№ 12543
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.С.Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110161796 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Б. В. И. с
искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: 1369,66 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 48, находящ
се в гр. София, АДРЕС в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 190,17 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 13.07.2023г., 28,98 лева -
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., 6,11 лева -
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г.
до 13.07.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от 20.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 40629/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е
заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 10.05.2024г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че в
исковата молба е допусната техническа грешка относно абонатния номер и инсталацията на
ответника. Сочат, че правилният абонатен номер е ****** и инсталация № ***********.
В срока за отговор по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който
оспорва единствено да е страна по облигационно правоотношение, въз основа на което да
придобие качеството „потребител на топлинна енергия“. Релевира възражение за погасяване
1
на процесните вземания по давност. Оспорва сумите за дялово разпределение. Възразява
срещу допускане на исканите от ищеца СТЕ и СЧЕ, като се сочи, че същите не са
необходими с оглед изразеното от него становище. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взел
становище по основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона за териториално и селищно устройство № 35, том Х, нот.дело № 1835 от 1985г., от
който се установява, че на 21.05.1985г. С.Б.Щ. и В.Б.Щ. са признати за собственици на
следния недвижим имот: апартамент № 48, находящ се в гр. София, АДРЕС, състоящ се от
една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61,39 кв.м., заедно с
прилежащото избено помещение № 12.
2
От приетото удостоверение за наследници № 000833 от 01.02.2008г., издадено от
Столична община, район Красна поляна, се установява, че С.Б.Щ. е починала на 05.04.2006г.
и е оставила за свой законен наследник сестра си- В.Б.Щ..
От приетото удостоверение за наследници № 2723 от 20.05.2022г., издадено от Столична
община, район Красна поляна, се установява, че В.Б.Щ. е починала на 26.05.2020г. и е
оставила за свой законен наследник сина си- Б. В. И..
Приет е и препис от молба-декларация, подадена от В.Б.Щ. за откриване на партида на
процесния имот.
От така събраните доказателства съдът намира, че безспорно се установява, че
процесният имот е бил съсобствен между С.Б.Щ. и В.Б.Щ., като след смъртта на С.Щ.
притежаваната от нея идеална част е била наследена от наследника й по закон- другият
съсобственик В.Щ., която е станала единствен собственик на имота. След нейната смърт
ответникът е придобил процесния имот като неин единствен наследник по закон. По делото
не се твърди, респ. не се установява да е било налице разпореждане с имота през процесния
период, както и не се твърди ответникът да се е отказал от наследството на В.Щ..
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което е страна по
неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия.
На следващо място, неоснователно е възражението, че приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е специална по отношение на
разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по
тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. пар.
1 от ДР на ЗЗП. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че поради
естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици
или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик,
независимо дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла
на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не
може да става въпрос за приложение на пар. 1 ДР ЗЗП.
В случая по делото е представен Протокол от 31.08.2008г. от проведено общо събрание
на етажните собственици от ЕС, находяща се на адрес: гр. София, АДРЕС, в който е
посочено, че се ползва топлинна енергия от Топлофикация Земляне, както и е взето решение
за избор на Техем Сървисис ЕООД като търговец, регистриран по реда на чл. 139а, за
3
извършване на услугата дялово разпределение. С оглед на представените по делото
документи за избор на дружество за извършване на услугата топлинно счетоводство, съдът
намира, че е налице съгласие за извършване на доставка на топлинна енергия.
Същевременно не се твърди и не се установява собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция,
да са изразили желание за преустановяване на топлоподаването към сградата по чл. 153, ал.
2 ЗЕ. Поради гореизложеното извършените доставки на топлинна енергия не могат да бъдат
квалифицирани като непоискани.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е било спорно между
страните, поради което с определението от 21.03.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е доставил топлинна енергия в процесния имот за процесния период на стойността,
посочена в исковата молба.
От приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК се
установява, че няма данни за извършени плащания от абоната, касаещи процесните суми.
Експертът е посочил, че за периода от 05.2020г. до 04.2022г. вкл. прогнозно фактурираните
суми за топлинна енергия, начислени по партидата на абонатен № ****** са на обща
стойност 1872,46 лева. Резултатът от изравнителните сметки бил сума за възстановяване в
размер на 447,25 лева, като с изравнителните сметки не били погасявани задължения извън
процесния период. Вещото лице е посочило, че общо начислената топлинна енергия, която
не е платена е в размер от 1369,66 лева/1872,47 лева, прогнозно начислени- 447,25 лева,
резултат от изравнителни сметки- 55,56 лева, разлика в цената на топлинна енергия/.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 1369,66 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 28,98
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
4
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 190,17 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 190,17 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 13.07.2023г. следва да
бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /20.07.2023г./ е погасено по давност вземането за месец май 2020г. Това е
така, тъй като вземането за м.05.2020г. е станало изискуемо на 14.07.2020г. с изтичане на 45-
дневния срок, считано от 01.06.2020г. и тригодишната давност за него е изтекла на
14.07.2023г. – преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Всички останали вземания за
5
топлинна енергия не са погасени по давност. От приетата ССчЕ се установи, че за м. май
2020г. цената на топлинна енергия е 55,55 лева.
Поради което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 1314,11 лева /1369,66 -55,55/ и за периода от 06.2020г. до 04.2022г. За разликата
над този размер до пълния предявен размер от 1369,66 лева и за месец май 2020г. искът
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до
13.07.2023г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се
погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Видно от таблица № 4 към
експертното заключение по ССчЕ, за процесния период мораторната лихва върху главницата
по общата фактура от 31.07.2021г. е в размер на 118,30 лева. Съдът изчисли на основание
чл. 162 ГПК мораторната лихва върху остатъка от главницата /необхваната от давността/ на
сумата от общо 182,46 лева.
Поради което предявеният иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия е
основателен до сумата от 182,46 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 190,17 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.06.2020г. е възникнало на 01.07.2020г. и давността за него е изтекла на 01.07.2023г.
/преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Останалите дължими услуги след този
период не са обхванати от давността. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че
за м.06.2020г. дължимата главница за дялово разпределение е 1,26 лева. Т.е. предявените
искове за цена на услуга за дялово разпределение за основателни за сумата от 27,72 лева
/28,98 – 1,26/ и за периода от 07.2020г. до 04.2022г. и следва да бъде отхвърлен за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 28,98 лева и за м. 06.2020г.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение в размер от 6,11 лева за периода от 15.08.2020г. до 13.07.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 31,90
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в
размер от 78,27 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 74,04 лева, депозит за ССчЕ в размер от 300 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
на сумата от 100 лева, тоест общо 474,04 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в исковото производство размер от 453,05 лева.
6
Ответникът не е сторил разноски, в заповедното и в исковото производство е бил
представляван безплатно по чл. 38 ЗАдв. от адв. Д. Ч., за което са представени договори за
правна защита и съдействие от 18.09.2023г. /л. 17 от заповедното дело/ и от 14.12.2023г. /л.
74 от исковото дело/. Поради което на адв. Ч. следва да се присъди възнаграждение
съразмерно отхвърлената част от исковете в заповедното и в исковото производство, което
съдът изчисли на сумата от по 20,35 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Б. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, ап. 48, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми:
1314,11 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
АДРЕС, аб.№ ******, ведно със законна лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 182,46 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна
енергия за период от 15.09.2021г. до 13.07.2023г., сумата 27,72 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за период от 20.07.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 40629/2023г. по описа на
СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1369,66 лева и за периода от
01.05.2020г. до 31.05.2020г., предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 190,17 лева,
предявения иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 28,98 лева и за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., както
и иска за сумата от 6,11 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за период от 15.08.2020г. до 13.07.2023г.
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, ап. 48, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 78,27 лева, представляваща
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от
453,05 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********, личен №
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 20,35 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
7
представителство в заповедното производство на Б. В. И., както и сумата от 20,35 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно представителство в исковото
производство на Б. В. И..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8