РЕШЕНИЕ
№ 9430
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.........................
при участието на секретаря ............................
като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело №
20231110134358 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът ..................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. М. за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1073, 43 лева, представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № .................. находящ се в гр.
......................., за периода от ......................, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението (.........................) до плащането, сумата от 43, 40
лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от ........................, сумата от 24, 02 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от ......................, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението (.........................) до плащането,
както и сумата от 2, 71 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от ........................ След подадено в срока по
чл. 414 ГПК възражение от длъжника, са предявени в срока по чл. 415 ГПК
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53011/2016 г.
по описа на СРС, 119 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от ......................
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
1
дължимата цена. Излага, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Д. М. е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че е спрял парното
преди 10 години, като през жилището минават само тръби, за които плаща
всеки месец по 100 лева включително и за процесния период. Моли съда да
отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност заявява искане
по чл. 241 ГПК за разсрочване на изпълнението.
Третото лице помагач на страната на ищеца ................... не оспорва
предявените искове и счита същите за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след ................... потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не е спорно между страните, а и от приетата по делото Заповед № .............
се установява, че процесният топлоснабден имот е придобит от ответника
през ...................... и при липса на други данни по делото, същият се
легитимира като собственик на процесния имот в процесния период, което
обстоятелство не е и оспорено. В качеството на титуляр на правото на
собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка
на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
2
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ................... при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на
топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките
за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за периода от ......................,
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 751,84 лв. При
кредитиране заключението на ССчЕ се установява, че размерът на
непогасената главница за топлинна енергия за периода от ...................... е в общ
размер на 721,65 лв., до който размер искът е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1073,43 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, както и експертизи, от които се
установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от ...................... начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 24,02 лв., поради което искът е изцяло основателен.
По исковете чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
3
Претендираните от ищеца суми са начислени за период от ......................,
поради което приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ..................... на потребители за битови нужди, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на ..................... (от 2014 г. и действащи за
периода м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г.) клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Публикуването на дължимите месечни суми на интернет страницата на ищеца
има характера на отправена до длъжника покана. В случая по делото не се
твърди и не се установява публикуването на дължимите месечни суми на
интернет страницата на ищеца. Ето защо, ответникът не е изпаднал в забава за
плащането на задълженията за периода от ...................... и не дължи
обезщетение за посочения период.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение, предвид
липсата на определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор,
ответникът би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за
плащане. Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което съдът намира, че не се дължи мораторно
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По искането по чл. 241 ГПК:
Ответникът е направил искане за разсрочване изпълнението на решението.
Искането е процесуално допустимо. Макар че исковете са предявени при
условията на чл. 422 ГПК, т.е. същите са установителни, въз основа на
решението по тях в случай на уважаване на исковете ще бъде издаден
изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото
вземане.
От представените по делото доказателства е видно, че доходът на
ответника е получаваната от същата пенсия в размер на 438 лв. При
определяне размера на сумата, която ответникът следва да изплаща месечно,
съдът съобрази упоменатите по-горе обстоятелства и изхождайки от възрастта
на ответника и здравословното му състояние, както и заявеното от него, че
месечно може да плаща по 100 лв., намира че задължението следва да бъде
разсрочено, като ответникът следва да заплаща месечно сумата от 100 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете.
Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в
размер на 48,90 лв., представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство ответникът следва
4
да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от
исковете в размер на 687,20 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение на вещо лице по ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в
настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от исковете, но
такива не са направени и не се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, че М. Д. М., ЕГН **********, дължи на ....................., ЕИК
...................., сумите както следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ –
сумата от 721,65 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 83, находящ се в гр. ......................., за
периода от ......................, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53011/2016 г. по описа на СРС, 119
състав – ........................., до плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ
сумата от 24,02 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от ......................, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53011/2016 г.
по описа на СРС, 119 състав – ........................., до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за заплащане цената на ползвана топлинна енергия до
пълния предявен размер от 1073,43 лв., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата от 43, 40 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от ........................ и
за сумата от 2, 71 лева – лихва за забава в плащането на главницата за дялово
разпределение за периода от ........................, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
53011/2016 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. М., ЕГН ********** да
заплати на ....................., ЕИК ...................., сумата от 48,90 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 53011/2016 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 687,20 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на
дължимите съгласно настоящото решение суми за топлинна енергия, дялово
разпределение и разноски, като ПОСТАНОВЯВА М. Д. М., ЕГН **********
да заплаща на ....................., ЕИК ...................., сумата от 100 лв. месечно.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ................... като помагач
5
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6