М О Т И В И
към присъда № 260089/01.04.2021 г.
по НОХД №
495/2020 г. по описа на Районен съд Варна
НОХД № 221 по описа за 2014 година на Районен
съд Варна е образувано по внесен от варненският районен
прокурор в съда обвинителен акт срещу подсъдимите: Р.И.Г. за престъпление по
чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК, П.К.Г. за престъпление
по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК, Б.Е.М. за престъпление
по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК, А.Д.О. за
престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, Г.Х.Н. за престъпление
по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, И.Й.Ж. за престъпление по чл.212
ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, И.Г.М. за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК, К.С.Р. за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК, М.А.С. за престъпление по чл.212 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.18 ал.1 от НК, С.Р.Й. за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.чл.18 ал.1 от НК, Б.Х.К. за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК, Й.Я.Й. за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК и Ю.А.И. за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
С
присъда № 323/05.12.2018 г. на 27 състав
на Районен съд Варна:
- подсъдимите Р.И.Г., П.К.Г. и Б.Е.М.
са били признати за виновни за извършване на престъпление по чл.212 ал.4
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр чл.26 ал.1 от НК и им било наложено наказание на всеки
лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и лишаване от право
да упражняват професия свързана с банково дело за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила;
- подсъдимият И.Г.М. е бил
признат за виновен за извършване на престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим;
- подсъдимият К.С.Р. е бил
признат за виновен за извършване на престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години;
- подсъдимите А.Д.О., Б.Х.К., Г.Х.Н.,
И.Й.Ж., Й.Я.Й., Ю.А.И., М.А.С., С.Р.Й. били признати
за невинни.
С
Решение № 2/08.01.2020 г. по ВНОХД №
1037 по описа за 2019 г., Окръжен съд Варна, наказателно отделение:
-
изменя присъдата по НОХД № 221/2014 г.
на Районен съд Варна в частта, в която подсъдимите Г., Г.
и М. са признати за виновни и осъдени за престъпление чл.212 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК в съучастие с оправданите подсъдими О., К., Н.,
Ж., Й., И., С. и Й., като на основание чл.304 от НПК ги оправдава по
обвинението за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1
от НК да е извършено в съучастие с подсъдимите О., К., Н., Ж., Й., И., С. и Й.;
-
отменя присъдата, в частта, в която
подсъдимите Г., Г. и М. са признати за виновни и
осъдени за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК в съучастие с подсъдимите Р. и М. и връща делото на Районен съд Варна за
ново разглеждане от друг състав на съда;
-
потвърждава присъдата в останалата
ѝ част.
С определение от
27.01.2020 г. по ВНОХД № 1037 по описа
за 2019 г., Окръжен съд Варна, наказателно отделение, допуска тълкуване в
дизпозитива на решение № 2/08.01.2020 г. по ВНОХД № 1037 по описа за 2019 г., Окръжен съд Варна в частта, в която е
отменена присъдата по НОХД № 221/2014 г. на Районен съд Варна, като следва да
се чете:
-
отменя присъдата в частта, в която
подсъдимите Г., Г. и М., Р. и М. са признати за
виновни и осъдени за престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 и 4
вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено в съучастие и връща делото на Районен съд Варна
за ново разглеждане от друг състав на съда.
След връщането на
делото в Районен съд Варна е образувано НОХД № 495/2020 г. по описа на съда по
същия обвинителен акт на Районна прокуратура Варна.
В съдебно
заседание на 09.02.2021 г. представителят на Районна прокуратура Варна повдигна
нови обвинения на подсъдимите, както следва:
- срещу Р.И.Г., за това че:
През периода от 25.01.2011 г. до 03.02.2011 г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с П.К.Г.
и Б.Е.М. и с К. С. и И.Г.М., като извършители, чрез използване
на неистински документи:
І.1
Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с
предоставяне на кредит с изх.№ 00207/25.01.2011 г. от военно поделение 32140 –
гр. Варна; 2. Искане за кредит текущо потребление с вх.№ 68/29.01.2011 г. до
„Банка ДСК“ от К.С.Р.; 3. Декларация за наличие или липса на публични
задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от К.С.Р. от
25.01.2011 г.; 4. Декларация в съответствие с чл.4, ал.1 т.2 от Закона за
защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 5. Декларация за гражданско
и имуществено състояние и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011 г.;
ІІ.1
Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с изх.№
308/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 2. Служебна бележка с
рег.№ 309/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 3. Искане за кредит
текущо потребление с вх.№ 82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК“ от И.Г.М.; 4.
Декларация за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 5. Декларация за
наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по
ДОПК, ГПК и ЗОЗ от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 6. Декларация в съответствие с чл.4
ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011 г.;
получил без
правно основание чуждо движимо имущество собственост на Б.Д. ЕАД *** по кредити
с номера - № 11/19194759 от 31.01.2011 г. и № 11/19204588 от 03.02.2011 г., на
обща стойност 50 000 /петдесет хиляди/ лева, с намерение да го присвои,
като имуществото е в големи размери - престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК.
- срещу П.К.Г., за това, че:
През
периода от 25.01.2011 г. до 03.02.2011 г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие, като помагач с Р.И.Г. и Б.Е.М. и с К.С.Р. и И.Г.М.
като извършители, чрез използване на неистински документи:
І.1
Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с
предоставяне на кредит с изх.№ 00207/25.01.2011 г. от военно поделение 32140 –
гр. Варна; 2. Искане за кредит текущо потребление с вх.№ 68/29.01.2011 г. до
„Банка ДСК“ от К.С.Р.; 3. Декларация за наличие или липса на публични
задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от К.С.Р. от
25.01.2011 г.; 4. Декларация в съответствие с чл.4, ал.1 т.2 от Закона за
защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 5. Декларация за гражданско
и имуществено състояние и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011 г.;
ІІ.1
Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с изх.№
308/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 2. Служебна бележка с
рег.№ 309/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 3. Искане за
кредит текущо потребление с вх.№ 82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК“ от И.Г.М.; 4.
Декларация за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 5. Декларация за
наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по
ДОПК, ГПК и ЗОЗ от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 6. Декларация в съответствие с чл.4
ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011 г.;
получил без
правно основание чуждо движимо имущество собственост на Б.Д. ЕАД *** по кредити
с номера - № 11/19194759 от 31.01.2011 г. и № 11/19204588 от 03.02.2011 г., на
обща стойност 50 000 /петдесет хиляди/лева с намерение да го присвои, като
имуществото е в големи размери, престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.4 вр.чл.26 ал.1 от НК.
- срещу Б.Е.М.,
за това, че:
През периода
от 25.01.2011 г. до 03.02.2011 г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач и с
Р.И.Г. и П.К.Г. и с К.С.Р. и И.Г.М. като извършители, чрез използване на
неистински документи:
І.1 Уведомление за залог на вземания и
съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с
изх.№ 00207/25.01.2011 г. от военно поделение 32140 – гр. Варна; 2. Искане за
кредит текущо потребление с вх.№ 68/29.01.2011 г. до „Банка ДСК“ от К.С.Р.; 3.
Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 4.
Декларация в съответствие с чл.4, ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни
от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 5. Декларация за гражданско и имуществено състояние
и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011 г.;
ІІ.1
Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с изх.№
308/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 2. Служебна бележка с
рег.№ 309/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 3. Искане за кредит
текущо потребление с вх.№ 82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК“ от И.Г.М.; 4.
Декларация за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 5. Декларация за
наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по
ДОПК, ГПК и ЗОЗ от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 6. Декларация в съответствие с чл.4
ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011 г.;
получил без правно основание чуждо движимо
имущество собственост на Б.Д. ЕАД- ***
по кредити с номера - № 11/19194759 от 31.01.2011 г. и № 11/19204588 от
03.02.2011 г., на обща стойност 50 000 /петдесет хиляди/лева с намерение
да го присвои, като имуществото е в големи размери, престъпление по чл.212 ал.4
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК.
- срещу И.Г.М.,
за това, че:
За периода от 02.02.2011
г. до 03.02.2011 г. в гр. Варна, като извършител в съучастие с П.К.Г., Р.И.Г. и
Б.Е.М., последните в качеството им на помагачи,
чрез използване на неистински документи – 1. Уведомление за залог на
вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово
правоотношение по разплащателна сметка
във връзка с предоставяне на кредит с изх.№ 308/01.02.2011 г. от военно
поделение 26800 – гр. Варна; 2. Служебна бележка с рег.№ 309/01.02.2011 г. от
военно поделение 26800 – гр. Варна; 3. Искане за кредит текущо потребление с
вх.№ 82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК“ от И.Г.М.; 4. Декларация за гражданско и имуществено състояние и за
свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 5. Декларация за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от И.Г.М.
от 01.02.2011 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество,
собственост на Б.Д. ЕАД ***/19204588 от 03.02. за сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева с намерение да го присвои, като имуществото е в
големи размери и деянието представлява опасен рецидив, престъпление по чл.212
ал.4 вр.ал.1 вр чл.20 ал.2 от НК.
- и срещу К.С.Р.,
за това, че:
През периода
от 29.01.2011 г. до 31.01.2011 г. в гр. Варна, като извършител в съучастие с П.К.Г.,
Р.И.Г. и Б.Е.М., последните в качеството им на помагачи, чрез използване на
неистински документи – 1. Уведомление за залог на вземания и съгласие на
работодателя за превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по
разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с изх.№
00207/25.01.2011 г. от военно поделение 32140 – гр. Варна; 2. Искане за кредит
текущо потребление с вх.№ 68/29.01.2011 г. до „Банка ДСК“ от К.С.Р.; 3.
Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 4.
Декларация в съответствие с чл.4, ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни
от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 5. Декларация за гражданско и имуществено състояние
и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011 г., получил без правно основание
чуждо движимо имущество, собственост на Б.Д. ЕАД ***/19194759 от 31.01.2011 г.
за сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, с намерение да го
присвои, като имуществото е в големи размери, престъпление по чл.212 ал.4
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Защитниците на подсъдимите направиха искане съдебното производство да
протече по реда на глава 27 от НПК със съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371 т.1 от НПК, като дадоха съгласието да се проведат разпити
само на изрично посочените от тях свидетели, а на другите свидетели и вещите
лица да не се провеждат разпити. С определение съдът одобри изразеното съгласие на страните
да не се извършва разпит на всички свидетели и производството по
делото да продължи при условията на глава 27 от НПК със съкратено съдебно
следствие в производство пред първа съдебна инстанция по реда на чл.371 т.1 от НПК.
Прокурорът поддържа
новото обвинение, като намира, че то се доказва по несъмнен начин от гласните и
писмените доказателства. Излага приетата от обвинението фактическа обстановка,
прави анализ на събраните доказателства. Счита за доказано, че подсъдимите са
осъществили съставите на престъплението, за което им е повдигнато обвинение,
поради което следва да бъдат признати за виновни, като по отношение на
подсъдимите Г., Г. и М. да бъде определено наказание
в размер на 3 години лишаване от свобода, което ако съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от 5
години и да бъдат лишени от право да упражняват професия свързана с банково
дело за срок от 3 години. По отношение на подсъдимия М. предлага да бъде
наложено ефективно наказание лишаване от свобода, по отношение на обвиняемия Р.
наказание 8 месеца лишаване от свобода, но на основание чл.66 ал.1 от НК да
бъде отложено с изпитателен срок от 5 години.
Ощетеното юридическо
лице Б.Д. ЕАД бе уведомено за насроченото разпоредително заседание и неговите
права, но не ся яви негов представител.
Защитникът на подс.Г. адв.И.Т. счита, че и
повдигнатото ново обвинение, квалифицирано като документна измама по смисъла на
чл.212 ал.4 вр.ал.1, е несъставомерно и недоказано от прокуратурата. Прави
анализ на събраните доказателства в хода на досъдебното производство и в
съдебно заседание. Констатира противоречие, че са коментирани два вида документи
- неистински документи и документи с невярно съдържание, а има обвинение за
използване на неистински документи. Счита, че правната квалификация на деянието
следва да бъде за съзнателно ползване на неистински частни документи по смисъла
на чл.309 ал.1 от НК, но още през месец юли 2018 г. е изтекла абсолютната
погасителна давност за погасяване на
престъплението по чл.309 от НК. Така че дори и да се приеме, че има осъществен
състав на чл.309 или деяние по чл.316 вр.чл.309 от НК, е изтекла абсолютната
погасителна давност още в далечната 2018 г., т.е. преди три години. Моли съда
да признае подсъдимия Г. за невиновен.
Защитникът на подс. Г. адв.Ю.Г. в своята
пледоария акцентира на факта, че делото се води вече 10 години, а така и не е
установено къде са паричните средства. Въпреки повдигнатото ново обвинение
сочи, че е обсъдил обстоятелствата свързани с това обвинение, фактическата
обстановка описана за това обвинение и правната квалификация в предходните свои
жалби и пледоарии. Пледира, че няма представени доказателства в подкрепа на
обвинението срещу неговия подзащитен Р.И.Г., за общност на умисъла с подсъдимия
Г., към които се бил присъединил и подсъдимия Б.М.. Подс.Г.
не е нарушил правилата за обработка на документите при кандидатстване за заем и
не е имал точно регламентирани такива правила от самата банка ДСК. Нормално
било подс.Г. да приеме на работното си място в
банката подсъдимите М. и Р. и да приеме техните документи, тъй като това е било
работата му. Категорично тези двама подсъдими са подписали лично договорите си
за кредит в банката пред него. Документите са били обработени вече от външен
посредник, това е била политика на банката, Г. е трябвало да обработи
единствено договора за кредит. Това е, което трябвало да направи и той го е направил.
Посочва, че банката след тези случаи е направила проверка на кредитната дейност
на Г. и в заключителния доклад от тази проверка от около 20 страници, приложен
в делото, самата банката казва, че не намира никакви грешки в работата по
кредитните досиета на Г., което означава, че те не казват това, което твърди
прокуратурата, че той е нарушил изискване да провери има ли такова поделение и
такъв военнослужещ. Подс.Г. е получил документи,
които според него са изрядни и ги предал по етапния ред. Самите кредити са
одобрени в София, тогава е можело да се изтегли цялата сума от отпуснатия
кредит и така е станало в тези два случая. Не е установено никакво участие на Г.,
нито наличието на контакти с другите подсъдими по делото. Извършено е
некачествено разследване, ако има някакво извършено престъпление то е по чл.308
от НК. Счита, че обвинението срещу Г. за това, че е действал като помагач по
отношение на останалите четирима подсъдими по делото не е доказано, не е
доказано, че той е знаел за това, че пред него се представят неистински
документи, а за да се осъществи състава на чл.212 трябва да има престъпна
умисъл да измами, и то да измами определено физическо лице, от което зависи
отпускането на кредита. Моли за пълно оправдаване.
Защитникът на подс.Б.М. адв.Й.Ч. моли съда за
постановяване на съдебен акт, с който да оправдае подзащитният му. Счита, че
прокуратурата не е представила никакви доказателства за извършено престъпление
от подзащитният му. Името му действително е споменато в показания на двама
свидетели М.П. и П.А., но същите сочат, че не го познават, дават някакъв
словесен портрет, който е в коренно противоречие с облика на подзащитният му и
са извършвани и разпознавания. Какво точно е правел подс.М.
се подкрепяло и от обясненията на подс.Г.. Нямало
спор, той не отрича, че е попълвал документи по молба на Г., за да му помогне,
но в никакъв случай той не е полагал подписи или нещо друго. В заключението на
графологичната експертиза било посочено, че има вероятност някои от подписите
да са положени от подс.М., не може да се твърди
вероятност, за да бъде доказано едно престъпление трябва да са налице безспорни
и категорични доказателствата. Вярно е, че той по молба на подс.Г.
е съпровождал някои от клиентите му до офиса на банката, но нищо друго по така
повдигнатото обвинение нямало. Нито е получавал пари, нито е знаел какво става.
Описани са други лица, които не са издирени, и именно те са подписали
документите и са взели парите.
Адв.Д.Д. като защитник на подс.И.М.
пледира, че в случая не е налице документна измама, при което деецът трябва да
ползва документи с невярно съдържание или неистински официален документ, чрез които да създаде едно привидно
правно основание в конкретно длъжностно лице, което има фактическа власт върху
определено имущество и това физическо длъжностно лице да извърши разпоредителна
сделка. В случая по делото не било изяснено кое е физическото лице, до което са
достигнали тези документи и което е взело решение за разпореждане с тази
парична сума. Този въпрос останал неизяснен. Прокуратурата не е посочила такова
лице, което да е измамено. Следвало ползването на тези неистински или
преправени документи или документи с
невярно съдържание да е съзнателно от дееца, той да знае, че те са такива. В
случая по отношение на неговия подзащитен това не е доказано. Той е посетил
банката, водели го непознати за него лица, посочили са му гишето, на което да
отиде и той подписвал един единствен документ - договора за кредитиране, който
е последният завършващ документ при отпускане на кредит и за да се стигне до
подписване на договор съответният кредит вече е бил одобрен. Той не е знаел
какви документи са представени и кой ги е изготвил. Не може да има умисъл за
ползване на неистински документи, без да знае за съществуването на тези
документи, нито тяхното съдържание, нито техния брой. Експертизата установила,
че от тези пет документа той е подписал само един документ, това е договора за
кредитиране. Не е имал и намерение за своене, неизвестни лица го водят до
банковия офис, когато кредита вече е одобрен, той отива до гишето, броят му
сумата, излиза и веднага я дава на друго лице. Обвинението срещу неговия подзащитен
е за участие в извършване на престъплението в съучастие с подсъдимите Г., Г. и М., а съдебната практика е категорична, че за да е
налице съучастие между определени лица за да извършат заедно престъпление трябва
да съществува общност на умисъл. М. не се е виждал никога с М., с Г. са се
видели веднъж пред банковия клон, Г. само му дал да подпише договора за
кредитиране. В случая категорично не можело да става въпрос за някаква умишлена
дейност и за общ умисъл за извършване на дадено престъпление. Смята, че изложените
аргументи сочат категорично на липса на съставомерност на деянието, за което
неговия подзащитен е обвинен и моли за присъда в тази насока.
Защитникът на подс.К.Р. адв.П.Н. сочи, че още
в хода на досъдебното производство неговият подзащитен е дал обяснения в
качеството на обвиняем пред съдия, в които много подробно разказва това, което
се е случило и и което е можело да бъде проверено веднага. Счита, че не е налице
извършена документна измама, а се касае за деяние по чл.309 ал.1 от НК, а не
тежкото обвинение по чл.212 ал.4 вр.ал.1 от НК. Не било изяснено кое физическо
лице от длъжностните лица на Банка ДСК на високо ниво, които са оторизирани да
разрешават отпускането на потребителски кредити, е било мотивирано, за да бъде
разрешен този кредит, съответно отпуснат въз основа на тези неистински частни
документи. По отношение на деянието по чл.309 е изтекла абсолютната давност за
наказателно преследване, поради което подзащитният му следва да бъде оправдан.
Бил е сключен валиден договор, който е
бил просрочен и по тази причина по отношение на Р. са предприети действия по
реда на чл.417 ГПК по заповедно производство. Още през 2011 г. банката се е
снабдила с изпълнителен лист и е предприела принудителни действия по събиране
на това вземане, ако длъжностно лице или колективен орган от длъжностни лица в
тази банка твърдят, че са били измамени, щяха ли по този гражданско правен ред
да си търсят вземанията. Ако съдът приеме, че Р. е извършил престъплението, за
което е предаден на съд, моли да вземе предвид и настъпилите нови според него
смекчаващи отговорността обстоятелства, че той вече очаква второ дете, има
изградени навици, създал е семейство, работи усилено. Пледира съда да оправдае подс.Р. по обвинението по чл.212 ал.4 от НК и да приеме, че
се касае за друго престъпление, по отношение на което е изтекла абсолютната
давност или алтернативно в случай, че го признае за виновен за внесеното от
прокуратурата обвинение, да му наложи наказанието, което предишния състав му
наложил, но с изпитателен срок, по-малък от този, който му е определил
предишния състав предвид изминалото време и неговото коректно процесуално
поведение и характеристичните данни за него.
Подсъдимият
Р.И.Г. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения по новото обвинение.
Изпълнявал е служебните си задължения, не е нарушил правилата на банката при
работа по отпускане на кредити. Нищо не е зависело от него, той само приемал
документите и ги предавал по установения ред и след одобряване на кредита пред
него единствено клиентът подписвал договора за кредит. Не е имал задължение да
прави справки и проверки. С подс.Г. се запознал след
постъпването си на работа в Банка ДСК като посредник при отпускане на кредити,
с подс.М. се е виждал само веднъж, другите подсъдими
не ги е познавал. Не е получавал бонуси за обработени кредити, такива се
получавали само от мениджърите в банката. Не е получил никаква парична сума от
тези кредити.
Подсъдимият П.К.Г. не се
признава за виновен. В последната си дума моли да бъде признат за невиновен.
Тъй като твърди, че вече не си спомня добре всичко по молба на неговия защитник
и със съгласието на другите страни бяха прочетени обясненията на Г., дадени в
качеството му на подсъдим по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд Варна
на 21.02.2018 г., обективирани в протокол от съдебно заседание в том 7, лист
2219-2223 на съдебното дело. Обяснява, че като банков консултант се запознал с Ц.
от Банка ДСК, тя поискала от него да подготвя документите на клиенти за
потребителски кредити – военнослужещи, за да изпълни годишния си план за такива
кредити и да получи бонус. Г. се съгласил с уговорката, че документите за подготвяни
от него ипотечни кредити, с което той основно се занимавал, ще бъдат
обработвани от нея приоритетно. Тя му казала, че потребителските кредити ще
бъдат обслужвани от колегата ѝ Г.. Видели се подс.Г.,
тогава се запознали и той му дал необходимите бланки за потребителски кредит. Г.
подготвял необходимите документи и ги предавал на клиентите, като в някои
случаи това ставало и пред самия офис на банката. Познавал подс.Б.М.
от 2004 година, тъй като работели заедно в една банка. След това и двамата
напуснали. Г. започнал работа като финансов консултант, тогава се видели с М. и
тай му казал, че работи като частен предприемач в компютърния бизнес.
Договорили се М. да ползва офиса на Г. и една от фирмите му без заплащане, а
като компенсация да поддържа безплатно техниката му. Подс.Г.
ползвал няколко пъти М. да попълва документи по кредитите и да води клиенти до
офиса на банката. Не познава останалите подсъдими. Не е имал контакт с тях,
били му предоставяни копия от личните карти и документи и по тях той попълвал
необходимите документи за кредита. С някой от клиентите се виждал пред банката,
предавал им документи, казвал им кой е техния кредитен инспектор, но не ги е
съпровождал вътре в банката. Той само е попълвал бланките, след това клиентът
ги подписвал. Не се е срещал с клиентите след получаване на кредитите. Подс.Г. изцяло потвърди тези обяснения.
Подсъдимият Б.Е.М.
не се признава за виновен. Посочва, че не е получил нито един лев. От
подсъдимите единствено познава Г., тъй като били колеги в Алианц, били в
приятелски отношения и работели заедно. Ползвал неговия офис и му вършил услуги
да му закара клиентите до банката. Нито един от свидетелите не го разпознал. В
последната си дума моли са бъде признат за невиновен.
Подсъдимият И.Г.М. не се
признава за виновен. Тъй като заяви, че вече си спомня точно събитията, по
искане на неговия защитник и със съгласието на другите страни бяха прочетени обясненията на подс. М. в качеството му на обвиняем по
досъдебното производство обективирани в протокол за разпит на обвиняем от
01.10.2013 г., том 4, лист 16-17 от досъдебното производство. Според тези
обяснения лице Г. от гр.Сопот му казал, че може да изтегли пари от банка ДСК в
гр.Варна, само трябва да отиде до Варна, там ще го чакат хора и ще му кажат
какво да прави. Отишъл във Варна, взели го от гарата с кола, закарали го го в
офис на ДСК, там го посрещнал друг мъж, въвели го в банката, извикал го
служител на банката и подписал документи. След обяд отново го завели в офис на
ДСК, изтеглил парите и ги дал парите на мъж-шофьор на БМВ. Получил част от
уговорената сума, казали му че остатъка ще получи от човек от гр.Сопот, но така
и не ги получил. Подс.М. поддържа тези обясненията. Не
разпознава нито едно от тези лица в залата. Дал парите на момчето с кола БМВ,
което по-късно разпознал. Изтеглил 25 000 лева. Трябвало да получи 7 000 лева,
но още не ги е получил, платили му пътните и 1000 лева му дали на ръка. От
банката и от частен съдебен изпълнител го търсили по изпълнително дело. В
последната си дума посочва, че е бил използван и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият К.С.Р. се признава
за виновен. Дал е обяснения в предходно съдебно заседание, не си спомня вече
всичко. По искане на защитника на подс.Р. и със
съгласието на другите страни бяха прочетени обясненията на подс.К.С.Р.,
дадени в протокол от съдебно заседание проведено на 26.05.2015 г. по НОХД №
221/2014 г. по описа на Районен съд Варна, 27 състав, том 3, лист 724 и
следващите. В тези свои обяснения подс.Р. посочва, че
по време на случая имал финансови затруднения, разбрал от познат, че може да изтегли
кредит, от който да вземе определена част и който в последствие няма да връща.
Дал копие от личната си карта на момче, което не присъства в съдебната зала.
След това го взели с автомобил, до ХЕИ във Варна се срещнал с друг мъж, пили
кафе и му обяснили точно и ясно за какво става въпрос, че са изготвени
документи с невярна информация, че е военен и ще бъда одобрен. Отишли до банка
ДСК, дошъл друг човек с папка документи и му казал, че в банката го очаква
служител, който ще го разпознае и да седне направо при него. Взел документите,
влязъл в банката, посрещнал го служителя, подписал документи пред него. След
това бил отново с момчето, което го завело в банката, след обяд отишли до друг
клон на банка ДСК, откъдето изтеглил 24 400 лева, предал ги на същото
момче, което му дало от тях 3 000 лева и се разделили. Оттогава не се е
чувал с никой от тях. Посочва, че за лицето, което му донесло папката с
документи разбрал, че се казва П.К.Г., който е в залата, а лицето, което
работело в банката е бил подс.Г.. Парите ги предал на
другото лице, нисък набит с гола глава и карал тогава БМВ. С П.Г. повече не се
е срещал. Подс.Р. поддържа тези обяснения. В
последната си дума се признава за виновен и моли за по-лека присъда.
С оглед влезлите в сила съдебни актове по ВНОХД №
1037 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Варна, наказателно отделение, и настъпилите коренни промени по
обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт Районна прокуратура
Варна, подсъдимите и техните защитници заявиха, че не желаят непосредствен
разпит в съдебно заседание на всички свидетели, посочени в приложението на
обвинителния акт, а само на изрично посочените от тях свидетели, за което
всички страни представиха списък. Тези свидетели бяха призовани за разпит в
съдебно заседание.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите П.К.Г. и Б.Е.М.
се познавали от 2004 година, тъй като работели заедно в Банка Алианц. В
последствие и двамата напуснали тази банка. Подс.Г.
регистрирал Профайнейшъл БГ ООД, на което бил управител, офисът
на дружеството се намирал в гр.Варна на бул.Генерал Колев № 86 вх.А ет.3 ап.5,
основната дейност на дружеството била финансово посредничество, предлагали
оферти на клиенти и съдействали при подаване на документите във финансовите
институции. Подс.М. се занимавал с компютърен бизнес,
двамата подсъдими постигнали уговорка подс.М. да
ползва офиса на дружеството на Г. безплатно, а в замяна да осигурява
поддържането на компютрите. Няколко пъти по молба на подс.Г.
подс.М. му помагал да подготви документи на клиенти,
като попълвал формуляри или съпровождал клиенти до офиса на банката.
При осъществяване
на посредническата си дейност подс.Г. контактувал с
кредитни инспектори от различни банки. Основната дейност на подс.Г.
била в сферата на ипотечните кредити и затова в клон Галатея на Банка ДСК в
гр.Варна контактувал с П.И.Ц. – мениджър на клона. Към края на 2010 година Ц.
го помолила да им осигурява и клиенти за потребителски заеми, като с тези заеми
в банката щял да се занимава подс. Р.И.Г.. Тогава подс.Г.
бил назначен като нов кредитен инспектор в клона на банката и му било възложено
оформянето на документи за потребителски кредити. Така подс.Г.
се запознал с подс.Г., разменили си телефоните, Г.
предал на Г. образци от необходимите документи при кандидатстване за
потребителски кредит. Когато при него се явявал кандидат за потребителски заем,
подс.Г. му представял необходимите бланки, в някои
случаи той лично попълвал текста на някои документи, след това комплектувал
всички документи и ги давал на кандидата като му казвал при кой кредитен
инспектор да отиде или той ги занасял в банката при подс.Г..
При него са ходили и клиенти, служители във военни поделения, на които той
подготвял документите по същия начин. В набора от документи на кредитоискателя
имало и документи за финансовото му състояние и месторабота, но той не е
изготвял тези документи, а само ги прилагал към останалите. След одобряване на
кандидата от банката се свързвали лично с него, той не е придружавал клиенти до
банката при подаване на документите или при получаване на кредитите.
Подс.Г.
консултирал клиенти за потребителски кредити, като им обяснявал каква сума може
да им бъде отпусната от банката и какви документи е необходимо да представят за
кандидатстване за кредити. След комплектоването на всички необходими документи
от кандидата за кредит или от банков посредник, подс.Г.
проверявал единствено дали са представени всички необходими документи. Не е
имал изрично задължение по трудов договор, длъжностна характеристика или
вътрешен акт на банката да извършва проверки по обстоятелствата, отразени в
документите. Решение за отпускане на потребителските кредити се вземало от
служители на централното управление ***. Ако от там е дадено одобрение на
кредита, кредитоискателя подписвал в банката пред кредитния инспектор договора
за кредит и след окончателното разрешение и подпис на договора от мениджъра на
банковия клон се превеждала сумата по сметка на кредитоискателя.
С приемно-предавателен
протокол от 09.02.2011 г./т.14 л.2 от ДП/ и от 08.03.2011 г./т.15 л.1 от ДП/ са
предадени от Б.Д. ЕАД на полицията оригиналните кредитни досиета.
Обстоятелства
относно отпуснатия кредит на подс.И.Г.М.:
Подсъдимият И.Г.М.
***. В края на 2010 година подс.М. от лицето Г. от
гр.Сопот/неустановено/ разбрал, че може да изтегли кредит от банка ДСК в
гр.Варна, който след това няма да изплаща, за което ще получи сумата от 2000
лева. Подс.М. дал на това лице копие от личната си
карта. В края на месец януари 2011 година Г. се обадил на подс.М.
и му казал, че трябва да отиде в гр.Варна, където ще го чака момче и ще му каже
какво да прави и му дал телефонния номер на това момче. Подс.М.
***, поддържал връзка с това лице по телефона, той го посрещнал на жп
гарата и с лек автомобил Фолксваген голф
го закарал на една бензиностанцията, на която имало и други хора и едно момиче -
св.Й.Й.. От там го взело друго момче с лек автомобил БМВ
с варненска регистрация, което по-късно подс.М. разпознал
и го завел пред офиса на ДСК, посрещнал ги човек с очила, вкарал ги с Й. в
чакалнята на офиса и си тръгнал. Извикал ги служител от банката и подписали
документи, след това се върнали в кафето. С колата БМВ и шофьора се разхождали
из Варна и чакали обаждане, около 15 – 15:30 часа се обадили на шофьора, че
парите са преведени, той ги закарал отново в офис на банка ДСК. Там подс.М. изтеглил сумата от 24 600 лева, както му било
казано. Дал парите на човека от БВМ и той ги оставил на един паркинг и след
половин час се върнал. М. получил 1000 лева от шофьора, който му казал, че
остатъка ще получи от човек от гр.Сопот, след това го закарал на гарата и М. си
хванал влака.
Според протокол за разпознаване на лица по
снимки, извършено на 01.10.13 г./т.4 л.18 от ДП/ подс.И.М.
разпознал Д.З.А. като едно от лицата, което е било с тях на бензиностанцията. В
албума с фотоснимки на лица, представен на подс.М. за
разпознаване/л.19/, е фигурирали и фотоснимка на подс.Б.М.,
но подс.М. не го е разпознал като познато му лице.
От протокол за разпознаване на лица по снимки,
извършено на 20.04.11 г. /т.5 л.127 от ДП/ е видно, че подс.И.М.
разпознал Н.Й.Р., като човека, който го посрещнал на гарата и ги разкарвал с
кола със св.Й.Й..
Видно от протокол за разпознаване на лица по
снимки от 20.04.11 г./т.5 л.129 от ДП/ подс.И.М.
разпознал П.Г. като човека, който ги завел в банката и им казал къде да седнат.
Според протокол за разпознаване на лица по
снимки от 20.04.11 г./т.5 л.131 от ДП/, подс.И.М.
разпознал Р.Г. като служителя на банката, при който седнал.
При отпускане на кредита на подс.И.М. са
представени следните документи, предоставени в оригинал от банка ДСК:
1. Договор за
текущо потребление.
2. Декларация по
чл.5 ал.2 от ЗПК.
3. Уведомление за
залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания
по трудовото правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне
на кредит с изх.№ 308/01.02.2011 г. от под.26800 гр.Варна.
4. Служебна
бележка с рег.№ 309/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 гр.Варна.
5. Искане за
кредит текущо потребление вх.№ 82/02.02.2011 г. от И.Г.М. до Б.Д. ЕАД ***, клон
Галатея.
6. Декларация от И.Г.М.
за наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия
по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от 01.02.2011 г.
7. Декларация от И.Г.М.
за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от 01.02.2011 г.
Оригиналите на тези документи са приложени в
кредитното досие на И.Г.М. – т.16 л.48-84 от ДП.
От заключението на графическа и техническа експертиза по Протокол №
217/29.04.13 г., изготвено от експерт Ф.Ф./ т.7 л.5
от ДП/ е видно, че:
„…По тринадесета задача:
В приложените документи (в том 11) предоставени в оригинал от банка ДСК
послужили за изтегляне на кредит от банката от И.Г.М. с ЕГН **********, а
именно:
1.
Ръкописният текст и подписа в графа
„име, подпис и печат" в Уведомление за залог на вземания и съгласие на
работодателя за превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по
разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредити изх. №308/01.02.2011г.
от военно поделение 26800 - гр. Варна, не са изпълнени от И.Г.М., П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
2.
Ръкописният
текст и подписа в графа „ПОДПОЛКОВНИК" в Служебна бележка с per.
№309/01.02.2011г. от военно поделение 26800 - гр. Варна, не са изпълнени от И.Г.М.,
П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
3.
Ръкописният
текст и подписите срещу текста „Р.Г. -КИ" в Договор за кредит за текущо
потребление от 03.02.2011г. между „Банка ДСК" и И.Г.М., са изпълнени от Р.И.Г..
Подписите в долната част на л.1 и в графа „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" в Договор
за кредит за текущо потребление от 03.02.2011 г. между „Банка ДСК" и И.Г.М.,
са положени от И.Г.М..
Подписът срещу
текста „П.Ц. - мениджър" в Договор за кредит за текущо потребление от
03.02.2011 г. между „Банка ДСК" и И.Г.М., не е положен от И.Г.М., П.К.Г., Р.Г.И.
и Б.Е.М..
4. Ръкописният
текст в Искане за кредит текущо потребление с вх. № 82/02.02.2011 г. до „Банка
ДСК" от И.Г.М., е написан от Б.Е.М..
Подписът в графа
„Подпис на кредитоискателя" в Искане за кредит текущо потребление с вх.
№82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК" от И.Г.М., не е положен от И.Г.М..
Тъй като
подписа в графа „Подпис на кредитоискателя" в Искане за кредит текущо
потребление с вх.№ 82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК" от И.Г.М., не е положен
от И.Г.М., а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на И.Г.М. и
при извършеното сравнително с почерка и подписа на Б.Е.М., се установиха
съвпадения при изпълнение на гл.б."И" и в парафните части на
подписите, въз основа на които може да се направи извод, че подписа в графа
„Подпис на кредитоискателя" вероятно е положен от Б.Е.М..
5.
Ръкописният
текст и подписа в графа „ПОДПИС" в Декларация по чл.5 ал.2 от ЗПК от И.Г.М.
от 03.02.2011 г., са изпълнени от И.Г.М..
6.
Ръкописният
текст в Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от И.Г.М.
от 01.02.2011 г., е написан от Б.Е.М., с изключение на ръкописният текст „не- не- не -не -не
-не“ , който е написан от Р.Г.И..
Подписът в графа „Подпис на кредитоискател" в
Декларация за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011г. не е положен от И.Г.М..
Тъй като
подписа в графа „Подпис на кредитоискател" в Декларация за гражданско
и имуществено състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011 г., не е
положен от И.Г.М., а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на И.Г.М.
и при извършеното сравнително с почерка на Б.Е.М., се установиха съвпадения при
изпълнение на гл.б."И" и в парафните части на подписите, въз основа
на които може да се направи извод, че подписа в графа „Подпис на
кредитоискателя", вероятно е положен от Б.Е.М..
7. Ръкописният
текст в Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от И.Г.. М. от 01.02.2011 г., е
написан от Б.Е.М., с изключение на ръкописният текст „не-не- не", който е
написан от Р.Г.И..
Подписът в
графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от И.Г.М. от 01.02.2011 г., не е
положен от И.Г.М..
Тъй като подписа в графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или
липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и
303 от И.Г.М. от 01.02.2011 г., не е положен от И.Г.М., а от друго лице чрез
подражаване, имитиране на подписа на И.Г.М. , и при извършеното сравнително с
почерка на Б.Е.М., се установиха съвпадения при изпълнение на
гл.б."И" и в парафните части на подписите, въз основа на които може
да се направи извод, че подписа в графа „Подпис на кредитоискателя",
вероятно е положен от Б.Е.М..
8. Ръкописният
текст в Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на
личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011 г., е написан от Б.Е.М..
Подписът в графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2
от Закона за защита на личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011 г., не е положен
от И.Г.М..
Тъй като подписа в графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4
ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011 г., не е
положен от И.Г.М., а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на И.Г.М.
и при извършеното сравнително с почерка на Б.Е.М., се установиха съвпадения при
изпълнение на гл.б."И" и в парафните части на подписите, въз основа
на които може да се направи извод, че подписа в графа „ПОДПИС",
вероятно е положен от Б.Е.М..
По осемнадесета задача:
Отпечатъците
от печати на военно поделение 26800 - гр.Варна и военно поделение 32140 -
гр.Варна, положени в използваните документи „Уведомления за залог на вземания и
съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит от
военно поделение 26800 и военно поделение 32140 - гр. Варна; (подробно описани в т.1-17 от настоящото постановление),
както и описаните подробно „Служебни бележки от военно поделение 26800 - гр.
Варна", не са положени от кръглите печатите -сравнителни образци на военно
поделение 26800 - гр. Варна и военно поделение 32140 - гр.Варна.
От
заключението на тройна графическа и техническа експертиза по Протокол
№ 129/30.03.2018 г., изготвена от експерти М.Ж.В., А.Н. А. и Ф.Н.Ф. в хода на
съдебното производство по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд Варна/т.7
л.2295 от НОХД/ е видно, че:
„…По тринадесета задача:
В приложените
документи (в том 16) предоставени в оригинал от банка ДСК послужили за
изтегляне на кредит от банката от И.Г.М. с ЕГН **********, а именно:
1. Ръкописният текст и подписа в графа „име, подпис и
печат" в Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за
превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка
във връзка с предоставяне на кредит с изх. №308/01.02.2011г. от военно
поделение 26800 - гр. Варна, не са изпълнени от И.Г.М., П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
2. Ръкописният текст и подписа в графа
„ПОДПОЛКОВНИК" в Служебна бележка с peг.№309/01.02.2011г. от военно
поделение 26800 - гр. Варна, не са изпълнени от И.Г.М., П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
3. Ръкописният текст и подписите срещу текста „Р.Г.
-КИ" в Договор за кредит за текущо потребление от 03.02.2011г. между
„Банка ДСК" и И.Г.М., са изпълнени от Р.И.Г..
Подписите в
долната част на л. 1 и в графа „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" в Договор за кредит за
текущо потребление от 03.02.2011г. между „Банка ДСК" и И.Г.М., са положени
от И.Г.М..
Подписът срещу
текста „П.Ц. - мениджър" в Договор за кредит за текущо потребление от
03.02.2011г. между „Банка ДСК" и И.Г.М., не е положен от И.Г.М., П.К.Г., Р.Г.И.
и Б.Е.М..
4. Ръкописният
текст в Искане за кредит текущо потребление с вх.
№82/02.02.2011г. до „Банка ДСК" от И.Г.М., е написан от Б.Е.М..
Подписът в
графа „Подпис на кредитоискателя" в Искане за кредит текущо потребление с вх. №82/02.02.2011г. до „Банка
ДСК" от И.Г.М., не е положен от И.Г.М..
Тъй като
подписа в графа „Подпис на
кредитоискателя" в Искане за
кредит текущо потребление с вх. №82/02.02.2011г. до „Банка ДСК" от И.Г.М., не е положен от И.Г.М., а от друго лице чрез
подражаване, имитиране на подписа на И.Г.М.
и при извършеното сравнително изследване с почерка и подписа на Б.Е.М.,
се установиха съвпадения при изпълнение на гл.б."И" и в парафните
части на подписите.
------------------------------------ с —"
Въз основа на гореописаното може да се направи извод, че подписа в графа
„Подпис на кредитоискателя", е положен от Б.Е.М..
5. Ръкописният текст и подписа в графа „ПОДПИС" в
Декларация по чл.5 ал.2 от ЗПК от И.Г.М. от 03.02.2011г., са изпълнени от И.Г.М..
6. Ръкописният текст в Декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011г., е написан
от Б.Е.М., с изключение на ръкописният текст „не- не- не -не -не -не ",
който е написан от Р.Г.И..
Подписът в графа „Подпис на кредитоискател" в Декларация за гражданско
и имуществено състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011г., не е
положен от И.Г.М..
Тъй като подписа в графа „Подпис на кредитоискател" в Декларация за
гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от И.Г.М. от
01.02.2011г., не е положен от И.Г.М., а от друго лице чрез подражаване, имитиране
на подписа на И.Г.М. и при извършеното сравнително изследване с почерка на Б.Е.М.,
се установиха съвпадения при изпълнение на гл.б."И" и в парафните
части на подписите.
Въз основа на
гореописаното може да се направи извод, че подписа в графа „Подпис на
кредитоискателя", е положен от Б.Е.М..
7. Ръкописният
текст в Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от И.Г.М. от 01.02.2011г, е написан от
Б.Е.М., с изключение на ръкописният текст „не-не- не", който е написан от Р.Г.И..
Подписът в графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от И.Г.М.
от 01.02.2011г, не е положен от И.Г.М..
Тъй като
подписа в графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от И.Г.М.
от 01.02.2011г, не е положен от И.Г.М., а от друго лице чрез подражаване,
имитиране на подписа на И.Г.М. и при извършеното сравнително изследване с
почерка на Б.Е.М., се установиха съвпадения при изпълнение на
гл.б."И" и в парафните части на подписите.
Въз основа на
гореописаното може да се направи извод, че подписа в графа „Подпис на
кредитоискателя", е положен от Б.Е.М..
8. Ръкописният
текст в Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на
личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011г., е написан от Б.Е.М..
Подписът в графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2
от Закона за защита на личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011г., не е положен от
И.Г.М..
Въз основа на гореописаното може да се
направи извод, че подписа в графа „ПОДПИС", вероятно е положен от Б.Е.М..
Тъй като подписа в графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4
ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от И.Г.М. от 01.02.2011г., не е
положен от И.Г.М., а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на И.Г.М.
и при извършеното сравнително изследване с почерка на Б.Е.М., се установиха
съвпадения при изпълнение на гл.б."И" и в парафните части на
подписите.
Въз основа на гореописаното може да се направи
извод, че подписа в графа „ПОДПИС", вероятно е положен от Б.Е.М..
По осемнадесета задача:
Отпечатъците от печати на военно поделение 26800 - гр.Варна и военно
поделение 32140 - гр.Варна, положени в използваните документи „Уведомления за
залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания
по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на
кредит от военно поделение 26800 и военно поделение 32140 - гр. Варна;
(подробно описани в т.1-17 от
настоящото постановление), както и описаните подробно „Служебни бележки от
военно поделение 26800 - гр. Варна", не са положени от кръглите печатите
-сравнителни образци на военно поделение 26800 - гр. Варна и военно поделение
32140 - гр.Варна.
От заключението
на допълнителната тройна графическа експертиза по НОХД № 221/2014 г.,
изготвено на 12.09.2018 г. от М.Ж.В., А.Н. А. и Ф.Н.Ф.,
експерти в сектор БНТЛ при ОД на МВР Варна/
т.7 л.2433 от НОХД/ е видно, че в приложените документи (в том 16) предоставени в оригинал от банка ДСК
послужили за изтегляне на кредит от банката от И.Г.М. с ЕГН **********, а именно: Договор за кредит за текущо
потребление от 03.02.2011 г. подписите в графа
„КРЕДИТОР", в графа „За
Банката" в Погасителен план и ГПР, след печатния текст „Разрешен" в
Потвърждение на мениджър на поделение, в графа „Проверил" в Определяне на
рисковия профил на клиент, са положени от П.И.Ц..
От писмо рег.№
427/04.04.2011 г. на командира на поделение 26800 Варна към Военноморските сили
на Българска армия/т.8 л.11 от ДП/ е видно, че
И.Г.М. не е служител, в
регистратурата на поделението съществува документ с цитирания регистрационен
номер, но съдържанието на същия не касае издаване на уведомления за залог на
вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит от
Банка ДСК, като се различава и по дата на издаване.
Обстоятелства
относно отпуснатия кредит на подс.К.С.Р.:
Подсъдимият
К.С.Р. ***. В началото на 2011 година чрез
свой познат се срещнал с мъже, които му казали, че може да изтегли заем от
Банка ДСК, имали познат, който ще изготви фалшиви документи, че работи, ще
изтегли 25 000 лева, от които ще вземе 3 000 лева и няма да се налага после да го връща този
заем. Подс.Р. се съгласил, те се свързали с него по
телефона, срещнал се с едно лице, на което не знае името и му дал копие от
личната си карта. Казал му да чака да се свържат с него по телефона когато са
готови документите за да отиде да изтегли заема. След известно време му се
обадили по телефона и му казали, че на другия ден ще го вземат. На следващия
ден от дома му го взело едно момче, нисък и пълен, с кестенява коса, с лек
автомобил „Ауди" комби, което го завел в кафе „Модера" до ХЕИ, където
се срещнал с още едно момче, обръснато нула номер ниско, което карало карал
„БМВ". С него отишли в заведение до входа на Вечерното училище до един от
клоновете на банка ДСК. Там изчакали един мъж на средна възраст около 50 годишен, оплешивял отгоре с
диоптрични очила, който донесъл документите, с които трябвало да влезе в
банката му казал, че при влизането в банката ще има човек, който ще го очаква и
трябва да седне при него и да разпише документите, които той му каже. В банката
влязъл сам. Това лице с очилата му предал папката с документи, която той бил
приготвил. Той влязъл в банката с тази папка с документи. При влизането му го
посрещнал банкер с дълга коса вързана на опашка, който го поканил да седне зад
едно бюро. Казал му, че знае, че е отишъл за кредит от сумата от 25 000 лева. Показал ми на кои места да се
разпише, след което документите били готови и той му ги върнал. Казал му да
чака обаждане. Чакали от 12.00 до 14.30 часа и обикаляли из града с момчето с
голата глава и БМВ-то. Към 14.30 часа му се обадили, отишли до клона
на Банка ДСК който се намира до кафе „Формула". Това момче му дало една
торбичка найлонова и му казал да изтегли 24 400 лева. Не му обяснил защо трябва да
изтегли точно тази сума. Р. изтеглил сумата от 24 400 лева, сложил парите в торбичка, след
което излязъл от банката. Качил се в колата при момчето и му предал парите, а
той му дал 3000 лева. Взел парите, той го оставил на
центъра и там се разделили.
От протоколи за разпознаване на лица по снимки от 09.10.13 г./т.4 л.40-41,
л.43-33 от ДП/ е видно, че подс.К.Р. не разпознал
никое от показаните му лица, въпреки че в албумите е имало фотоснимка на подс.Б.М..
Подс.К.Р. разпознал Р.Г.
като служителя от банката, който го посрещнал и му показвал къде да се подпише
- протокол за разпознаване на лица по снимки от 09.10.13 г./т.4 л.46-47 от ДП/.
При извършено разпознаване на лица по снимки от 09.10.13 г./протокол т.4
л.49 от ДП/ подс.К.Р. разпознал П.Г. като лицето,
което е дошъл с готови документи.
При отпускане на кредита на подс.К.Р.
са представени следните документи, предоставени в оригинал от банка ДСК:
1.
Договор за текущо потребление
2.
Декларация по чл.5 ал.2 от ЗПК
3.
Уведомление за залог на вземания и съгласие на
работодателя за превеждане на всички вземания по трудовото правоотношение по
разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с изх.№
00207/25.01.2011 г. от под.32140 гр.Варна.
4.
Искане за кредит текущо потребление вх.№ 68/29.01.2011
г. от К.Р. до Б.Д. ЕАД ***, клон Галатея.
5.
Декларация от К.Р. за наличие или липса на публични
задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от 25.01.2011
г.
6.
Декларация от К.Р. за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от 25.01.2011 г.
7.
Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за
защита на личните данни от К.Р. от 25.01.2011 г.
Оригиналите на
тези документи се съдържат в кредитното досие на К.С.Р. – т.16 л.183-223 от ДП.
От
заключението на графическа и техническа експертиза по Протокол № 217/29.04.13
г., изготвено от експерт Ф.Ф./ т.7 л.5 от ДП/ е
видно, че:
„…По Шестнадесета задача:
В приложените
документи (в том 11) предоставени в оригинал от банка ДСК, послужили за теглене
на кредит от банката от К.С.Р. е ЕГН **********, а именно:
1. Ръкописният текст и подписа в графа „име, подпис и
печат" в Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за
превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка
във връзка с предоставяне на кредита изх. №00207/25.01.2011 г. от военно
поделение 32140 - гр. Варна, не са изпълнени от К.С.Р., П.К.Г., Р.Г.И., Б.Е.М..
2. Подписите в долната част на л.1 и в графа
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" в Договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2011
г. между „Банка ДСК" и К.С.Р., са положени от К.С.Р..
Ръкописният текст и подписите /без гореописаните/ в Договор за кредит за
текущо потребление от 31.01.2011 г. между „Банка ДСК" и К.С.Р., не са
изпълнени от К.С.Р., П.К.Г., Р.Г.И., Б.Е.М..
3. Подписите в долната част на л.1 и в графа
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" в Договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2011
г. между „Банка ДСК" и К.С.Р., са положени от К.С.Р..
3. Ръкописният
текст в Искане за кредит текущо потребление с вх.№ 68/29.01.2011 г. до „Банка
ДСК" от К.С.Р., е написан от П.К.Г..
Подписът в
графа „Подпис на кредитоискателя" в Искане за кредит текущо потребление с
вх.№ 68/29.01.2011 г. до „Банка ДСК" от К.С.Р., не е положен от К.С.Р. .
Тъй като
подписа в графа „Подпис на кредитоискателя" в Искане за кредит текущо
потребление с вх.№ 68/29.01.2011 г. до „Банка ДСК" от К.С.Р., не е положен
от К.С.Р., а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на К.С.Р., не
може да се отговори в положителна или отрицателна посока, положен ли е от П.К.Г.,
Р.Г.И. и Б.Е.М..
4. Ръкописният текст и подписа в графа „ПОДПИС" в
Декларация по чл.5 ал.2 от ЗПК от К.С.Р. от 31.01.2011 г., К.С.Р., са изпълнени
от К.С.Р..
5. Ръкописният текст в Декларация за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от К.С.Р.
от 25.01.2011 г., е написан от П.К.Г..
Подписът в графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от К.С.Р.
от 25.01.2011 г., не е положен от К.С.Р..
Тъй като подписа в графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или
липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и
303 от К.С.Р. от 25.01.2011 г., не е положен от К.С.Р., а от друго лице чрез
подражаване, имитиране на подписа на К.С.Р., не може да се отговори в
положителна или отрицателна посока, положен ли е от П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
6. Ръкописният текст в Декларация в съответствие с чл.4
ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011 г., е
написан от П.К.Г..
Подписът в графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2
от Закона за защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011 г., не е положен
от К.С.Р..
Тъй като подписа в графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4
ал. 1 т,2 от Закона за защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011 г., не е
положен от К.С.Р., а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на К.С.Р.,
не може да се отговори в положителна или отрицателна посока, положен ли е от П.К.Г.,
Р.Г.И. и Б.Е.М..
7. Ръкописният текст в Декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011 г., е написан от
П.К.Г..
Подписът в графа „Подпис на кредитоискател" в Декларация за гражданско
и имуществено състояние и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011 г., не е
положен от К.С.Р..
Тъй като подписа в графа „Подпис на кредитоискател" в Декларация за
гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011
г., не е положен от К.С.Р., а от друго лице чрез подражаване, имитиране нй подписа на К.С.Р., не може да се отговори в положителна
или отрицателна посока, положен ли е от П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
По осемнадесета задача:
Отпечатъците
от печати на военно поделение 26800 - гр.Варна и военно поделение 32140 -
гр.Варна, положени в използваните документи „Уведомления за залог на вземания и
съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит от
военно поделение 26800 и военно поделение 32140 - гр. Варна; (подробно описани в т.1-17 от настоящото постановление),
както и описаните подробно „Служебни бележки от военно поделение 26800 - гр.
Варна", не са положени от кръглите печатите -сравнителни образци на военно
поделение 26800 - гр. Варна и военно поделение 32140 - гр.Варна.
От
заключението на тройна графическа и техническа експертиза по Протокол
№ 129/30.03.2018 г., изготвена от експерти М.Ж.В., А.Н. А. и Ф.Н.Ф. в хода на
съдебното производство по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд Варна/т.7
л.2295 от НОХД/ е видно, че:
В приложените документи (в том 16) предоставени в оригинал от банка ДСК,
послужили за теглене на кредит от банката от К.С.Р. с ЕГН **********, а именно:
1. Основният
ръкописен текст и подписа в графа „име, подпис и печат" в Уведомление за
залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания
по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на
кредит с изх. №00207/25.01.2011г. от военно поделение 32140 -гр.Варна, не са
изпълнени от К.С.Р., П.К.Г., Р.Г.И., Б.Е.М..
Ръкописният текст „постоянен -
67", е написан от П.К.Г..
2.Подписите в долната част на л.1 и в графа „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" в Договор
за кредит за текущо потребление от 31.01.2011г. между „Банка ДСК" и К.С.Р.,
са положени от К.С.Р..
Ръкописният
текст и подписите /без гореописаните/ в Договор за кредит за текущо потребление
от 31.01.2011г. между „Банка ДСК" и К.С.Р., не са изпълнени от К.С.Р., П.К.Г.,
Р.Г.И., Б.Е.М..
3.Ръкописният текст в Искане за кредит текущо потребление с вх.
№68/29.01.2011г. до „Банка ДСК" от К.С.Р., е написан от П.К.Г..
Подписът в
графа „Подпис на кредитоискателя" в Искане за кредит текущо потребление с
вх. №68/29.01.2011г. до „Банка ДСК" от К.С.Р., не е положен от К.С.Р..
Тъй като
подписа в графа „Подпис на кредитоискателя" в Искане за кредит текущо
потребление с вх. №68/29.01.2011г. до „Банка ДСК" от К.С.Р., не е положен
от К.С.Р., а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на К.С.Р., не
може да се отговори в положителна или отрицателна посока, положен ли е от
лицата П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
4. Ръкописният текст и подписа в графа „ПОДПИС" в
Декларация по чл.5 ал.2 от ЗПК от К.С.Р. от 31.01.2011г., К.С.Р., са изпълнени
от К.С.Р..
5. Ръкописният текст в Декларация за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от К.С.Р.
от 25.01.2011г., е написан от П.К.Г..
Подписът в
графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или липса на публични
задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от К.С.Р. от
25.01.2011г., не е положен от К.С.Р..
Тъй като
подписа в графа „ДЕКЛАРАТОРИ" в Декларация за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и 303 от К.С.Р.
от 25.01.2011г., не е положен от К.С.Р., а от друго лице чрез подражаване,
имитиране на подписа на К.С.Р., не може да се отговори в положителна или
отрицателна посока, положен ли е от лицата П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
6. Ръкописният текст в Декларация в съответствие с чл.4
ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011г., е
написан от П.К.Г..
Подписът в
графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за
защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011г., не е положен от К.С.Р..
Тъй като
подписа в графа „ПОДПИС" в Декларация в съответствие с чл.4 ал. 1 т.2 от
Закона за защита на личните данни от К.С.Р. от 25.01.2011г., не е положен от К.С.Р.,
а от друго лице чрез подражаване, имитиране на подписа на К.С.Р., не може да се
отговори в положителна или отрицателна посока, положен ли е от лицата П.К.Г., Р.Г.И.
и Б.Е.М..
7. Ръкописният текст в Декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011г., е написан
от П.К.Г..
Подписът в
графа, Подпис на кредитоискател" в Декларация за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011г., не е положен от К.С.Р..
Тъй като подписа в графа ,Подпис на кредитоискател" в Декларация за
гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от К.С.Р. от
25.01.2011г., не е положен от К.С.Р., а от друго лице чрез подражаване,
имитиране на подписа на К.С.Р., не може да се отговори в положителна или
отрицателна посока, положен ли е от лицата П.К.Г., Р.Г.И. и Б.Е.М..
По осемнадесета задача:
Отпечатъците от печати на военно поделение 26800 - гр.Варна и военно
поделение 32140 - гр.Варна, положени в използваните документи „Уведомления за
залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания
по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на
кредит от военно поделение 26800 и военно поделение 32140 - гр. Варна;
(подробно описани в т.1-17 от
настоящото постановление), както и описаните подробно „Служебни бележки от
военно поделение 26800 - гр. Варна", не са положени от кръглите печатите
-сравнителни образци на военно поделение 26800 - гр. Варна и военно поделение
32140 - гр.Варна.
От заключението
на допълнителната тройна графическа експертиза по НОХД № 221/2014 г.,
изготвено на 12.09.2018год. от М.Ж.В., А.Н. А. и Ф.Н.Ф.,
експерти в сектор БНТЛ при ОД на МВР Варна, е видно, че в приложените документи (в том 16) предоставени в оригинал от банка ДСК, послужили за
теглене на кредит от банката от К.С.Р. с ЕГН **********, а именно Подписите в графа „КРЕДИТОР" в Договор
за кредит за текущо потребление от 31.01.2011год., в графа „За Банката" в Погасителен план и ГПР, след печатния
текст „Разрешен" в Потвърждаване на мениджър
на поделение, в графа графа
„Проверил" в Определяне на рисковия профил на клиент,
са положени от П.И.Ц..
От писмо рег.№
1150/31.03.2011 г. на командира на поделение 32140 Варна към Военноморските
сили на Българска армия/т.8 л.9,47 от ДП/ е видно, че К.С.Р. не е служител, не му е издавана
типова бланка „Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за
превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка
във връзка с предоставяне на кредит“ от Банка ДСК, посоченият изходящ номер на
уведомление не съществува в регистратурата на поделение 32140-Варна.
На 10.02.2011 г. е
извършено претърсване и изземване в апартамент в гр.Варна, ***, собственост на З.
Х. Д., стопанисвано от Профайнешъл БГ ООД с управител П.Г./протокол т.1 л.22 от
ДП/, при който са иззети класьори, папки, датници, тетрадка, тефтер, печат,
компютри. Посочено е, че претърсването и изземване са извършени в присъствието
на П.К.Г., който дал обяснение, че иззетите вещи са от офиса на фирмата.
С протокол за оглед
на веществени доказателства/т.1 л.45-105 от ДП/ са огледани и описани документите в папките и
джобовете, иззети при обиска в офиса на П.Г..
На
10.02.2011 г. са извършени претърсване и изземване и от лек автомобил
Фолксваген Джета с рег.№ СА 0590 МХ в присъствието на А.Б. И./приятелка на П.Г./
– протокол т.1 л.38 от ДП и в апартамент в гр.Варна, *** в присъствието на А.Б.
И./приятелка на П.Г./ – протокол т.1 л.42 от ДП, при които не са иззети вещи и
предмети.
С
протокол за претърсване и изземване от 10.02.2011 г./т.1 л.28 от ДП/ от
апартамент в гр.Варна ***, обитаван от Р.И.Г., в негово присъствие са иззети
бланки и документи, за които той дал обяснение, че иззетите вещи са негови. След това в
протокол за оглед на веществени доказателства /т.1 л.106 от ДП/ са описани
подробно иззетите документи при обиска в жилището на Р.Г., които приложени са
след протокола до л.176.
На 10.02.2011
г. е извършено претърсване и изземване в апартамент в гр.Варна, ***,
собственост на М.П.М., съпруга на Б.Е.М./протокол т.1 л.34 от ДП/, при който не
са иззети вещи и предмети.
За периода от
10.02.2011 г. до 18.02.2011 г. в клоновете на РЦ Варна към Б.Д. ЕАД от старши одитор В.П.У. и одитор Л.М.М. от Управление „Вътрешен контрол и одит“ при Б.Д. ЕАД е
извършена проверка на кредитната дейност при предоставяне на кредити за
текущо потребление на граждани от
поделения 26800 и 34140 в клоновета на РЦ Варна. Резултатите от проверката са
отразени в Констативен акт от извършена проверка в клоновете към регионален
център Варна на Б.Д. ЕАД/т.2 л.19-25 от ДП/. Извършена е проверка на 9 броя
кредитни досиета по разрешени кредити за текущо потребление – предмет на
разследване по досъдебното производство, включително и тези на И.Г.М. и К. С.Р..
В констативния протол, раздел III. Констатации от инцидентната проверка, т.2 е отразено, че главният
регионален мениджър г-жа Б. е издала заповед № 126 от 28.10.2009 г. В т.3 от
заповедта е било разпоредено кредитните специалисти задължително да извършват
проверка за потвърждаване на информацията в представеното от клиента
удостоверение за доход. Заповедта не е била изпълнявана от Р.И.Г. – бивш
кредитен инспектор и П.И.Ц. – мениджър на клона за неосъществен контрол. Посочено
е, че Р.Г. е освободен от длъжност в Банка ДСК от 14.02.2011 г. и е препоръчано
да се потърси дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда на П.И.Ц. – мениджър
на клон Галатея за неизвършена проверка за потвърждаване на информацията в представените
от клиентите удостоверения за доход.
От писмо рег.№
1150/31.03.2011 г. на командира на поделение 32140 Варна към Военноморските
сили на Българска армия/т.8 л.9,47 от ДП/ е видно, че лицата/в това число и К.С.Р./
не са и не са били служители в поделението, не са им издавани типови бланки
„Уведомление за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с
предоставяне на кредит“ от Банка ДСК, посочените изходящи номера на уведомления
не съществуват в регистратурата на поделение 32140-Варна.
От писмо рег.№
427/04.04.2011 г. на командира на поделение 26800 Варна към Военноморските сили
на Българска армия/т.8 л.11 от ДП/ е видно, че лицата/ в това число и И.Г.М./
не са били служители или военнослужещи, не са им издавани уведомления за залог
на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по
трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на
кредит към Банка ДСК. В регистратурата на поделението съществуват документи с
цитираните регистрационни номера, но съдържанието на същите не касае издаване
на уведомления за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с
предоставяне на кредит от Банка ДСК, като се различават и по дата на издаване.
От
представените схема на комуникации между СИМ-карти и лица/т.8 л.37-38 от ДП/ и
схема на връзките/т.8 л.39 от ДП/ е видно, че са установени връзки и комуникации
единствено между Р.Г. и П.Г. от една страна, и между П.Г. и Б.М. от друга, без
да е установен какъвто и да е било контакт между тези трима подсъдими и
подсъдимите И.М. и К. Р..
По експертиза
№ 5/20.07.2011 г., изготвена от П. Г. Т. от Дирекция КИС София/т.10 л.89 от ДП/
е изследвана паметта на 4 броя компютърни конфигурации и 1 брой преносим
компютър и данните от тях са снети на CD-R
диск – л.92.
С
писмо изх.№ 14-ИСК-03896 от 26.05.2021 г./т.2 л.315 от НОХД № 495/20 г./ Б.Д.
ЕАД уведомява съда, че:
-
по сключения договор за кредит с К.С.Р. еднократно е постъпила сума от 85,79
лв. за частично погасяване на първата месечна вноска по кредита, поради
неплащане на дължимите месечни вноски е образувано изпълнително дело № 169 от
08.02.2013 г.при ЧСИ Р.В. Т., по което до момента на издаване на писмото са
постъпили 2 885,83 лева за погасяване на задължението и към 25.02.2020 г.
дължимата сума по кредита е в размер на 47 788,19 лева;
-
по сключения договор за кредит с И.Г.М. еднократно е постъпила сума от 97 лева
за частично погасяване на първата месечна вноска по кредита, вземането на банката
по кредита е цедирано на 07.08.2015 г. по договор за цесия и новия кредитор е
ОТП „Факторинг“.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа анализа на следните гласни,
писмени и веществени доказателствени средства и доказателства по делото:
-
гласни - обясненията на подсъдимите Р.И.Г., П.К.Г., Б.Е.М.,
И.Г.М. и К.С.Р.; показанията на свидетелите Д.К.В., П.И.Ц., П.Т.Т., Ж.Н.Х., П.Д.И., М.И.П., П.И.А.,
Д.Ц.С., С.И.Х., К.И.Т., Л.С.Б., И.М.Н., М.А.С., Й. Я.Й., С.Ж.П., В.С.К., Н.Т.Н., Й.М.Н., Р.Х.А.
и Д.Х.Д.;
-
писмени – заключенията на графическа и техническа
експертиза, техническа експертиза, тройна графическа и техническа експертиза и
допълнителна тройна графическа експертиза; протоколи за снемане на сравнителен
почерков материал; протоколи за претърсване и изземване; протоколи за оглед на
веществени доказателства; констативен акт от извършена проверка в клоновете към
регионален център Варна на Б.Д. ЕАД; протоколи за разпознаване на лица по
снимки; албуми за разпознаване на лица по фотоснимки; писмо рег.№
1150/31.03.2011 г. на командира на поделение 32140 Варна към Военноморските
сили на Българска армия; писмо рег.№ 427/04.04.2011 г. на командира на
поделение 26800 Варна към Военноморските сили на Българска армия; протоколи за
снемане на експериментални образци от подпис и почерк; протоколи за снемане на
експериментални образци на отпечатък от тампонен печат; протоколи за доброволно
предаване; приемно-предавателни протоколи; оригинални кредитни досиета; разписка
за връщане на документи; писмо с изх. № 14-ИСК-03896/1/26.05.2020 г. от „Б.Д.“
ЕАД; заявление за издаване на заповед за изпълнение; извлечение от счетоводни
книги на Б.Д. ЕАД ***; разпореждане № 34564/12.08.2011 г. по гр. дело №
12014/2011 г. на Районен съд Варна; заповед № 4198 за изпълнение на парично
задължение;
-
веществени - 5 броя компютърни конфигурации, печати,
мобилни телефони, сим-карти, оригинални кредитни
досиета, компактдиск.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От гласните
доказателствени средства основен източник на сведения, въз основа на които
съдът изгради своите фактически изводи, са обясненията на Р.И.Г., П.К.Г., Б.Е.М.,
И.Г.М. и К.С.Р.; показанията на свидетелите Д.К.В., П.И.Ц., П.Т.Т., Ж.Н.Х., П.Д.И., М.И.П.П.И.А.,
Д.Ц.С., С.И.Х., К.И.Т., Л.С.Б., И.М.Н., М.А.С., Й. Я.Й., С.Ж.П., В.С.К., Н.Т.Н., Й.М.Н., Р.Х.А.
и Д.Х.Д.;
Съдът отчете
двойствената природа на обясненията на подсъдимите - те са както средство за
защита, така и основно гласно доказателствено средство. В този смисъл, за да
прецени на кои гласни доказателства следва да се довери, съдебният състав ги
съпостави помежду им и с другите доказателствени средства.
Подс.Р. Г. не се
признава за виновен. Не счита, че е извършил нещо нередно като служител на
Банка ДСК. Съдът кредитира обясненията на Г. в частта им, че не е имал конкретно
писмено вменено му задължение като кредитен инспектор да извършва проверка на
обстоятелството дали кредитоискателят е военнослужащ при отпускане на
потребителски кредити на такива лица. Той е изпълнявал коректно задълженията
си, комплектовал е кредитните досиета с необходимите документи и ги е предавал
по етапния ред в централата на банката в София, където се е извършвало
одобрението на кредитите. След като един кредит е одобрен от централата в
София, кредитоискателят лично пред него е подписвал договора за кредит, подс.Г. е предавал цялото досие на мениджъра на клона П. Ц.
и едва след полагането на нейния подпис в договора за кредит се е отпускала
сумата по договора. Обясненията на подс.Г. в тази им
част се потвърждават от свидетелските показания на св.Х., която е била също
кредитен инспектор в същия клон на банката и за известно време и наставник на подс.Г.. Според нейните показания е имало вътрешни правила
на банката, където били посочени техните задължения, но не са имали изрично
задължение да проверяват дали кандидатът действително има месторабота там,
където е посочил, а това се извършвало по преценка и ако кредитният инспектор
реши да направи проверка това се извършвало с контакт по телефона с военното
поделение. Обясненията на подс.Г. в тази им част се
потвърждават и от свидетелските показания на служителите от централата на Банка
ДСК в гр.София Д.Х.Д., Д.Ц.С., С.И.Х.,
С.Ж.П., В.С.К., Н.Т.Н., Й.М.Н. и Р.Х.А. и свидетелските показания на главния
регионален мениджър за Варна в Банка ДСК Л.С.Б., които съдът кредитира, според
които към момента на отпускане на кредитите на
И.Г.М. и К.С.Р. - началото на 2011 година кредитните инспектори в
банката не са имали задължение да проверяват при работодателя, едва от 2012
година е въведена практиката кредитният инспектор да се свърже с работодателя,
ако е от министерството на отбраната, и да провери дали работи при тях и да се
отбележи във формата. Съдът кредитира обясненията на подс.Г.
и в частта им, че е контактувал с подс.Г. по повод
дейността на последния като банков консултант във връзка с подготовката на
документи за потребителски кредити, бегло познавал подс.М.,
а с другите подсъдими не е имал въобще никакъв контакт, тъй като като това се
потвърждава и от останалите писмени и гласни доказателствени средства.
Подс.П.К.Г. не се
признава за виновен. Съдът кредитира обясненията на подс.Г.
относно следните обстоятелства:
- че се е запознал със
св.П.Ц. като мениджър на банковия офис и с подс.Г.
като кредитен инспектор в този офис във връзка с дейността му като банков
консултант и подготовка на документи за ипотечни и потребителски кредити;
- че Ц. му казала, че подс.Г. ще обработва потребителските кредити, подс.Г. му се обадил, срещнали ли се и му предоставил
бланки на необходимите документи за потребителски кредит;
- че понякога подс.Г. лично е попълвал бланки на документи от комплекта
за искане за кредит - декларациите за семейно и имуществено състояние,
декларации за свързани лица, когато бил готов целия комплект от документи ги
предавал или на клиента, като това е ставало понякога и пред самия офис на
банката, или на подс.Г. за проверка;
- че не е попълвал документи
за финансовото състояние на кредитополучателя;
- че работели с подс.М. в един офис, но негова молба няколко пъти подс.М. му е помагал при попълването на документи,
представянето им в банката и физическо съпровождане на клиенти до банката;
- че не познава
другите подсъдими;
- че лични контакт с
кредитоискателите предварително не е имал, представяли му копие от лична карта,
данни за семейно положение и адрес, с тези данни попълвал бланките на документи
и ги предавал на лицата, които ги подписвали и им казвал кой е техния кредитен
инспектор, но не ги е водил до банката;
тъй като се подкрепят
от останалите писмени и гласни доказателствени средства.
Подс.Б.М. не се
признава за виновен. В обясненията си посочва, че не е получил никаква облага,
познавал е единствено подс.Г., тъй като били колеги и
приятели и работели заедно. Знаел, че е банков посредник и единствено му вършел
услуги да закара клиентите му до банката. Някои свидетели са споменавали името
му, но никой не го е посочил в съдебна зала. Съдът кредитира обясненията на подс.М. с отчитане на факта, че той не посочва никакви
конкретни обстоятелства в тях.
Според обясненията на подсъдимият
И.Г.М. ***. В края на 2010 година от лице на име Г. от гр.Сопот/неустановено/
разбрал, че може да изтегли кредит от банка ДСК в гр.Варна, който след това
няма да изплаща, за което ще получи парична сума. Подс.М.
дал на това лице копие от личната си карта, в края на месец януари 2011 година Г.
се обадил на подс.М. и му казал, че трябва да отиде в
гр.Варна, където ще го чакат момче и ще му каже какво да прави и му дал
телефонния номер на това момче. Подс.М. ***, посрещнало
го момче и закарал на една бензиностанцията, на която имало и други хора и едно
момиче/св.Й.Й./. От там го взело друго момче с лек
автомобил БМВ с варненска регистрация, което по-късно подс.М.
разпознал и го завел пред офиса на ДСК, посрещнал ги висок човек с очила и ги
вкарал с Й. в чакалнята, тя също щяла да тегли заем по същия начин. Извикал ги
служител от банката на едно гише и подписали документи след това се върнали в
кафето. С колата БМВ и шофьора се разхождали из Варна и чакали обаждане, около
15 – 15:30 часа се обадили на шофьора, че парите са преведени, с Й. влезли в
банката, не може да каже в кой клон и изтеглил парите. Дали парите на човека от
БВМ и той ги оставил на един паркинг и след половин час се върнал, дал му пари
и го закарил на гарата и хванал влак. Подс.М. в
съдебно заседание поддържа тези обяснения, уточнява, че е изтеглил от банката
25 000 лева, получил е на ръка 1000 лева и сума за пътните разноски, а
уговорката била да получи 7 000 лева. След това го търсили от банката и от
частен съдебен изпълнител във връзка с кредита. При извършените разпознавания
на лица по снимки подс.М. разпознал П.Г. като човека,
който ги завел в банката и им казал къде да седнат и Р.Г. като служителя на
банката, при който седнал. Съдът кредитира обясненията на подс.М.,
тъй като те се подкрепят и от свидетелските показания на св.Й.Й. и писмените доказателствени средства. Подс.И.М. разпознал и Н. Й. Р. като човека, който го
посрещнал на гарата и ги разкарвал с кола със св.Й.Й.
и на когото предал парите, дори в един момент на подс.М.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление в съучастие с Н. Й. Р. като помагач/постановление за привличане на
обвиняем т.4 л.15 от ДП/, който в следващото привличане е отпаднал. Проведен е
разпит на Н. Р. в качеството на свидетел/т.6 л.5 от ДП/, при който той твърди,
че не е участвал при теглене на кредити, не познава И.М. и Й., имал БМВ 5 с
рег.№ В 0002, на 29.01.2010 г. му направили тежка операция на сърцето и не
можел да прави движения и да управлява автомобил. Повече с това лице не са
провеждани процесуално-следствени действия и не се споменава от прокуратурата в
пледоариите по съдебните дела.
Подс. К.С.Р. първоначално се признава за виновен.
Заяви, че не си спомня вече всичко, по искане на защитника на подс.Р. и със съгласието на другите страни бяха прочетени
обясненията на подс.К.С.Р., дадени в протокол от
съдебно заседание проведено на 26.05.2015 г. по НОХД № 221/2014 г. по описа на
Районен съд Варна, 27 състав, том 3, лист 724 и следващите. В тези свои
обяснения подс.Р. посочва, че по време на случая имал
финансови затруднения, разбрал от познат, че може да изтегли кредит, от който
да вземе определена част и който в последствие няма да връща. Дал копие от
личната си карта на момче, след това го взели с автомобил, до ХЕИ във Варна се
срещнал с друг мъж, пили кафе и му обяснили точно и ясно за какво става въпрос,
че са изготвени документи с невярна информация, че е военен и ще бъда одобрен.
Отишли до банка ДСК, дошъл друг човек с папка документи и му казал, че в
банката го очаква служител, който ще го разпознае и да седне направо при него.
Взел документите, влязъл в банката, посрещнал го служителя, подписал документи
пред него. Бил отново с момчето, което го завело в банката, след обяд отишли до
друг клон на банка ДСК, откъдето изтеглил 24 400 лева, предал ги на същото
момче, което му дало от тях 3 000 лева и се разделили. Оттогава не се е
чувал с никой от тях. Посочва, че за лицето, което му донесло папката с
документи разбрал, че се казва П.К.Г., който е в залата, а лицето, което
работело в банката е бил подс.Г.. Парите ги предал на
другото лице, нисък набит с гола глава и карал тогава БМВ. С П.Г. повече не се
е срещал. Подс.Р. поддържа тези обяснения. От протоколи
за разпознаване на лица по снимки от 09.10.13 г./т.4 л.40-41, л.43-33, л.46-47
и л.49-50 от ДП/ е видно, че подс.К.Р. при първите
две разпознавания не разпознал никое от показаните му лица, въпреки че в
албумите е имало фотоснимка на подс.Б.М., при друго
разпознаване е разпознал Р.Г. като служителя от банката, който го посрещнал и
му показвал къде да се подпише и при последното разпознаване е разпознал П.Г.
като лицето, което е дошъл с готови документи. Съдът кредитира обясненията на подс.Р., тъй като те се подкрепят от писмените
доказателствени средства и не се оборват от останалите доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.К.В.,
дадени по досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК. Според тези показания в края на октомври 2010 г. в
Карлово се запознал с Б., който му казал, че ще направят далавера, ще изкара
пари, като изтегли кредит, преснел му личната карта и му взел номера. След
около месец му се обадил, казал му, че става въпрос за кредит, Д. му казал, че
не иска да се забърква. При първоначално извършено разпознаване на лица по
снимки/протокол т.5 л.58, албум л.59 от ДП/ Д.В. разпознал Б.М. като човека,
който му предложил да изтегли кредит. Но при извършено разпознаване на лица по
снимки/протокол т.6 л.38, албум л.39 от ДП/ Д.В. разпознал Н.А.Д. като лицето,
което се е свързало с него в Карлово, като уточнява, че не може да каже на сто
процента. В предоставения му при това разпознаване албум със снимки на лица
под № 3 е фигурирала и снимката на Б.М..
В. поддържа тези показания. Заяви, че не познава никое от лицата в съдебно
заседание. С оглед липсата на категоричност, а и с оглед на това, че тези
показания не се отнасят до факти, предмет на разследване по настоящето дело,
съдът не кредитира тези показания.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката П.И.Ц.,
дадени по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд Варна и приобщени на
основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК. Ц. потвърди дадените от нея
показания. Уточни, че като мениджър на банковия клон едва след като тя прегледа
вече подписания договор за потребителски кредит и го подпише като втори
подписващ договора се отпускат средствата по кредита. При наличие на някакви
съмнения може да не подпише договора и по този начин няма да бъде отпусната
сумата по кредита.
В съдебно заседание свидетелят П.Т.Т. заяви, че не си спомня вече добре за случая поради което
и на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от НПК със съгласието на подсъдимите и
техните защитници бяха прочетени показанията, дадени от Т. в качеството на
свидетел по досъдебното производство – т.6 л.37 и в качеството на свидетел по
НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд Варна – т.3 л.739. Според
показанията на св.Т. той работел като полицай в Сектор Противодействие на
икономическата престъпност при ОД на МВР Варна. В началото на 2011 година
получили сигнал от управителката на клон Галатея в гр.Варна на Банка ДСК, че се
извършва опит за изтегляне на банкови кредити чрез използване на неистински
документи. Сформирали група, която да изчака пред клона на банката, получили
обаждане, че лицата, за които има съмнение, са в банката и едно лице ги чака
отвън. При излизането им от банката задържали тези две лица и лицето, което ги
чакало отвън. В последствие в района на Централна поща били задържани и други
лица, които имали отношения по случая, а по-късно задържали и кредитния
консултант, който тогава бил в командировка извън града и при прибиране със служебния
автомобил пред банката бил задържан и отведен в дирекцията. След това имало
претърсване и изземване и на един от адресите на ул.Генерал Колев, където се
водел офис на Г. се намерил един печат с номер на военно поделение. Т. поддържа
тези показания. Тези показания касаят случая на 09.02.2011 г., когато в близост
до клон Галанея на Банка ДСК в гр.Варна били задържани М.А.С. и С.Р.Й., както и
придружаващия ги Б.М.. По-късно в района на Централна поща в гр.Варна били
задържани С.А.И., П.И.А.
и М.И.П., които съпровождали първите двама от
гр.Свищов до гр.Варна. Съдът не кредитира показанията на св.Т.,
тъй като те се отнасят до друг случай, за който не е подигнато обвинение от
Районна прокуратура Варна по настоящето дело и по който с решение на Окръжен
съд Варна всички лица са оправдани.
Ж.Н.Х. свидетелства,
че по това време работила като кредитен инспектор в клон Галатея във Варна на
Банка ДСК. Колегата ѝ Р.Г. дошъл като нов служител. Едва след подписа на мениджера
на поделението се усвоявал кредита. Като кредитни инспектори задълженията им
при получаване на документи по искане за отпускане на кредит били да се сверят
документите, в смисъл отговарят ли на личната карта на лицето, всички ли
реквизити съдържа документа, който удостоверява доходите. Правели нужните
справки в тяхната система да не е в забранителен списък, дали има други
разрешени кредити, с каква кредитна история разполага. След това излъчвали
преписката към централата и тя решава дали да бъде одобрена. Била наставник на подс.Г. първите две седмици. Не са имали задължение да
проверяват дали лицето работи в мястото,
където е посочило. Съдът кредитира показанията на Х., тъй като се подкрепят от
обясненията на подс.Г. и писмените доказателствени
средства.
Съдът кредитира
свидетелските показания на П.Д.И., която през инкриминирания период работела
във военно поделение 32140 във финансова служба и служебните бележки за теглене
на кредит имали право да ги издават само тя и още една колежка. Установило се,
че представените в банката бележки не са издадени от тяхната служба, почерка не
бил нейния или на колежката ѝ и подписите били съвсем различни. Имали
специални бланки на тези бележки. Лицата не работели в поделението. Печатите,
поставени на бележките, били различни от техния оригиналния печат. Нямали
изисквания за цвят на печата, какъвто тампон имали - тъмносин или черен, такъв
слагали. Съдът кредитира свидетелските показания на И., тъй като се подкрепят
от писмените доказателствени средства.
Според свидетелските
показания на М.И.П., приобщени на основание чл.281 ал.7 вр.ал.5 вр ал.1 т.2 от НПК, той е возел с автомобила си св.П.А., за което той му заплащал. Два-три
пъти е карал лица до Варна и ги оставял до пощата. Съдът не кредитира тези
показания, тъй като не се отнасят до случаите – предмет на разследване по
настоящето дело.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.И.А., дадени по досъдебното производство и приобщени към
делото по реда на чл.281 ал.7 вр.ал.5 вр ал.1 т.2 от НПК, тъй като не
се отнасят до случаите – предмет на разследване по настоящето дело.
Съдът кредитира
свидетелските показания на служителителите в Централното управление на Банка
ДСК, Дирекция „Анализ и одобрение на кредити“ в гр.София Д.Х.Д., Д.Ц.С., С.И.Х., С.Ж.П., В.С.К., Н.Т.Н.,
Й.М.Н. и Р.Х.А., приобщени към делото по реда на чл.281 от НПК. Според тези
показания след представянето от кредитоискателя на всички необходими документи
кредитните инспектори по места излъчвали до управлението в гр.София по
елетронен път искане за одобряване на кредита и то се разпределяло автоматично.
При тях не постъпвали събраните документи, а единствено искане по елетронен
път. Те извършвали проверка по вътрешните системи на банка ДСК, проверка в
масивите на Централен регистър на БНБ и НОИ, дали не попада в така наречения черен
списък, наличие на други заеми, съответно проверка на работодател за
регистрацията на самата фирма, достатъчен ли е дохода и накрая се извършвали
анализ на платежоспособността на клиента. Тези проверки се извършвали по ЕГН на
лицето. Към момента на техния разпит е съществувало задължение за кредитните
инспектори да се свържат с работодателя на клиента и да проверят дали той
работи при тях и да отбележи това в бланката на искането, където имало изрична
позиция за това. Но служителите не могат да кажат дали в началото на 2011
година това задължение е съществувало за кредитните инспектори. Свидетелката С.П.
е категорична, че изискването за такава проверка е въведено през 2012 година. Накрая
искането се одобрява или отказва и се връща информация в регионалния център,
излъчил искането.
Съдът не
кредитира свидетелските показания на главния регионален мениджър за градовете
Варна, Добрич, Шумен и Силистра в Банка ДСК Л.С.Б. в частта им, че през 2009
година т е издала заповед, в която е било визирано задължение на кредитните
инспектори да извършват проверка по месторабота на кредитоискателите, тъй като
такава заповед не бе представена и това обстоятелство не се подкрепя от
разпитите на другите служители на Банка ДСК.
Съдът не
кредитира свидетелските показания, дадени от С.А.И. на досъдебното
производство, тъй като тези показания касаят друг случай, за
който не е подигнато обвинение от Районна прокуратура Варна по настоящето дело.
Съдът не
кредитира свидетелските показания, дадени от св. И.М.Н. на досъдебното
производство, тъй като тези показания касаят друг случай, за
който не е подигнато обвинение от Районна прокуратура Варна по настоящето дело.
Съдът не
кредитира свидетелските показания, дадени от св.А.Д.О. на досъдебното
производство, тъй като тези показания касаят друг случай, за
който не е подигнато обвинение от Районна прокуратура Варна по настоящето дело.
Съдът не кредитира
свидетелските показания дадени от св.М.А.С. на досъдебното производство. Тези
показания касаят случая на 09.02.2011 г., когато в близост до клон Галатея на
Банка ДСК в гр.Варна били задържани М.А.С. и С.Р.Й., както и придружаващия ги Б.М.
– това е друг случай, за който не е подигнато
обвинение от Районна прокуратура Варна по настоящето дело и по който с решение
на Окръжен съд Варна всички лица са оправдани.
Съдът кредитира свидетелските
показания на св.Й.Я.Й., дадени на досъдебното производство в частта им, че е
представила копие от личната си карта на свой познат, в
началото на месец февруари 2011 година я закарали в гр.Варна и я запознали с
лице Н.. Н. ѝ обяснил, че ще изтегли 25 000 лева, ако се наложи да
каже, че работи във военно поделение. Н. карал лек автомобил БМВ и ѝ
обяснил тези неща в заведение, в което се намирал и И. ***. В заведението дошъл
един мъж на име П., който ги завел до банката и им казал да седнат при мъж
кредитен инспектор. При този кредитен инспектор те с И. подписали документите,
излезли от банката и останали с Н.. След обяд се обадили на Н., отишли до друг
клон на банката и изтеглили парите – по 24 400 лева, които дали на Н.,
след това на нея ѝ дали 100 лева. Съдът кредитира свидетелските показания
на Й. в тази им част, тъй като се подкрепят от обясненията на подс.М. и писмените доказателствени средства.
Съдът
кредитира констативен акт от извършена проверка в клоновете към регионален
център Варна на Банка относно обстоятелствата, че е извършена проверка на 9 броя кредитни досиета по
разрешени кредити за текущо потребление – предмет на разследване по досъдебното
производство, включително и тези на И.Г.М. и К. С.Р., констатацията, че Р.Г. е
освободен от длъжност в Банка ДСК от 14.02.2011 г. и препоръката да се потърси
дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда на П.И.Ц. – мениджър на клон
Галатея за неизвършена проверка за потвърждаване на информацията в
представените от клиентите удостоверения за доход. Съдът не кредитира
констатацията от констативния акт, раздел III. Констатации от инцидентната проверка, т.2, че главният регионален
мениджър г-жа Б. е издала заповед № 126 от 28.10.2009 г., като т.3 от заповедта
е било разпоредено кредитните специалисти задължително да извършват проверка за
потвърждаване на информацията в представеното от клиента удостоверение за
доход., тъй като само е посочена тази заповед, никъде не е приложена, не е
установено дали Г. е бил запознат с нея/ако е била издадена такава/ и в какво
точно се състои задължението за потвърждаване на информацията.
Съдът кредитира
протоколите за претърсване и изземване, протокол за
оглед на веществени доказателства и протоколите за разпознаване на лица по
снимки, тъй като отговарят на изискванията на НПК.
Съдът кредитира
представената схема на комуникации между СИМ-карти и лица, тъй като е изготвена
въз основа на проверка и анализ на данните от мобилните телефони на подсъдимите
и свидетелите.
Съдът кредитира и
оригиналните документи, съдържащи се в кредитното досие на И.М.: договор за
текущо потребление; декларация по чл.5 ал.2 от ЗПК; уведомление за залог на
вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по
трудовото правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на
кредит с изх.№ 308/01.02.2011 г. от под.26800 гр.Варна; служебна бележка с
рег.№ 309/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 гр.Варна; искане за кредит
текущо потребление вх.№ 82/02.02.2011 г. от И.Г.М. до Б.Д. ЕАД ***, клон Галатея; декларация от И.Г.М. за наличие или липса на
публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от
01.02.2011 г. и декларация от И.Г.М. за гражданско и имуществено състояние и за
свързани лица от 01.02.2011 г., както и оригиналните документи, съдържащи се в
кредитното досие на К.Р.: договор за
текущо потребление; декларация по чл.5 ал.2 от ЗПК; уведомление за залог на вземания и съгласие на
работодателя за превеждане на всички вземания по трудовото правоотношение по
разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с изх.№ 00207/25.01.2011
г. от под.32140 гр.Варна; искане за кредит текущо потребление вх.№
68/29.01.2011 г. от К.Р. до Б.Д. ЕАД ***, клон Галатея;
декларация от К.Р. за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от 25.01.2011 г.; декларация от К.Р. за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от 25.01.2011 г. и декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните
данни от К.Р. от 25.01.2011 г.
Съдът кредитира
заключението на графическа и техническа експертиза по Протокол № 217/29.04.13
г., изготвено от експерт Ф.Ф. и заключението на тройна графическа и
техническа експертиза по Протокол № 129/30.03.2018 г., изготвена от експерти М.Ж.В.,
А.Н. А. и Ф.Н.Ф. в частта им, че: „Ръкописният текст и подписите срещу текста „Р.Г.-КИ" в Договор за
кредит за текущо потребление от 03.02.2011г. между „Банка ДСК" и И.Г.М.,
са изпълнени от Р.И.Г. и че подписите в долната част на л.1 и в графа
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" в Договор за кредит за текущо потребление от 03.02.2011
г. между „Банка ДСК" и И.Г.М., са положени от И.Г.М..
Отпечатъците от печати на военно поделение 26800 -
гр.Варна и военно поделение 32140 - гр.Варна, положени в използваните документи
„Уведомления за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с
предоставяне на кредит от военно поделение 26800 и военно поделение 32140 - гр.
Варна; (подробно описани в т.1-17 от
настоящото постановление), както и описаните подробно „Служебни бележки от
военно поделение 26800 - гр. Варна", не са положени от кръглите печатите
-сравнителни образци на военно поделение 26800 - гр. Варна и военно поделение
32140 - гр.Варна.“
Съдът не кредитира заключението на тройна графическа и техническа експертиза по Протокол
№ 129/30.03.2018 г., изготвена от експерти М.Ж.В., А.Н. А. и Ф.Н.Ф. в частта,
че:
-
в Искане за кредит текущо потребление
с вх.
№82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК" от И.Г.М. подписа в графа „Подпис на
кредитоискателя" е положен от Б.Е.М.;
-
в Декларация
за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица от И.Г.М. от
01.02.2011 г. в графа „Подпис на кредитоискател" е положен от Б.Е.М. и
-
в Декларация
за наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия
по ДОПК, ГПК и 303 от И.Г.М. от 01.02.2011 г. в графа „Подпис на
кредитоискателя", е положен от Б.Е.М.
тъй като са били установени съвпадения при изпълнение
на гл.б."И" и в парафните части на подписите. Съдът не кридитира
заключението на експертизата в тази част, тъй като то противоречи на заключението
на графическа и техническа експертиза по Протокол № 217/29.04.13 г., изготвено
от експерт Ф.Ф., не са представени убедителни и в
достатъчно количество основания за тези изводи и с оглед на изразеното съгласие
на страните да не се разпитват вещите лица в съдебно заседание тези
противоречия не бяха отстранени.
Съдът
кредитира изцяло заключението на допълнителната тройна графическа експертиза по НОХД № 221/2014
г., изготвено на 12.09.2018год. от М.Ж.В., А.Н. А. и Ф.Н.Ф.,
експерти в сектор БНТЛ при ОД на МВР Варна.
Съдът
кредитира писмо рег.№ 427/04.04.2011 г. на командира на поделение 26800 Варна
към Военноморските сили на Българска армия и писмо рег.№ 1150/31.03.2011 г. на
командира на поделение 32140 Варна към Военноморските сили на Българска армия.
Съдът кредитира заключението по експертиза
№ 5/20.07.2011 г., изготвена от Павлин Г. Т. от Дирекция КИС София.
Съдът
кредитира писмо изх.№ 14-ИСК-03896 от 26.05.2021 г./т.2 л.315 от НОХД № 495/20
г./ Б.Д. ЕАД относно актуалното състояние на кредитите на К.С.Р. и И.Г.М..
Съдът кредитира заключението по експертиза
№ 5/20.07.2011 г., изготвена от Павлин Г. Т. от Дирекция КИС София/т.10 л.89 от
ДП/ е изследвана паметта на 4 броя компютърни конфигурации и 1 брой преносим
компютър и данните от тях са снети на CD-R
диск – л.92.
Компютърните
конфигурации, кредитните досиета с оригиналните документи, мобилните телефони,
сим-карти и печати, приобщени като веществени доказателства, също се кредитират
от съда - в съответствие са с всички останали доказателства - гласни и писмени
и в тази връзка са от значение за формиране на фактическите изводи на съда.
Съдът прие, че именно това са оригиналните документи, представени пред банката
от подсъдимите И.Г.М. и К.С.Р., послужили като основание за отпускането на
кредитите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че:
- подсъдимият И.Г.М.
с деянието си не е осъществил състава на престъпление по чл.212
ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за което му е било предявено обвинение от
Районна прокуратура Варна, а именно за това, че за периода от 02.02.2011 г. до
03.02.2011 г. в гр. Варна, като извършител в съучастие с П.К.Г., Р.И.Г. и Б.Е.М.,
последните в качеството им на помагачи,
чрез използване на неистински документи – 1. Уведомление за залог на
вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с
изх. № 308/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 2. Служебна
бележка с рег. № 309/01.02.2011 г. от военно поделение 26800 – гр. Варна; 3.
Искане за кредит текущо потребление с вх. № 82/02.02.2011 г. до „Банка ДСК“ от И.Г.М.;
4. Декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица от И.Г.М. от 01.02.2011 г.; 5.
Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от И.Г.М. от 01.02.2011 г., получил
без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на Б.Д. ЕАД ***/19204588
от 03.02.2011 г. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева с намерение
да го присвои, като имуществото е в големи размери и деянието представлява
опасен рецидив. При така приетата фактическа обстановка настоящият състав
намира, че деянието на подс.М. не е съставомерно по чл.212 ал.4 вр.ал.1 от НК. Съгласно
установената съдебна практика за съставомерността на деянието по чл.212 ал.1 от НК е необходимо не само
използването на документ, който е неистински, преправен или с невярно
съдържание, но и същият да доказва основанието за плащане/разпореждане/,
респективно за получаване на имущество. При документната измама порочният
документ е средство за въвеждане в заблуждение на лицата, които имат
разпоредителна власт върху имуществото, че деецът има право да го получи. Тоест,
документът има двойствено предназначение - да служи като основание, макар и
привидно, за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да
извърши акт на разпореждане. Ако инкриминираният документ /официален или
частен/ не съчетава тези два белега, то същият не би бил годно средство за
документна измама. Съдебната практика приема, че ако документът не изпълнява
посочената функция в механизма на престъплението, открит остава въпросът за
обикновената измама. Приема се, че не е достатъчно само да бъде използван
неистинският документ или документът с невярно съдържание, а именно той да
заблуди съответното лице, което има фактическа власт върху предмета на
престъплението, относно основанието за получаване на обществено имущество. Освен
горното се приема, че следва да се разграничават документните престъпления от
документната измама. Основен елемент от състава на престъплението по чл.212 ал.1 от НК е деецът да е получил
съответното имущество без правно основание. Безспорно по делото е установено,
че подс.М. е получил банковият кредит не въз основа
на представените неистински документи, а въз основа на валидно сключеният
договор за банков кредит, който е съответното правно основание за получаване на
сумата. Кредитът е бил разрешен от централата на банката в гр.София, подс.М. лично е подписал договора за текущо потребление в
банковия клон пред кредитен инспектор, договорът е подписан от кредитния
инспектор и от мениджъра на банковия клон, след което е отпусната сумата.
Налице е напълно валиден и действащ договор, който е породил своето действие. Без
валидно сключен договор за банков кредит със съответните клаузи, подсъдимият не
би получил сумата от 25 000 лева, поради което съдът счита, че тази сума
не е получена без правно основание, независимо от предхождащите получаването на
сумата действия. Освен горното, деянието по чл.212 ал.1 от НК изисква наличие на
пряк умисъл и користна цел - с намерение за присвояване на чуждото имущество,
т.е. към момента на извършване на деянието деецът следва да е действал без
намерение за връщане или заместване на имуществото. В конкретният случай по делото
е установено, че подсъдимият е сключил валиден договор за банков кредит,
получил е сумата от 25 000 лева, платил е първата вноска, след което е спрял
плащането. Обяснението на подс.М., че му е било казано, че няма да изплаща този
кредит, е твърде наивно с оглед на факта, че е изпълнена цялата процедура по
отпускане на кредита и наличието да достатъчно житейски, а в случая с този
подсъдим – и на криминален опит, за да осъзнава, че няма вариант една банка да
му отпусне такава крупна сума като кредит и след това да не бъде върната от
него с лихвите. Тъй като при получаването на кредита подсъдимият е действал с
ясното съзнание, че подписва договор за потребителски кредит и е получил сумата
от 25 000 лева въз основа на този договор, съдът счита обясненията на подс.М. за защитна позиция. Фактите, които съдът прие за
установени, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното и съдебно
производство доказателства – обясненията на подсъдимите, свидетелските
показания на служителите от Б.Д. ЕАД, заключенията на графологическите
експертизи и самият договор за текущо потребление. Предвид горното и на
основание чл.304 от НПК съдът оправда подс.М. по повдигнатото му обвинение по чл.212 ал.1 от НК. Съдът не приема
твърдението на прокуратурата, изложено в пледоариите, че подсъдимите Г. и М. снабдявали кредитоискателите и
по-конкретно подсъдимия М. и подсъдимия Р. с предварително подготвени
неистински документи на служители във
военни поделения, тъй като за това твърдение не бяха представени никакви
доказателства. Съдът не приема и изложеното в пледоариите от
прокуратурата твърдение, че подсъдимият М. чрез
използване на свидетелите П.А. и М.П. намирал желаещи за усвояване на
потребителски кредити и така били намерени подсъдимият М. и подсъдимия Р., тъй
като това не се потвърждава от разпитите на самите А. и П. и не бяха
представени други доказателства в подкрепа на това твърдение. От прокуратурата
е повдигнато обвинение срещу подсъдимите за извършено от тях престъпление в
съучастие като извършители и помагачи. Но за да е налице съучастие в извършване
на престъпление трябва да съществува общност на умисъла между съучастниците, да
е разпределено участието на всеки от тях в извършването на деянието и всеки да
знае както своята задача, така и задачата на останалите съучастници в
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. Доказателства на
наличието на такава общност на умисъла между подсъдимите не бяха представени от
прокуратурата. Съдът не приема и констатацията на прокуратура от пледоариите,
че в подкрепа на обвинението било заключението на изготвената по делото тройна
графологическа и техническа експертиза,
от което било видно, че документите, въз основа на които са отпуснати кредитите
на подсъдимите Р. и М., са неистински и неподписани от лицата посочени за техни
автори. Това не отговаря на истината, тъй като и в трите графологически
експертизи категорично е дадено заключение от вещите лица, че договорите за
потребление, които са и основанието за отпускане на потребителските кредити, са
истински. Действително подс.М. е използвал пред служителите
на Банка ДСК неистински официални и частни документи - Уведомление
за залог на вземания и съгласие на работодателя за превеждане на всички
вземания по трудово правоотношение по разплащателна сметка във връзка с
предоставяне на кредити изх. №308/01.02.2011г. от военно поделение 26800 - гр.
Варна, Служебна бележка с per.
№309/01.02.2011г. от военно поделение 26800 - гр. Варна, Искане за кредит
текущо потребление с вх. №82/02.02.2011 г. до „Банка
ДСК", Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица
от И.Г.М. от 01.02.2011 г., Декларация за наличие или липса на публични
задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ, Декларация
в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от И.Г.М.
от 01.02.2011 г., като с оглед
заключенията на експертизите от подс.М. за тяхното
съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Това води до извод, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на чл.316 вр.чл.308 ал.1 и чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК. Деянието е
осъществено от подс.М. през периода 02.02–03.02.2011
г. За престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години, а за престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1
от НК – наказание лишаване от свобода до две години. По силата на чл.79 ал.1 т.2 от НК наказателното преследване и
изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла предвидената от
закона давност. Съгласно чл.80 ал.1 т.4 от НК
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от
една година, като съгласно ал.3 на същия член давността за преследване започва
да тече от довършването на престъплението. Според чл.81 ал.3 от НК независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Или в случая абсолютната давност за наказателно преследване по чл.316
вр.чл.308 ал.1 и чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК е 7 години и 6 месеца, която е
изтекла на 03.09.2018 г. поради което съдът изцяло оправда подс.М..
- подсъдимият К.С.Р. с деянието си не е осъществил състава на престъпление
по чл.212, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е било предявено обвинение от Районна прокуратура Варна,
а именно за това, че за периода от 29.01.2011 г. до 31.01.2011 г. в гр. Варна,
като извършител в съучастие с П.К.Г., Р.И.Г. и Б.Е.М., последните в качеството
им на помагачи, чрез използване на
неистински документи – 1. Уведомление за залог на вземания и съгласие на
работодателя за превеждане на всички вземания по трудово правоотношение по
разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит с изх. №
00207/25.01.2011 г. от военно поделение 32140 – гр. Варна; 2. Искане за кредит
текущо потребление с вх. № 68/29.01.2011 г. до „Банка ДСК“ от К.С.Р.; 3.
Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети
изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 4.
Декларация в съответствие с чл.4, ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни
от К.С.Р. от 25.01.2011 г.; 5. Декларация за гражданско и имуществено състояние
и за свързани лица от К.С.Р. от 25.01.2011 г., получил без правно основание
чуждо движимо имущество, собственост на Банка ДСК – ЕАД – гр. София по кредит №
11/19194759 от 31.01.2011 г. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева,
с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери. При вземането
на решението си относно деянието на подс.Р. съдът бе
мотивиран от абсолютно същите мотиви, както за деянието на подс.М.,
поради което няма да ги повтаря. Единствената разлика е, че при подс.Р. не е налице квалифициращия признак опасен рецидив,
какъвто е при подс.М., и че са използвани частни и
официални документи с други номера и дати, но това не променя квалификацията на
обвинението. Обективната несъставомерност на деянието на подс.Р.
по повдигнатото му обвинение и изтеклата абсолютна давност за наказателно
преследване за извършени престъпления по чл.316 вр.чл.308 ал.1 и чл.316
вр.чл.309 ал.1 от НК мотивираха съда да оправдае изцяло подс.Р..
- след като съдът прие, че сочените като извършители подсъдими И.Г.М. и К.С.Р.
не са осъществили състава на престъпление по чл.212 ал.4 вр.ал.1 от НК в
качеството на изпълнители, това доведе съда и до извода, че и привлечените в
качеството на помагачи на извършителите - подсъдимите Р.И.Г., П.К.Г. и Б.Е.М.
също не са осъществили съставите на чл.212 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК и
ги оправда по така повдигнатите им обвинения на база посочените по-горе мотиви
за несъставомерност на деянието по повдигнатите им обвинения и изтеклата
абсолютна давност за наказателно преследване за извършени престъпления по
чл.316 вр.чл.308 ал.1 и чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът присъди
компютърни конфигурации, мобилни телефони, сим-карти и печати да се върнат на
подсъдимите, от които са иззети или доброволно предадени. Веществените
доказателства: оригинални кредитни досиета на С.Р.Й., М.А.С., И. Т.В., Й.Р.К., И.М.Н.,
Д.Т.А., Д.К.В., Д.В.И., Ю.А.М., И.Г.М., Б.Х.К., А.Д.О., К.С.Р. и А.И.Ц. да се
върнат на „Б.Д.“ ЕАД, като копия от досиетата на И.Г.М. и К.С.Р. да се приложат
по делото. Вещественото доказателство 1 брой твърд диск приложен към
заключението на техническата експертиза да остане по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл.190 ал.1 от НПК съдът разпореди направените по делото разноски да останат за
сметка на Държавата.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: