Решение по дело №7703/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260209                              22.01.2021 година                         град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7703 описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ.

Ищецът „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б е предявил против Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к. З.Д., искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 240,40 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско +” за причинени на лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. № ***вреди, настъпили в резултат на настъпило на 14,07,2018 г. ПТП, при което автомобилът попаднал в необезопасена и необозначена дупка, сумата от 15лв. – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 03.07.2020 г. до изплащане на вземането.

 В исковата молба е посочено, че на 14.07.2018 г. при движение по бул. Р.ш. в гр. П.,  е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. № ***, управляван от А.Н., е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили имуществени вреди по автомобила, увредила се е предна лява гума и джанта. Увреденият  автомобил имал сключен договор с ищеца за застраховка „Каско+ ”, обективирана в ЗП № *** с валидност от 26,08,2017 г. до 25,08,2018 г.

След като бил уведомен за настъпилото ПТП ищецът образувал преписка за щета № ***. Застрахователят определил обезщетение в размер на 240,40 лв., като тази сума застрахователят изплатил на Дор-Нед ООД- сервизът, който отремонтирал автомобила на 26,07,2018 г. с преводно нареждане за групово плащане. Твърди се, че общината, като собственик на общинските улици, е длъжна да ги  ремонтира и поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура. На 03,09,2018 г. на ответника били изпратена регресна покана.  Претендират се и разноските в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Установява се от представената застрахователна полица № *** от 08.08.2017 г., че между ищеца и собственика на лек автомобил марка Хонда”, модел „Сивик”, с рег. № ***– А.Н. е сключена автомобилна застраховка „ Каско+“ на процесния автомобил за срок от 26.08.2017 г. до 25.08.2018 г., като застрахователната премия по посочения по-горе застрахователен договор е разсрочена на четири вноски, всяка една от 185,64 лв.

От представения по делото протокол за ПТП № 1708160/ 14.07.2018 г. се установява, че на съответната дата 14.07.2018 г. в 20,50 часа в гр. П., на бул. Р.ш. в близост до № *  лек автомобил с марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. № ***, управляван от А.Н., попада в дупка на пътното платно, в резултат на което по автомобила са нанесени материални щети.

По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в следствие на нанесените му от ПТП увреди , като се има предвид средните пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 259,50 лв. От техническа гледна е възможно увредите авточасти на процесния автомобил да настъпят в резултат на попадане на автомобила в дупка на пътното платно.

Видно от приложеното по делото уведомление за щета от 16,07,2018 г. и ликвидационен акт по щета № *** от 26.07.2018 г. се установява, че е определено  обезщетение в размер на 240,40 лв., която сума е определена за плащане на „Дор-Нед ООД. Сумата е изплатена от ищеца на 26.07.2018 г. по банков път, видно от представеното преводно нареждане за групово плащане на Дор-Нед ООД, което дружество е извършило ремонт на процесния лек автомобил.

От изпратената регресна покана до ответника се установява, че същата е получена от ответника на 07.09.2018 г. по пощата с обратна разписка.

Разпитан е като свидетели водачът на л.а. А.Н., от който се установява, че както е карала л. а. по ул. Р.ш., същият е попаднал в дупка, дълга 50 см. и дълбока над 10 см., в резултат на което му са причинени вреди на предна лява гума. На мястото на ПТП е нямало обозначителни знаци.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Н., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Протоколът за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото същият не е оспорен по надлежния ред от ответника в отговора и с оглед заключението на вещото лице, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то при описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по автомобила, които безпротиворечиво се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано.  Несъмнено се установи и причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, както и техния размер.

По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна полица, че към 14.07.2018 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.

По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско +” ищецът е изплатил обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.

Според разпоредбата на  чл. 410, ал.1, т. 2  от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите- чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.

По делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, следва да се ангажирана отговорността на ответника. 

Досежно възражението на ответника, че мястото където е настъпило ПТП не попада в регулационните граници на Община Пловдив, съдът го намира за неоснователно. На основание чл. 190 ГПК съдът е задължил ответника да представи устройствен план на населеното място, обхващащ районите „Северен и Източен“ на гр. Пловдив, като го е уведомил за последиците по чл. 161 ГПК. Съдът е дал възможност на отвтеника да изпълни указанията на съда, но същият не е сторил това. Поради това настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложат последиците на чл. 190, ал. 2 ГПК, който предвижда, че непредставянето на документ се преценява съгласно чл. 161 ГПК. Разпоредбата на чл. 161 ГПК предвижда, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събирането на допуснатите доказателства.  Поради това съдът счита, че процесното ПТП е настъпило в регулационните граници на Община Пловдив.

Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в размера на платеното- 240,40 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.07.2020 г.

Досежно възражението на ответника за съприничяване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД - за намаляване на размера на обезщетението, тъй като не се установи по делото, водачът на л.а. А.Н. да е допринесъл за настъпването на вредите.

Искът е неоснователен за сумата от 15 лв - ликвидационни разходи, тъй като подобен разход не е нормативно установен, нито е посочен от вещото лице в експертизата, а и реално не се касае до преведена на застрахования сума, за да подлежи на възстановяване, т.е. не е елемент от изплатеното застрахователно обезщетение и не влиза в обема на регресните права. Освен това за тези ликвидационни разходи не е представено каквото и да било надлежно доказателство, противопоставимо на ответника, дори не е ясно за какъв конкретно разход става въпрос.

 

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца са уважени частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 351,09 лв.

Ответникът също претендира разноски пред настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на него също му се дължат разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, а именно 5,87 лв. 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к. З.Д., да заплати на „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша № 89Б, сумата в размер на 240,40 лв.- главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” за причинени на лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, с рег. № ***вреди от пътно- транспортно произшествие, настъпило на 14.07.2018 г. в гр. П. на бул. ***, поради попадане на лекия автомобил в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.07.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата от 15 лв. - ликвидационни разходи.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к. З.Д., да заплати на „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша № 89Б, направените по делото разноски в размер на 351,09 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Витоша № 89Б, да заплати на Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к. З.Д., направените по делото разноски в размер на 5,87 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерност с отхвърлената част.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                             

                                                       СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ