№ 13232
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156970 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М. П. К., ЕГН ************ е предявила срещу
*************, с адрес: /адрес/, представлявана от ********
– *****************, искове с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие инцидент, претърпян на 16.06.2024г., рано
сутрин, около 7:50 часа, вследствие ухапване от улично
бездомно куче, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта – 16.06.2024г. до окончателно изплащане
1
на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди че на 16.06.2024г. около 7:50 часа
излиза от дома си, находящ се в
************************** и се отправя за тренировка
/сутрешен крос/ към близкия парк „*****************“.
Докато прави обиколка /вървейки бързо/ забелязва 3-4
улични кучета с маркировка на ушите в южната част на
парка, до алеята. Докато ги отминава твърди, че изведнъж
едно от тях се изправя, скача и захапва силно ищцата отзад
отляво, разкъсвайки спортния клин, с който била облечена
и причинявайки й разкъсна рана. Веднага позвънява на
телефон 112, който я пренасочва към „**************“,
които приемат сигнала й за агресивно куче. След
инцидента е откарана от партньора си в спешния кабинет
по ортопедия и травматология на ********************,
като там е констатирана „открита рана в областта на
тазобедрената става“ – основна диагноза МКБ S710, от
медицинска страна „екскориации на ляв глутеос“, като й е
поставена инжекция против тетанус. На 16.07.2024г.
ищцата получава писмо от „**************“, че при
направени проверки бездомни кучета не са установени на
територията на парка. Твърди, че вследствие ухапването,
освен че получила охлузвания и кръвонасядания,
преживяла ужас, стрес, болка и страдания. Твърди, че
спряла сутрешния си крос от уплах, който продължава и
понастоящем.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, че
ответникът не е изпълнил чрез служителите си
задължението си за овладяване популацията на бездомните
кучета. Оспорва времето и мястото на инцидента,
механизма на инцидента, причинните увреждания,
причинната връзка между инцидента и получените
увреждания, както и че кучето е било безстопанствено.
Моли за отхвърляне на исковете и на свой ред претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът М. П. К., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат П., който
поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.
Ответникът *************, редовно призован в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Д., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства по делото на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно
убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпределената и указана на страните
доказателствена тежест в процеса на основание чл. 154 от
3
ГПК, ищецът следваше да докаже осъществяването на
релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
осъществяване фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно деяние /действие или бездействие от страна на
служители на ответника, обстоятелството, че именно
ответникът е имал задължението да осъществява контрол
за ограничаване популацията на безстопанствените кучета,
вида и характера на неимуществените вреди, причинна
връзка между деянието и вредите, противоправност на
деянието, като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното, а
неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД.
За доказване на механизма на инцидента и причинно
следствената връзка между него и твърдените от ищеца
вреди, както и за доказване характера и вида на вредите по
делото е допуснато събирането на гласни доказателствени
средства. Разпитан е свидетелят С. С.ов, във фактическо
съжителство с ищцата. Отделно по делото е приет лист за
преглед на пациент в КДБ/СО, в който е посочено, че
посещението на ищцата в лечебно заведение е вследствие
на ухапване от куче. Свидетелят С.ов в показанията си
възпроизвежда, че не е бил очевидец на случилото се. М.
всяка сутрин спортувала в парк “*****************“, като
на 16.06.2024г., между 7:30 и 8:00 часа се върнала в къщи
ухапана от куче, с разкъсан клин. Била много уплашена и
плачела поС.но. Заедно с децата им посетили „**********“
4
непосредствено след инцидента, където промили раната,
поставен и бил тетанус и изписан антибиотик. След
инцидента ежедневието на ищцата се променило коренно за
период от около две седмици. Ищцата престанала да ходи
сама в парка, да спортува сама. Съответно работния и
процес за първите три-четири дни бил възпрепятстван.
Ищцата и до ден днешен изпитвала панически страх от
кучета. Свидетелят посочва, че става дума за едно и също
куче, което е добре познато на посетителите в парка.
Свидетелят чувал и за други инциденти, свързани с това
куче. Съответно в деня на инцидента и той и ищцата
подали сигнал в ОП „**************“.
Изслушаната съдебно медицинска експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира, като
компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото
на л.9 лист за преглед на пациент от 16.06.2024г., дава
заключение, че при К. е установена диагноза: охлузване на
лявото седалище. В областта на външно-задната
повърхност на ляво седалище са установени близко един до
друг четири сивкаво кафеникави на цвят белега, два в
горната повърхност сравнително леко косо, ориентирани с
размери на предния 1.4/0.3 см. и до него 1.5/0.4 см. и под тях
линеен в същата посока 1.2/0.2 см. и зад него овален с
диаметър 1.3 см. Вещото лице е посочило, че тези белези
имат траен, поС.ен характер и остават за цял живот, като се
дължат на действието на твърд ръбест /островърх/ предмет
и могат да бъдат получени при ухапване от куче, от зъбите
5
му. По своята медикобиологична характеристика тези
увреждания са причинили на ищцата болка и страдание,
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
При получаване на уврежданията първоначално ищцата е
изпитвала болки, които в рамките на 7-10 дни са били по-
интензивни и отшумели за около две до три седмици, без да
оставят последствия за здравето и живота на пострадалата.
По делото други относими доказателства не са събрани.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С.ов, като
достоверни, логични и последователни, съотносими на
твърденията на ищцата и на събрания по делото
доказателствен материал, в частност на приетия по делото
лист за преглед на пациент и изслушаната съдебно
медицинска експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от Закона за
защита на животните, органите на общината са длъжни да
полагат грижи за безстопанствените кучета. Според чл. 47,
ал. 3 от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват
във временни общински приюти или се връщат по местата,
от които са взети, като такива кучета са под надзора и
грижите на общината. Нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗЗЖ
задължава ******** на общината да организира
изпълнението на програми за овладяване популацията на
безстопанствените кучета като тези безстопанствени кучета
се настаняват временно в общински приюти. От
изложеното следва, че Кметът на общината е длъжен да
6
осигури настаняването на безстопанствените кучета в
общински приюти, доколкото тези животни са под неговите
грижи и надзор. В този смисъл общината е длъжна да вземе
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на
кучетата към хората, както и за това свободното им
живеене в градски условия да не позволява причиняването
на вреди на гражданите.
По делото съдът приема, че ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване, мястото, времето и
механизма на инцидента. Съдът приема, че в
производството се установи настъпването на инцидента
като място и време. Независимо, че свидетеля С.ов не е бил
пряк очевидец на инцидента, съдът приема, че показанията
му в съответствие с приетия по делото лист за преглед на
пациент и изслушаната съдебно-медицинска експертиза
безспорно доказват, че на 16.06.2024г. около 7:50 часа
ищцата е излязла от дома си, находящ се в
************************** за сутришна тренировка в
близкия парк „*****************“, където е била ухапана
от улично безстопанствено куче, като се установи по делото,
че към ОП „*********“ са подавани и други сигнали
относно инциденти в същия парк, вследствие ухапвания от
бездомни кучета. Отчитайки заинтересоваността на
свидетеля съгласно чл. 172 от ГПК, съдът отчита, че именно
той пръв е възприел съС.ието на ищцата и че е ухапана от
куче. Ответникът оспорва и обстоятелството, че ищецът е
ухапан именно от безстопанствено куче. Действително
7
Общината носи отговорност за причинените вреди, но само
от безстопанствени кучета. Съгласно § 1, т. 6а ЗВМД
"безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не
е под контрола или под прекия надзор на собственика или
на друго лице, което е отговорно за него. По аргумент от чл.
70, ал. 1 ЗВМД (отм.); вр. § 3, т. 1 ЗВМД безстопанствени
животни са тези, които са родени като такива, загубени са
или са изоставени от своите собственици, които не обитават
дом, ферма или специално определено за тях място.
Фактът, че куче е безстопанствено, е отрицателен /куче,
което няма собственик, не е под нечий надзор, контрол
и/или отговорност/. Затова насрещната страна, в случая
***************, е следвало да докаже положителен факт,
който да установи подобни обстоятелства, а именно, че
кучето ухапало ищеца е било под нечий надзор, контрол и
др. *************** изрично е оспорила инцидентът да е
причинен от безстопанствено куче. Доказателства, че
кучетата имат стопанин, не е ангажирала, като такива
факти и обстоятелства не се установяват и от целокупния
събран по делото доказателствен материал.
В случая ответникът е проявил бездействие, като не е
изпълнил свои задължения по нормативната уредба,
свързани със залавяне на безстопанствени кучета,
настаняването им в определени за целта приюти.
Ответникът не е положил дължимата грижа и надзор на
тези животни, както и не е взел мерки за предотвратяване
на агресивното им поведение спрямо хората. Ирелевантно
8
по делото е, че са представени от ответника програми за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на ************* 2012-2016 и ежегодни
справки за дейността на ОП "**************", защото в
случая ответникът не е изпълнил задължението си спрямо
конкретния инцидент. Само когато напълно се ограничат
инцидентите с жители на територията на СО, тогава
ответникът би следвало да е изпълнил това свое
нормативно задължение. След като е допуснат инцидент,
при който безстопанствено куче е ухапало човек,
независимо от създадената организация в общината по
предотвратяване на подобни инциденти, резултатът не е
постигнат. С оглед на което съдът приема, че е налице
деяние, под формата на бездействие от служители на
общината, което е противоправно и при настъпване на
вреди общината следва да носи отговорност.
От заключението на СМЕ се установиха
горепосочените вече увреждания на ищцата. Кредитирайки
заключението на СМЕ, както и показанията на свидетеля
С.ов съдът приема, че болките и страданията са били
интензивни първите 4-5 дни, като постепенно са отшумели
в рамките на две-три седмици. Ищцата е била и с
преустановен работен процес за първите 3-4 дни.
От свидетелските показания се установява и
емоционалното съС.ие на ищеца при инцидента и след това.
Съгласно показанията на свидетеля С.ов при и след
9
инцидента ищцата изпитвала силни болки, ситуацията й
подействала стресогенно, получила уплах, който
продължава и до днес. Ищцата страдала от безсъние
първите дни, изпитвала страх да не се зарази с болест от
кучето и въобще ограничила социалните си и
професионални контакти в рамките на първите 3-4 дни.
Предвид изложеното, от свидетелските показания се
установяват уплахата, стреса от инцидента, психическия
дискомфорт на ищцата, както и страховете й, свързани с
бъдещи срещи с кучета.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. То е
свързано с преценката на редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат в предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Съдът отчита
характера на уврежданията, периода на възстановяване,
емоционалното и психическото съС.ие на ищцата. При
определяне на обезщетението съдът отчита болките и
страданията, търпени от ищцата, стреса от инцидента,
уплаха, негативните изживявания, периода на
възстановяване. Съдът взема в предвид при определяне на
обезщетението, че белезите имат траен и поС.ен характер.
Съдът отчита и страха, който трайно и остатъчно ищцата
изпитва и към момента от кучета.
Предвид изложеното и като взе предвид физическите
болки и страдания, психическия дискомфорт и тревоги,
10
както и периода, в който са търпени, съдът намира, че
обезщетението следва да бъде в общ размер от 3000 лева.
Съдът намира, че сумата от 3000,00 лева е справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди вследствие инцидента.
Предвид изложеното предявеният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД следва да бъде уважен за пълно
предявената сума от 3000 лева.
Върху уважената главница следва да се присъди и
законната лихва от датата на увреждането - 16.06.2024 г. до
окончателното й погасяване, тъй като вземането за законна
лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на
това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява. При
дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е
необходима - длъжникът се счита в забава от момента на
възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/, а
това е момента на извършване на деликта. От този момент
ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение,
което при парично главно задължение е в размер законната
лихва - чл. 86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът
11
е реализирал разноски, както следва: за държавна такса
сумата от 120,00 лева, сумата в размер на 300,00 лева за
изслушване на СМЕ, като се претендира и присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, за
реалното заплащане на което са приети доказателства на
л.64 по делото /договор за правна защита и съдействие/, на
основание т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. По
делото е релевирано в последно о.с.з. възражение за
прекомерност на претендираното за присъждане
възнаграждение. Съдът намира, че възражението е
основателно и претендираното за присъждане
възнаграждение следва да бъде намалено на сумата в
размер на 600,00 лева. Съдът съобрази правната и
фактическа сложност на делото, цената на иска, като
намира, че следва да определи размера на
възнаграждението към минимума, посочен в чл. 7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, който изчислен служебно от съда възлиза на сумата
от 600,00 лева. Или на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1020 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА *************, с адрес в **************, представлявана от ********
***************** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН ************, сумата в размер на
3000,00 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие инцидент, претърпян на 16.06.2024г., рано сутрин, около 7:50 часа,
вследствие ухапване от улично бездомно куче, ведно със законната лихва, считано от датата
12
на деликта – 16.06.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА *************, с адрес в **************, представлявана от ********
***************** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН ************, сумата в размер на
1020,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13