Р Е Ш Е Н И Е
№
11.10.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При секретаря Вероника
Георгиева и прокурора.........................., като разгледа докладваното от съдия
Дилова гр.д.№ 1716/2019г. по описа
на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от „Р.К.” ООД, ***, против И.М. ***,
в която се твърди, че между ответника- като наемател и *** и *** като арендодатели е сключен договор
за аренда на земеделска земя. Твърди се, че ищецът е придобил собствеността
върху наетите имоти., въз основа на н.а № 130,.д.№ 4394/06.12.2016г. Твърди се, че ищецът като
приобретател е встъпил в правата на старите собственици на страната на
арендодателя по действащия договор за аренда на зем. земя. Твърди се, че
ответникът е уведомен за промяната в собствеността. Твърди се, че съгласно чл.
2 ал.1 от договора арендното плащане е в размер на 30 лв на дк. или общо за
отдадените 13,383 дк дължимата сума е в размер на 401,49 лв Твърди се, че
падежът за плащане на вноската за 2017/2018г. е изтекъл на 30.1.2018г. и
ответникът не е заплатил сумата Твърди се, че е образувано ч. гр.д. 296/2019г.
по което срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение и в
срока по чл. 41 ал.2 от ГПК е предявен
настоящия установителен иск. Моли съдът да постанови решение, с което, на
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД, да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 401,49 лв - дължим
наем за ст. 2017/2018г, , ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
В срока за отговор, ответникът
е представил писмен отговор, в който
оспорва предявения иск.Твърди се, ответникът не е бил ползвател на имота, тъй
като за стопанската 2017/2018г. ищецът е сключил договор за аренда с трети
лица, които реално са били ползватели на имота.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №3442/14.07.2016г., по ч. гр.д.№ 296/2019г. по описа на ПлРС. Настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което, същият е допустим.
По делото се установява, че между ответника И.М.И.
като арендатор и *** и ***, като арендодатели, е сключен договор за аренда на
земеделска земя, от дата 10.10.2012г., съобразно който на арендатора е предоставено,
за временно и възмездно ползване, следните недвижими имоти : НИВА от 13,383 дка, в м. ***, съставляваща
имот 079005 в землището на ***. Видно от съдържанието на договора, се
установява, че същият е сключен за шест стопански години, считано от 10.10.2012г.,
с дължимата цена е 30лв/дка, като
подлежи на актуализация, съобразно инфлацията. Установява се също, че падежа на
задължението за заплащане на дължимия наем е до 1 месец след изтичането на
стопанската година, но не по-късно от 30 октомври на съответната стопанска година..
По делото се установява също,
видно от представеният договор за покупко- продажба на недвижими имоти,
обективиран в нот. акт № 63/06.12.2016г., нот. д.№ 1841/2016г. на Нотариус ***,
че ищецът „Р.К.” ООД, ***, е придобил собствеността върху процесния недвижим
имот. По делото се установява, че ищецът
е уведомил ответника за промяната в собствеността, като го е уведомил че
дължимите суми следва да бъдат заплатени по посочена банкова сметка. ***, че
същото е получено от ответника.
Видно от представения по делото
договор за наем е, че за процесния имот е сключен договор за наем между
собственика и *** в сила от 01.10.2018г. за 5 стопански години.
Ведно от представеното по делото
заявление по чл. 70 ал.1 от ППЗСПЗЗ до Общинска служба по земеделие *** е, че ответникът И.М.И. е заявил пред *** ползването
на имота.
С оглед на изложеното съдът
намира, че по делото се доказа че през
стопанската 2017г./ 2018г. недвижимия имот нива от 13,383 дка, в м. ***, съставляваща имот 079005 в
землището на *** е ползван от ответникът И.И. на основание сключения договор за
аренда. В настоящето производство не са представени доказателства, от страна на
ответника, че същият е заплатил дължимите суми на падежа за съответната стоп. години -2017/2018. Възражението на
ответника, че зем. земя не се обработва в пълен размер също остана недоказано,
доколкото не са представени доказателства, че
имота не е предаден в състояние отговарящо на ползването, а и от
представеното заявление е видно, че ответникът е заявил площ на имота 13,383 дк
такава, каквато е отдадена под аренда и
която съответства на площта на имота.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно приложеният по делото
договор за аренда, съдът намира, че между страните по него е възникнало валидно
облигационно наемно отношение, с предмет- описаната земеделска земя С оглед
сключеното между страните по делото споразумение, съдът намира, че ответника-
като арендатор е надлежно уведомен за встъпването на приобретателя Р.К.” ООД, ***,
в арендния договор, като арендатор. Съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест между страните, и събраните по делото доказателства,
съдът намира, че ищецът в настоящето производство има качеството на кредитор
спрямо ответника, въз основа на валиден договор за аренда, както и факта на
настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на дължимата арендна
вноска, съобразно уговореното в договора.
Както бе посочено по- горе, по делото няма представени доказателства, от страна
на ответника, за заплащане на падежа на дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответникът,
че същият дължи сумата от 401,49лв.- дължимо плащане по договор
за аренда *** за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК-21.01.2019г., до окончателното й изплащане.
По разноските :
Процесуалния представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от
представените доказателства е, че ищецът е направил разноски за адвокат в
размер на 360 лв с ДДС. Съгласно чл. 7 ал. 2 т.1 от Наредба № 4 за минималните
адвокатски възнаграждения, при интерес до 100 лв адвокатското възнаграждение е
в размер на 300 лв. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за
намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено в
минимален размер.С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 385лв.- разноски по
делото.Ответникът следва да понесе и направените от ищеца разноски в
заповедното производство, в размер на 385лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1от ЗЗД, че И.М.И., с ЕГН ********** ***,
ДЪЛЖИ НА кредитора „Р.К.“ ООД, с ЕИК: ********* с адрес
на управление:*** 34, със законен представител *** – управител, сумата от 401,49 лв. – главница, дължимо
плащане по договор за аренда *** за стопанската 2017/2018г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
21.01.2019 г. до окончателното изплащане на същата, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. 296/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, И.М.И., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.К.“ ООД, с ЕИК: *********
с адрес на управление:*** 34, със законен представител *** – управител сумата от 385лв.- деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, И.М.И., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р.К.“ ООД, с ЕИК:
********* с адрес на управление:*** 34, със законен представител *** –
управител сумата от 385лв.- деловодни
разноски по ч. гр.д.№ 296/2019г. по описа на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: