Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2022г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 23-ти състав, в публично заседание на двадесет и
пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова , като разгледа
докладваното от съдия Наталия Дичева адм. дело № 1380 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка
с чл. 153 ал.2 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано
е по жалба на „Дом за стари хора М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. ****, представлявано от управителя И.Н., депозирана
чрез адв. И., против Заповед № РД-3129-3-7 от 25.05.2022 г. на изпълнителния
директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с която е отказано
издаването на лиценз на жалбоподателя за предоставяне на социалната услуга
„резидентна грижа“, с целева група „пълнолетни
лица с деменция“.
В
жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
неправилна, поради допуснати процесуални нарушения при постановяването й и
такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за нейната
отмяна.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва
жалбата. Релевира доводи за нейната неоснователност. Сочи, че оспорената заповед, с която е
отказано издаването на лиценз на „Дом за стари хора М.“ ЕООД е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон. Заповедта
е мотивирана, като в нея са отразени законовите и фактическите основания за
издаването й. По време на проверката е установено, че сградата, находяща се на
адрес: гр. Пловдив, бул**** функционира Дом за стари хора „Св.Г.“ гр. Пловдив с
управител г-жа М.С. на „А 2017“ ЕООД. Установено е , че не се води регистър на
настанени потребители „пълнолетни лица с деменция“.
Позовава
се на разпоредбата на чл.134 ал. 3 от ЗСУ и § 1, т. 35 от ДР на ЗСУ. Сочи, че специализираната
среда е физическото пространство, което осигурява материалната база, сграда,
материални условия, което „Дом за стари хора М.“, представлявано от И.Н. не
може да осигури, поради факта, че сградата, находяща се на посочения адрес се
ползва от „А 2017“ЕООД. В настоящия случай административният орган е отказал
издаването на лиценз на „Дом за стари хора М.“ ЕООД за предоставяне на социална
услуга, поради това че същият не отговаря на условията за издаване на лиценз. Счита,
че мотивите на заповедта за отказ дават възможност на жалбоподателя да се
запознае с основанията на административния орган да откаже издаването на
лиценз. Сочи, че процедурата по издаване на заповедта за отказ за издаване на
лиценз е изцяло спазена, тъй като заявителят не отговаря на условията на чл.
148 ал. 1 т. 5 от ЗСУ. Процесната заповед е с правно основание чл. 153 ал. 1 от
ЗСУ, във вр. чл. 148 ал. 1 т. 5 от същия, което изцяло кореспондира с
фактическите основания и мотиви. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Началото
на административното производство е поставено със заявление № АУ-3129-49/09.03.2022
г. от „Дом за стари хора М.“ ЕООД, представлявано от И.А.Н.. За установяване на
обстоятелствата за социалната услуга, по подадено заявление за издаване на
лиценз за социалната услуга „резидентна грижа“, с целева група „пълнолетни лица
с деменция “ и адрес на предоставяне – гр. Пловдив, ул****. На основание чл.
150, ал. 5 от ЗСУ е извършена проверка, в изпълнение на Заповед № РД-18-328/12.05.22г.
на изпълнителния директор, на горепосочения адрес. Резултатите от същата били
обективирани в констативен протокол № КП-262/18.05.2022 г. Установено било, че
подаденото от кандидата описание в т. 8.1. „Критерии и стандарти за социални
услуги, материалната база, в която се предоставя социалната услуга „Резидентна
грижа“ с целева група „пълнолетни лица с деменция “ не е в съответствие с
описанието в заявлението за издаване на лиценз по отношение на целевата група
потребители, тъй като са настанени възрастни хора в надтрудоспособна възраст в
невъзможност за самообслужване и пълнолетни лица с физически увреждания, брой
спални помещения, брой потребители в спално помещение, хигиенно-санитарно
състояние и наличие на санитарен възел във всяко помещение, съгласно
изискванията на чл. 40 е от ППЗСП (отм. - ДВ, бр. 98 от 2020 г., в сила от
17.11.2020 г.) във връзка с разпоредбата на & 31 ал. 3 от ПЗР на ЗСУ.
При
проверката е установено, че сградата, в която се предоставя резидентната услуга,
се ползва от Дом за стари хора „Св.Г.“ гр.Пловдив, където има настанени 86 потребители.
Установено
е, че „Дом за стари хора М.“ЕООД не
води никаква документация и не предоставя социална услуга на адреса, посочен в
заявлението в гр. Пловдив. Всички потребители на дома в гр. Пловдив имат
сключен договор с „А 2017“ЕООД, а не с дружеството-жалбоподател. Всички
работещи лице в дома в гр.Пловдив имат сключен договор с „А 2017“ЕООД. С
посоченото дружество има сключен договор и доставчика на храна „Х. 1“ЕООД.
Прието
е, че описаното от кандидата в т. 8.1.2 „Квалификация и професионално развитие
на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугата“ не
съответства на констатираното при извършване на проверката. На комисията не били
предоставени поименно длъжностно и щатно разписание и сключени -граждански договори,
нито длъжностни характеристики.
На
комисията не била предоставена информация относно определен мултидисциплинарен
екип, който да изготвя индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план
за подкрепа, както и да актуализира същите в определен ред и срок.
По
отношение на описаното от кандидата в т. 8.1.3 „Ефективност на услугата с оглед
на постигнатите резултати за лицата, които я ползват, в отговор на
потребностите им“ е прието, че не е в съответствие с констатираното от
комисията.
По
отношение на здравните грижи, на всеки потребител е установено, че има осигурен
личен лекар, оказва се помощ при прием на лекарства, съдействие за получаване
на медицинска помощ, други здравни грижи и услуги. Медицинското обслужване на
потребителите се осъществявало от медицинска сестра. При необходимост се
извършвали консулти с лекари - специалисти, както и хоспитализации.
Потребителите, нуждаещи се от рехабилитация ползвали такава услуга след
назначаване от специалист.
Предвид констатираните несъответствия, установени
при извършената проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени в
представеното от кандидата описание, комисията, приела, че „Дом за стари хора М.“
ЕООД не предоставя социални услуги на посочения адрес и не са установени
обстоятелства, отговарящи на посочените в представеното от кандидата описание
на социалната услуга по заявление № АУ-3129-49 от 09.03.2022 г., в частност
обстоятелствата по т. 8.1. „Критерии и стандарти за социални услуги (съгласно
разпоредбата на § 31, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона
за социалните услуги); т. 8.1.1 „Организация и управление на услугата“; т.
8.1.2. „Квалификация и професионално развитие на служителите, които
осъществяват дейността по предоставянето на услугата” и т. 8.1.3 „Ефективност
на услугата с оглед на постигнатите резултати за лицата, които я ползват в
отговор на потребностите им“. Административният орган приел констатациите в
протокола съставен от комисията, както и че посоченият в заявлението адрес на
социалната услуга, е материална база в гр.Пловдив на „А
2017“ ЕООД.
Посочената
в заявление № АУ-3129-49 от 09.03.2022 г. целева група „пълнолетни с деменция“
не е в съответствие с изискванията на чл. 14 от ЗСУ и не отчита специфичните
нужди на потребителите - възрастни хора в надтрудоспособна възраст в
невъзможност за самообслужване и пълнолетни лица с умствени увреждания. Води се
общ регистър на настанените потребители от двете целеви групи. В материалната
база се предоставя социална услуга „резидентна грижа“ за „възрастни хора в
надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване“ и „пълнолетни лица с
физически увреждания", в противоречие на разпоредбата на чл. 134, ал. 3 от
ЗСУ, предвид недопустимостта от интегрирано предоставяне на отделни социални
услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда.
В
заключение административният орган направил извод, че към момента на
постановяване на акта дружеството жалбоподател не отговаря на критериите и
стандартите за предоставяне на социална услуга „резидентна грижа",
съгласно разпоредбата на § 31, ал. 3 от ПЗР на ЗСУ, поради което не отговаря на
условията за издаване на лиценз по чл. 148, ал. 1, т. 5 от ЗСУ и на основание
чл. 153, ал. 1 от ЗСУ, във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 5 от ЗСУ, § 31, ал. 3 от
ПЗР на ЗСУ, чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция за качеството на
социалните услуги, констативен протокол № КП-262/18.05.2022г. Изпълнителния
директор на АКСУ отказал издаването на лиценз на „Дом за стари хора М.“ ЕООД,
за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа"", с целева
група „пълнолетни лица с деменция“.
При така
изложената фактическа обстановка съдът като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано
лице, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 153 ал.1
от ЗСУ Изпълнителният директор на
Агенцията за качеството на социалните услуги със заповед отказва издаването на
лиценз. Оспорената
заповед №РД-3129-3-7 от 25.05.2022г., с която е отказано издаването
на лиценз е издадена от изпълнителния директор на Агенция за качеството на
социалните услуги. Предвид горното е издадена от материално компетентен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК. Посочено е, както правното основание за упражненото от изпълнителния
директор на Агенция за качеството на социалните услуги правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за постановяване
на акта. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание
за осъщественото публично право, с обосноваване от фактическа и правна страна
на констатациите и на следващите се от тях правни изводи. Предвид горното съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът приема, че при издаване на акта не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Условията и реда за издаване на лиценз е уреден в глава
Х от ЗСУ. Съгласно чл. 148 ал.1 от ЗСУ
лицензът се издава, когато кандидатът е лице по чл. 29, ал. 3, т. 2 или чл. 30;
не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в
несъстоятелност; не е в ликвидация; не е осъждан за престъпление от общ
характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на
управителните им органи; предлага социални услуги, които отговарят на
стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните
услуги. За издаване на лиценз кандидатите подават до изпълнителния директор на
Агенцията за качеството на социалните услуги заявление. Съгласно чл. 150 ал.1
от ЗСУ АКСУ разглежда заявленията за
издаване на лиценз в двумесечен срок от постъпването им. Съгласно чл. 150 ал.2
от ЗСУ при констатиране на
несъответствия и/или непълноти в представените документи АКСУ дава на заявителя
указания и 14-дневен срок за отстраняването им, като срокът за разглеждане на
заявлението започва да тече от отстраняване на несъответствията и/или от
предоставянето на допълнителната информация. В конкретния случай е
неоснователно възражението на дружеството жалбоподател за неспазване на чл.150
ал.2 от ЗСУ. Не са налице и не се твърди от жалбоподателя, че са били налице
несъответствия и/или непълноти, които да са отстраними, доколкото не се оспорва
факта, че дружеството жалбоподател е трето лице спрямо сграда в гр.Пловдив,
ползвана от „А 2017“ЕООД. Не се твърди и
наличието на социална услуга отговаряща на стандартите и критериите за
местоположение на материалната база. Не става ясно и кои конкретно несъответствия
и/или непълноти жалбоподателя е бил лишен от възможност да отстрани/представи,
които да водят до отмяна на оспорения акт на това основание.
Съгласно чл. 150, ал.5 от ЗСУ при необходимост АКСУ извършва
проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени в представеното от
кандидата описание на социалната услуга. Издадена е заповед от изпълнителния
директор на АКСУ от 12.05.2022г., за извършване на проверка за установяване на
обстоятелствата посочени от кандидата. Въз основа на същата е извършена
проверка на адрес - гр. Пловдив, *****. Констатациите на комисията са обективирани в
констативен протокол №262/18.05.2022г. ЗСУ не предвижда изрично връчване на
съставения в производството протокол и възражението за невръчването му не
обосновава извод за допуснато съществено нарушението на производствените
правила водещо на това основание до отмяна. Отделно от това, както в хода на
административното, така и в хода на съдебното производство не са представени
доказателства от жалбоподателя опровергаващи констатациите и изводите на
комисията, които са възприети и от
органа издал акта.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се подвеждат в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
По делото не е налице спор, че дружеството жалбоподател е
подало заявление № АУ-3129-49/09.03.2022 г. за издаване на лиценз за социалната
услуга „резидентна грижа“, с целева група „лица в невъзможност за
самообслужване“ и адрес на предоставяне – гр. Пловдив, *****. Не е спорно и
обстоятелството, че сградата на посочения адрес, в която се предоставя
резидентната услуга, се ползва от „А
2017“ ЕООД като Дом за стари хора „Св.Г.“.
Дружеството жалбоподател не е ангажирало доказателства
противопоставими на приобщените относно собственост или договор за наем на
посочения в заявлението адрес за предоставяне на социалната услуга. В този
смисъл са правилни, както констатациите така и извода на органа издал акта, че
дружеството жалбоподател не е наемател в сграда в гр. Пловдив, *****, както и,
че заявителя не води никаква документация и не предоставя социална услуга на
адрес: гр. Пловдив, *****. Не се води процедура по прием на потребители и няма
регистър на заявените желания за ползване на социални услуги, съгласно разпоредбата
на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ППЗСУ.
Съгласно чл.134 ал.3 ЗСУ Доставчиците на социални услуги могат да предоставят
интегрирано всички видове социални услуги, като не се допуска интегрирано
предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща
специализирана среда. Легалното определение на "Специализирана среда" дадено в §1 т.35 от
ДР на ЗСУ сочи, че е физическо пространство, което осигурява необходимите
материални условия (сграден фонд, оборудване, обзавеждане и други) за
предоставяне на социална услуга. Съгласно чл. 148
ал.1 т.5 от ЗСУ лицензът се издава, когато кандидатът
предлага социални услуги, които отговарят на стандартите за качество,
определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.
Доколкото
дружеството жалбоподател е посочило адрес в гр. Пловдив, ***** и с оглед
констатациите на място обективирани в КП №262/18.05.2022г. съдът приема, че
„Дом за стари хора М.” ЕООД не предоставя социални услуги на посочения адрес и
не се установяват обстоятелства, отговарящи на посочените в представеното от
кандидата описание на социалната услуга по заявление № АУ-3129-49 от 09.03.2022
г., в частност обстоятелствата по т. 8.1. „Критерии и стандарти за социални
услуги (съгласно разпоредбата на § 31, ал. 3 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за социалните услуги); т. 8.1.1 „Организация и управление
на услугата“; т. 8.1.2. „Квалификация и професионално развитие на служителите,
които осъществяват дейността по предоставянето на услугата” и т. 8.1.3 „Ефективност
на услугата с оглед на постигнатите резултати за лицата, които я ползват в
отговор на потребностите им“. Съдът е указал на жалбоподателя, че е негова
доказателствената тежест да установи, че са били налице условията за издаване
на лиценз, което в случая не е сторено като не се твърди и не са ангажирани доказателства, че посочените факти в
констативния протокол и оспорената заповед са неверни.
С оглед събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установи, че заявената социална услуга
от жалбоподателя не отговаря на стандартите и критериите за местоположение на
материалната база, не кореспондира на описанието в заявлението за издаване на
лиценз. Правилно ответника е преценил, че социалната услуга в гр. Пловдив не отговаря
на изискванията на чл.40е от ППЗСП. Съгласно §31, ал.3 от ПЗР на ЗСУ до
приемането на наредбата за качеството на социалните услуги се прилагат
критериите и стандартите за социалните услуги, приети до влизането в сила на
ЗСУ.
Предвид изложеното, правилно е постановен оспорения в настоящото
производство отказ за издаването на лиценз.
При този изход на спора, съдът намира за основателна
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3
от АПК и чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
предвид невисоката фактическа и правна
сложност на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дом
за стари хора М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. ****, представлявано от управителя И.Н., против Заповед №
РД-3129-3-7 от 25.05.2022г. на изпълнителния директор на Агенция за качеството
на социалните услуги.
ОСЪЖДА „Дом за стари хора М.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ****, представлявано от
управителя И.Н. да заплати на Агенция за качеството
на социалните услуги сумата в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: