ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28462
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110111985 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответника „... “ ЕООД с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, като моли да му бъдат присъдени
разноски и такива да не бъдат присъждани в полза на ищцата. Твърди, че не е дал повод за
предявяване на иска.
Постъпило е становище от ищцата, с което оспорва молбата на ответника и излага
съображения, че същият е дал повод за предявяване на иска.
Молбата е допустими –подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл.80, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество всяка от молбите съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски
съобразно поведението на страните и изхода на спора, като в полза на авоката на ищцата е
присъдил адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита, а в полза на
съда – тези за държавна такса. В мотивите на решението съдът подробно е изложил
съображенията си по отношение отговорността за разноски. В конкретния случай конкретни
обстоятелства /бездействието на ответника по иницииране формалното прекратяване на
изпълнителното дело и свързаното с това вдигане на запорите/ са дали основание на съда да
приеме, че ответникът е дал повод за делото. Наличието на правен интерес за предявяване на
отрицателен установителен иск и повод за делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК са
различни понятия, поради което и не следва принципно да се изключва възможността за
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в случаите на предявен иск за установяване погасяването
на правото на принудително изпълнение на едно вземане, за което е издаден изпълнителен
1
лист в каквато насока са на практика възраженията на ищцата. В случая обаче не вида на
търсената защита, а конкретните обстоятелства, които са наложили същата, са взети предвид
от съда, за да не приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като не е налице основание за
изменение на вече изложените мотиви в решението и крайните изводи за разпределение на
отговорността за разноски.
По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 213968/27.07.2023 г. от „... “ ЕООД за
изменение по реда на чл. 248 ГПК на Решение №12332/12.07.2023 г. по гр. д. № 11985/2022г.
на СРС, 118 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2