Р Е Ш
Е Н И Е
№ 149
гр. Перник, 22.02.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1650
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Е.К.П. с искане да бъде
признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
626.08 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
апартамент № 10, находящ се в ****** за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.11.2017г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 144.60 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
08.09.2014г. до 20.10.2017г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6322/07.11.2017г. по ч.гр. д. № 7615/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът поддържа,
че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в
процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота
на Е.К.П. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена
от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
Ответникът в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адвокат Силвия Стоичкова, оспорва предявените
искове по основание и размер. В подадения отговор се сочи, че между страните не
съществува облигационно правоотношение, по силата на което Стела Петрова
Величкова дължи заплащане на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД топлинна
енергия. Особеният представител излага съображения, че предвидената в Общите
условия на ищцовото дружество процедура по рекламация не отговаря на
специалните изисквания регламентирани в ЗЗП. При условията на евентуалност е
направено възражение за погасяване по давност на процесните вземания за
главница и лихва.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
От изложеното
следва, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
разгласени по нормативно установения ред и по делото не са релевирани нито
твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответникът е упражнил правото
си на възражение в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Неоснователни са съображенията
на ответника, че сключването на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия на доставчика противоречи на нормативната уредба. Както бе
посочено, от анализа на относимата към спора нормативна уредба и съгласно
константната съдебна практика съглашението за продажба на топлинна енергия
възниква по силата на закона, като правата и задълженията на страните по него
се уреждат от общи условия на доставчика на енергия, като потребителят
разполага с възможност да подаде възражение, което в разглеждания случай Е.К.П.
не е сторила.
След
като правоотношението между страните по договор за доставка на топлинна енергия
е възникнало по силата на закона, то следва да се приеме, че в случая не се
касае за „неравноправни клаузи“ в потребителски договор по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, водещи до
нищожност на съглашението съгласно чл. 146 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05 април 1993г., на която се позовава ответника. Необходимо да бъде обърнато
внимание, че Европейските директиви са актове, които обвързват страните членки
по отношение на дължимия резултат, но предоставят на националните власти да
изберат формата и начина на въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко
действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях.
Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена своевременно
в националното законодателство, всеки правен субект може да се позове пряко на
нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага нормите от
вътрешното законодателство, които противоречат на разпоредбите на директивата.
Следва да се посочи, че непредвидената в Общите условия възможност за
индивидуален едностранен отказ от договора е съответна на законовата уредба –
чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представения
по делото нот. акт № 54, том V, нот. дело № 1308/1998г. по описа на
нотариус Николай Златанов, с район на действие Районен съд – гр. Перник се
установява, че ответникът заедно с трето неучастващо по делото лице – Валентин
Николаев Борисов са прехвърли притежаваното от тях в режим на съпружеска
имуществена общност право на собственост върху процесния имот на децата си А. –
Мария Валентинова Борисова и Радослав Валентинов Борисов, като прехвърлителите
са запазили пожизнено правото си на ползване върху вещта. Предвид изложеното и
по аргумент от чл. 27 СК от 1985г. ( отм.) ответникът притежава право на
ползване върху ½ ид.ч. от вещта. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1
ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта
съразмерно на частите, върху които притежава право на ползване. Предвид
изложеното съдът намира, че между страните в исковия период е съществувало
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът дължи
заплащане на ½ част от цената на доставената от ищцовото дружество
топлинна енергия.
От приетото по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че в имота има три отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители, като отдадената от тях е енергия е изчислена след извършен
отчет на показанията. Експертът разяснява, че отоплителното тяло в санитарното
помещение на апартамента е без монтиран индивидуален разпределител на разход на
отопление, което е общо за всички имоти по вертикала в сградата в режим на
етажна собственост. За посочения уред е начислен разход, като за тяло работило
непрекъснато по изчислителен път в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Експертът
сочи, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в жилищната
сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От приетото заключение се
установява, че разходът за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
изчислен посредством отчитане на показанията на монтирания в имота водомер за
топла вода. Вещото лице разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на 626.08 лева.
Предвид
изложеното с оглед обема на притежаваното от ответника вещно право на ползване
върху процесния топлоснабден имот исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се
явява основателна за сумата в размер на 313.04 лева, като за разликата до
пълния заявен размер от 626.08 лева искът е неоснователен.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като
обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи
главницата, за процесния период възлиза на 144.60 лева.
Предвид обема на
притежаваното от ответника вещно право на ползване върху процесния топлоснабден
имот искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата
в размер на 72.30 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 144.60 лева
претенцията е неоснователна.
Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесните вземания е частично основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г.,
постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е
прието, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва
да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на
топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с
изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 06.11.2017г.)
съдът намира, че вземането за цена на доставена топлинна енергия до процесния
имот за периода от 01.07.2014г. до 30.09.2017г. е погасено по давност, като
припадащата част на ответника от погасеното по давност месечно задължение
възлиза на 0.96 лева.
Следва да бъде
посочено, че вземането за доставена топлинна енергия за месец октомври 2014г.
не е погасено по давност, тъй като изискуемостта на същото съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД е настъпила на 01.12.2014г., т.е. преди по – малко от три години от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От изложеното
следва, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер
на 312.08 лева за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г., като за разликата до
пълния заявен размер от 626.08 лева и за периода от 01.07.2014г. до 30.09.2014г.
е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасено
поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С
оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена
на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.07.2014г. до 30.09.2014г.
е погасена по давност, погасенo по давност е и
вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава за
периода от 08.09.2014г. до 07.12.2014г., като припадащата част на ответника от
погасеното по давност обезщетение за забава възлиза на 0.30 лева.
От изложеното
следва, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 72 лева за периода
от 08.12.2014г. до 20.10.2017г., като за разликата до пълния заявен размер от 144.60
лева и за периода от 08.09.2014г. до 07.12.2014г. е неоснователен.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Направените от ищцовото дружество разноски в заповедното производство възлизат
на сумата в размер общо на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Е.К.П. следва да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД по съразмерност сумата в размер на 37 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищца съдебни разноски
в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от
исковата претенция. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД съдебни разноски в
настоящото производство възлизат на сумата в размер общо на 715 лева, от която
сумата в размер на 75 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора,
сумата в размер на 10 лева внесена държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения, сумата в размер на 300 лева внесен депозит за назначаване на
особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, сумата в размер
на 230 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – техническа и съдебно –
счетоводни експертизи и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното Е.К.П. следва да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД по съразмерност сумата в размер на 357 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Е.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество на основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
в размер на 312.08 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за апартамент № 10, находящ се в ****** за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 06.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 72
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения,
формиращи главницата, за периода от 08.12.2014г.
до 20.10.2017г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 6322/07.11.2017г. по ч.гр. д. № 7615/2017г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 626.08 лева и за периода от 01.07.2014г. до 30.09.2014г., и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 144.60 лева и за
периода от 08.09.2014г. до 07.12.2014г.
ОСЪЖДА Е.К.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 37 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.К.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 357 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 7615/2017г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението: 22.02.2019г.
Съдебен деловодител: