О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев
в.гр.д. № 952 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Районна прокуратура
– гр. Варна срещу Решение № 531/11.02.2019г по гр. д. № 10178/2018г на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на Д.Н.Д. сумата
от 3 000 лв. (три хиляди лева) представляващи обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, причинени на Д.Н.Д. в резултат на неоснователно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 325,ал. 1 от НК по ДП № 1810/2014
г. по описа на Първо РУ-ОД на МВР-Варна, по което е осъден с присъда № 33 от
26.01.2016 г., постановена по нохд № 1337/2015 г. на
ВРС, отменена от ВОС с присъда № 58 от 26.05.2016 г. по внохд
№ 419/2016 г., потвърдена с решение №
203/20.10.2016г. на ВКС по н.д.№763/2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
Оспорва се извода на съда, че Д.Н.Д. е претърпял
неимуществени вреди – депресия, задушаване, тревожност – доколкото същият бил
осъден с влязла в сила присъда отново за престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК с
влязла в сила присъда от 04.11.2014г. по НОХД № 1956/2013г. на ВРС, с което му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година с
изпитателен срок от 3 години. Отделно от това се посочва, че по НОХД №
1656/2013г. по описа на ВРС Д.Н.Д. бил признат за виновен за престъпление по
чл. 149, ал. 1 от НК, като присъдата е била потвърдена от ВОС. В тази връзка се
посочва, че деянието, за което Д.Н.Д. е бил оправдан, било извършено на
19.07.2014г., което е след извършване на деянието по осъдителните присъда и по
време на висящността на делата, поради което се
оспорва становището на първоинстанционния съд, че Д.Н.Д.
е претърпял неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно воденото срещу
него наказателно преследвене, прилючило
с оправдателна присъда. Моли се за отмяна на решението на ВРС изцяло или за
определяне на ново по-ниско обезщетение.
По делото е постъпил отговор на въззивната
жалба от Д.Н.Д. чрез адв. А.Ж., който счита жалбата
за неоснователна. Посочва, че прокуратурата твърди обстоятелства, които не е
навеждала пред Районен съд – Варна. Посочва се, че Д.Н.Д. не е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление, което било видно от свидетелството за съдимост.
Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Претендират се разноски.
По делото е постъпила и въззивна
жалба от Д.Н.Д. срещу Решение № 531/11.02.2019г по гр. д. № 10178/2018г на ВРС,
с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д.Н.Д. иск над присъдените
3 000 лв. до претендираните 15000 лв., както и
предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от 19.07.2014
г. до 19.10.2016г., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Посочва се, че първоинстанционния
съд е подходил незадълбочено при обсъждането на събраните писмени и гласни
доказателства. Посочва се, че мотивите на съда са формални, без конкретика с оглед особеностите на настоящия процес, без
обосновка които доказателства, включително гласни такива, се кредитират и по
какви причини – в този смисъл жалбоподателят навежда твърдения за
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.
Оспорва се извода на районния съд, че миналото на Д.Н.Д. не било „чисто“, като
се навеждат аргументи в обратна насока, а именно че е въззивникът
не е осъждан, тъй като бил реабилитиран. Изразява се и недоволство по отношение
на извода на ВРС, че се дължи лихва за забава от 20.10.2016г., като се посочва,
че му се дължи обезщетение от 19.04.2014г., тъй като от този момент било
образувано ДП № 1810/2014г., като цялото наказателно преследване продължило 2
години и три месеца. Заявява се, че ВРС
не е взел предвид факта, че Д.Н.Д. е бил
задържан за 24ч. и не му било дадено да звънне на адвокат, тъй като се обадил
на сина си, а имал право само на едно телефонно обаждане. Навеждат се и доводи,
свързани със влошеното здравословното състояние на Д.Н.Д. като следствие от
образуваното ДП 1810/2014г. Претендират се разноски.
Постъпила е и частна жалба от Д.Н.Д. с вх. № 28310/17.04.2019г. срещу
определение № 4357 по гр.д. № 10178/2018г., с което е оставено без уважение
молбата му да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000.00
лева. Посочва се, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Моли се
същото да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение, което било заплатено лично в брой.
По делото не е постъпил отговор на частната жалба от
районната прокуратура-Варна.
Въззивните жалби са подадени в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Частната въззивна жалба е подадена в двуседмичния
срок, предвиден в чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.
259, ал. 1 от ГПК – Определение № 4357 по гр.д. № 10178/2018г. на ВРС е
получено на 09.04.2018г., а жалбата е подадена на 17.04.2018г. Също така е
подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимите държавни такси по
сметка на ВОС от страна на Д.Н.Д.. Прокуратурата е освободена от внасяне на
държавна такса съгласно ТР 7/2014 от 16.11.2015г. по т.д.7/2014г. на ОСГК на
ВКС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че по делото липсват доказателства за
надлежно учредена представителна власт в полза на адв.
А.Ж. за подаване на отговор на въззивна жалба,
включително за процесуално представителство в открито съдебно заседание пред
ОС-Варна. Видно от пълномощно от 29.07.2018г. между л.9 и л. 10 от делото на
ВРС (оригинал), ищецът (въззиваем по ВЖ на ПРБ-Варна)
е упълномощил адв. Ж. да ги представлява до
приключване на делото пред първа инстанция, но не и пред въззивната
инстанция, която в случая е Окръжен съд - Варна. Поради тази причина, на Д.Н.Д.
следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства, че е
упълномощили адв. Ж. да го представлява пред ОС-Варна
и да потвърди подадения от адв. Ж. писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно
заседание въззивна жалба от Районна прокуратура – гр.
Варна срещу Решение № 531/11.02.2019г по гр. д. № 10178/2018г на ВРС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито
съдебно заседание въззивна жалба от Д.Н.Д. срещу
Решение № 531/11.02.2019г по гр. д. № 10178/2018г на ВРС.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно
заседание частна жалба с от Д.Н.Д. с вх. № 28310/17.04.2019г. срещу определение
№ 4357 по гр.д. № 10178/2018г.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 952/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. 10.07.2019 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните по делото, като на Д.Н.Д.Д. да се връчи лично на неговия, посочен в исковата молба
адрес: гр.Варна, ул. „Методи Попов“ № 9, партер, предвид липсата към настоящия
момент на представени доказателства за учредена в полза на адв.
А.Ж. представителна власт пред ОС-Варна.
УКАЗВА на Д.Н.Д. в срок до
първото по делото заседание да представи доказателства за учредена
представителна власт на адв. Ж. ***, вкл. за
депозиране на отговор на въззивната жалба пред ВОС
(или единствено да потвърди извършеното действие по изготвяне и депозиране на
отговор на въззивната жалба, ако Д.Н.Д. няма да бъде
представляван от адв. Ж. в о.с.з. пред ВОС), като в
противен случай извършените без представителна власт процесуални действия по
депозиране на отговора няма да бъдат зачетени.
Съобщение за горното указание да се изпрати на адв.
А.Ж. на посочения от нея адрес: ***.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.