Решение по дело №507/2017 на Районен съд - Белоградчик

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                           № ………….., 22.11.2017 г., гр.Белоградчик

 

                                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                         Районен съдия:  Божидарка Йосифова

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 507 по описа за 2017 г.

 

Предявени са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 228 ЗЗД в размер на 2 240,03 лв., по чл. 86 ЗЗД – лихви за забава върху главницата в размер на 410,25 лв. и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – договорна неустойка в размер на 224,00 лв.

 

В исковата молба, ищеца твърди, че на 07.07.2015 г., между него – като наемодател и ответницата като – наемател, е сключен Договор за наем на земеделска земя № 501 от същата дата, по силата на който ищеца е предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване земеделски земи находящи се в землището на с. Р., общ. Б., обл. В., с обща площ 70,001 дка., подробно описани в исковата молба. Твърди се, че договорът е сключен за една стопанска година, считано от 01.01.2015 г. до 30.09.2016 г., с договорено наемно плащане 32,00 лв./дка, или общо за 70,001 дка за стопанската година, наемната цена е в размер на 2 240,03 лв. На 30.09.2015 г., ответницата е следвало да плати на ищеца наемната цена, съгласно уговореното в чл. 4 от Договора за наем, но плащане в този срок не е извършено. Ищецът твърди, че с Нотариална покана рег. № 113/ 02.02.2017 г. на Нотариус Росица Кръстева, с район на действие РС – Белоградчик, връчена на ответницата на 17.02.2017 г., е поканил същата да изпълни задълженията си по договора, но плащане не е извършено от нейна страна. 

Поради това, ищецът претендира, ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 2 240,03 лв., представляваща неизплатена наемна цена за ползването на 70,001 дка земеделска земя за стопанската 2015/ 2016 г., ведно с лихвите за забава върху главницата, считано от 01.10.2015 г. до датата на предявяване на иска в размер на 410,25 лв., законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и договорна неустойка в размер на 224 лв., съгл. чл. 4 от договора за наем, както и направените по делото разноски.

В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.

          В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответницата не е депозирал такъв. Не се явява и не изпраща свой процесуален представител и в съдебно заседание.

Ищецът е депозирал допълнителна молба, с която е поискано  постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, тъй като са налице предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.

Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в с.з. на 16.11.2017 г. съдът, прие, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съгл. чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща свой представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, ищеца е направил искане постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда по чл. 131 ГПК и призовката за делото/.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – обективно съединените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна и правна страна :       

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 228 ЗЗД.

По делото е представен Договор за наем № 501/ 07.07.2015 г., сключен между страните, по силата на който ищеца в качеството си на наемодател, е предоставил на ответницата – наемател за временно и възмездно ползване земеделски имоти, находящи се в землището на с. Р., общ. Белоградчик, обл. Видин с обща площ 70,001 дка. Договорената наемна цена на декар съгласно договора, е 32,00 лв./дка.

Ответницата обаче от своя страна не е изпълнила задължението си по договора и не е заплатила дължимата от нея наемна цена за ползваните земеделски имоти, предмет на договора за наем. Същата не е изпълнила дължимата от нея престация в размер на 2 240,03 лв. /70,001 дка по 32 лв./дка/, за стопанската 2015/ 2016 г.

Поради това, ответницата дължи на ищеца заплащането на наемната цена по съществувалото между страните валидно договорно  правоотношение, поради което и главния иск се явява доказан и основателен.    

По иска за лихви за забава.

Предвид на това, че съдът уважи главния иск, то основателен и доказан се явява и акцесорния за мораторни лихви за забава. Съгласно чл. 4 от Договора за наем от 07.07.2015 г., ответницата е следвало да изплати на ищеца договорената наемна цена в срок до 30.09.2015 г. Доказа се в процеса, че сумата не е изплатена от ответницата, нито в този срок, нито към настоящия момент. Денят на плащането на наема е уговорен с договора – чл. 4 от същия – 01.10.2015 г., след което в случай на неизпълнение, ответницата изпада в забава и дължи лихви за това.

Посредством помощта на он лайн калкулатор за изчисляване на законни лихви, се установи, че размера на лихвите за забава за исковия период, съответства на претендирания с исковата молба такъв – 410,25 лв., поради което съдът уважава и този обективно съединен иск.

Ответницата дължи и законните лихви върху главницата от 2 240,03 лв., считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – договорна неустойка.

Съдът намира, че и този иск се явява доказан по основание и размер. В чл. 20 от Договора за наем № 501/ 07.07.2015 г., страните са уговорили, че при неизпълнение на задълженията по договора от страна на наемателя, той дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % от цената на договора. Безспорно установено е в процеса, че наемателя – ответник не е изпълнил задълженията си по договора – да плати наемната цена, поради което и дължи договорената неустойка. Размерът й, претендиран с исковата молба – 224,00 лв., изцяло съответства на договорения такъв в чл. 20 от договора /10 % от наемната цена 2 240,03 лв./

Всички предявени обективно съединени искове се явяват доказани по основание и размер, предвид представените с исковата молба писмени доказателства. Налице са всички комулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

При горните мотиви, съдът уважава така предявените искове и постановява неприсъствено решение срещу ответницата съгл. чл. 238 и чл. 239 ГПК.

          По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът уважи всички обективно съединени искове, поради което и ответницата е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест разноските по делото направени от ищеца – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. 

          Водим от горното, съдът

 

                              Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Земеделски производител В. Б. Й. от гр. Д., обл. В., ул. „…………….” № .., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕЪРПЛЕЙ АГРАРЕН ФОНД” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бел. „Черни връх” № 51Б, представлявано от В.К.Ц. – Изпълнителен Директор, чрез пълномощника им юрисконсулт Р.Б., сумите: 2 240,03 лв. /две хиляди двеста и четиридесет лева и три стотинки/ - на  осн. чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 228 ЗЗД – неизплатен наем за ползване на  земеделски земи за стопанската 2015/ 2016 г., 410,25 лв. /четиристотин и десет лева и двадесет и пет стотинки/ - лихви за забава върху главницата, считано от 01.10.2015 г. до 18.07.2017 г. /датата на предявяване на исковете/, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 2 240,03 лв., считано от 18.07.2017 г. /датата на предявяване на исковете/ до окончателното й изплащане, както и 224,00 лв. /двеста двадесет и четири/ - договорна неустойка съгласно чл. 20 от Договор за наем № 501/ 07.07.2015 г.

ОСЪЖДА Земеделски производител В. Б. Й. от гр. Д., обл. В., ул. „………………” № .., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕЪРПЛЕЙ АГРАРЕН ФОНД” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бел. „Черни връх” № 51Б, представлявано от В.К.Ц. – Изпълнителен Директор, чрез пълномощника им юрисконсулт Р.Б., направените по делото разноски в размер на 189,60 лв. – държавна такса и 431,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал.2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                Районен съдия :