МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 832
по описа на С. районен съд за 2019 г.
Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт
срещу М.Т.И., родена на ***г***, с постоянен адрес ***, ЕГН **********, за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК вр. чл.28, ал.1 НК,
затова, че през периода от 25. 09. 2015г. до 25.10.2019г. в гр.С., след като е
била задължена по силата на одобрена с Определение № 401/09.09.2015г. на съда
спогодба, имаща силата на влязло в сила решение, по Гр.д. № 543/2015г. на Районен съд – С., да издържа свой низходящ –
непълнолетния си син М.Д.М., ЕГН **********, като заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 200 (двеста) лева чрез неговия баща и законен представител Д.С.М., и
в условията на повторност – след като е била осъдена
за престъпление по чл.183, ал.1 НК с влязла в сила на 06.07.2016г. Присъда №338/20.06.2016г. по НОХД № 164/2016г. на Районен съд-С., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 37 месечни
вноски, възлизащи на сумата 7492.13 (седем хиляди четиристотин деветдесет и два
лева и тринадесет ст.) лева.
Съдебното производство по отношение на подсъдимата е
проведено при условията на чл.269, ал.3, т.3 и т.4, б.“а“ НПК - връчени са обвинителния
акт и разпореждането за насрочване на разпоредително заседание по време на
пребиваването на подсъдимата И. в страната през месец декември 2019г., която не
е посочила уважителни причини за неявяването си пред съда на 09.01.2020г. и
впоследствие. Същевременно, след като лично получила съдебните книжа, се изясни,
че подсъдимата се намира извън пределите на Р. Б. и местоживеенето и в И. не може
да бъде установено. Подсъдимата М.Т.И. е участвала лично в досъдебното
производство с упражнено право на защита – упълномощен от нея защитник - адв.В.П., представлявал интересите и и в двете фази на
настоящото наказателно производство.
Прокурорът поддържа обвинението и визира, че са
спазени всички законови изисквания при протичане на съдебното производство по
правилата на чл.269, ал.3 НПК. Намира, че от събраните писмени и гласни
доказателства е установено авторството на деянието и извършването му в
условията на повторност от подсъдимата. Изразява
позиция на неодобрение за поведението и, поради пълна незаинтересованост на
подсъдимата освен за детето и М., така и за друго нейно дете – дъщеря, от друга
връзка. Визира, че заплащането на дължимата от нея издръжка по случая от страна
на община С. на св.Д.М. – баща на М., не я освобождава от отговорността и.
Предлага наказание лишаване от свобода за срок от една година, с отлагане
изпълнението на наказанието за три години, и налагане на обществено порицание,
което да стане достояние на обществеността на местно ниво.
Защитникът на подсъдимата – адв.
В.П., изразява становището, че обвинението е доказано, като подчертава, че кризата
в многонационален мащаб поради Коронавирусната
пандемия, е препятствала подсъдимата да изпълни поне частично задължението си по
заплащане на издръжката. Счита, че предложеното от прокурора наказание лишаване
от свобода с определен изпитателен срок не е безобидно, като визира, че така ще
се даде възможност на подс.И. да реализира доходи и
да изпълнява задължението си към сина си.
Съдът, след преценка и обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната взаимовръзка, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата М.Т.И. има постоянен адрес ***, понастоящем
живуща и работеща в И. с неизвестен адрес. Периодично се завръщала в България
през годините, както и през месец декември 2019г., когато получила и лично
съдебните книжа за настоящото съдебно производство на постоянния си адрес. През
2016г., по НОХД № 164/2016г. на РС-С.,
е била осъдена за престъпление по чл.183, ал.1 НК поради неплащане на дължимата
от нея издръжка за повече от две месеца за друго нейно дете – А. Д. И., като
присъда е влязла в сила на 06.07.2016г., но наложеното наказание пробация не е било изпълнено. Причината за това била
изтичане на предвидените в чл.82 НК срокове и прекратяване на изпълнителската
преписка от Районна прокуратура –С. с постановление от 11.07.2019г. поради изтекла
давност .
Подсъдимата И. и св.Д.М. живеели на съпружески начала от
2001г. до 2006г. и по време на съвместното им съжителство се родило детето им М.Д.М.,
ЕГН **********. През 2006г. подсъдимата заминала за И., където започнала
работа, като се връщала редовно в Б. при семейството си. Постепенно тези
завръщания се разредили и накрая подс.И. престанала
да има обвързаност със св.М. и сина си М., като не предоставяла и финансова
помощ за детето, необходима за отглеждането му. Св.М. решил да уредят
отношенията си и той да получи упражняването на родителските права спрямо сина
им, тъй като детето живеело с него и той полагал цялостните грижи. Поради тази
причина през 2015г. между двамата родители била постигната спогодба, одобрена
от съда с Определение № 401/09.09.2015г. по Гр.д. № 543/2015г. на Районен съд – С. и имаща силата на влязло в
сила решение, съгласно която подсъдимата М.И. се задължила да заплаща на сина
си М.Д.М., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, платими в евро, считано от 09.09.2015г. чрез неговия баща и законен представител Д.С.М., на
когото се възложило упражняването на родителските права.
След посочената дата подсъдимата започнала да
изпълнява задължението си редовно, като изпращала и паричните суми и на двете
баби на детето – на св.Й.П.Г. и св.М.Д.Г., и понякога и на брат си – св.И.Т.,
които пари били предоставяни за нуждите на детето и. Синът и М. казвал на баща
си, че понякога майка му му праща пари, което приключило през месец септември
2016г.
По силата на издаден в полза на детето М.Д.М.
изпълнителен лист, въз основа на Определение № 401/09.09.2015г. по Гр.д. № 543/2015г. на Районен съд – С., било образувано
изпълнително дело при Държавен съдебен изпълнител при същия съд, по което обаче
не постъпили никакви суми, които да са събрани от подсъдимата за задължението
и. Бащата – св. Д.М., започнал да получава ежемесечна издръжка в размер на 80
лева от община С., считано от месец февруари 2017г., като до момента на
провеждане на настоящото дело е била изплатена издръжката до месец декември
2019г. включително.
През 2016г. на св.Д.М. била
определена 74% трайна неработоспособност с Експертно решение № 1985/07.09.2016
г., доходите не били достатъчни за покриване нормалните потребности на детето М.,
и с жалба, вх
.№ 2156 от 26.10.2018г., до Районна прокуратура – С., св.М. сигнализирал за
бездействието на подсъдимата по заплащане на дължимите от нея суми за
издръжката на М., което съответно инициирало и образуване на настоящото
наказателно производство.
При съпоставяне и преценката на писмените
доказателства – заверени
копия на разписки за превеждани суми от името на М.Т.И. по „У. Ю.“ (л.70-77), с
показанията на св.М.Г. и на св.М., че бабите получавали няколкократно парични
преводи чрез посочената компания за детето М., споделеното от последния на
бащата св.М., че майка му е пращала пари до месец септември 2016г., както и
показанията на св.М., че първите месеци след съдебното решение М.И. му е изпращала
пари за издръжката, се изяснява, че подсъдимата е заплатила 13 месечни вноски,
покриващи задължението и за времето от месец септември 2015 г. до месец
септември 2016г. включително.
Фактите по случая съдът намира за установени въз основа
еднопосочността и логическата последователност на показанията на св.Г. и св.М.,
съпоставени и с писмените доказателства – изпълнителен лист от 21.04.2016 г. по Гр.дело №
543/2015 експертно решение № 1985/07.09.2016 г., протоколно определение от 09.09.2015 г. по гр.дело № 543/2015 г. по описа на РС – С.,
справките за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на М.Т.И., заверени копия на разписки за превеждани суми от името на М.Т.И.
по W. U. (л.70-77), заключение по съдебно-ценова
експертиза и по допълнителна СЦЕ, изрично пълномощно с упълномощител
М.Т.И. и упълномощен адв. З. К. при АК – С., заверено
копие на Споразумение по гр.д. № 543/2015 г. по описа на СРС от 14.08.2015 г.,
писмена информация от W.
U. до ОД на МВР – С., писмена информация, изх.№ 10650#1/13.11.2019
г., на община С. до ОД на МВР – С., Експертно решение № 1985/07.09.2016г.
за трайна неработоспособност на св.Д.М., писмо рег.№ 2156/18 от 15.01.2020 г.
по описа на РП – С., вх.№ 478/16.01.2020 г. писмо рег.№ 1311#1/11.02.2020
г. по описа на община С., вх. № 1452 от 12.02.2020г., писмо изх.№
2057/10.02.2020 г. от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – С., вх. №
1549/13.02.2020 г.,
Съвкупната преценка на приобщените доказателства по
несъмнен начин очертава извършеното от подсъдимата И. деяние от обективна и
субективна страна като осъществяващо състава на престъплението по чл. 183, ал.4
вр.ал.1 от НК вр. чл.28 от НК за периода месец октомври 2016г. – месец
октомври 2019г. включително.
От обективна страна деянието е намерило
израз чрез бездействие от страна на подсъдимата да изпълнява постановеното в
нейна тежест задължение по силата на одобрената от съда спогодба с бащата на
детето и - да заплаща издръжка на това
дете, което е било малолетно към датата на съдебното определение, и непълнолетно
към днешна дата. Това неизпълнение е било съзнателно, тъй като подсъдимата по своя
воля, доброволно, е уредила отношенията в тази насока със св.М., баща на детето
и М., и сама е предложила сумата от 200 лева, платими в евро, за което е било
подписано и споразумение, одобрено впоследствие от съда. Неизпълнението на
поетото задължение е за тридесет и седем месеца и възлиза на сумата 7492.13
(седем хиляди четиристотин деветдесет и два лева и тринадесет ст.) лева, като
това деяние е предхождано от друго такова бездействие, за което И. е била
наказана по съдебен ред, с влязла в сила присъда, за престъпление по чл.183,
ал.1 НК по НОХД № 164/2016г. на
Районен съд-С.. Макар наложеното по посочената присъда наказание пробация да не е било изпълнено от прокуратурата поради
изтичане на давност, предвидена в сроковете в чл.82 НК, то при отчитане дори
датата на влизане на тази присъда в сила - 06.07.2016 г., е видно, че не са изтекли
пет години, съобразно изискването на чл.30 НК, което обуславя и квалификацията
на престъплението по настоящото дело като извършено в условията на повторност. Фиксираното в посочената разпоредба на чл.30 НК
правило е категорично, че и реабилитацията в този петгодишен срок не изключва
прилагането на повторността.
От субективна страна деянието е извършено умишлено,
тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер - наясно е била, че лишава от
дължимите средства детето си, необходими за неговото нормално и пълноценно обгрижване и свързани с правилното му физическо и
психическо развитие, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е допускала настъпването им.
За престъплението по чл.183, ал.4 от НК са предвидени наказанията
лишаване от свобода до две години или пробация, и
обществено порицание. При определяне вида на наказанието и неговата индивидуализация
съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на деянието,
изразяваща се във възпрепятстване възможността за пълноценно обгрижване на детето от най-ранна негова възраст поради
неосигуряване на необходимите за нуждите му средства, продължителния период на
това бездействие, факта, че налагането на предходното наказание „пробация”, макар и неприведено в изпълнение, не е повлияло
по никакъв коригиращ начин поведението на И., укоримо
и от морална страна, и не е допринесло за промяна отношението на подсъдимата
към спазване изискването на закона по изпълнение на вмененото и задължение да
заплаща издръжката, която сама е определила като размер. Предвид това, съдът
намира за адекватно наказание по вид „лишаване от свобода” за срок от една
година, и наложи същото, като счита, че изпълнението му следва да се отложи за
три години, в рамките на които на подсъдимата И. и се предоставя възможността
да осмисли неправомерното си поведение и да изпълнява добросъвестно и
законосъобразно задължението си, като бе наложено и кумулативното наказание обществено
порицание.
По отношение на визирания в обвинението период, съдът
намери за доказано по несъмнен начин, че за времето месец септември 2015 г. до
месец септември 2016г. включително, подсъдимата е изпращала необходимите за
издръжката на сина си средства, поради което я оправда в тази част по
повдигнатото и обвинение.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимата М.Т.И., бе осъдена да
заплати по сметка на ОД МВР-С. сумата 218, 40 (двеста и осемнадесет лева и
четиридесет ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за
съдебно- ценови експертизи.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: