№ 444
гр. Пещера, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20255240100657 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.124 от ГПК във вр.чл.22 от ЗПК във вр.
с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. Г. К. от гр. Пещера, ул. “***, чрез
пълномощник адв. Г. срещу ответника „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София
,бул.“Цариградско шосе“ № 115,ет.5 ,в която твърди,че ищцата е страна по
Договор за потребителски кредит № 1149391 от 18.09.2024година ,сключен с
ответното дружество,при следните параметри: главница -800 лева,лихва в
размер на 277.64 лева и период на издължаване от 11 месеца.Сочи се още ,че
ищцата в качеството й на кредитополучател ,макар и със забава погасила
вноските по договора,но служители на ответното дружество започнали да
изискват от нея огромни суми всеки месец.На 31.05.2025 година ищцата
упражнила правата си по чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК като отправила искане към
кредитора да й бъде предоставено извлечение за извършени и предстоящи
плащания.Сочи още,че ответното дружество й изпратило
извлечение(приложено към делото) ,от което е видно ,че се претендира
допълнителна сума от 1593.20 лева.Твърди се още ,че ответното дружество
признавало плащане в размер на 801 лева ,но претендирало допълнителни
1
1593.20 лева като най-вероятно в договора е била включена клауза за
предоставяне на обезпечение от потребителя ,а при непредставяне на такова
се начислявала неустойка в огромни размери ,която макар и наименувана
неустойка по съществото си е скрита възнаградителна лихва.Счита ,че тази
клауза е следвало да бъде включена в ГПР като същата е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.Счита ,че ищцата в качеството на
кредитополучател по процесния договор не дължи сумата от 1593.20 лева
,поради недействителност на сключения между тях договор за заем.
Моли да се постанови решение ,с което да се признае за установено ,че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1593.20 лева по договор
за паричен заем № 1149391/18.09.2024 година предвид недействителността на
договора за заем
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
изразява становище,че предявеният иск е неоснователен като сочи,че
договорът за кредит е бил сключен изцяло по волята на ищеца , и то след к
попълване на искане от кредитополучателя за сключване на договор.Освен
това кредитополучателят бил получил и подробна информация за желания от
него кредитен продукт, като е разполагал и с 14 дневен срок ,в който да
упражни правото си на отказ от договора. Възможността му за отказ от
договора гарантирала в пълна степен правата му на потребител.Сочи още ,че
в периода от 2022 година до 2024 година ищецът е сключил 7 договора с
ответното дружество,поради което било налице индивидуално договаряне
,изключващо възможността за липса на достатъчна информация за
финансовите задължения на потребителя.Моли да се отхвърли предявения иск
като се присъдят в полза на ответника направените разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и
в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:извлечение за
извършени и предстоящи плащания по договор за паричен заем № 1149391
от 18.09.2024 година,сключен между Н. Г. К. и „Кеш пойнт България“ ООД
2
гр.София ;разписки за плащане се установява,че на 18.09.2024 година ищцата
е депозирало в писмена форма до ответника искане за сключване на договор
за кредит като в периода от 25.10.2024 година до 10.06.2025 година ищцата е
заплатила в полза на ответното дружество сумата от 867.53 лева.
Видно от представеното извлечение за извършени и предстоящи
плащания по договор за паричен заем № 1149391 от 18.09.2024 година
сключен между Н. Г. К. и „Кеш пойнт България „ООД,параметрите на
договора са : главница в размер на 800 лева;лихва в размер на 277.64 лева и
неустойка в размер на 1089.36 лева като общото задължение е в размер на 2167
лева ,плюс такса в размер на 227.20 лева.В същото извлечение е удостоверено
,че към датата на издаването му по описания договор е платена сума от 801
лева и оставало за доплащане сумата от 1593.20 лева.
По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били
обвързани от договор попадащ в приложното поле на Закона за
потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, с оглед на което
същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП,
както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и
3
специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.
В случая няма доказателства какъв е размерът нито на ГЛП ,нито на ГПР
като само е предвидена неустойка в общ размер от 1089.36 лева при заета
сума по договор от 800 лева като са предвидени и такси в размер на 227.20
лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че тъй като при
сключването на процесния договор за потребителски кредит не са били
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то на основание чл. 22 от
ЗПК договорът се явява изцяло недействителен.В предвид изложеното намира
приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК,поради което следва да се
постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на
ответника,че ищецът не дължи сумата от 1593.20 лева , по договор за
потребителски кредит № 114939 от 18.09.2024 година.
4
В случая ищецът не е внесъл д.т ,поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на РС-Пещера д.т. в размер на 63,73 лева.
В производството по делото ищецът е представляван безплатно от
адв.д.Г. вписан в АК-Ловеч , при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай, с оглед материален интерес, на основание разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокатът на ищеца следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 115, ет. 5, че Н. Г. К. с ЕГН
********** от гр. Пещера, ул. “***, не му дължи сумата от 1593,20 лева по
договор за паричен заем № 1149391 от 18.09.2024 година, поради
недействителност на договора на основание чл.22,във вр.с чл.11,ал.1 ,т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати по
сметка на ПщРС д.т. в размер на 63,73 лева.
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати на адв. Д.
Г. - АК-Ловеч сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5