РЕШЕНИЕ
Гр.Елин
Пелин, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1- ви състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при участието на секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 262 по описа за 2020г., за да се произнесе, въз основа на закона и доказателствата по делото и на основание чл.15 от ЗЗДН,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна молбата на С.С.С. ***, с ЕГН ********** , против С.С. ***, с ЕГН **********, за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, затова че:
на 24.05.2020г. в с. Р.п., ул. „В- Л." № ….. , С.С.С., с ЕГН **********, е ударил шамар в областта на дясното ухо на баща си С.С.С., с ЕГН ********** и му е казал че ще го убие и изпрати в гробищата;
на 04.06.2020г. в с. Р. п., ул. „В- Л." № …. , С.С.С., с ЕГН **********, е отправи към баща си С.С.С. , с ЕГН **********, закани за побой , като ще идва всеки ден да го бие, ако не внесе до следващия ден- 05.06.20г. сумата от 20 000 лева.
ОСЪЖДА С.С.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на С.С. ***, с ЕГН **********, разноски по делото - възнаграждение за един адвокат в размре на 800.00 / осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА С.С.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.11, ал.З ЗЗДН да заплати по сметка на Районен съд - Елин Пелин държавна такса по производството, в размер на25.00/двадесет и пет/лева.
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие №1/12.06.2020г., издадена въз основа на Определение от 12.06.2020г. по гр.д.№262/2020г. по описа на РС- Елин Пелин.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към Решение от 04.02.2021
година по гр.д. №262 от 2020 г. по описа
на РС – Елин Пелин.
В
молбата до съда от 12.06.2020г. се
твърди, че на 24.05.2020г. С.С.С., с ЕГН ********** се намирал в дома си в с. Р. п., ул. „В. Л." № …Б и около
09.00ч. чул, шумове. Излизайки видял К.
и друг мъж – Г., двамата от с. Р. п., като с тях бил и С. / син на молителя/. Около
14.00ч. видял, че мъжете са разбили
вътрешността на целия фургон намиращ се в дворното място, както и две стай от бунгалото намиращо се в същия двор, а тримата мъже били седнали на външната маса. Попитал сина си С.,
защо разбива стайте от бунгалото и той започнал да го обижда с думите „боклук, на теб ли ще давам обяснения". С.
седнал на стол, след което С. го ударил с шамар в областта на
дясното ухо. Попитал сина си защо го е удрил, на което С.
отговорил, че ще го убие и изпрати в
гробищата. Стяню се обадил в полицията и на място пристигнали полицаи,
които направили предупредителни протоколи и на двамата .
В молбата се твърде още, че на 04.06.2020г.
пред В. К. Н. сина му С. отправи
множество обиди и закани към баща си, че ще
идва всеки ден, да го бие, ако не внесе до другия ден сумата от 20 000 лв.
/ двадесет хиляди / лева и остави бележка с негова банкова сметка, ***. Тъй
като молителят не дължал нищо на сина си , не внесъл никакви пари . След два
дни синът му започнал да разрушава
постройка в двора- „бунгало", захранено с ток и вода. Докарал багер, започнал
да копае изкоп за септична яма.
Молителят твърди, че изпитва страх, че ще бъде
бит от сина си, защото вече му бил удари
шамар по ухото и от тогава не чувал добре. Изпитвал и безпокойство и не можел да спи по цели нощи. В
момента ходел по доктори за да се лекува.
С
молбата до съда се сочи още, че молителят е подал и жалба в Районна прокуратура
Елин Пелин, за което образувана пр. пр. 490/2020г. и се извършва проверка.
Молителят твърди, че на 24.05.2020г. и на 04.
06. 2020г. в с. Р. п., ул. „В.Л." № ….., С.С. е
осъществил спрямо него физически, психически и емоционален тормоз, изразяващ се
в удар с шамар по ухото му, вербално насилие - крясъци, обиди и заплахи.
Иска се съдът да постанови решение, с
което да наложи на С.С.
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5 от ЗЗДН за срок от 18 месеца,
както следва:
-
да
задължи С.С. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо баща си за срок от 18 месеца;
-
да
забрани на С.С. да приближава жилището и местата за
социални контакти и отдих на баща си за срок от 18 месеца;
-
да
задължи С.С. да посещава специализирани програми.
Претендират се сторените по делото разноски.
Молбата
е скрепена с декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Производството е по
реда на Глава ІІ от ЗЗДН.
В с.з. и по същество
на делото пълномощникът на молителя
излага съображения за основателност и доказаност на изложените с молбата
до съда твърдения за упражнено, на
посочените с молбата дати, спрямо С.С. домашно
насилие от С.С..
Ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорва
изложените в молбата до съда твърдения.
По същество на делото излага
съображения, че молбата до съда е неоснователна. Счита, че от събраните
доказателства не се установява С.С. да е извършил
твърдяното домашно насилие.
Претендира
за сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказатества, намира следното:
Молбата е допустима. Същата е подадена в
срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и от лице,
което твърди, че му е упражнено домашно
насилие от лице по чл.3, т.5 от
ЗЗДН.
Не е спорно между страните, че същите се
намират в родствена връзка по права линия от първа степен.
Събраните в настоящото
производство доказателства не налагат извод за осъществен от страна на ответника С.С.
спрямо неговия баща С.С. акт на домашно насилие по начин и на датите посочени в молбата до
съда / 24.05.2020г. и 04.06.2020 година/.
В този смисъл не се доказват и
изнесените в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН твърдения, че ответникът
на 24.05.2020г.
в с. Р. п., обл. С., в имот с административен адрес: с. Р. п. , обл. С., ул.
„В. Л." № ….Б, е ударил шамар в областта на дясното ухо на С.С., както и да е отправил към последния заплаха, че ще го убие и изпрати в гробищата. Не се
доказва и твърдението на 04.06.2020г.
в с. Р. п., ул. „В. Л." № 35 Б С.С. да е отправи към
баща си С.С.
закани за побой , респ. , че ще идва
всеки ден да го бие, ако не внесе до следващия ден-05.06.20г. сумата от 20 000 лева.
В тежест на ищеца е до докаже твърденията въведени с молбата до съда, което следва от
разпоредбите на §1 от ЗР на ЗЗДН и чл.
чл.154, ал. 1 от ГПК. В тази връзка
показанията на св.В.Начева не дават отговор кога точно / като месец и
дата на настъпване / е станал сканадал
между С. и С.. От показанията на тази свидетлка се установява, че на
неопределена дата в процесния имот тя е
провела разговор с ответника, който разговор чул и С.С. / по това време последният се намирал в банята на къщата
в имота / и С. й казал: че щял да
умори баща си, ще му спре водата в
къщата , за да се умирише и да излезе на
палатка и да го хване коронавирус. Пак от показанията на същия свидетел е видно, че преди години С. ударил баща си,
когато ответинкът бил дошъл с адвокат,
комуто показвал скицата на бунгалото в имота.
Твърденията изнесени с молбата до съда от 12.06.2020г. не
намира опора и в показанията на св. Ш.,
която има непосредствени лични възприятия за настъпил физически и словесен
конфликт между страните в настоящото производство, но това било през месец
септември на 2020г.. Действително
свидетелката има възприятия за
отправяни от страна на С. спрямо баща му
псувни и заплахи, но същите с оглед момента на осъществяването им, не са
относими към нито една от процесните
дати и следователно биха могли да бъда
само индиция за евентуално осъществени към предходен момент-на 24.05. 20г. и
04.06.2020г. действията от ответника, в т.ч. побой и заплахите към С.С..
Следва да се отбележи, че
св. Кр.Н.
единствен от изслушаните свидетели има лични непосредстевни възприятия относно обстоятелства, които са настъпили в имота на
молителя в с. Р. п.на едната от посочените в молбата до съда дати, а именно на 24.05.2020г..
Свидетелят Н. е бил повикан за да бъде
извършен ремонта, като пред него С. казал , че разрешава на сина си този ремонт,
както и да живее при него в имота. Молителят С.С. ги е
извикал преди това, за да им каже какво да правят. Вече работели, но в един момент С. започнал да
нервничи, казал им да спрат ремонта и че ще извика полиция. След това С. и С.
се скарали, което св. Н. лично видял. В един момент С. скочил и казал: :“Видя ли как С. ме удари!“, но свидетелят не видял такова нещо. С. повикал полиция, след което били
съставени протоколи на С. и на С. и
проведен разпит на свидетеля.
Последният потвърждава в показанията си, че С. действително търси от баща си сума от 2
000 лева, която лично С. е дал за събарянето
на друга къща.
От приобщената по делото прокурорска преписка, последната
приключила с постановление на районния прокурор, с което последният е отказал да образува досъдебно производство е видно, че на
24.05.2020 между С.С. и С.С. „ не е
имало физическа саморазправа“ / л.31 от делото/, поради което обстоятелствата,
които се твърдят с молбата до съда от 12.06.2020г. се намират в противоречие
с установените по прокурорската преписка
факти. Видно е също, че и по отношение на двете страни в настоящото
производство са били съставени предупредителни протоколи и отправени
разпореждания на основание чл.65 от ЗМВР / л.22,24,41,42 от делото /.
Не се установяват
от събраните по делото доказателства и твърденията в молбата за отправени от
С.С. към баща му С.С. закани за
побой. Вярно е, че молбата до съда е скрепена с декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН и чл.13 ал.3 от ЗЗДН въвежда възможност заповед за защита да бъде издадена
и само въз основа на декларацията. Но настоящият състав
счита, че не може да обоснове позитивно за молителя решение стъпвайки
единствено на твърденията изложени в цитираната декларация, тъй като в
хода на делото са събрани множество други доказателства, които не са в подкрепа
на обстоятелствата, които се твърят в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.Нещо повече несъмнено показанията на св. Н. потвърждават наличието на
противоречиво поведение у молитела ,
каквото той е демонстрирал на дата
24.05.2020г. в собствения си имот в с.
Равно поле. Това е така, тъй като С.
Стънев първо е дал съгласие на сина си да направи ремонта в имота му и да живее
при него , след това е наредил на тримата мъже да спрат работа и нищо да не се
прави. След като св. Н. не се съгласил с
твърдението на молителя , че бил ударен от сина си, С. взел мотика и
подгонил С. да го бие. Свидетелят е категоричен, че баща и син нито са
се псували , нито нищо, а ремонтът , който трябвало да извършат се
състоял в изкарване и нарязване на
фургон, който се намирал под навес, а на негово място трябвало да се отлее бетонова площадка е се изгради стая за
живеене.
Поради горните мотиви съдът отхвърли молбата на С. Ст. С. от 12.06.2020г. по чл.4, ал.1 от ЗЗДН.
При този изход на делото С. Ст. С. ще
следва на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса в размер на 25,00 лева, както и да заплати на
ответника претендираните и сторени в
производството разноски за един адвокат
в размер на 800.00 лева.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: