Р Е
Ш Е Н
И Е № 228
гр.П., 18.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я та
НАХД № 238 по описа за 2018 г. на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на М.З.Г. ***,
действащ чрез пълномощника си адв.А.Н. от ТАК, против
НП № **********/31.08.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите
/РДГ/ гр.Ш., с което и на осн. чл.257, ал.2 от ЗГ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за това, че „в качеството си на длъжностно лице,
упражняващо лесовъдска практика (удостоверение №
12235/15.12.2015 г.) ,е издал
позволително за сеч № 0386325/05.09. 2017 г.- гола сеч за отдел 362 подотдел „д“,
землище с.П., общ.П., за смесено акациево насаждение съдържащо в състава си благун, габър, клен и цер, които не са разрешени за
отсичане при този вид сеч. Нарушението е извършено на 05.09.2017 г. в гр.П.,
ул.“М.М.“№**, ДЛС „Ч. Л.“, а е открито на 01.06.2018
г. от служители на РДГ-Ш. при извършена комплексна проверка в ТП ДЛС“Ч. Л.“ с
участието на служители от ТП ДЛС „Ч. Л.“ – нарушение по
чл.257,ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.32,ал.3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите /НСГ/.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение като подробно се развиват
подробни доводи свързани преди всичко с твърдения за погасяване на
отговорността по давност. Сочи се, че е изтекъл срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН,
тъй като още към 05.09. 2017 г. за ИАГ, респ. Директора на РДГ Ш. е било известно съществуването на издаденото
от жалбоподателя позволително за сеч, поради което 3-месечният срок за издаване
на АУАН е изтекъл на 05.12.2017 г. Наред с това се посочва, че в случая
позволителното за сеч съответства на утвърдения ГСП, който жалбоподателя
стриктно е спазил. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощеният защитник адв.А.Н.
от ТАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директорът на РДГ Ш. Е. Г. се явява лично и чрез
ст.юк *** оспорва жалбата и пледират за потвърждаване
на издаденото НП, представя се писмено становище.
Районна прокуратура П., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят
инж.М.З.Г. заемал длъжността „помощник лесничей“ в ТП ДЛС“Ч. Л.“ П. /трудов
договор, л.73/ и бил лице, упражняващо лесовъдска практика, съгласно
удостоверение № 12235/15.12.2015 г. /справка л.24 и л.93/. Съгласно т.3 от Заповед
№69/09.05.2016 г. /приложена л.94 и сл./; т.4 от Заповед № 170/19.09.2016
г. /приложена л.97 и сл./ и най-вече
Заповед № 43/15. 03.2017 г. /приложена л.100/ издадени от Директора на ТП
ДЛС“Ч. Л.“ П. му били възложени множество конкретни задължения, между които и
такива свързани с издаване на позволителни за сеч в горските територии-
държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа
на договор след оглед на насажденията на терена.
На основание §3,ал.3,т.1 от ПЗР на НСГ специалист лесовъдство в ТП
ДЛС“Ч. Л.“ П. изготвил предложение за промяна вида на сечта през 2015 г. в гори,
собственост на Община П. /план-извлечение, л.100/. Видно от направеното
отбелязване, предложението било съгласувано по съответния ред от различни лица,
вкл. и Директора на РДГ Ш. Съгласно това предложение било предвидено, че в
отдел 182, подотдел „а“ в землището на с.Е., общ.П. следва да бъде извършена
гола сеч на дървесни видове акация, гледичия и цер. В
констативен протокол от 28.09.2015 г. /приложен л.71-л.72/, комисия от РДГ Ш.
разгледала направеното предложение и предложила на Директора да бъде одобрено,
като в т.20 отразила и извършването на гола сеч в отдел 182, подотдел “а“. С
последващ КП от 17.12.2015 г. /приложен л.69/, друга комисия от РДГ Ш.
предложила на Директора да бъде издадена Заповед за утвърждаване на ГСП на
общински горски територии собственост на Община П., а със Заповед №
ГСП-1790/21.12.2015 г. на Директора на РДГ Ш. /приложена л.68/ този ГСП бил
одобрен.
След одобряване на заповедта за утвърждаване на ГСП в ТП ДЛС“Ч. Л.“ П.
бил изготвен технологичен план за землището на с.П., общ.П., включващ и отдел 362
„д“ /приложен л.68/. В него било
предвидена гола сеч, но само за дървесен вид акация. След маркиране на подотдел
362“д“ и одобряване на карнет-опис, на 05.09.2017 г. инж.Г. издал позволително
за сеч № 0386325 /приложено л.28/, с което разрешила на „Л. и. 2002“ЕООД гр.П.
да извърши вид на сечта: гола /втори вид сеч: гола за акацията. Подробно било посочено,
че сечта се отнася до дървесни видове „акация“ – 3.0 куб.м.; „гледичия“ – 5.0 куб.м.; клен – 1.0 куб.м; цер – 2.0 куб.м –
представляващи едра строителна дървесина; дървесни видове – „акация“ – 4.0
куб.м. и „гледичия“ – 3.0 куб.м – представляващи
средна строителна дървесина; както и количества дърва от същите дървесни
видове, при общо очакван добив 155 плътни куб.м. Било посочено също, че срокът
за провеждане на сечта е от 08.09.2017 г. до 31.12.2017 г. Сечта била извършена
в указания срок, като с Протокол за освидетелстване на сечище № 0384619/03.01.2018
г. /приложен л.29/ инж.Г. и представител на изпълнителя на сечта инж.Ю.Н.
констатирали на място, че реално е добито количество дървесина в обем 293.82
куб.м., като разликата в добива се дължала на неправилно определена средна
височина и измерен диаметър на 1.3 м, неправилно окачествяване на отделните сортименти.
На 01.06.2018 г. свидетеля инж.*** съставил КП /приложен л.32-л.36/,
който обхващал периода 07.10.2016 г.-31.05.2018 г. във връзка с извършване на комплексна
проверка от РДГ Ш. за дейността на ТП ДЛС“Ч. Л.“. В т.6 от КП било отразено, че
при извършени проверки на издадени позволителни за сеч било установено, че за
подотдел 362 „д“ неправилно е издадено
позволително за сеч № 0386325/05.09. 2017 г. Според комисията това позволително
за сеч било издадено от инж.М.Г. в нарушение на чл.32,ал.2 и ал.3 от НСГ.
Материалите от проверката били изпратени в РДГ Ш., където било
преценено, че на инж.Г. следва да бъдат съставени 4 бр. АУАН, за което
последният бил уведомен /уведомление л.23/, че следва да се яви на 16.07.2018
г. в 10.15 ч. в сградата на РДГ в гр.Ш. По неизвестни по делото причини, на
указаната дата не били извършени действия по ангажиране АНО на нарушителя М.Г..
Без повторно да бъде надлежно уведомен,
на 10.30 ч. на 20.08.2018 г. в сградата на РДГ Ш. Г.И.Б., в присъствие на
колегите си свидетелите К.М. и П.Ж., респ. в
отсъствие на неуведомения нарушител, бил съставен АУАН /приложен л.22/, с който и на осн.чл.36,ал.1
от ЗАНН било поставено началото на административнонаказателното производство
против него. В показанията си в с.з. /протокол, л.46-47/ актосъставителя
твърди, че преди да състави акта е проверил всички качени в интернет
информационната система на ИАГ документи и по устна заповед на висшестоящ негов
ръководител е съставил АУАН. При въпрос на защитата досежно обстоятелствата във
връзка с уведомяване на нарушителя потвърждава, че последният не се е явил, но
въпреки това му е съставен АУАН, който му е връчен една на 22.08.2018 г. видно
от направеното отбелязване. В
съставеният акт Б. отразил, че посредством издаване на позволително за сеч № 0386325/05.09.2017
г. инж.М.Г. е нарушил разпоредбата на чл.257,ал.2 ЗГ,във вр. с чл.32,ал.3 от
НСГ, тъй като е разрешил провеждането на гола сеч в подотдел 362“д“ землище
с.П., общ.П. на дървесни видове, които на са разрешени за отсичане при този вид
сеч. Както вече се посочи, едва на 22.08.2018 г. съставеният акт бил
предявен на нарушителя, който се запознал с него и го подписвал с
възражение. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН нарушителят депозирал
допълнително писмено възражение по акта /приложено л.17-19/, в което подробно
изложил възраженията си, идентични с тези изложени по-късно и в жалбата. При
тези обстоятелства и след като с протокол от 28.08.2018 г. /приложен л.16/
комисия от РДГ Ш. преценила, че е налице състав на административно нарушение,
„решила“ да му бъде наложено наказание глоба в размер на 1000 лв., „тъй като
лицето не е системен нарушител“. След като одобрил този протокол, Директорът на
РДГ Ш. издал и атакуваното в настоящия процес НП № **********/31.08.2018 г. ,
което било връчено лично на 04.09.2018 г. видно от приложената /л.15/ разписка.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя Б., свидетелите М., Ж.,
Д., Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя, като се претендира
наличие на както на различни по вид, но съществени процесуални нарушения,
довели до цялостното опорочаване на производството, така и недоказаност по
същество на вмененото като извършено нарушение на ЗГ и подзаконовия нормативен
акт.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
макар и обжалваното НП да е издадено от компетентен орган, доколкото съгласно
чл.275,ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на земеделието и храните длъжностни лица от
регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява Директора на РДГ гр.Ш. на когото и съгласно
приложената Заповед /л.10/ са предоставени правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът констатира, че при ангажиране отговорността
на нарушителя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
опорочило изцяло производството по налагане на административно наказание и
представляващо самостоятелно основание за отмяна на издаденото впоследствие НП.
Съгласно чл.40,ал.1 от ЗАНН АУАН се
съставя в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. По изключение АУАН може да се
състави и в отсъствие на нарушителя, но само когато не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта /ал.2/. В конкретният случай
безспорно се установи, че известният на контролните органи нарушител М.Г. е бил
поканен за съставяне на АУАН, но датата 16.07.2018 г., когато очевидно не са
извършвани действия по съставяне на акт. В грубо нарушение на императивните
разпоредби на чл.40 от ЗАНН и без дори да бъде направен опит за уведомяване на
нарушителя, и в негово отсъствие, на 20.08.2018 г. е съставен АУАН, който е поставил началото на
производството против него. След като е съставен в отсъствие на ненадлежно
уведомения нарушител, контролните органи не се изпратили акта за връчване на
съответната служба /както предписва чл.43,ал.4 от ЗАНН/, респ. и неговото предявяване,
а по неустановен по делото начин се уведомили нарушителя и последният се е явил
на 22.08.2018 г. в РДГ Ш., когато всъщност актът му е връчен. При така
установената хронология следва да се приеме, че актосъставителя не е изпълнил
надлежно всички задължения по съставяне, предявяване и връчване на съставения
акт и то непосредствено след неговото съставяне. По делото не се твърди и не
доказва да има отказ на известния нарушител М.Г. да получи препис от акта.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН Директорът на РДГ Ш.
в качеството си на наказващ орган е следвало да констатира, че актът не е
надлежно предявен на нарушителя Г. и да го върне на актосъставителя за надлежно
изпълнение на процедурата по неговото връчване. Съставянето на акта в отсъствие
на нарушителя, без да са налице основанията за това, винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на
санкционираното лице е от категорията нарушения, което очевидно не могат да бъдат
санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Това е така защото разпоредбата на
чл.43,ал.4 от ЗАНН е императивна, т.е. неспазването й съставлява флагрантно
нарушение на процедурата по връчване на АУАН, чрез която се гарантира правото
на нарушителя да изложи възраженията и да организира защитата си. В случая е
засегнато правото на защита на нарушителя Г., с оглед произтичащите от
съставянето на АУАН права и задължения, а именно значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение. Порокът в процедурата по връчване на акта несъмнено се отразява и
върху НП и обуславя неговата незаконосъобразност, като винаги представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна без да се обсъждат доводите на страните.
Независимо от посоченото по-горе, за процесуална
пълнота на изложението, съдът намира за основателно и възражението на защитата
на жалбоподателя свързано с мотивирано твърдение за погасяване на отговорността
му по давност. При безспорно установената
в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при установената
начална дата 05.09.2017 г. когато нарушителят инж.Г. е бил известен, то съдът
приема, че към датата на съставяне на акта – 20.08.2018 г. вече е бил изтекъл срока за ангажиране на неговата
отговорност за соченото нарушение. Преклудирането на тримесечният срок пряко
следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата ТР №48/28.12.1981 г.
по н.д.№ 48/1981 г. на ОСНК– т.3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква
и съответното административно-наказателно правоотношение, независимо кой
контролен орган е установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на
чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от
използваната от законодателя техника чрез посочване на думата „или”. Съгласно чл.156, ал.1,т.7 от ЗГ ИАГ създава и
поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Не се
спори, че жалбоподателя като лицензиран лесовъд и лице по чл. 108,ал.1,т.4 от
ЗГ има достъп до създадената информационна система, в която е задължен да
„качва“ информация във връзка с дейността си. Издадените от жалбоподателя
позволително за сеч, респ. протокол за освидетелстване на сечището, в които всъщност
фигурират и неразрешените за гола сеч дървесни видове, се ИЗДАВАТ именно чрез интернет базираната ИС на ИАГ,
съгласно чл.61,ал.2 от НСГ. След като позволителното за сеч е било издадено и
публикувано в системата още на 05.09.2017 г., то очевидно още от този момент
нарушението, респ. нарушителя са били известни на контролните органи. Твърденията
на Директора на РДГ Ш. в с.з., че не им достигат хора, които да извършат
подобна контролна дейност и че реално се проверява не повече от 50 % от
дейността на ТП ДЛС, не почива на разпоредбите на закона и не може да бъде
вменявано в тежест на жалбоподателя. Съгласно чл.2,ал.2 от Устройственият
правилник на регионалните дирекции по горите /обн.,ДВ,
бл.104/27.12.2011 г./, РДГ осъществява функциите на ИАГ в определеният й район.
Част от задълженията на РДГ е именно и текущия контрол върху горските
територии, и никъде в нормативната уредба съдът не откри обозначение на
процентно или друго съотношение при извършване на подобни проверки. Ето защо
настоящият въззивен състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не
е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-05.09.2017
г. и е изтекъл на 05.12.2017 г., а АУАН е съставен на 20.08.2018 г. В
заключение следва да се отбележи, че така възприеманото становище на въззивния
съд намира опора и в правната
теория, която е категорична за това, че
откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на
физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него
и актосъставителя или административно наказващия орган.
Основателно се явява и възражението на защитата,
че извършването на вмененото нарушение не е доказано по необходимия за това убедителен начин. Ноторно известно е,
че основен
и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават” (чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка
връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за
административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са
насочени към установяване на обективната действителност и участието на лицето,
което се твърди, че е извършило виновно вмененото му нарушение. От
установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че жалбоподателят
виновно и умишлено е извършил нарушение по чл.257,ал.2 от ЗГ, във вр. с
чл.32,ал.3 от НСГ. Както вече се посочи и изясни по-горе в мотивите, инж.Г.
е изпълнявал длъжността „помощник лесничей“ в ТП ДЛС „Ч. Л.“ П. и като такъв е
бил служебно подчинен на Директора на предприятието инж.Г. Г. Съгласно чл.64 от
Наредбата - ДГС,ДЛС, както и лицата по чл.108,ал.1,т.4 от ЗГ следва да водят
досие за всяко насаждение, в което се провежда сеч - досие, което задължително
следва да съдържа и документите по чл.52,ал.1,т.2,3 и 4, и по чл.54,ал.1 ЗГ.
Това всъщност са позволителните за сеч, протоколите за освидетелстване на
сечището, опис на превозните билети и т.н. Доколкото всички тези документи се
публикуват във интернет информационната система на ИАГ, то оправомощените за
работа с нея длъжностни лица от РДГ Ш. несъмнено са имали възможност за достъп
до това досие. Част от това досие е и утвърдения ГСП, който за отдел 362,
подотдел „д“ предвижда и извършване на гола сеч на терена, въпреки, че в него
са отбелязани и дървесни видове цер, клен, габър и благун,
които са забранени за този вид сеч. В качеството си на лице по чл.108,ал.1 от
ЗГ, жалбоподателят Г. има задължение да издаде позволително за сеч съгласно
чл.52 от НСГ, когато са налице следните документи: 1.утвърден ГСП или програма
или одобрен план-извлечение; 2.одобрен карнет опис, удостоверяващ, че
насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50
/касаещи маркировката/, и границите на имота с други собственици са трайно
обозначени на терена; 3.одобрен технологичен план за добив на дървесина;
4.копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл.181 от
ЗГ–за горите, общинска собственост. Внимателният анализ на многобройните
приложени по делото документи показва, че ГСП е утвърден от ИАГ и
позволителното за сеч, което е издал инж.Г. е изцяло съобразено с него, както и
с утвърдения от Директора на ДЛС „Ч. Л.“ П. технологичен план, в който именно е
предвидено и осъществяване на гола сеч и по отношение на макар и неразрешени
дървесни видове.
При посоченото по-горе и при наличието на йерархична подчиненост спрямо
Директора на ТП ДЛС“Ч. Л.“ гр.П., длъжностното лице инж.М.Г. стриктно е спазил
задълженията си, вменени му по длъжностна характеристика и след като е разгледал
приложените документи, не е имал право да откаже издаването на позволително за
сеч, тъй като документите са били изрядни. Изпълнението на задълженията му е
въз основа на издадени /и цитирани по-горе в мотивите/ заповеди от Директора на
ТП ДЛС“Ч. Л.“ П. и дори те да са неправомерни, то доколкото не налагат очевидно
за него престъпление, изпълнението им само по себе си води до изключване на
вината, съгласно чл.16 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН. Следва да бъде
поставен акцент и върху това, че назначената от Директора на РДГ Ш. комплексна
проверка не е констатирала нарушението по чл.32,ал.3 от ЗГ, тъй като видно
от описанието направено в т.6 от КП от 01.06.2018 г. /л.34/ длъжностните лица
не са н какво се изразява нарушението в издаденото от инж.Г. позволително за
сеч. Такова не са посочили нито в заключението си по проверката, нито пък са
дали някакви предписания в тази насока с оглед бъдещото му недопускане. Предвид
и показанията на актосъставителя в с.з. е очевидно, че изключително некоректно
е търсена допълнителна причина за съставяне на акт на инж.Г., като самият
актосъставител заяви в с.з., че не отговаря за района на гр.Попово, а за района
на Шуменска област.Независимо от меко казано некоректното отношение на длъжностните
лица от РДГ Ш. към колегите им от ДП ДЛС „Ч. Л.“ П. /в което сигурно има
някакво обяснение, но то не е предмет на настоящото дело/, следва да се посочи,
че дори да е допуснато нарушение за вида сеч по отношение на неразрешени
дървесни видове, то е с толкова незначителна степен на обществена опасност, че
разкрива белезите на маловажен случай, който също е следвало да бъде отчетено
от наказващия орган. Даденото в КП предписание както по отношение на това
нарушение, така и по отношение на всички останали, констатирани при
комплексната проверка, е било напълно достатъчно с оглед недопускането в бъдеще
на други подобни нарушения, а не със санкциониране на жалбоподателя с
изключително тежко и несъразмерно на обществената опасност административно
наказание.
При горепосоченото, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със
задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да
провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил
такава допълнителна проверка и бе отчел аргументираните допълнителни писмени
възражения на нарушителя, Директорът на РДГ Ш. очевидно би стигнал до съвсем
други правни изводи за недоказаност на вината на посочения като нарушител инж.М.Г..
С оглед на изложеното и установената по делото безспорна фактическа обстановка,
съдът намери за недоказано, че нито от обективна,
нито от субективна страна жалбоподателят Г. е извършил административното
нарушение, за извършването на което е бил санкциониран, поради което и
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № **********/31.08.2018
г. на Директора на РДГ Ш., с което и на осн.чл.257,ал.2
от ЗГ, на М.З.Г. ***, ЕГН-**********,
действащ чрез пълномощник адв.А.Н. ***, със съдебен
адрес ***,офис № *, за нарушение по чл.257,ал.2 от ЗГ, във вр. с чл.32,ал.3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв.
/хиляда лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: