Р Е Ш Е Н И Е
Номер 639 от 19.06.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Димитрина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер
677 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Старт-3-2017“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Манастирска“
№16, вх.2, ет.1, представлявано от управителя Д.А.Д., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-54-0089671/27.03.2023г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“,
главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която на
оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ щанд
парфюмерия, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ №30 и е забранен достъпът
до него за срок от 29 дни на основание чл.
186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт поради противоречието на същия с
принципите на съразмерност и пропорционалност по чл. 6 от АПК, както и поради липсата на мотиви, досежно определяне продължителността
на срока на наложената ПАМ. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не изпраща представител.По делото е постъпила молба с
вх.№6149/13.06.2023 г. с искане заповедта да бъде отменена, както и да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности“ - гр. Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Илиева,
оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на атакуваната заповед. Посочва,
че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите
реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо
основание за налагане на ПАМ. С тези доводи отправя искане жалбата срещу нея да
бъде отхвърлена, като неоснователна, както и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е
оспорване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ ФК-54-0089671/27.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, с която на оспорващия е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект, представляващ щанд парфюмерия, находящ се в
гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ №30 и е забранен достъпът до него за срок от 29
дни на основание чл.
186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши в срок до
три дни от датата на влизане в сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена след извършена
на 16.03.2023 г. оперативна проверка на търговския обект. Извършена е контролна покупка на един мъжки
парфюм на стойност 22,00 лв. За направената покупка не е издаден фискален бон
от работещото в обекта фискално устройство, видно от изведен КЛЕН за дата 16.03.2023
г., нито ръчна касова бележка от кочан. Установено е наличие на касова разлика
в размер на 22, 00 лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ. Констатирано е, че за същото по вид нарушение има издадено
наказателно постановление. Проверяващите са констатирали и наличие на
непогасени публични задължения в размер на 130 283, 36 лв. към 20.03.2023 г.
Прието е, че с описаната деятелност оспорващият търговец, в качеството му на
лице по чл.
3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (за краткост Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
25, ал. 1, във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, осъществяващо състава на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Описаните обстоятелства са
документирани в Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0089671/
16.03.2023 г. (л.31-33), подписан от проверяващите и продавач-консултанта. Към
протокола са приложени дневен отчет и Опис на паричните средства в касата.
За описаното нарушение е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F700521/24.03.2023г, за осъществено
неизпълнение на административно задължение по чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. По делото не са
представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено НП. На 27.03.2023
г. по повод нарушението по чл.
25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. с оспорваната по настоящото
дело заповед, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, приложил и ПАМ по отношение на търговеца -
запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 29 (двадесет
и девет) дни.
Заповедта е връчена на представляващия дружеството
на 30.03.2023г г., видно от разписката към нея (л. 30).
Недоволен от заповедта, търговецът я оспорва пред Административен съд -Бургас с жалба с вх.
№ 3924/12.04.2023г., въз основа на която е образувано и настоящото дело.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
При така установените факти, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 30.03.2023
г., поради което жалбата, входирана на 12.04.2023 г., се явява подадена в срока
по чл.
149, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.
7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган
по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л. 80 от делото), директорите на дирекции "Контрол"
в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане
на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни
дейности", гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при
ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен
орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда
от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част,
в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда
за обжалването й.
При извършената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на
това основание. Проверката е извършена в присъствието на продавач-консултант, а
резултатите от същата са подробно описани в Протокол за извършена проверка,
като по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за започване
на административното производство.
По приложението на материалния закон:
Правното основание за налагане на обжалваната
ПАМ е по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, която предвижда, че на лице,
което не издаде съответен документ за продажба, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се налага принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни.
В конкретния случай съдът приема за безспорно
установено от фактическа страна, че на 16.03.2023 г. дружеството, в качеството
си на лице по чл.
3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. е извършило продажба на едни брой мъжки
парфюм, за която не е издаден фискален бон. Този факт не се оспорва от
жалбоподателя, подкрепя се и от събраните по делото доказателства. Установено
е, че оборотът от тази продажба не е отчетен от фискалното устройство. В
отпечатания КЛЕН липсва фискална бележка за сумата от 22, 00 лева, а при
проверката е установена разлика между разчетената касова наличност и
фактическата наличност. Предвид установеното неиздаване на фискален бон за
процесната продажба, са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ, като в тези
случаи административният орган действа при обвързана компетентност. Без
значение за този извод са причините, поради които в случая не е била издадена
касова бележка, доколкото същите не променят факта на неиздаване на такава.
При определяне на срока на ПАМ, който според
закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта
на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, която е
част от задължителната преценка за издаването на административния акт при
правилно приложение на материалния закон.
В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Принудителната административна мярка е израз
на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен - надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл.
186, ал. 1 б "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект
има превантивно действие, тъй като цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Излагането на мотиви в
заповедта по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ е задължително, за да може да се извърши преценка за
съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл.
146, т. 5 от АПК. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената
мярка с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта
на закона. В случая определеният срок за налагане на ПАМ е 29 дни – в
нормативно регламентираните от закона рамки. В заповедта е посочено, че срокът
на принудителната мярка е: "съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца".
Административният орган е заключил, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с
принципа на съразмерност, като "целта му е промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване
на оборота, а индиректният резултат е недопускане на вреда за фиска".
Настоящият състав намира, че така определеният
29 срок на принудителната мярка не е мотивиран в съответствие с чл.
186, ал. 3 от ЗДДС. В конкретния случай е налице само формално изпълнение
на задължението за мотивиране на акта, като изложените мотиви са еднакво
приложими към всяка една ПАМ по чл.
186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, независимо от конкретно определения
срок за нейното налагане и без същите да са обвързани с конкретните факти по
случая, което е равнозначно на липса на мотиви, независимо от техния обем. Нещо
повече, дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства,
същите представляват само предположения (за защита на обществения интерес, за
предотвратяване на нови нарушения), които не съдържат ясни правила и точен и
справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна
мярка. Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото се явява
изводът, че 29 дневният срок, определен в заповедта, е съобразен с тежестта на
извършеното нарушение, неиздаване на фискален бон за продажба на стойност 22,
00 лв., последиците от същото, вида и местоположинето на обекта и установената
при проверката разлика между разчетната и фактическа наличност на парични
средства.
Съдът
намира за неясно как конкретният избор
на срок на мерките постига целите на превенцията в обхвата на възможното
ограничение до 30 дни. Не е посочена очакваната промяна в начина на
организиране на дейността в обекта, та констатациите за това да са критерий при
индивидуализирането на мерките за административна принуда. Не е дефинирана
тежестта на нарушението. Административният
орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за
наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на
бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането. В този смисъл е и
съдебната практика на ВАС – Решение
№ 5204/17.05.2023 г. по адм. д. № 10823/2022 г., Решение №
2640/22.03.2022 г. по адм. д. № 10152/2021 г., Решение № 1016/03.02.2022 г.
по адм. д. № 6698/2021 г., Решение № 1432/16.02.2022 г. по адм. д. № 8664/2021
г., Решение № 10911/28.10.2021 г. по адм. д. № 3781/2021 г., Решение №
23/14.03.2022 г. по адм. д. № 6520/2021 г., Решение № 1755/23.02.2022 г. по
адм. д. № 5974/2021 г., Решение
№ 9560/23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., Решение №
9544/21.09.2021 г. по адм. д. № 2679/2021 г., Решение №
8627/15.07.2021 г. по адм. д. № 1695/2021 г., Решение № 10412/14.10.2021 г.
по адм. д. № 3782/2021 г., Решение № 10393/13.10.2021 г. по адм. д. №
11248/2020 г. и др., която е единна в разбирането, че ЗПАМ следва да е надлежно
мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които
мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и
общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да
е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й.
На следващо място, за процесното нарушение,
изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стойност 22,
00 лева, непосредствено след извършването му на 24.03.2023 год. е образувано
административнонаказателно производство по реда на чл.
36, ал. 1 от ЗАНН, посредством издаването срещу дружеството на АУАН, за
неизпълнение на административното задължение по чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Посоченото
обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл.
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данък върху добавената стойност и член 50
от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) в решението от
04 май 2023 г. по дело С-97/21,
съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от
изложените по-горе съображения за немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на санкционни мерки в областта на
ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1
от Хартата, на членове
2 и 273
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данък върху добавената стойност – решение от 26
февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април
2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C:
2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с
изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от
законодателството цели – чл. 6,
ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС
по дело С-97/21.
Кумулирането на мярката по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на
административнонаказателно производство срещу жалбоподателя за налагане на
имуществена санкция по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 22,00 лв.) не
зачита правото по чл.
50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по
дело С-97/21),
от една страна, а от друга страна – е непропорционално. Спрямо фактите на
конкретния случай запечатването на търговския обект, при това за 29 дни е
мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които се
несъразмерни на поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е
допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца
административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за
пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21).
Ограничението на основното право по чл. 50 от
Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за
постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от
националната правна уредба (решение от 5 май
2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, издадена в рамките на
административно производство, което е отделно от вече започналото
административно - наказателно производство, е недопустимо, доколкото не
гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената
санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение,
ще съответства на тежестта на нарушението по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране
на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е
предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг. от
чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за
нарушение по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), не е необходимо за
постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на
нарушението.
За направения извод е без значение
обстоятелството, че по делото не са приложени доказателства за финализиране на
инициираното административнонаказателно производство с издаване на съответен
санкционен акт – наказателно постановление. С факта на издаване на АУАН на 24.03.2023
г. (л.77-78) органите на НАП са предприели действия за санкциониране на търговеца, чийто логичен завършек е издаването
на съответно наказателно постановление. С образуване на
административнонаказателното производство е преклудирана възможността на
органите на НАП да предприемат и действията по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187
от ЗДДС, доколкото производството по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС се явява отделно от
административнонаказателното такова, в рамките на което е предвидено налагане
на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с предвидената в чл. 185
от ЗДДС, административнонаказателна отговорност, без да е налице възможност
двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението.
Изложените аргументи обосновават категоричния
извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата
форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон, но в противоречие с целта на закона, поради което
същата подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и отправено искане от
страна на оспорващия за присъждане на разноски, в полза на дружеството следва
да се присъдят направените по делото разноски на обща стойност 50 лв. -
дължимата в настоящото производство държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, Административен съд
– Бургас, дванадесети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Старт-3-2017“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Манастирска“ №16, вх.2, ет.1, представлявано от управителя Д.А.Д., Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-54-0089671/27.03.2023г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр. Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на
оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ щанд
парфюмерия, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ №30 и е забранен достъпът
до него за срок от 29 дни на основание чл.
186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да
заплати на „Старт-3-2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Манастирска“ №16, вх.2, ет.1, представлявано от управителя Д.А.Д.,
направените по делото разноски в размер на 50 лв. – дължимата
в настоящото производство държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл.
138, ал. 3, във вр. с чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ: