№ 30378
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110121622 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от ищец „ДП БИЛД
ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД с ЕИК *********, представляван от управителя Димитър Кирилов
Панчуков, чрез пълномощник мл. адв. В. С. от САК срещу ответника „ТС КЪНСТРАКШЪН“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Тодор Евгениев Серафимов, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Добруджа“ № 1, ет.1, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.258 и чл.266, ал.1 от ЗЗД
в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението и иск по чл.86 от ЗЗД, в размер на 117,37 лв., дължима
за периода на забава от 12.02.2025 г. до 14.04.2025 г.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника „ТС КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД
с ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. Валеров от САК е заявил възражение за
неподведомственост на спора пред общите съдилища, съгласно арбитражна клауза,
установена в чл. 26 от Договора за СМР, сключен между и представен от ищеца към ИМ. По
същество оспорва исковете и моли за отхвърлянето им по подробно изложени съображения.
Съдът е изискал становище от ищеца във връзка с твърдяната от ответника
недопустимост на иска, поради наличието на уговорена между страните арбитражна клауза в
Договора, като от страна на „ДП БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД е постъпило такова, като
заявяват, че действително производството като недопустимо подлежи на прекратяване, поради
наличието на уговорената арбитражна клауза. Възразява за прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение и моли при прекратяването на производството, съдът да не
го присъди в тежест на ответника, в цялост, а да го намали.
Съдът след като се запозна с делото, постъпилите от страните писмени становища и
приложените към ИМ и отговора доказателства, намира, че възражението за
неподведомственост е основателно, поради следните съображения:
Възражението е направено от ответника, в срока по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, поради което
е допустимо, а разгледано по същество е и основателно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г./ страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
1
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1
от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В случая се касае
именно за имуществен спор по неизпълнение на договор за СМР. Не е налице и някое от
предвидените от процесуалния закон изключения, доколкото потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а в случая както ищецът, така и
първия ответник са търговски дружества, поради което същите нямат качеството на
„потребител“ по см. на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По същество: Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на
арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали
между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да
бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се
съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или
други средства за съобщения /чл. 7, ал. 2 ЗМТА in fine/.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице валидна арбитражна клауза, уговорена
между страните писмено, в чл.26, изр.2 от подписания между тях договор, съгласно която
„за всеки спор относно съществуването и действието на сключения договор или във
връзка с неговото нарушаване, включително спорове и разногласия относно
действителността, тълкуването, прекратяването, изпълнението или неизпълнението
му, както и за всички въпроси, неуредени в настоящия договор, се прилага българското
право, като страните уреждат отношенията си чрез споразумение. При непостигане
на съгласие, спорът се отнася за решаване към арбитража при Сдружение Център за
помирение, медиация и арбитраж – гр. София“.
За разлика от общия случай на неподведомственост на делото, за наличието на
арбитражно споразумение съдът не следи служебно, а само в случай на възражение в срока
за отговор на исковата молба. При наличие на такова възражение и ако страните са сключили
арбитражно споразумение, което не нищожно, не е изгубило сила и може да бъде
приложено, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА съдът е длъжен да прекрати делото.
Предмет на делото в случая е имуществен спор - за заплащане на възнаграждение по
договор за строителство, т.е. за вземания възникнали в полза на ищеца, произтичащи от
Договор за СМР от 14.10.2024 г., сключен между страните.
Както и ответника е посочил в отговора си, няма данни арбитражната клауза да е била
дерогирана, с последващо споразумение между страните.
Налага се извода, че за разрешаването на настоящия спор страните по него са
обвързани от арбитражна клауза, на която се позовава своевременно ответника.
Не са налице данни, от които да се приеме, че арбитражната клауза е нищожна,
изгубила сила или, че не може да бъде изпълнена.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба, какъвто е настоящия случай.
Налице е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото, а именно
наличието на арбитражно споразумение /чл. 19 ГПК/ - така Тълкувателно решение №
4/7.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2016 г., ОСГК, т.е. налице е неподведомственост на
спора на общите съдилища – чл. 15, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното и във връзка с възражението за неподсъдност по чл. 8, ал. 1 от
2
ЗМТА вр. с чл. 19, ал.1 от ГПК и чл. 15, ал. 1 от ГПК производството следва да се прекрати.
По искането за разноски:
Ответникът е заявил искане за присъждане на сторените от него съдебни разноски,
които до момента са за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.,
за заплащането на което са представени доказателства – договор за правна защита и
съдействие от 17.06.2025 г., който в частта относно заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение следва да служи за разписка. Ищецът, в представеното по делото становище
от 15.07.2025 г. е заявил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адв. възнаграждение и моли съда да го намали, като съобрази липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, намира заявеното от ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, за основателно. Като отчита
ниската фактическа и правна сложност на делото и осъществените до момента процесуални
действия от адвоката на ответника, изразяващи се единствено до подаването на писмен
отговор по чл.131 от ГПК, и доколкото платеното възнаграждение е уговорено и за
процесуално представителство и осъществяване на други процесуални действия по защита и
съдействие, счита, че заплатеното от ответника възнаграждение само за осъществяване на
защита по настоящото дело пред СРС, се явява прекомерно по размер и следва да бъде
намалено до 400 лв. Същинската защита и съдействие на ответника ще се реализира в
последващите производство – пред арбитража, респ. съда в случай на обжалване на
арбитражното решение.
Така мотивиран, съдът на осн. чл. 15, ал. 1 вр. чл. 19, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.4 и ал.5 от
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 21622 по описа за 2025г. на Софийския
районен съд, поради неподведомственост на спора пред общите съдилища в РБългария,
предвид уговорената между страните арбитражна клауза.
ОСЪЖДА ищеца „ДП БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД с ЕИК *********,
представляван от управителя Димитър Кирилов Панчуков да заплати на ответника „ТС
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 400 лв., представляваща сторените
в настоящото исково производство съдебни разноски, за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението в частта относно прекратяването подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3