Р Е
Ш Е Н
И Е
№
/ .10.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Членове: Ирена ПЕТКОВА
Иван СТОЙНОВ – мл.с.
при секретаря Галина
СЛАВОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,
въззивно гр. дело №1467 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№46733/27.06.2019г.
на „Агро 03“ ООД срещу Решение
№2577/10.06.2019 год. на ВРС, с което са уважени предявените от Е.Д.И. срещу
дружеството искове с правно осн. чл. 124 ГПК, чл. 221, ал.1 и чл. 344, ал.1,
т.1 КТ. Жалбоподателят моли обжалвано решение да бъде отменено, а на негово
място да бъде постановено друго, с което така предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. На първо място излага, че предявеният иск за
признаване за установено, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено
едностранно от нея, на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ е недопустим, поради което
производството в тази част следва да бъде прекратено. Счита, че разглеждайки
производството, касаещо законосъобразността на дисциплинарното уволнение на
ищцата, неминуемо съдът разглежда и факта с правно значение относно
едностранното прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал.2 КТ. На
следващо място излага, че неправилно първоинстанционният съд е уважил
предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ като не е взел предвид наличието на
злоупотреба с права от страна на ищцата при опита едностранно да прекрати
трудовото си правоотношение, което е довело до погрешен извод, и
постановяването на незаконосъобразно решение.
По изложените съображения жалбоподателят моли постановеното решение да
бъде отменено, а негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от
ищцата за отмяна на дисциплинарното уволнение на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ
бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззвиваемата
страна чрез депозирания писмен отговор изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че искът с правно осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ е допустим, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за
съществуването или несъществуването на едно правоотношение ако има интерес от
това. Твърди, че след като за нея е бил налице правен интерес от установяване
на факта, че трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл. 124 ГПК, то
решението в тази част е допустимо. Във връзка с неговата правилност и
законосъобразност счита, че съдът не е допуснал процесуални нарушения. Правилно
е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат
на което е достигнал до законосъобразен извод за основателност на предявените
от нея искове. Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба, като излага,
че по делото не се установява злоупотреба с доверието на работодателя от страна
на ищцата. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като ѝ бъдат присъдени направените разноски за производството
пред настоящата инстанция.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 357, ал.1 ГПК и чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ,
предявени от Е.Д.И., ЕГН ********** срещу „Агро 03“ ООД, ЕИК
********* за
приемане за установено между страните, че трудовото правоотношение между тях,
възникнало по силата на сключен между тях трудов договор № 12/15.09.2017г.
относно длъжността – главен счетоводител е прекратено считано от 26.09.2018г.
едностранно от ищеца поради забавено плащане на трудовото възнаграждение
дължимо за периода от 01.04.2018г. до 26.09.2018г. и плащания по общественото
осигуряване; 2) иск по 221, ал.1 от КТ
за заплащане на сумата от 1617 лева, представляваща неизплатено
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ; 3) иск по чл.344, ал.1,
т.1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № 5/21.11.2018г. на управителя
на ответното дружество уволнение за незаконно и неговата отмяна /по
присъединеното дело/. Ищцата твърди, че работила в ответното дружество в
периода от 15.09.2017г. до 26.09.2018г. на длъжност „главен счетоводител“ в
административен отдел. На 25.09.2018г. изпратила по пощата до управителя заявление, получено от ответната страна на 26.09.2018г.,
че желае да бъде освободена от работа поради забавяне на заплащането на цялото ѝ
трудово възнаграждение за месеците от април до септември 2018г., като със
същото отправила и покана за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. На
28.09.2018г. ищцата разбрала, че срещу нея е образувано дисциплинарно
производство. На 03.10.2018г. ищцата подала сигнал до Дирекция Инспекция по
труда гр. Варна, като в последствие получила отговор, че трудовото й
правоотношение не е прекратено. На 04.12.2018г. получила по пощата Заповед №
5/21.11.2018г. на управителя на ответното дружество, с която й било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ като според мотивите на същата тя е злоупотребила
с доверието на работодателя си, тъй като за периода от април 2018г. до юли
2018г. изнесла от офиса на фирмата ведомости за заплати, които представлявали
поверителна информация, взела ключовете за офиса, както и издавала фактури за
недействителни сделки. Във връзка с тази заповед ищцата оспорва да е извършила описаните
нарушения, като твърди, че не са ѝ поискани обяснения по чл.193 от КТ.
Твърди още и нарушение на чл.333 от КТ, тъй като страдала от заболяване, за
което работодателят знаел и имала решение на ТЕЛК, както и нарушение на чл.8 от КТ, тъй като работодателят целял да не ѝ заплати дължимото трудово
възнаграждение. По изложените съображения счита, че предявените от нея искове
са основателни, поради което моли да бъдат уважени.
Ответникът,
чрез депозираните писмени отговори оспорва исковете като неоснователни. Счита,
че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл.327
от КТ, тъй като лицето е злоупотребило с правата си по посочения текст на
закона. Излага, че на 18.09.2018г. ищцата неправомерно присвоила и изнесла от
офиса на дружеството ведомостите за заплати за периода от м.април до м.юли
2018г. От същия ден ищцата излязла в отпуск по болест и не е посещавала офиса,
а изявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение изпратила по
куриер с цел избягване на дисциплинарно наказание за извършеното нарушение. Твърди,
че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № 5/21.11.2018г.
на управителя на ответното дружество след получаване на предварително
разрешение от Инспекцията по труда от 05.11.2018г. Работодателят твърди, че е два пъти е отправил писмена покана до ищцата
за изслушване и даване на писмени обяснения от 21.09.2018г., по куриер, като
уведомителните писма не са получени от ищцата. По изложените съображения счита,
че предявените от нея искове са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения трудов договор № 00012/15.09.2017г. се установява, че ищцата
е работила в ответното дружество на длъжността „главен счетоводител“, като
между страните е бил уговорен срок на предизвестие за прекратяването му,
еднакъв за двете страни- 30 дни.
От приетото по делото заявление от 25.09.2018г., е видно, че ищцата е
отправила до управителя на ответното дружество изявление, че желае да бъде
освободена от длъжността „главен счетоводител“ на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, а
именно поради забавяне на изплащането на
цялото трудово възнаграждение за месеците: април, май, юни, юли, август и
септември 2018г., както и поради забава при плащанията на вноските за
обществено осигуряване през последните месеци и. Претендира и заплащане на обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от
30 дни. Видно от обратната разписка, издадена от „Еконт“, заявлението е връчено
на представител на ответника на 26.09.2018г.
По делото е приложено уведомление от 28.09.2018г., изпратено до Е.И. от
управителя на „Агро 03“ ООД, от което е видно, че във връзка с постъпило от
нейна страна заявление от 26.09.2018г. я уведомяват, че срещу нея е образувано
дисциплинарно производство поради извършено от нея дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в изнасяне от офиса на дружеството на документи, представляващи
фирмена тайна. Посочено е още, че твърденията в заявлението й са неоснователни
и дружеството не ѝ дължи посочените в същото плащания.
Видно от приетия сигнал от 03.10.2018г., Е.Д.И. е сезирала Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
с оплакване относно неплатени заплати, прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.327, ал.1, т.2 от КТ и полученото от ищцата уведомление за започната
срещу нея дисциплинарна процедура. От отговора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна е видно, че при извършената проверка е установено, че трудовото
правоотношение на ищцата не е прекратено, работодателят твърди, че ѝ е
изплатил дължимите трудови възнаграждения за м. април до м.юли 2018г., за което
е положен неин подпис по ведомост. Ищцата е посъветвана да потърси правата си
по съдебен ред, предвид наличието на трудов спор по смисъла на чл.357 от ГПК.
Представена е жалба от 18.09.2018г., адресирана до I-во РПУ на гр.
Варна от С. И.И., служител в „Насияна“ ЕООД, в която заявява, че Е.Д.И.,
служителка на „Агро 03“ ООД, била хваната в изнасяне на фирмена информация, а
именно, при напускане на фирмата служителката е взела оригиналните подписани от
самата нея ведомости за изплатена заплата за периода от м.април до м.юли
2018г., както и ключовете за достъп до офиса.
Приложена е заповед №5/21.11.2018г., издадена от Управителя на
ответното дружество, с която на ищцата е наложено наказание дисциплинарно
уволнение. В мотивите към заповедта е посочено, че на 18.09.2018г. Е.Д.И. е
изнесла от офиса на фирмата ведомостите за изплатените й заплати за периода от
април 2018г. до юли 2018г. вкл., които представляват поверителна информация,
като взела със себе си и ключовете за офиса. Впоследствие били констатирани и
злоупотреби със служебното й положение – служителката е издала фактури за недействителни
сделки. Видно от приложеното известие за доставяне заповедта е връчена на
ищцата на 04.12.2018г.
Видно от удостоверение от 03.12.2018г., на 09.11.2018г. в Първо
РУ-Варна е образувано досъдебно производство № 2055/2018г. за това, че на
18.09.2018г. в гр. Варна от офиса на фирмата на ул. „Сан Стефано“ 4, ет.4,
виновното лице е взело и скрило документи – 4 бр. ведомости за заплатите на
счетоводител във фирмата – Е.Д.И., за месеците май, април, май, юни и юли, с
цел да бъде причинена вреда на фирмата – престъпление по чл.319, ал.1 от НК.
Представени по делото са фишове за работни заплати на служители на
ответното дружество за периода м. януари 2018г. до м.юли 2018г., на повечето от
които са положени подписи в графата „подпис за получателя“.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в
о.с.з., проведено на 14.05.2019г., неоспорено от страните и преценено от съда като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на трудовото
възнаграждение на ищцата за периода м.април-м.юли 2018г. е както следва: за
м.04.2018г. – 1671 лева брутно/1320.77 лева нетно; за м.05.2018г. – 1671 лева
брутно/1320.77 лева нетно; за м.06.2018г. – 1178.70 лева брутно 864.90 лева
нетно; за м.07.2018г. – 1671 лева брутно/1320.77 лева нетно. По банковата
сметка на Е.Д.И. са постъпили преводи с наредител „Агро 03“ ООД на 03.10.2018г.
с основание „заплата м.08.2018г.- 1284.86 лева“ и на 02.11.2018г. с основание
„заплата м.09.2018г.“ – 928.35 лева. Дължимите данъци и осигуровки върху
трудовите възнаграждения на персонала за периода м.04.2018г.-м.09.2018г. вкл.
са преведени в ТД на НАП Варна общо за лицата във фирмата, както следва: за м.
04.2018г. – на 05.06.2018г., за м.05.2018г. – на 25.06.2018г., за м. 06.2018г.
– на 25.07.2018г.; за м. 07.2018г. – на 27.08.2018г.; за м. 08.2018г. – на
26.09.2018г. и за м. 10.2018г. – на 30.10.2018г. Размерът на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ е 1617 лева.
От показанията на св. С. И. /служителка
на „Насияна“ ЕООД, но обслужвала счетоводно и ‚Агро 03“ ООД/, разпитана в
о.с.з., проведено на 14.05.2019г., се установява, че тя работи в една стая с
другите счетоводителки Г.П. и Е.И.. От м.12.2017г. св. С. И. се занимавала с
работните заплати на „Агро 03“. Когато започнала работа й било обяснено да
разпечатва само фишове за заплати. По принцип имало ведомости за заплати във
фирмата, където фигурирали всички лица, но тя не разпечатвала такива, а само
фишове, на които служителите се подписвали. Заплатите се давали от управителя в
запечатани пликове с имената на служителя върху тях, без посочване на размер.
Раздавали се от някоя от счетоводителките. Свидетелката не помни конкретно дали
тя или някой друг е раздавал заплатите за периода от м.04 до м.07.2018г. Сочи,
че Е.И. отказала да подписва фишовете за посочените месеци, тъй като заплатата
на другата счетоводителка Г. П. била повишена, а нейната не. В седмицата преди
18.09.2018г. ищцата отсъствала от работа и тогава св. И. и Г. П. открили някои
нередности при изписването на фактура от страна на ищцата, за което уведомили
управителя, както и за обстоятелството, че от 4 месеца не е подписвала фишове.
По негово нареждане ѝ се обадили да дойде да си подпише фишовете. Ищцата
заявила, че нямала възможност, тъй като е извън града и изпратила майка си да
ги вземе, а на следващия ден майка й ги върнала подписани.На 18.09.2018г. в
офиса на дружество ищцата разговаряла с адв. Л., след което и с управителя.
След това заявила на св. И., че фишовете не са подписани от нея, а от майка й и
пожелала да ги вземе, за да ги покаже на управителя. След като свидетелката й
дала фишовете, ищцата излязла от офиса с тях и спряла да отговаря на телефонни
обаждания. За случая св. И. подала жалба в Първо РУ.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първият
предявен иск е установителен такъв, а именно за приемане за установено между
страните, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено без предизвестие
от нейна страна на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ,
чрез подаване на заявление, получено от работодателя на 26.09.2018г.
На
първо място съдът намира, че така предявеният иск е допустим. Възможността да
бъде установено съществуването или прекратяването на трудово правоотношение е
предвидена в разпоредбата на чл. 357, ал.1 КТ, където е посочено, че „трудови са споровете между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения“.
Подобно
на всеки установителен иск, и предявеният от ищцата, за да е допустим следва да
отговаря на всички предпоставки, първата от която е наличието на правен
интерес.
В
настоящия случай се установява, че въпреки изпратеното от ищцата до да
работодателя заявление за прекратяване на трудовото правоотношение от нейна
страна, получено от него на 26.09.2019г., работодателят е образувал
дисциплинарно производство срещу нея, като със заповед от 21.11.2018г., е
прекратил трудовото правоотношение на осн. чл. 190, ал.1, т.4 КТ.
Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че за ищцата е налице правен интерес да
установи, че трудовото ѝ правоотношение е било прекратено на осн. чл.
327, ал.1, т. 2 КТ още с получаване на заявлението ѝ, считано от
26.09.2019г.
Във
връзка с основателността на така предявеният иск съдът установи следното: в
разпоредбата на чл. 327, ал.1, т.2 КТ е предвидена възможността за работника да
прекрати едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение, ако
работодателят забави изплащането на трудово възнаграждение или на обезщетение
от този кодекс или по общественото осигуряване.
Спорен
е въпросът дали работодателят е заплатил възнагражденията на ищцата за м.април,
май, юни и юли 2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост, или по писмено искане от същия – на негови близки или по банков път.
При изплащане по ведомост, полагането на подпис от страна на получилия
трудовото си възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата.
Доколкото,
ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на валидно
трудово правоотношение, както и, че е изправна страна по договора, то в тежест
на работодателя е да установи изпълнението на своето задължение по чл.128 КТ.
Тълкувайки
разпоредбата на чл.270 КТ, се налага изводът, че трудовото възнаграждение се
изплаща в предприятието, където се извършва работата, както и че може да бъде
изплащано лично на работника/служителя по ведомост, или срещу разписка, или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Законодателят е
предвидил и възможност трудовото възнаграждение /отново по писмено искане на
работника/ да бъде преведено на влог в посочената от работника банка.
Изчерпателното изброяване на всички възможни начини за плащане на трудовото
възнаграждение навежда на извод за императивност на цитираната правна норма,
което респективно изключва възможността за други начини за погасяване на
задължението на работодателя.
По
настоящото дело, от показанията на св. С. И. се установява, че заплатите в
„Агро 03“ ООД са се раздавали от управителя или гл. счетоводител на ръка в
запечатан плик, като за да удостовери получаването им работникът/служителят се
подписва на разпечатан фиш за работна заплата, като в тази част изложеното от
свидетелката кореспондира на приетите по делото подписани фишове за работни
заплати на служителите на ответното дружество за периода от м.01.2018г. до м.07.2018г,
вкл.
Ответното
дружество не оспорва, че не е разпечатвало ведомости за заплати, като в тази
насока са и показанията на свидетелката И.. Според показанията на св. ищцата
отказвала да подписва фишовете за периода от м.04 до м.07.2018г., вкл., като
след като била извикана изрично да направи това, фишовете били взети от майка й
и върнати подписани, като самата ищца е оспорила, че са подписани от нея и ги е
изнесла от офиса на дружеството.
Следва
да се отбележи, че по делото не са представени фишове/нито подписани, нито
неподписани/ за заплата, изплащана на ищцата И..
Събрани
са доказателства, че заплатата ѝ за м. август и септември 2018г. е била
изплатена по банкова сметка.
***,
работодателя, чиято е доказателствената тежест да установи, че е заплатил
дължимото възнаграждение в определените за това срокове, не е установил тези
факти. Изплащането следва да бъде установено с писмени доказателства, каквито
по делото липсват. Очевидно ответното дружество не е водило счетоводството си
съобразно законовите изисквания, тъй като не е съставяло и разпечатвало ведомости за работните заплати,
които да се подписват от работниците. Доколкото в подкрепа на твърденията, че
ищцата сама е взела фишовете за нейните заплати, са ангажирани само показанията
на св. С. И., която работи в свързано с ответника дружество, съдът намира този
факт за недоказан.
По изложените съображения съдът приема, че по
делото не се установява с годни доказателства дължимите на ищцата за
претендираните периоди работни заплати да са ѝ изплатени.
В
тази връзка съдът съобрази още, че в хода на въззивното производство са приети
влезли в сила решение на ВРС и ВОС, видно от които АГРО 03 ООД, ЕИК *********
е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.И., ЕГН **********,*** сумата от 4 827,21 лв. представляваща
неизплатени трудови възнаграждения, на осн. чл. 128, ал.2 от КТ, за м.април, май, юни и юли 2018г.
По
изложените съображения, съдът намира, че са били налице основания за
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищцата поради неплащане
на дължимо трудово възнаграждение. Следователно, с отправянето на заявлението
по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което безспорно е достигнало до ответника на
26.09.2018г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на това
основание, считано от датата на получаване на изявлението от работодателя.
Съдът
счита, че заявлението е породило целеното от него действие, тъй като от своя
страна, работодателят не установи по безспорен начин твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, извършени от ищцата. Досежно твърденията му, че ищцата е
изнесла от офиса документи, представляващи поверителна информация, като по
такъв начин е злоупотребила с доверието му останаха недоказани. Съдът не
кредитира като обективни и безпристрастни показанията на св. И., а по делото не
са събрани други доказателства в тази връзка. Жалбата до полицията е подадена
от същата свидетелка и тя не установява факти, а само обективира в писмен вид
твърденията ѝ, че ищцата е изнесла документите от офиса на фирмата.
В този смисъл предявеният иск с правно осн.
чл. 124 ГПК вр. чл. 357 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По
иска по чл.221, ал.1 от КТ, съдът съобрази следното:
След
като трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ поради забавяне в плащането на трудовото възнаграждение на
ищцата, то приложима е разпоредбата на чл. 221, ал.1 КТ, според която при
прекратяването на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл.327, т.2, 3 и 3а КТ, работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение.
Следователно,
ответното дружество трябва да заплати на ищцата обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни, което съобразно
заключението на вещото лице възлиза на 1617 лева.
Искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ също следва да бъде уважен като основателен и
доказан. След като по делото се установи, че трудовото правоотношение между
страните, е прекратено, считано от 26.09.2018г., на основание чл.327, ал.1, т.2
от КТ, то Заповедта от 21.11.2018г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява незаконосъобразна.
Тя
е издадена след като трудовото правоотношение между страните вече е било
прекратено на друго основание, т.е. същата е съставена при липсата на трудово
правоотношение и не може да породи целените от нея последици. Ищцата не може да
бъде уволнена, след като към този момент трудовото правоотношение вече не е
съществувало.
Предвид съвпадащите изводи
на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло в обжалваните части.
Предвид
неоснователността въззивната жалба, на въззиваема
страна следва да бъдат присъдени разноски за производството пред настоящата
инстанция, които съдът, с оглед представения списък и доказателства определя в
размер на 600лв.
Водим от горното и на
осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2577/10.06.2019г., постановено по гр.
дело №17387/2018г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
ОСЪЖДА „Агро 03“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 15 А да заплати на Е.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 600.00 ‚шестстотин/ лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за прзоивоството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на с-я
Ирена Петкова
Решението в частта, с която е признато за установено, че трудовото правоотношение между Е.Д.И. и „Агро 03“ ООД е прекратено едностранно от И., считано от 26.09.2018г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради забавено плащане на трудови възнаграждения, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Основанието за горния извод се намира в недопустимостта на предявения установителен иск. Квалифицирам същия като такъв по чл.124 ал.4 предложение второ ГПК, доколкото се претендира установяване на факти- дата на прекратяване на едно правоотношение, основание за прекратяването, както и по чия инициатива е прекратено.
Последната норма сочи, че иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона. Иск за установяване на посочените факти не е изрично предвиден в КТ, чиято специална уредба намира приложение. Установяването на основанието и момента на прекратяване на едно трудово правоотношение се реализира посредством предвидените искове по чл.344 т.1 и т.4 КТ. По първия от тях съдът, за да установи законността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжен инцидентно да установи дали е било същото съществуващо към момента на прекратяването на соченото от работодателя основание или вече е било прекратено в предходен момент на друго основание, на което се позовава работника. Защита работникът може да реализира посредством иска по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.4 КТ, като исковете могат да бъдат предявени кумулативно. /така Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., ГК/.
Няма пречка и след успешно проведен самостоятелен иск по т.1 и повторно неизпълнение от страна на работодателя за вписване на констатираното в мотивите от съда основание, да бъде предявен иск по т.4 на чл.344 КТ, за да може работникът да установи вярното основание, на което е прекратено правоотношението му. В този смисъл и Определение № 455 от 8.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3790/2015 г., I г. о., ГК.
В конкретния случай ищцата е предявила иск за установяване на факти. Исковата молба първоначално не е оставена без движение. Едва след съединяване на производството по чл.344 ал.1 т.1 КТ с това, по иска с правно основание чл.124 ГПК и чл.221 КТ, съдът е указал на страната да посочи интерес от предявения установителен иск. Ищцата се е позовала на правото си да установи истинското основание за прекратяване на правоотношението, което да бъде и вписано в трудовата книжка, което е и основание за претенцията й по иска по чл.221 КТ.
Считам, че соченият правен интерес не е налице за ищцата. Това е така, тъй като ищцата разполага със специален конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ именно за установяване на вярното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и нанасянето на поправката в трудовата книжка. При така наведените твърдения, съдът е следвало да посочи на ищцата възможността за защита, която сочената правна норма й дава и която на практика изключва интереса й от защита посредством установителен иск. /така и Решение № 14 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4023/2015 г., III г. о., ГК/.
Наред с това следва да се съобрази, че по предявения осъдителен иск с правно основание чл.221 КТ съдът следва да се произнесе по преюдициалния въпрос е ли прекратено трудовото правоотношение на соченото основание- чл.327 ал.1 т.2 КТ. Следователно и за уважаване на тази претенция не е необходимо предявяването на установителен иск.
Предвид изложените съображения, намирам, че производството по предявения установителен иск е недопустимо и подлежи на прекратяване, а решението на ВРС- на обезсилване.
С-я Ир. Петкова: