№ 3624
гр. Варна, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501973 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 49181/18.07.2022 г. на И. Г. В., ЕГН **********, с
местожителство в ****** срещу Решение № 2028/22.06.2022 г., постановено
по гр.д. № 16220/2021 г., на ВРС, XIX с., в частта, с която е прието за
установено, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р П. Дертлиев“, № 25, офиса-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата
828.01 лв., дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.06.2021 г., до
окончателното изплащане, сумата 129.72 лв., възнаградителна лихва за
периода 02.10.2016 г. - 08.10.2017 г.; сумата 314.60 лв., лихва за забава за
периода 03.10.2016 г. - 31.05.2021 г., дължими по силата на Договор за
потребителски кредит № *********/12.08.2016 г., последователно
прехвърлено с Договор за цесия от 01.07.2017 г., Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. и Приложение № 1 към него, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 7723/2021 г. на ВРС, XIX с.
Въззивникът, навежда твърдения, че решението е неправилно и
необосновано. Счита, че ВРС неправилно не е обсъдил възраженията на
въззивника за нищожност на клаузите предвиждащи заплащане на такса
„кредит у дома“ и „оценка на досие“, с мотива, че такива вземания не са
предмет на спора. Счита, че клаузите са нищожни, на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, а
посредством клаузата „кредит у дома“ се цели заобикаляне на императивното
правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащо максимален размер на ГПР, тъй
като при добавянето на тази такса към останалите елементи на ГПР, то
неговия размер би надхвърлил регламентирания максимум. Счита, че тази
клауза е и нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът
на таксата се доближава по размер до размера на предоставената в заем
1
главница. Счита, че със заплатените по нищожните клаузи суми, установени
от ССЕ, ВРС е следвало да погаси дължимата главница, в каквато насока е
релевирала възражение, което е останало непроизнесено.
Още излага, че в сключеният договор не е посочено как е формиран
ГПР и какви по вид елементи включва той, съобразно разпоредбата на чл. 19
ЗПК, поради което и сключеният договор бил недействителен, в хипотезата
на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В резултат от това и съобразно чл. 23
ЗПК, въззивницата дължала връщане само на чистата стойност на кредита,
т.е. размера на главницата, но не и на лихви или други разходи по кредита.
Счита, че първоинстанционния съд е следвало да прогласи за нищожна
клаузата за дължимата договорна лихва, тъй като същата надхвърляла по
размер трикратния размер на законната лихва, която била въведена като
критерий с практика на ВКС от 2003 и 2006 г.
Отправя искане релевираното възражение за погасяване по давност на
претенциите за заплащане на договорна лихва и лихва за забава, на осн. чл.
111, б. „в“ ЗЗД. По същество отправя искане за отмяна на атакуваната част от
съдебния акт и отхвърляне на предявените искове, в условията на
евентуалност да бъде прието, че въззивницата дължи връщане само на
остатъка от главницата. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор вх.
№ 59688/31.08.2022 г. от въззиваемата страна „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в който оспорва жалбата и счита атакуваното съдебно
решение за законосъобразно и обосновано. Оспорва оплакванията изложени
във въззивната жалба и от своя страна излага подробни доводи по всяко едно
от тях. Релевира възражение, че не са налице предпоставките за предоставяне
на безплатна правна помощ, в посочената от процесуалния представител на
въззивницата хипотеза – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, досежно производството пред
въззивната инстанция. По същество отправя искане за потвърждаване на
съдебния акт в атакуваните му части. Отправя доказателствено искане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила.
Що се касае до отправеното искане за служебно събиране на
доказателства за установяване на семейното положение и имотното състояние
на въззивницата, съдът го преценява като неоснователно. На първо място,
съдът разполага с правомощия да събира служебно доказателства само в
случай, че се касае до определяне на размера на предявения иск. Въззивният
съд няма задължение служебно да събира други доказателства, още по-малко
такива, които са ирелевантни към предмета на спора между страните.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът
на ВОС,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба
вх. № 49181/18.07.2022 г. на И. Г. В., ЕГН **********, с местожителство в
****** срещу Решение № 2028/22.06.2022 г., постановено по гр.д. №
16220/2021 г., на ВРС, XIX с., в частта, с която е прието за установено, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“, № 25, офиса-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата 828.01 лв.,
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 01.06.2021 г., до окончателното
изплащане, сумата 129.72 лв., възнаградителна лихва за периода 02.10.2016 г.
- 08.10.2017 г.; сумата 314.60 лв., лихва за забава за периода 03.10.2016 г. -
31.05.2021 г., дължими по силата на Договор за потребителски кредит №
*********/12.08.2016 г., последователно прехвърлено с Договор за цесия от
01.07.2017 г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. и Приложение № 1
към него, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7723/2021 г. на
ВРС, XIX с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
служебно събиране на доказателства, релевирано в отговор вх. №
59688/31.08.2022 г.
НАСРОЧВА с.з. на 16.11.2022 г., 14.00 ч. , за която дата и час да се
призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение. На
въззивника, ведно с препис от отговора на въззиваемата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3