РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. гр.Мадан, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100148 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. Ш. К. против СИТИ
КЕШ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 310 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски
кредит № ** от 12.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2023г. между К. Ш. К. като
кредитополучател и „Сити Кеш" ООД като кредитор бил сключен Договор за
потребителски кредит № ** към искане № 9262242, при следните параметри:
Размер на кредита: 1000,00 лева, Размер на погасителна вноска: 3x37,08 лв. и
5x222,79 лв, Ден на плащане: понеделник, Вид вноска: месечна, Годишен
процентна разходите: 54,51%, Брой вноски: 8, Фиксиран лихвен процент:
44,50 %, Дата на първо плащане: 13.11.2023г., Обезпечение - поръчител или
банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, Дата на последно
плащане: 12.06.2024г., Обща сума за плащане: 1 225,19 лв. Сумата, която
кредитополучателят трябвало да заплати на кредитора по този договор била в
размер на 2096,00 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора била начислена
неустойка в размер на 870,71 лева за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от
сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.
Ищецът счита, че така уговорената неустойка е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1
от ЗЗД, както и по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като чл.11
ал.1 във вр. чл.5 от договора била неравноправна клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Счита, че в случая в чл.11
ал.1 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а
1
договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Счита,
че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна,
обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на
задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на
неоснователно обогатяване. Уговорена била компенсаторна неустойка за
неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който
била уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в
размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване
на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Счита, че процесният договор за заем
попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните
разпоредби на този закон. Ищецът се позовава на чл. 22 ЗПК, като сочи, че е
налице нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. По изложените
съображения счита, че процесният договор за кредит е недействителен,
поради което кредитополучателят дължал само чистата му стойност, която
била в размер на 1000 лева. Общо заплатената сума от ищеца била 1310 лева,
като разликата от 310 лева била платена при начална липса на основание и
подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че не е
налице недействителност по смисъла на ЗПК. Неустоечната клауза не била
част от съществените параметри на договора за заем. Счита, че по отношение
на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора, а именно
12.10.2023 г. от 68,20 %, и ГПР определен в процесния договор в размер на
54,51 %, било видно, че в случая годишният процент на разходите не
надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е
налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В ОИМ се сочи, че уговорената неустойка не била и не следвало да бъде
включвана в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР били такива, с които
кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия
случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като
клаузата била напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора
кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната
сума. Неустойката била уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на
потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със
съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Неверни били
твърденията, че неустойката представлявала „възнаградителна лихва“. Още
към момента на сключването на договора потребителят бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Дори да не е
могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на
чл. 5 и след сключването на договора, дори след изтичането на тридневния
срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител
или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на
кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в
2
които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от Договора
и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в Стандартния европейски
формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и
без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или
такси. Клаузите на договора, включително оспорените не били във вреда на
потребителя, отговаряли на изискването за добросъвестност и не водели до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. К. Ш. К. бил информиран за условията за ползване на продукта
на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи
обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го
направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен
размер. Предвид трайните отношения между страните, създадени на база 2
договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят
идентични кредитни продукти при идентични условия не би могло да се
твърди за липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между К. Ш. К. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за
потребителски кредит № ** към искане № ** от 12.10.2023г., по силата на
който ищецът получил в заем сумата от 1000 лева, при следните параметри:
Размер на погасителна вноска: 3 x 37.08 лв. и 5 x 222.79 лв., Ден на плащане:
понеделник, Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: 54,51 %,
Брой вноски: 8, Фиксиран лихвен процент: 44,5 %., Дата на първо плащане:
13.11.2023 г., Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на
кредитополучателя, Дата на последно плащане: 12.06.2024 г., Такса за
усвояване - 0, Обща сума за плащане: 1225,19 лв.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят се
задължава в срок от три дни от сключване на договора да предостави едно от
следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва
или Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по
други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които
е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно чл. 11 от договора при непредоставяне на обезпечение от
3
страна на кредитополучателя по чл. 5 от договора в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 870.81 лева.
Като доказателства по делото са приети: заверени копия от приложение
1 погасителен план към договор за кредит № **, видно от който погасителната
вноска по кредита с включена неустойка възлиза на 262 лева, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, както и представената от ответното дружество справка за
движенията по процесния договор, видно от която общо заплатената сума по
договора от потребителя възлиза на 1319 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК.
Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата от чл. 11 от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора.
4
Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Така въведените изисквания в чл. 5 от договора за вида
обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни затруднения
на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща главница и лихва, до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на заема, или физически лица-поръчители, отговарящ на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства
за отпускане на кредит в размер от 1000 лева. Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът
цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне
на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При служебно изчисление на
ГПР посредством онлайн калкулатор при следните параметри: размер на
предоставената главница по договора 1000 лева, фиксиран лихвен процент:
44,5 %., платими на 8 месечни погасителни вноски в размер на 262 лева всяка,
включваща главница, лихва и неустойка, общ размер на всички плащания по
договора 2096 лева, то ГПК възлиза на 807.69%. Предвидено е неустойката да
се разсрочи съобразно погасителния план по договора, като по този начин на
практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът
счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено,
както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на
разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11
ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР
не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до
недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
5
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата
стойност на кредита възлиза на 1000 лева, а общо заплатената сума от
кредитополучателя в полза на ответника по процесния договор възлиза на
1319 лева, което обстоятелство се установява от представената от ответника
справка за движенията по кредит № **. Сумата от 319 лева, представляваща
разликата между чистата стойност на кредита и погасената от ищецът сума по
договора е заплатена без основание и подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, поради което искът е основателен. Доколкото искът е предявен за
по-малка сума, а именно 310 лева, същият е доказан по размер и следва да
бъде изцяло уважен изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева - представляваща заплатена държавна такса в
производството.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва
да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не
представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на
неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Н. П. П. - управител да заплати на К. Ш.
К., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 310 лева (триста и десет
лева), представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски
кредит № ** от 12.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска- 15.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Н. П. П. - управител да заплати на К. Ш.
К., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 50 лева (петдесет лева) -
направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. представлявано от Н. П. П. - управител да заплати на адв.
М. М. О., АК Смолян, служебен адрес гр. Р. сумата от 400 лева
(четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7