Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 637/06.12.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 540 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба от И.Е.А. с ЕГН * ***
против Заповед №18-0294-000199 от 17.09.2018год. на Началник сектор
„Охранителна полиция” при РУ - Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание
чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил марка „А*** ”, модел ”***”
с рег. № *** за срок от една година и са отнети 2бр. рег. табели № ***
и СРМПС № ***, за установено с АУАН серия Д, Бл.№808905 от 15.09.2018год.,
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, досежно факта на установяване на „управление” на лек
автомобил марка „А*** ”, модел ”А6” с рег. №М 04-60ВР, след употреба на алкохол
на посочената в заповедта дата и място. Твърди се, че оспорващия е употребил
алкохол след настъпване на ПТП-то, от което не са произлезли каквито и да са
материални щети.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, представлява се от адвокат Н*** Г*** от АК – Монтана.
По съществото на делото поддържа жалбата, като моли за отмяна на заповедта, тъй
като същата е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Алтернативно моли за намаляване
на срока на наложената принудителна административна мярка.
Ответникът - Началник Сектор "Охранителна
полиция" при РУ Лом към ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0294-000199
от 17.09.2018год. е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.6 по делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни
интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени, прието
е заверено копие от административната преписка и справка картон на водача.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед №18-0294-000199 от 17.09.2018год. издадена от Началник
сектор „Охранителна полиция” при РУ - Лом към ОДМВР – Монтана, на основание чл.171, т.2а,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС – лек
автомобил марка „А*** ”, модел ”***” с рег. № ***
за срок от една година и са отнети 2бр. рег. Табели № ***
и СРМПС № ***. От фактическа страна заповедта е мотивирана с
констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН серия Д, Бл.№808905 от
15.09.2018год., за това, че на 15.09.2018 г. в 03,02часа в гр.Лом, обл.Монтана
по ул.”И. ***, управлявал собственото си МПС – лек автомобил марка „А*** ”,
модел ”***” с рег. № *** под въздействието на
алкохол установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. №ARDM 0225,
който отчел 2,37 промила алкохол в издишания от него въздух. Издаден му е талон
за медицинско изследване №0019411, като жалбоподателя приел показанията на
техническото средство. Проверката е извършена във връзка с реализирано ПТП и е
образувано досъдебно производство по ЗМ №656/2018год. по описа на РУ – Лом.
Тези обстоятелства се установяват от
представения АУАН серия Д, Бл.№808905 от 15.09.2018год. на л.7 от делото, с
който на жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за
извършено административно нарушение на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП за това, че на 15.09.2018 г. в 03,02часа в гр.Лом,
обл.Монтана по ул.”И. ***, управлявал собственото си МПС – лек автомобил марка „А***
”, модел ”***” с рег. № *** под въздействието на
алкохол установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. №ARDM 0225,
който отчел 2,37 промила алкохол в издишания от него въздух. Издаден му е талон
за медицинско изследване №0019411 от 15.09.2018год. на л.8 от делото връчен на
жалбоподателят, където същият собственоръчно е записал, че „приема” показанията
на техническото средство, съгласно чл.6, ал.3 от действащата Наредба №1 от
19.07.2017год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
От приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение серия Д, Бл.№808905 от 15.09.2018год., същият е подписан
без възражения от страна на жалбоподателят в настоящето производство.
Приложена е по делото и справка картон на
водача настоящ жалбоподател И.Е.А. от която е видно, че същият има издадено
СУМПС № *** от 16.06.2017год. със срок на валидност до 16.06.2027год.,
което със съставянето на АУАН е отнето.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.8 на тази заповед
началник сектор „Охранителна полиция” при РУ - Лом, който е издател на
оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на
МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, като не
е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона
форма. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материално-правни норми.
Съгласно чл.171, т.2а,
буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
спрямо водач, се прилагат следните принудителни административни мерки:
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,
5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
При тази законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е установяване управление на МПС от жалбоподателя, след употреба на
алкохол от 2,37 промила в издишания въздух, установено с техническо средство,
след направен собственоръчен отказ от страна на жалбоподателя да му бъде
извършено медицинско изследване.
Правилно установеното е било квалифицирано от
началника на сектор „Охранителна полиция” при РУ – Лом, като основание за
налагане на предвидената в чл.171, т.2а,
буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.
С прилагането на процесната ПАМ, по
управление на МПС под въздействието на алкохол с конкретните показания в
издишания въздух от 2,37%, от една страна се осъществява нейната превантивна
функция, а именно прекратяване на регистрацията на МПС на собственик МПС който
го управлява в максималния срок от една година, предвид високото съдържание на
алкохол в издишания въдух.
По тези съображения съдът намира процесната
ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата, чрез спиране от движение на
собственото МПС на водач, управлявал същото след употреба на алкохол
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който,
съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Такъв акт е съставен на И.Е.А., като същият го е подписал без
каквито и да са възражения, получил е препис от същия, като дори е приел
показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол.
С оглед на това доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на
жалбоподателя. Доказателства
за опровергаване фактическото установяване, обективирано в АУАН не бяха
представени,
които настоящия съдебен състав да обсъди с други такива, за да даде вяра на
твърденията му досежно оспорената фактическа обстановка.
Видно от събраните в хода на производството
доказателства, твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал МПС-то след
употреба на алкохол, останаха изолирани и недоказани, тъй като по никакъв начин
същият не представи каквито и да са доказателства – гласни или писмени които да
опровергаят доказателствената сила на съставения АУАН и то подписан от него без
всякакви възражения, намерили отражения и в приемане на показанията на
техническото средство с което е установена концентрацията на алкохол в
издишания от него въздух.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата
съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 2а,
буква "б" от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния
АУАН на нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. Въпросите относно редовността на
съставения АУАН, процедурата по неговото предявяване и съобщаване са такива,
които следва да бъдат разрешени от административнонаказващия орган при издаване
на НП. Съдът намира, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както
и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че
същата не съставлява вид административно наказание. Още повече, че на настоящия
съдебен състав е известно, че по жалба на И.Е.А. е водено Адм. дело №284/2017г.
по описа на АС – Монтана, по което на същия е била налагана ПАМ на основание
чл.171, т.2а ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка „А***
Т*** ” с рег.№ М***
за срок от една година, по което жалбата му е отхвърлена, като неоснователна,
поради което възраженията му, че същия няма налагани досега принудителни
административни мерки, отново се явяват изолирани.
Съдът намира, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон,
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването и. Поради
това развиваните в жалбата съображения по същество на вмененото административно
нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП не предвижда
като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на наказателното
постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и доколкото
конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно
съставянето на АУАН. Такъв в настоящия случай е налице и той предхожда
заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на жалбоподателите в противния
смисъл са неоснователни.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а
жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Е.А. с
ЕГН * *** против Заповед №18-0294-000199 от 17.09.2018год. издадена от Началник
сектор „Охранителна полиция” при РУ - Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със
Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на
основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек
автомобил марка „А*** ”, модел ”*** с рег. № ***
за срок от една година и са отнети 2бр. рег. табели № ***
и СРМПС № ***, за установено с АУАН серия Д, Бл.№808905 от
15.09.2018год. административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: