№ 22205
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110131556 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищеца **********************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , по реда на чл.
422 ГПК, за установяване спрямо ответника ***********, ЕИК *********,
съществуването на вземане за сумата от 104,94 лева (сто и четири лева и 94
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*******************************, аб.№ ****** за период от 01.05.2022 г.
до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 14,04 лева (четиринадесет лева и 04
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до
14.01.2025 г., сумата в размер на 5,76 лева (пет лева и 76 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,02
лева (един лев и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2022 г. до 14.01.2025 г, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2025 г. по ч. гр. д. №
2567/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.
1
Ищецът **********************, ЕИК *********, навежда твърдения,
че ответникът не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на
енергетиката, но е използвал и не е заплатил стойността на потребената
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*******************************, аб.№ ****** за период от 01.05.2022 г.
до 31.03.2024 г. Посочва, че ответното дружество като не е сключило писмен
договор, при приложение на относимите към момента на продажбата ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди, поради което се е обогатило без
основание за сметка на дружеството снабдител и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването. Заявява, че за процесния
период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди,
одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДЕКВР, Решение № ОУ-
013/06.03.2006 г. на ДЕКВР, както и Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Поддържа, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от **************** съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване
на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********, ЕИК *********, не
депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
Исковете са допустими, подадени в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:
1) потребена от ответника в рамките на исковия период топлинна енергия за
процесния имот, ползван от ответника доставяна от ищеца при дялово
разпределение от третото лице-помагач; 2) размера на обогатяването на
ответника, респ. обедняването на ищеца поради ползването на топлинна
енергия без основание, както и стойността на доставената енергия . В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга, както и наведените възражения. По иска по чл.
2
422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава - отправяне на покана и
получаването от длъжника, за който не сочи доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в
процесния период ответникът *********** е собственик на апартамент ,
находящ се в ************************, находящ се в сграда, за която е
издадено разрешение за ползване от 15.06.2016 г. по силата на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I рег. № ****, дело № ** от
28.04.2006 г. на нотариус Е. Е., съгласно който *********** е закупил
недвижимия имот, върху който е построена сградата и нотариален акт № ***,
том ХI, рег. № ***** , дело № **** от 29.10.2024 г. на нотариус С. Ф., по
силата на който *********** прехвърля правото на собственост върху
горепосочения апартамент на С. Н. и Г. Н.. Следователно, несъмнено по
делото е установено, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот в периода от м.05.22 г. до м. 03.2024г.
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните
отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа
на писмен договор / чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 от Наредба № 16 -334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
страните, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на
3
топлинна енергия за небитови нужди. В разглеждания случая между страните
не се твърди, нито установява да е сключен писмен договор, поради което
отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
От приетото като неоспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК
заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав
приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява,
че в процесния имот сградата е била на ежемесечен отчет , поради което не са
изготвяни годишни изравнителни сметки. Събощеинията към фактури за
процесния период не са прогнозни , а с действително отчетени стойности за
потребление на топлинна енергия , поради което няма изготвена изравнителна
сметка за същия период. От фирма **************** за процесния имот са
представени ежемесечни отчети на един брой апартаментен топломер. В
процесния имот са мнотирани и два водомера с дистанционен отчет.
Водомерите са отчитани ежемесечно като показанията са представени от
****************. Общият размер на стойността на потребената топлинна
енергия в исковия период е в размер на 1292,05 лева.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило
без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата
на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на
топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не са заплатили нейната стойност ответниците са
спестили разходи, които е следвало да направят. Доколкото по делото няма
данни в района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на
топлинна енергия извън **********************, настоящият състав намира,
че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако
енергията му е била доставена въз основа на договорно правоотношение с
ищеца. Доколкото искът е предявен за сумата от 104,94 лева – главница за
топлинна енергия, при спазване принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК , до този размер
4
искът се явява основателен.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът като безспорен
собственик на процесния имот, обективно е получавал в имота топлинната
енергия, поради което е налице потребление на топлинна енергия и се е
обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи и за
заплащане на предоставената услуга дялово разпределение, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и
същи факти. По гореизложените мотиви, исковете за главница за топлинна
енергия и за дялово разпределение се явяват основателни в претендираните с
исковата молба размери.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тъй като главните
искове се основават на приложението на чл. 59 ЗЗД, то задълженията на
ответника за заплащане на претендираното обезщетение за неоснователно
обогатяване не е възникнало като срочно, а изискуемостта и поставянето му в
забава е предпоставено от отправянето на покана от кредитора съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото е представена покана с изх. № /27.05.2024 г. до
ответника за заплащане на задължения за топлинна енергия за процесния
период, но няма данни същата да е връчена. Следователно, искът за законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 14,04 лева,
както и претендира лихва върху главница за дялово разпределение в размер на
1,02 лева подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г., ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се следва разноски за заповедното в размер на 66 лева, както и
разноски / за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК/ за исковото
производство 330 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
**********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, че ***********, ЕИК *********, дължи на
**********************, ЕИК ********* сумата от 104,94 лева (сто и
четири лева и 94 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*******************************, аб.№ ****** за период от 01.05.2022 г.
до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 5,76 лева (пет лева и 76
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2567/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска на чл. 86 ЗЗД за сумата от 14,04 лева (четиринадесет лева и
04 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 01.07.2022 г. до 14.01.2025 г., както и иска по чл. 86 ЗЗД
за сумата от 1,02 лева (един лев и 02 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до
14.01.2025 г
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ********* да заплати на
******************, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 66
лева (шестдесет и шест лева), представляваща разноски в заповедното
производство и 330 лева ( триста и тридесет лева), разноски за исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието в процеса на ****************,
като трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6