№ 10347
гр. С., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110151305 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД срещу ответниците П. И.
С. и М. И. С., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
установено в отношенията между страните, че ответниците, в качеството си на наследници
на И. Т. С., дължат на ищеца следните суми:
П. И. С.: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004
г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението
27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода
12.04.2022 г. - 20.05.2022 г.;
М. И. С.: 2 708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004
г. ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението
27.03.2023 г. до изплащане на вземането; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода
12.04.2022 г. - 20.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 19.04.2023 г. по ч.гр.д. 15751/2023 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта
„Е.” от 20.01.2004 г., картовото предприятие „Б. Р. С.“ АД, е предоставило на И. Т. С.,
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер 5472,00 лв. по кредитна карта
„Е.”, като съгласно договора картодържателят можел да усвоява различни суми, през
различните периоди. Сочи, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без
да има периодичен характер. Излага, че главницата в размер на 5417,85 лв. е формирана
като сума от всички усвоявания, като от тях били приспаднати направените погашения.
Ищецът твърди, че на 24.03.2005 г. между „Б. Р. С.“ АД и него, е сключен Договор за
продажба на предприятие, по силата на който, правата и задълженията по всички договори с
картодържатели „Е.“, му били прехвърлени. Сочи, че картовото дружество е уведомило
Картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение, издадено и изпратено
съгласно чл. 9.1. от ОУ. Излага, че с Решение на „Ю. Б.“ АД, едноличен собственик на
капитала на „Б. Р. С.“ ЕАД, на 29.11.2019 г. „Б. Р. С.“ ЕАД се преобразувало чрез вливане в
„И. А. Л. Б.“ ЕАД, което дружество се конституирало като страна по всички договори за
кредит, по които страна е „Б. Р. С.“ ЕАД. На 04.02.2020 г. се осъществило преобразуване на
„И. А. Л. Б.“ ЕАД чрез вливане в „Ю. Б.” АД. По силата на извършеното вливане, ищецът
1
станал универсален правоприемник на вливащото се дружество, като цялото имущество,
както и всички права и задължения на „И. А. Л. Б.“ ЕАД по сключените договори с клиенти,
му били прехвърлени. На 29.03.2017 г., между кредитополучателя и новия кредитор „Ю. Б.“
АД било сключено Допълнително споразумение, с което страните се съгласили да бъде
извършена промяна във вида на издадената кредитната карта, като действащата карта Е.
бъде заменена с карта М. С.. С оглед промяната на вида на картата, страните приели
действието на нови общи условия. Излага, че картоиздателят изпращал всеки месец с
обикновена поща до Картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички
операции с картата. Според предвиденото в чл. 9 от ОУ, Картодържателят можел да погаси
задълженията си в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло
и без начисляване на лихва или на части. При изплащане на задълженията на части,
усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявала с възнаградителна лихва,
като приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения. При погасяване на
задължението на части, трябвало да се изплати най-малко минималната месечна вноска,
както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил
кредитния лимит. При неплащане на задължителната Минимална месечна вноска на падежа,
Картодържателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия
усвоен, но непогасен Кредитен лимит. Излага, че претендираната сума в общ размер на
113,99 лв. — такси по Договора, представлява сбор от: 5 бр. месечни такси за обслужване на
платежен инструмент на обща стойност 14,75 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към
Договора и Приложението към тях; 5 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща
стойност 84,24 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и Приложението към
тях; 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на стойност 15,00 лв., начислена
съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора и Приложението към тях. На 11.01.2021 г.
кредитополучателят И. Т. С. починал, като съгласно чл. 14.5 от Общите условия, в такъв
случай договорът се прекратявал, поради което и цялото задължение ставало незабавно
изискуемо и дължимо. С оглед изложеното сочи, че ответниците отговарят за процесните
задължения. Твърди, че П. И. С. е извършила доброволно плащане по кредитната сделка
след смъртта на съпруга си на 21.09.2021 г. Сочи, че ответниците са уведомени за
процесните задължения с нарочни Покани, връчени им лично чрез ЧСИ С. Х., № *** в
регистъра на КЧСИ. В тази връзка излага, че претендираната сума в общ размер на 48,00 лв.
— обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с
връчване на поканите, съгл. чл. 20.3 от ОУ към Договора. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответниците правят възражение за нищожност на договора
за издаване на кредитна карта поради липса на съгласие. Излагат, че от страна на ищеца е
представено единствено заявление за издаване на кредитна карта, от което обаче не се
установявало сключването на договор, нито неговите основни параметри. Сочат, че
Заявлението – Договор е нищожно поради противоречие със закона и в тази връзка излагат,
че съгласно действалата нормативна уредба към момента на сключване на процесното
Заявление-договор, издател на банкови карти можел да бъде само банка, получила лиценз от
Б.. Поддържат, че дружеството „Б. Р. С.“ АД не е имало статут на банка. Освен това сочат, че
липсва писмен договор, както и информация издателят да е предоставил преддоговорна
информация. Оспорват като недействително и допълнително споразумение от 29.03.2017 г.
за издаване на кредитна карта „М. С.“, т.к. в същото не били посочени размерът на
кредитния лимит и ГПР. Такава информация се съдържала в чл. 7 от споразумението
Приложение № 1, което обаче не било подписано от страните, а освен това не били
подписани и ОУ. Оспорват претенцията за възнаградителна лихва. Считат, че след смъртта
на картодържателя, ищецът няма основание да начислява договорна лихва. Оспорват
дължимостта на таксите. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
С определение № 6193/05.02.2025 г., влязло в сила на 20.02.2025 г., производството по
гр.д. № 51305/2023 г. е прекратено в частите, в които се претендира да бъде признато за
2
установено, че:
1/ П. И. С. дължи на „Ю. Б.“ АД сумата от 166,87 лв. – възнаградителна лихва за
периода 02.03.2021 г. – 25.03.2022 г.; 57,00 лв. – такси по договор за издаване на кредитна
карта от 20.01.2004 г.;
2/ М. И. С. дължи на „Ю. Б.“ АД сумата от 166,87 лв. – възнаградителна лихва за
периода 02.03.2021 г. – 25.03.2022 г.; 57,00 лв. – такси по договор за издаване на кредитна
карта от 20.01.2004 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено заявление за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г.,
попълнено от И. Т. С..
Представени са общи условия за издаване и използване на карта Е.. Съгласно чл. 9
от ОУ дружеството ще изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя
извлечение за движението на сметката, наричано „месечно извлечение“, което се извежда от
търговските книги на дружеството и в което се отразяват всички операции с картата, както и
всички други сделки на картодържателя, извършени през предходния месец, по-специално:
а) всички сделки, за които е използвана картата (суми изплатени от дружеството на
търговски обекти за сметка на картодържателя, лихви, данъци, разходи, и други задължения,
изброени в приложението към настоящите обши условия; б) всички плащания от
картодържателя; в) датите на които гореспоменатите сделки са били извършени; г)
задължението по предходното месечно извлечение; д) новото задължение; е) минималната
месечна вноска, както тя е определена в следващия чл. 10; ж) падежа на минималната
месечна вноска; з) кредитният лимит. Сумите, които по една или друга причина не са
отбелязани в месечното извлечение, се вписват в следващото. Съгласно чл. 10
картодържателят може да изплати задължението си в срока, определен в месечното
извлечение изцяло и без начисляване на лихви, или на части. В този случай
картодържателят трябва да изплати най-малко минимална месечна вноска, както е
определена в приложението, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с
която е превишил кредитния си лимит. Съгласно чл. 11 за предоставянето и управлението на
кредитната линия и за другите услуги, свързани с плащания през картата, които се
предоставят от дружеството, картодържателят ще заплаща на дружеството възнаграждение,
включително, но не само лихва, подробно описано в приложението към ОУ. Дължимите
конкретно суми се посочват в месечното извлечение. Дружеството има право да промени
размера на таксите и на другите възнаграждения, дължими по тези общи условия, както и да
въвежда нови, ако съществува сериозна причина за това. Картодържателят ще бъде
уведомен за промените в таксите и другите плащания чрез месечните извлечение. Всички
такива промени влизат в сила от датата на издаване на месечното извлечение, освен ако не е
посочено друго в извлечението. Изменените такси и задължения се считат за приети в
съответствие с общите правила, съдържащи се в чл. 23.4 При изплащане на задълженията на
вноски се начислява лихва. Лихвата се начислява от датата, на която плащанията са
осчетоводени по картовата сметка, с изключение на отпускане на суми в брой по чл. 6 върху
които се начислява лихва от датата на сделката. Приложимия лихвен процент се посочва в
месечните извлечения, като действащия в момента на приемането на тези общи условия
лихвен процент се посочва в приложение към настоящите. Действащата лихва се определя
от дружеството по негово усмотрение и се променя всеки път, когато е налице промяна в
лихвените проценти, обявени от Европейската централна банка или лихвените проценти на
междубанковия пазар на капиталите или специалният или общ риск, поеман от дружеството,
или условията на конкурентната среда. Всяко изменение на лихвения процент се съобщава
на картодържателя чрез отбелязване в месечното извлечение и влиза в сила от датата на
издаването на това извлечение, освен ако не е определена друга дата за влизане в сила.
Промененият лихвен процент се счита за приет в съответствие с общите правила,
съдържащи се в чл. 23.4, 12.3 При неплащане на задължителната минимална вноска на
3
падежа, посочен в месечното извлечение на картодържателя се начислява такса за забавено
плащане в размера, посочен в приложението.
Представен е приемо-предавателен протокол от 26.02.2020 г., от който се установява,
че на картодържателя И. С. е предадена карта Cr. Car М. С., сер. номер ********.
По делото е представен договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., видно
от който „Б. Р. С.“ АД, прехвърля на „Б. п. б.“ АД на основание чл. 15 и сл. ТЗ картовото си
предприятие, включващо цялата дейност на продавача, при условие, че продавачът запази
част от договорите и активите си определени в чл. 7 от договора за целите на развитие на
новата му дейност. Представено е решение № 6 от 03.06.2005 г. по фирмено дело *****/2002
г. по описа на СГС, с което е постановено вписването в регистъра за търговски дружества с
фирма „Б. Р. С.“ АД на промени, а именно прехвърлянето на правата, задълженията и
фактическите отношения на „Б. Р. С.“ АД, свързано с издаването на кредитни карти с логото,
дизайна и марката на Е..
Видно от допълнително споразумение към заявление-договор за издаване на
кредитна карта от 29.03.2017 г. с което се извършва замяна на старата кредитна карта с нова -
с подписване на допълнителното споразумение Банката и Картодържателят се договарят
издадената от Банката по силата на сключения Договор кредитна карта 3 броя стари карти да
бъдат заменени с 3 броя нови кредити карти. Уговорено е, че старата Карта ще бъде активна
до 14.07.2017 г. включително, като след посочената дата ще бъде деактивирана и няма да
може да се използва за извършване на трансакции. Съгласно чл. 2, ал. 1 новата карта се
предава лично на картодържателя във финансов център на Банката, като ще бъде активирана
автоматично съгласно чл. 2.5. от Общите условия. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Допълнителното
споразумение, всички непогасени задължения от старата карта се прехвърлят по баланса на
новата карта. Банката ще начислява годишна лихва в размер на 19.9%, съгласно Общи
условия в сила от 23.02.2017 г.
Представени са и ОУ на „Ю. Б.“ АД за издаване и използване на кредитни карти
VISA, MASTERCARD И AMERICAN EXPRESS.
По делото е представено извлечение от акт за смърт, видно от което И. Т. С. е
починал на 11.01.2021 г. Видно от представеното удостоверение за наследници, такива на
починалото лице са настоящите ответници – П. И. С. и М. И. С..
По делото са представени вносни бележки, както и движение по сметката.
Представени са покани до ответниците, изпратени чрез ЧСИ С. Х., с което същите
са уведомени, че доколкото И. Т. С. е починал, то договорът се прекратява, като цялото
задължение става изискуемо, а общият размер на задължението към 22.11.2021 г. възлиза на
5 865,57 лв. П. И. С. е получила поканата лично на 25.03.2022 г., а М. И. С. – на 05.04.2022 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.
Вещото лице е проследило движението по кредитната карта за периода от 31.01.2005 г. до
21.09.2021 г., като то е представено в таблица - Приложение № 1 към заключението.
Съгласно заключението усвоената сума с натрупване чрез плащане на ПОС и теглене от
АТМ в страна и чужбина е в общ размер на 71 208,55 лв., като за процесния период
извършените вноски са в общ размер на 65 342,98 лв. Към дата на подаване на заявлението
27.03.2023 г. задълженията по процесния договор са както следва: 5 417,85 лв. главница;
333,73 лв. възнаградителна лихва; 14,75 лв. – 5 броя месечни такси за обслужване х 2,95 лв.;
84,24 лв. – 5 броя такси за превишен кредитен лимит; 15,00 лв. – 1 брой такса за блокиране
на картата; 48 лв. – 2 броя х 24 лв. обезщетения за уведомяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За уважаване на предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване следното: че между „Б. Р. С.“ АД /чиито права и
задължения са преминали към ищеца по силата на сключен Договор за продажба на
предприятие; в това число и че „Б. Р. С.“ ЕАД се е преобразувало чрез вливане в „И. А. Л.
4
Б.“ ЕАД, което дружество впоследствие се е преобразувало чрез вливане в „Ю. Б.” АД/ и
наследодателя на ответниците е сключен договор за издаване Договор за издаване на
кредитна карта „Е.” от 20.01.2004 г.; че картодържателят е усвоил договорения кредит; че е
настъпила изискуемостта на задълженията по кредита; уговорената между страните
възнаградителна лихва, както и размера на задължението за възнаградителна лихва за
претендирания период; изпадането на ответника в забава, размера на главното задължение,
както и размера на обезщетението за забава за заявения период; че ответникът е поел
задължение да му заплати такса за покана, както и че е направен разход за покана в
твърдения размер. В доказателствена тежест на ответниците, при установяване на горните
обстоятелства, е да докажат по делото погасяване на задълженията, в това число и
наведените с отговора на исковата молба възражения.
Ищецът обосновава претенцията си с оглед представеното по делото Заявление за
издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г., код **********, подписано от И. Т. С., в което е
обективирано искане за издаване на кредитна карта, но в същото не е посочен конкретен вид
на картата и нейните параметри. Исковата претенция е обоснована и на представеното
Допълнително споразумение от 29.03.2017 г. към Заявление-договор за издаване на кредитна
карта American Express /Златна American Express /Eurolinе American Express №
*************. В същото е посочено, че с подписването му Банката и картодържателят се
договарят издадената от Банката по силата на сключения Договор кредитна карта („стара
карта“), да бъде заменена с кредитна карта („нова карта“), както следва: Златна American
Express с Mastercard world premium, American Express с Mastercard Standard, Eurolinе
American Express с М. С.. В действителност липсва отбелязване коя е стара карта, респ. и с
каква нова карта е заменена. В споразумението е уговорено, че кредитният лимит по новата
карта е равен по размер на кредитния лимит по старата карта, но липсва посочен размер на
кредитния лимит, номер на кредитна карта, договор или други индивидуализиращи
признаци. Нито един от така представените от ищеца документи не е годен да удостовери
постигнато между страните съгласие за сключване на договор за издаване на кредитна карта
с минимално изискуемите от закона реквизити. Представеното заявление за издаване на
кредитна карта не установява по никакъв начин постигната договореност между страните,
тъй като в същото липсва каквато и да било индивидуализация на картата, липсва и точно
посочване на одобрения и отпуснат кредитен лимит, а ищецът не е ангажирал доказателства
в този смисъл. Договорното правоотношение не се установява и от представеното
допълнително споразумение, тъй като в него също не се съдържа информация за размера на
кредитния лимит по договора, като в чл. 3, ал. 1 е посочено, че „кредитният лимит по новата
карта е равен по размер на кредитния лимит на старата карта“, което не дава ясна и
еднозначна информация за размера на отпуснатата сума, не се установява каквато и да е
конкретика по отношение на вида карта - стара и нова, както и липсват всички други
съществени уговорки. Сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по
отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма.
Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на
сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.
2 ЗЗД - поради липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от
фактическия състав на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки.
Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва
да е налице към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Поради това и
волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата, която банката се
задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение
за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата.
От представеното заявление-договор и общите условия към него не се установява страните
да са постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо характер на оферта по
смисъла на чл. 13 ЗЗД, заявителят е отправил до банката искане за издаване на кредитна
карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и
финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не включва сума по
кредита, респ. определен кредитен лимит. Заявлението-договор е подписано за банката, като
5
няма данни последната, от своя страна да е предложила на заявителя сума по кредита, респ.
кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Доколкото общите условия на банката
предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се извършват в рамките
на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и
неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигната в съществено неизпълнение
на общите условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с
картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е налице съгласие
между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска,
каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и на насрещната
престация при изплащане на задължението на вноски като част от същественото съдържание
на сделката, не могат да се определят едностранно от банката след сключване на договора,
както и впоследствие многократно да бъдат променяни едностранно от нея с оглед
действителните финансови възможности на картодържателя, кредитоспособността му,
спазването на общите условия и общо риска, който се поема. От друга страна в дадения
случай не са налице повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право
липсата на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на
договора. По изложените съображения съдът намира, че процесният договор за издаване на
кредитна карта е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Всяка нищожност по
чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр.2 ЗЗД, е абсолютна и окончателно водеща
до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици. Нормата на чл. 26,
ал. 2 ЗЗД е императивна материалноправна разпоредба, за чието приложение съдът следи
служебно. След като процесният договор за кредит страда от порок, обуславящ неговата
нищожност, то същият не може да послужи като основание, от което в полза на банката
валидно да възникне вземане срещу ответниците /в качеството им на наследници на И. Т. С./
за връщане на заетата сума на договорно основание, каквото в случая е заявено от страна на
ищеца. Наличието на договорно правоотношение между страните не се установява и от
ангажираната съдебно-счетоводна експертиза, която се базира изключително на
счетоводните записвания на кредитора. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е
доказал сключването на процесния договор за издаване на кредитна карта, предоставянето
на картата и усвояването на суми от нея, което води до извод, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи и че
представеният приемо-предавателен протокол за предоставяне на карта на картодържателя
датира от 2020 г. /л.13/, като липсва яснота картата във връзка с кой договор е предоставена
/в този смисъл Решение № **** от 08.03.2019 г. по в.гр.д. № 9481/2017 г. на СГС; Решение
№ 3779 от 26.06.2020 г. по в.гр.д. № 16945/2019 г. на СГС/.
На следващо място съдът намира за необходимо да посочи и че към датата на
подаване на заявлението за издаване на кредитна карта 20.01.2004 г., в сила е бил Законът за
банките (отм.), съобразно който само банка е търговецът, който може да сключва договори за
кредит с публично привлечени парични средства, както и да издава и управлява банкови
карти (арг. чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 10 ЗБ (отм.), действаща редакция към 2003 г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 4 ЗБ (отм.), посочените сделки представляват „банкова дейност“ и
могат да бъдат сключвани само от лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от
Б. н. б.. Без писмено разрешение на Ц. б., банката не може да извършва банкови сделки
извън обхвата на издадената лицензия, като в противен случай сделките са нищожни - арг.
чл. 19, ал. 4, т. 4 и ал. 9 ЗБ (отм.). Процесното заявление е подадено до „Б. Р. С.“ АД, което
дружество не е банка и не е разполагало с издадена лицензия от Б. за извършване на банкова
дейност. Същевременно, от клаузите на представените ОУ за издаване на карта Е., е видно,
че постигнатото съгласие между страните не е за реално престиране на пари под формата на
заем, а за издаване на електронно платежно средство - карта, с която кредитополучателят
може да извършва плащания или да тегли пари в брой, като издателят на картата се
задължава да кредитира картодържателя със сумите по транзакциите до определения
кредитен лимит, а картодържателя следва да върне сумите, с които е кредитиран, заедно с
уговорени лихви и такси. Съглашението между страните разкрива характеристиките на
договор за кредит и банкова карта по смисъла на Наредба № 16 от 02.03.1995 г. за
6
плащанията с банкови карти (обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г.,отм.ДВ, бр. 81 от 11.10.2005 г.,
действала към датата на сключването на договора през 2003 г.) Съобразно цитираните по-
горе разпоредби на ЗБ (отм., действащи към датата на сключване на договора), а и съгласно
чл. 4, ал. 1 от Наредба № 16/02.03.1995 г. (отм.), издател на банкови карти може да бъде само
банка, респ. сключването на договор за кредит и издаването и управлението на банкови
карти представлява банкова дейност, която може да бъде извършвана само от банка. „Б. Р.
С.“ АД е местно юридическо лице - търговец, което за да има право по занятие да сключва
този вид договори, е необходимо да има издаденото съответно разрешение от Б. - банкова
лицензия, като при липсата на такава сключеният от праводателя на ищеца договор се явява
нищожен (арг. чл. 19, ал. 9 ЗБ (отм.)). Едва с приемането на Закона за кредитните
институции (в сила от 01.01.2007 г.) законодателят е предвидил възможност и за кредитни
институции, които не са банки, но които са получили съответното разрешение, да сключват
договори за кредит с електронни пари, но тази законодателна уредба не е действащо право
към 2004 г., поради което не може да обоснове валидност на процесния безсрочен договор за
кредит и издаване на карта. Така посоченото е още едно основание за нищожност на
процесния договор поради противоречие с императивни правни разпоредби, уреждащи
специфични изисквания за извършване на банкови сделки, които съдът е длъжен да съобрази
служебно. /в този смисъл решение № 1836 от 26.03.2025 г. по в.гр.д. № 7375/2024 г. на СГС;
решение № 4228 от 05.08.2024 г. по в.гр.д. № 217/2022 г. на СГС; решение № 260291 от
21.01.2022 г. по в.гр.д. № 11304/2020 г. на СГС/
Освен гореизложеното, отново единствено за пълнота следва да се посочи и че част
от клаузите от ОУ са нищожни. Процесният договор за кредит не попада в темпоралното
действие на Закона за потребителския кредит/ в редакцията му ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г./, нито на Закона за потребителския кредит/ Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г.,
в сила от 01.10.2006 г. и Отм., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, като при
служебната преценка за неравноправни клаузи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следва да
извърши такава през призмата на общите правила за недействителността в чл. 26 от ЗЗД. В
процесния случай страните не са били ограничени от императивна законова разпоредба
досежно максималния размер на уговорената лихва, доколкото в действащите към онзи
момент нормативни актове няма предвиден такъв размер. Съдебната практика по време на
действие на процесния договор и преди действието на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е приемала, че
противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва. В процесния случай е уговорено ответникът да заплаща променлива
лихва с годишен лихвен процент 18.5%. Клаузата на чл. 11 от ОУ е неравноправна. Тя
предвижда, че лихвата се определя по усмотрение на кредитора и се променя едностранно
всеки път, когато е налице промяна в лихвените проценти, обявени от Европейската
централна банка или лихвените проценти на междубанковия пазар на капиталите или
специалният или общ риск, поеман от дружеството, или условията на конкурентната среда. В
договора следва да е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички изменения на
пазара и на съответния пазарен индекс, а не както е в случая те да се отчитат, само когато
ползват една от страните по сделката и то по-силната икономически, каквато е
кредитодателят. Така предвидената клауза поставя кредитополучателя в неравнопоставено
положение. Клаузата на чл. 11 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП/ както и по
смисъла на чл. 35 от действащия към 2005 г. Закон за защита на потребителите и за
правилата за търговия/, тъй като е във вреда на потребителя, доколкото дава право за
едностранно изменение на договора от страна на банката, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие във вреда на потребителя. Клаузите в общите
условия относно начина на определяне на дължимата лихва съдът намира за пределно
неясни, тъй като липсва какъвто и да е съществен елемент на клаузата за лихва, а
определянето на дължимостта , в т.ч. за падежа и размера е предоставен на кредитора чрез
изпращане на месечно извлечение. В допълнение следва да се посочи, че макар и към
момента на сключване на процесния договор да не са били въведени в националното
законодателство изисквания за размер на шрифта, приложимите общи условия по договора,
представени по делото са написани с толкова дребен шрифт, че е абсолютно невъзможно без
7
използване на техническо средство да бъдат прочетени.
Доколкото съдът достигна до извода, че процесният договор е нищожен поради
противоречие с императивни правни норми и липса на съгласие, то предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците. Процесуалният
представител на ответниците – адв. В. Б. И. – ПАК, личен № ***********, с адрес на
упражняване на дейността гр. С., пл. „Р. Д.' № *, ет. *, ап. *, е претендирал адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗАдв. Съдът като съобрази фактическа и правна сложност на делото, броя проведени
съдебни заседания, конкретно проявената процесуална активност на адвоката и защитавания
материален интерес по предявените искове, определя адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ за заповедното производство по 50,00 лв. и за
исковото производство по 300,00 лв., или общо сумата от 100,00 лв. за заповедното и 600,00
лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „О. п." № ***, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М.
В., срещу П. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „З. п.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. * и М.
И. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „З. п.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване установено в отношенията между страните, че ответниците, в качеството си на
наследници на И. Т. С., дължат на ищеца следните суми: П. И. С.: 2 708,93 лв. главница по
Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. ведно със законната лихва върху
сумата считано от дата на подаване на заявлението 27.03.2023 г. до изплащане на вземането;
24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. - 20.05.2022 г.; М. И. С.: 2
708,93 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 20.01.2004 г. ведно със
законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на заявлението 27.03.2023 г. до
изплащане на вземането; 24,00 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 12.04.2022 г. -
20.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
19.04.2023 г. по ч.гр.д. 15751/2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „О. п." № ***, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., да заплати на
адв. В. Б. И. – ПАК, личен № ***********, с адрес на упражняване на дейността гр. С., пл.
„Р. Д.' № *, ет. *, ап. *, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 100,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответниците безплатна правна помощ в
заповедното производство и сумата от 600,00 лв. - адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответниците безплатна правна помощ в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9