 1274,40 лева, а предмет на процесния иск е реална част 28,6 кв. м. от него) и на
основание чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. в размер на 1500 лева, като предвид това, че
се касае не за целия имот, а за реална част, възнаграждението следва да се определи в размер
на не повече от 400 лв., а за иска с правно основание чл. 109 ЗС следва да се определи
размер от 400 лева. Съгласно т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., когато чрез
негаторен иск се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени
незаместими или заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение на
задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно
възстановяването му в положението отпреди нарушението, като когато делото има за
предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка
на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на действието.
Доколкото по делото не са събрани доказателства за стойността на средствата, необходими
за премахване на процесната ограда и същата е изградена от бетонови колове и мрежа, то
съдът приема, че същите не биха превишили стойност от 1 000 лева, то адвокатското
възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. Така,
възнаграждението за адвокат, платено от всеки един от ищците, следва да бъде определено в
общ размер от 800 лв. по посочените съображения.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 108 ЗС, предявени от Л. М. С.,
ЕГН **********, чрез адвокат П. Л., и И. Г. С., ЕГН **********, чрез адвокат В. З., и
двамата с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „ .“ № 7 и със съдебен адрес в гр. София, ул. „.“ № 20,
ет. 2, ап. 6, против Е. С. Ц., Л. Д. Ц., ЕГН **********, С. Д. Ц., ЕГН **********, тримата с
адрес в гр. ., ул. „Кумарица“ № 14, в качеството им на наследници на Даниел Кръстев Ц. и
К. Б. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „.“ № 7А, всички със съдебен адрес:
гр.София, ул. . № 8, чрез адвокат К. М., че Л. М. С., ЕГН ********** и И. Г. С., ЕГН
********** са собственици на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 28,6 кв. от имот с идентификатор
00357.5345.226 по КККР, одобрени със Заповед . г. на Изпълнителния директор на АГКК с
адрес на поземления имот в гр. ., район ., ул. „.“ № 7 с площ от 590 кв. м., номер по
предходен план 1005, кв. 10, парцел V, при съседи: 00357.5345.71, 00357.5345.72,
000357.5345.43, 00357.5345.59, 00357.5345.66.00357.5345.227, която реална част е заключена
по границата между имот с идентификатор 00357.5345.226 и имот идентификатор
00357.5345.59, като
ОСЪЖДА Е. С. Ц., Л. Д. Ц., ЕГН **********, С. Д. Ц., ЕГН **********, тримата с
адрес в гр. ., ул. „Кумарица“ № 14, в качеството им на наследници на Даниел Кръстев Ц. и
К. Б. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „.“ № 7А, всички със съдебен адрес:
гр.София, ул. . № 8, чрез адвокат К. М. да предадат на Л. М. С., ЕГН **********, чрез
адвокат П. Л., и И. Г. С., ЕГН **********, чрез адвокат В. З., и двамата с адрес в гр. ., кв.
Курило, ул. „ .“ № 7 и със съдебен адрес в гр. София, ул. „.“ № 20, ет. 2, ап. 6, фактическата
власт върху 28,6 кв. м., представляващи реална част от имот с идентификатор
00357.5345.226 по КККР, одобрени със Заповед . г. на Изпълнителния директор на АГКК с
адрес на поземления имот в гр. ., район ., ул. „.“ № 7 с площ от 595 кв. м., номер по
предходен план 1005, кв. 10, парцел V, която част е означена с т. 2-А-1-2-3-4-5-6-7-В-3 на
схема към заключението на съдебно-техническата експертиза, неразделна част от решението
(л. 66 от делото).
ОСЪЖДА Е. С. Ц., Л. Д. Ц., ЕГН **********, С. Д. Ц., ЕГН **********, тримата с
адрес в гр. ., ул. „Кумарица“ № 14, в качеството им на наследници на Даниел Кръстев Ц. и
К. Б. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „.“ № 7А, всички със съдебен адрес:
гр.София, ул. . № 8, чрез адвокат К. М., на основание чл. 109 ЗС да преустановят
неправомерните си действия, с които пречат на Л. М. С., ЕГН **********, чрез адвокат П.
Л., и И. Г. С., ЕГН **********, чрез адвокат В. З., и двамата с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „
.“ № 7 и със съдебен адрес в гр. София, ул. „.“ № 20, ет. 2, ап. 6, да упражняват пълноценно
правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 00357.5345.226, като премахнат
изградената в северната част на имота до границата със собствения им имот с ПИ
00357.5345.59 ограда с бетонни колове и мрежа, намираща се в имот с идентификатор
00357.5345.226, находящ се в гр. ., район ., ул. „.“ № 7.
ОСЪЖДА Е. С. Ц., Л. Д. Ц., ЕГН **********, С. Д. Ц., ЕГН **********, тримата с
адрес в гр. ., ул. „Кумарица“ № 14, в качеството им на наследници на Даниел Кръстев Ц. и
К. Б. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „.“ № 7А, да заплатят на Л. М. С.,
ЕГН **********, и И. Г. С., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. ., кв. Курило, ул. „ .“ №
7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 2210 (две хиляди двеста и сто) лева
за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7