№ 4692
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100509773 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата В. В. К. срещу решение № 20972 от 18.12.2023 г., постановено по гр.
дело № 72082/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. К. осъдителни искове с правно основание чл. 79
ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 223,06 лв., главница за периода от 01.08.2018 г.
до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*********, аб. № *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; за сумата от 35,37 лв., мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г., както и за сумата от 2,87 лв., стойност
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 10.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В жалбата на въззивницата К. са развити оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че по
делото не се доказва качеството й на потребител на топлинна енергия и доставка на
1
топлинна енергия в жилището в претендираното количество, тъй като не била собственик на
топлоснабдения имот. Счита, че не е спазена процедурата по установяване на неосигурен
достъп до обекта, поради което не е налице основание за начисляване на суми по „служебен
отчет“. Оспорва претенцията за такса за дялово разпределение, която представлявала
вземане на трето лице и не били налице доказателства за плащане на сумата от страна на
ищеца. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявените срещу нея искове в цялост.
По делото е постъпила и въззивна жалба на ответника В.К.В. срещу решение № 20972 от
18.12.2023 г., постановено по гр. дело № 72082/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта,
с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.К.В. осъдителни
искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 669,17 лв.,
главница за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.
„*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 141,48
лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г., както и за
сумата от 8,59 лв., стойност на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 10.2018 г. до
м. 03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата на въззивника К. са развити оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че по
делото не се доказва качеството му на потребител на топлинна енергия и доставка на
топлинна енергия в жилището в претендираното количество, тъй като не бил собственик на
топлоснабдения имот. Счита, че не е спазена процедурата по установяване на неосигурен
достъп до обекта, поради което не е налице основание за начисляване на суми по „служебен
отчет“. Оспорва претенцията за такса за дялово разпределение, която представлявала
вземане на трето лице и не били налице доказателства за плащане на сумата от страна на
ищеца. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
отхвърляне на предявените срещу него искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивните жалби, с който
оспорва същите. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивните жалби.
По делото са постъпили и частни жалби от процесуалните представители на ответниците
В.К.В. и В. В. К. – адв. М.Л. и адв. К.Б., срещу определение № 7179/15.02.2024 г.,
постановено по гр.д. № 72082/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, с което са оставени без
уважение молбите на ответниците за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В частната жалба на адв. Л. са изложени доводи
за неправилност на обжалваното определение, доколкото се дължало възнаграждение по чл.
2
38, ал. 2 ЗА по всеки от четирите предявени иска в минимален размер съобразно
разпоредбите на НМРАВ, поради което счита, че следва да му се присъди възнаграждение в
размер на още 656,31 лв. В частната жалба на адв. Б. са изложени доводи за неправилност на
обжалваното определение, доколкото се дължал хонорар за процесуално представителство
на всеки от двамата ответници, поради което в нейна полза следвало да бъде присъдено
възнаграждение съобразно отхвърлената част от предявените четири иска в общ размер от
869,75 лв.
Ответникът по частните жалби „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на същите, с
който изразява становище за тяхната неоснователност.
В хода на въззивното производство е констатирана смъртта на въззивника В.К.В., настъпила
на 25.05.2024 г., поради което с определение от 17.09.2024 г. и на основание чл. 227 ГПК на
негово място е конституирана другата въззивница В. В. К. – Г., като единствен негов законен
наследник. С молба от 17.10.2024 г. същата изрично е заявила, че е приела наследството на
починалия В.К.В. и поддържа подадените от негово име жалби, поради което към настоящия
момент В. В. К. – Г. се явява въззивна, респ. ответна страна по всички предявени претенции,
предмет на въззивна проверка.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваните
части, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. С оглед твърденията на страните по делото и изричното изявление на процесуалния
представител на ответниците в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
учреденото в полза на Д.Л. В. и В.К.В. право на строеж е реализирано, респ. че същите са
придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 12. Изложеното се
потвърждава от приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, списък на
етажни собственици към протокол от ОС на ЕС, справки от НБД „Население“, удостоверение
за наследници), от които се установява, че собственици на описания топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, бул. „*********, с клиентска
партида с абонатен номер при ищеца *********, са били Д.Л. В. и В.К.В., в полза на които
през 1995 г. е било учредено право на строеж за описания обект. След реализирането му през
3
2000 г. същите са станали съсобственици на имота при равни дялове (при липса на други
данни по делото – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС), а след смъртта на Д.Л. В. на 06.03.2017 г. нейната
половина от жилището е преминала в съсобственост на законните й наследници – В.К.В. и
В. В. К. – Г., при равни квоти (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН).
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, ответниците са били потребители на доставената в
апартамента топлинна енергия през процесния период от м. 08.2018 г. до м. 04.2019 г., респ.
задължени лица за заплащане на цялата й стойност като клиенти на топлинна енергия за
битови нужди в него през този период, доколкото са били негови съсобственици при квоти ¼
идеална част за В. В. К. – Г. (придобита по наследство след смъртта на Д.Л. В.) и 3/4
идеални части за В.К.В. (1/4 ид.ч. придобита по наследство след смъртта на Д.Л. В. и ½
ид.ч. придобита предвид реализираното право на строеж).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че отвтниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, следва
да се приеме, че между В.К.В. и В. В. К. – Г., от една страна, и ищеца, от друга страна, са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода м. 08.2018 г. – м. 04.2019 г.
Във въззивните жалби не са изложени конкретни доводи срещу количеството доставена
топлинна енергия и размера на претендираните и присъдени суми, поради което въззивният
съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. Изложените възражения относно
неспазена процедура по установяване на неосигурен достъп до топлоснабдения имот и
липсата на основание за начисляване на суми по „служебен отчет“ са преклудирани на
основание чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, тъй като не са били наведени от
ответниците в срока за отговор на исковата молба, а за първи път са изложени във
въззивните жалби. Същевременно, подобни възражения са и неотносими, тъй като по делото
4
не се претендират начислени суми „на база“ поради неосигурен достъп до жилището, а
стойност на реално отчетено количество топлинна енергия въз основа на отчети на уредите
за дялово разпределение и водомерите в имота, видно от приложените от третото лице-
помагач главни отчети и изравнителни сметки и заключението на СТЕ, прието по делото и
неоспорено от страните.
При установеното облигационно правоотношение между ответниците и ищеца
първоинстанционният съд е съобразил изводите на приетото и неоспорено заключение на
СТЕ и при отчитане на погасения по давност период (м. 05.2017 г. – м. 07.2018 г.
включително) е уважил претенциите за главница за топлинна енергия срещу Вълчо В. в
размер на 669,17 лв. и срещу В. К. – Г. в размер на 223,06 лв., за периода м. 08.2018 г. – м.
04.2019 г. Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение – в размер на 8,59 лв., дължима от Вълчо В. и
в размер на 2,87 лв., дължима от В. К. – Г., за непогасения по давност период м. 10.2018 г. –
м. 03.2019 г. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 9 от делото на
СРС). Противно на доводите на въззивниците, същите се дължат в полза на ищцовото
дружество, макар и услугата да се извършва от трето лице, тъй като съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите за извършеното дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация
София“ ЕАД, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Заплащането на цената за тази услуга по посочения начин е изрично
предвидено и в приложимите в отношенията между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
Съврвисис“ ЕООД Общи условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, като за възникването на вземането в полза на
ищцовото дружество не е необходимо същото вече да е платило цената на дружеството-
топлинен счетоводител.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. 08.2018 г. до м. 04.2019 г.,
то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., като противно на доводите
във въззивната жалба, съобразно клаузите на тези ОУ за поставяне на длъжника в забава не е
необходимо изпращането на покана. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33,
ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва
след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за
заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
5
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се
дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД), като в този смисъл клаузите на общите условия са валидни и
напълно приложими в отношенията между страните. С оглед на изложеното, доводите на
въззивниците за липса на изискуемите по ОУ предпоставки за изпадането им в забава са
несъстоятелни и същите дължат мораторно обезщетение върху непогасения по давност
главен дълг за посочения период от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По подадените частни жалби по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд, след
като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:
Частните жалби са подадени в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2
ГПК), поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество, частните жалби са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че не се дължи отделно
възнаграждение за процесуално представителство по всеки иск, а на процесуалния
представител на ответницата К. не се дължи възнаграждение по чл. 38 ЗА, тъй като двамата
ответници фактически са били представлявани от един процесуален представител, поради
което сключването на отделни договори за правна защита и съдействие от двамата
ответници не обуславя заплащане на отделни възнаграждения. Ето защо,
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбите по чл. 248 ГПК за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за исковото производство в полза на адв. Л. над
сумата от 125,76 лв., респ. за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. в
размер на 869,75 лв.
В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в решението е присъдено
възнаграждение на процесуалния представител на ответника В. в исковото производство,
като съдът е определил размер от 412,74 лв. съобразно предявените претенции, респ.
присъдил е сумата от 125,76 лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Настоящата
въззивна инстанция намира, че в случая не се налага увеличение на присъденото
възнаграждение до посочената от адв. Л. сума от 656,31 лв., тъй като разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. е неприложима. От една страна, следва да се отбележи, че
съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
6
на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. Посочено е, че НМРАВ е приета в нарушение на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, което води до нейната нищожност, респ. до неприложимостта й в отношенията
между страните и при разрешаване на спора от съда.
От друга страна, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено
и заплатено възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското
възнаграждение се определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Видно е и че разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1
ГПК използват понятието „интерес“. В случая са предявени четири главни обективно
кумулативно съединени искове, но и четирите са в защита на един интерес (свързан с
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия и главното задължение по
него за заплащане на цената на потребената енергия, респ. останалите претенции касаят
акцесорни задължения, свързани с него) и не изискват отделна линия на процесуално
представителство по всеки от тях, същите са оценяеми и възнаграждението следва да се
определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – съобразно сбора от
цената на четирите иска. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното
дело и когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове. В този смисъл – Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 11.11.2022 г., по силата на
който адв. К.И. Б. е поела задължение да осъществява процесуално представителство на
ответницата В. В. К. във връзка с предявената срещу нея претенция по гр.д. № 72082/2021 г.
по описа на СРС, 178 състав, при условията на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Посоченият процесуален представител е изготвил и подал отговор на исковата молба
от името на ответницата К., приемала е призовки и съобщения до страната и е
преупълномощила друг колега за процесуално представителство на доверителката й в
открито съдебно заседание, поради което за оказаната безплатна правна помощ й се дължи
възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Обстоятелството, че депозираните отговори на исковата молба са с идентично съдържание,
не обуславя категоричен извод, че същите са били изготвени от едно лице, което не е адв. Б.,
респ. че процесуалният представител на ответницата не е положила труд, за който да й се
дължи хонорар. Разпоредбата на чл. 38 ЗАдв е ясна и доколкото е налице осъществена
безплатна адвокатска помощ, макар и в минимален обем (подаване на отговор на искова
молба), то съдът следва да определи и присъди на процесуалния представител съответно
възнаграждение. Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и обема на
предприетите от адв. Б. процесуални действия, въззивният съд намира, че дължимото
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство
7
следва да бъде определено на сумата от 300 лв., респ. на адв. Б. следва да бъде присъдена
сумата от 91,41 лв., съобразно отхвърлените срещу В. К. искове.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за
изменение на решението в частта за присъдените на адв. Л. разноски, като неговата частна
жалба следва да бъде оставена без уважение, а по подадената от адв. Б. частна жалба
първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като на
същата бъде присъдено възнаграждение в размер на 91,41 лв., респ. в останалата част
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
При този изход на спора предвид неоснователността на подадените въззивни жалби
въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
100 лв., юрисконсултско възнаграждение. В производството по подадените частни жалби по
реда на чл. 248 ГПК страните нямат право на разноски, тъй като в производството относно
дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски, поради което чл. 81 ГПК не намира приложение. В този смисъл – определение №
50 от 06.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., определение № 52/19.03.2019 г. по
ч. гр. д. № 740/2019 г. на ВКС, І г. о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. №
4518/2018 г. на ВКС, І г. о., определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
ВКС, IV г. о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV г. о.,
определение № 552/25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20972 от 18.12.2023 г., постановено по гр. дело № 72082/2021
г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. В. К., ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
223,06 лв., главница за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от
35,37 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2021 г.,
както и за сумата от 2,87 лв., стойност на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.
10.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която са
уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В.К.В.,
8
ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от законния си наследник В. В. К.,
ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за сумата от 669,17 лв., главница за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; за сумата от 141,48 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 07.04.2021 г., както и за сумата от 8,59 лв., стойност на услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.03.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 7179/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 72082/2021 г. по описа
на СРС, 178 състав, в частта, с която е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. №
16809/18.01.2024 г. на адв. К.И. Б., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 20972 от 18.12.2023 г., постановено по гр. дело № 72082/2021 г. по
описа на СРС, 178 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. К.И. Б. от РАК, ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 91,41 лв., възнаграждение за безплатна правна
помощ в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете
срещу В. В. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 77444/07.03.2024 г. на адв. М.Л. срещу
определение № 7179/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 72082/2021 г. по описа на СРС,
178 състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. Л. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, както и
частна жалба с вх. № 80672/11.03.2024 г. на адв. К.Б. срещу определение № 7179/15.02.2024
г., постановено по гр.д. № 72082/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, с което е оставена без
уважение молбата на адв. Б. за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските по реда на чл. 248 ГПК, в останалата част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10