№ 137
гр. Кюстендил, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20241500500545 по описа за 2024 година
С постановеното решение №386/26.07.2024г. по гр.д.№198/2024г. на
Дупнишкия районен съд е признато за установено по отношение на
ответницата М. С. П.,ЕГН **********, че всеки от ищците С. Г. П., ЕГН
********** и Е. И. Щ.,ЕГН **********, са собственици на по 3/8 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 62520.500.119, съгласно скица на поземлен
имот №15-120777-07.02.2024г., издадена въз основа на КККР, одобрени със
заповед №РД-18-244/15.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение,
засягащо поземления имот от 30.03.2023г., адрес на поземления имот :
с.Ресилово, ул.“***“№2, площ: 1397 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване( до
10м), стар идентификатор : няма, номер по предходен план :119, кв.24, парцел
ІІ, съседи по скица: 65520.500.114, 62520.500.116, 62520.500.117,
62520.500.118, 62520.500.121,62520.500.120, 65520.500.904.Отменен е на
основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №10, том ІV.,
рег.№6835, дело №591/19.12.2022г. Нотариус ***, в частта за разликата над
притежаваните от М. *** П., ЕГН ********** 2/8 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ : упи ІІ-119 в кв.24 по регулационния план на с.Ресилово,
общ.Сапарева баня, утвърден със заповед №213/12.09.1998г. за улична и
дворищна регулация, с площ 1433 кв.м., при граници и съседи:улица с осеви
точки 67-72, упи І-114, упи ХІV-117, упи ХІІІ-118, упи ХІІ-121, упи ІІІ-120.С
решението са присъдени и разноски.
В срока, посочен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна
жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, М. С.
П.,ЕГН **********, с адрес, гр.София , ж.к.“***“, бл.221, вх.Г, ет.3, ап.70
представлявана от адвокат, А. Р..В жалбата е обосновано становище за
неправилност на обжалвания съдебен акт.Сочат се влошени
взаимоотношения между жалбоподателката и разпитаните по делото,
1
посочени от ищеца свидетели, които също така са свидетелствали
злонамерено и неистинно.Показанията на останалите двама свидетели – *** и
К., определя, като правдиви и обективно, съдържащи сведения както за
обстоятелството, че процесният имот в момента е в занемарен и неподдържан
вид, но също така, че между страните е имало спор за същия имот.Това е
обстоятелство, което според жалбоподателя е израз на демонстрация на
собственически намерения от страна на ответницата, която директно и
индиректно е заявявала на ищците, че целият имот е неин.Поддържа, че назад
във времето ответницата и нейното семейство са ползвали и владели имота/
докато здравето и позволява/ и не се е дезинтересирала от имота , за разлика
от ищците, като дава пример за случай, в който след като свид.*** Г.
неправомерно се бил самонастанил в имота, то именно жалбоподателката,
както заявява свид.*** е подала жалба за отстраняването му.Неправилният
анализ на свидетелските показания според въвзивницата определя
необоснованост на правните изводи в обжалвания съдебен акт На собствено
основание в жалбата се оспорват и наследствените права на ищците в имота,
като се сочи, че техният родственик – баща и съпруг на ищците, неин брат е
емигрирал в САЩ преди много години.Докато е било известно че е жив, той
не е общувал със съпругата и детето си, поддържайки контакти с други лица
от с.Ресилово.Смъртта му била несигурно събитие.Едва през тази година
ищците получили решение за установяване хипотетичната му смърт, след като
са разбрали, че ответницата е станала собственик на целия
имот.Необосноваността на извода, за недоказаност на соченото от
жалбоподателката придобивно основание – давностно владение, обуславя
извод според жалбоподателката за неправилност на решението, в частта за
иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК( за отмяна на констативния
нотариален акт с който се признават правата й).В съответствие с изложеното е
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Препис от жалбата е връчен на ищците в производство Е. Щ. и С. П..В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
въззиваемите, представлявани от пълномощник – адв.***.В подадения
отговор е обосновано становище за неоснователност на подадената
жалба.Ищците смятат, че обжалваното решение дава отговор на всички
твърдения по делото,уважени са всички доказателствени искания посочени от
ответницата.Твърдението, че свидетелски показания са злонамерени и
неистинни се оценява като несъстоятелно, в отсъствие на опровергаване на
твърденията им, за занемарен и неподдържан недвижим имот и искане за
събиране на нови доказателства.В отговора са възпроизведени част от
мотивите на съдебния акт, с посочената в тях съдебна практика –
Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк.д.№1 от 2012г.
ОСГК, Решение №109/27.06.2017г. , ВКС, гр.д.№3973/2016г. І г.о, Решение
№115 от 28.10.2016г. на ВКС, гр.д. №977/2016г. , ІІ г.-о и решение №70 /
16.08.2017г. на ВКС по гр.д.№3991/2016г. ІІ г.о..във връзка с утвърдилото се
при спор между съсобственици разбиране, че съсобственикът, който твърди
придобиване на наследствен имот по давност, следва да докаже т.нар
преобръщане на владението на останалите съсобственици, чрез
демонстриране по явен и недвусмислен начин пред всички тях, намерението
да придобие имота за себе си, които действия следва да са доведени до
знанието на собственика.Подчертано е, както в обжалвания съдебен акт, с
оглед даденото тълкуване, че не представляват такива действия ползване на
наследствения имот и неговото ремонтиране и поддържане , нито
декларирането му в данъчните служби и плащането на данъци и консумативни
разноски ( решение №76 от 15.06.2022г. на Върховния касационен съд по гр.д.
№4761/2021г., І т.о).В отговора също е коментирано и значението на
съставения констативен нотариален акт, в преценката за разпределение на
доказателствената тежест, като становището на ответниците по жалбата е, че
при наличие на такъв нотариален акт и оспорването му, то ползващата се от
2
акта страна не е освободена от задължението да докаже настъпването на
условията на придобивната давност, както е прието в горепосоченото
Тълкувателно решение.С оглед даденото в определение №357 от 02.08.2022г.
на ВКС по гр.д.№4809/2021г., ІІ г.о ВКС решение,се изтъква, че да се изключи
отговорността на ползващия се от нотариалния акт във връзка доказване на
удостоверените с акта права, би означавало спорът да бъде предрешен от
краен акт в едно безспорно производство по издаване на констативен
нотариален акт.В противовес на становището на въззивницата се изтъкват
дадените от свидетелите характеристики за процесния имот, описан, като
„джунгла“, „къпинак“, „гора“ и „руини“, незастроен т.е неползван необитаем
недвижим имот.Тъй като ответницата не е доказала т*** фактическа власт,
спокойна и необезпокоявана( водените от нея свидетели сочат на спорове
между страните) с манифестиране на намерението да се свои идеалните части
на ищците, то изводът, че те са загубили своите права, а тя е придобила
същите е правилен обуславящо уважаване на предявения иск.Като последица
на решението по установителния иск за собственост е правилно според
ищците и решението за отмяна на съставения констативен нотариален акт
върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №10,
том ІV, рег.№6835, дело №591/19.12.2022г. в частта, за разликата над
притежаваните от М. П. 2/8 ид.ч. от имота.В съответствие с изложеното е
искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.Претендират се и разноски, съгласно приложен списък по
чл.80 ГПК.
На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е
валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.
(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002
г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до
посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011
г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от
5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. №
1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния
съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на
чл.235 ГПК прие за установено следното:
Производството е по искова молба, подадена от адв.***, упълномощена
от С. Г. П.,ЕГН ********** и Е. И. Щ., ЕГН ********** срещу М. С. П.,ЕГН
********** съдържаща искане за постановяване на решение, за признаване за
установено по отношение на ответницата, която с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение №10, том ІV, рег.№6385, дело №591/19.12.2022г. вписан по ЗС/ПВ
вх.рег.№5819, акт №58, том ІІ, дело 3770 е призната за едноличен собственик
на упи ІІ-119, в кв.24 , по регулационния план на с.Ресилово, общ.Сапарева
баня, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед №213/12.09.1989г. за улична и
дворищна регулация, с площ 1433 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви
точки 67-72, упи І-114, упи ХІV-117, упи ХІІІ-118,упи ХІІ-121, упи ІІІ-120 ,
ведно с построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда, че на
ищците принадлежи право на собственост върху 3/8 ид.ч. за С. Г. П. и 3/8 ид.ч.
3
за Е. И. Щ..По късно ( молба вх.№1588/09.02.2024г) имотът е
индивидуализиран, като поземлен имот с идентификатор 62520.500.119,
находящ се в с.Ресилово, общ.Сапарева баня, съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-244/15.12.2022г., с площ 1397 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване
до 10 м., предишен идентификатор :няма, номер по предходен план :119,
кв.24, парцел :ІІ, съседи: имоти с идентификатори:
62520.500.114,62520.500.117, 62520.500.118, 62520.500.121, 62520.500.904.
Имотът е отразен на скица на поземлен имот №15-120777-07.02.2024г. –
л.31 от делото, като незастроена площ.
Писмен отговор по исковата молба от ответницата не е подаден.В с.з.
искът е оспорен от ответницата, чрез упълномощения адвокат А. Р., посочени
са двама свидетели.
С представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка №41, том ІІІ, дело №952/1979г.по описа на
Нотариата при Ст.Димитровски районен съд ищците са доказали твърдението
си, че през 1979г. *** е прехвърлил на *** и ***, негови син и внук,
собствения си парцел ІІІ-380, в кв.76 по плана на с.Ресилово, с урегулирано
пространство 1386 кв.м., при съседи: улица, ***, братя ***, заедно със старата
жилищна сграда, намираща се в този парцел, срещу задължение на
приемателите да му осигурят един сносен и спокоен живот, на него и
съпругата му *** Щ., като поемат издръжката им и гарантират – квартира,
храна, отопление , осветление, почистване и грижи при болест и немощ, било
лично, било чрез трето лице, до настъпване на тяхната смърт.Не се спори
между страните за това, че описания в този нотариален акт недвижим имот е
идентичен с описания в исковата молба.
Видно от удостоверения за наследници №530/26.01.2024г. и
№489/24.01.2024г. издадени от Община Дупница е, че *** е починал на
11.05.1991г., наследен от М. С. П. – дъщеря, *** – син, починал на 14.10.1995г.
наследен от Е. И. Щ. – съпруга и С. Г. П. син.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №10, том ІV., рег.
№6835, дело 591/2022г. от регистъра на Нотариус, с рег.-№731 на НК се
признава, че въззивницата М. С. П. е собственик, на основание наследство и
давностно владение, на упи ІІ-119, в кв.24 по плана на с.Ресилово,
общ.Сапарева баня, утвърден със Заповед №213/12.09.1989г. за улична и
дворищна регулация, с площ 1433 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви
точки 67-72, упи І-114, упи ХІV -117, ХІІІ-118, упи ХІІ-121, упи ІІІ-120, ведно
с построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда, за която не са
представени строителни книжа.Сред представените във връзка със
съставянето на този нотариален акт документи се сочи и нотариален акт №41,
том ІІІ, дело №952/1979г. РС – Дупница.
По делото са разпитани свидетели, от показанията на които се
установяват следните обстоятелства:
Свид.Роза Христова, познава ищците, като техен съсед от Дупница,
според данните по делото към момента те са с адресна регистрация в
с.***.Като техен съсед тя е посещавала имота в Ресилово, намиращ се в ляво
от пътя, в който Е. е отглеждала кокошки.След смъртта на възрастната жена,
която е живеела в имота, имотът е обрасъл, „гора“, „няма живот, няма хора и
не може въобще да се влезе в имота“необгрижван „джунгла“.Когато
свидетелката е посещавала имота не е виждала М. там.Докато е била жива
бабата, е имало къща с кал , към момента, свидетелката е ходила до мястото
миналата година няма постройки.Придружавала е С., като се е прибирала в
България.Бабата която е била в имота е починала, отдавна повече от 10
години, по същото време тя е ходила за последен път с Е., която е с инсулт и
не може да говори.Със С. ходи всяка година.Не е чувала за спорове между Е.,
4
С. и М..
Свидетелят *** Г. притежава свой имот, в съседство с имота на ищците в
с.Ресилово.Построил вила през 1985г., но от 2001 – 2002г- живее постоянно в
с.Ресилово.Знае за родствената връзка между С. и М.,която след 2002г. е
виждал в Ресилово 2-3 пъти.Казва, че имотът се е владеел от Е.- ***( прабаба
на ***), имало е къща, която е паднала.След нейната смърт нищо не е
работено, останал е само един дувар, остатък от къщата който се вижда от
улицата, имотът е пустеещ.Виждал е С. , докарвали са го с кола, когато се
прибере от Италия.Идвал е, поглеждал е но не може да влезе, защото е
къпинак.Не знае за случай, в който М. да е отправила претенции за
имота.Нейният син бил споделил пред свидетеля, че "ще го унищожи", а ***
му бил казал, че „Това което му се полага си е негово“.Разбрал от С., че М. се е
сдобила с нотариален акт.
Свидетелят *** разказва, че живее в с.Ресилово, на ул.“***“, в близост
процесния имот, от 2004г. е собственик на съседен имот.От 7-8 години вижда
М. да посещава мястото.Не познава С. и Е., има спомен за *** – бащата на
***.Сочи, че в имота е живяла баба ***.Имота не е застроен, обрасъл, а от М.
и нейния син *** разбрал, че от десетина години имат претенции към имота, за
проблеми, пререкания с Е., от около 5-6 години.Знае, че М. и *** били подали
жалба, след като съсед с име ***, живущ на около 100 м се настанил в имота,
като складирал сено в същия.Имотът е необитаем, обрасъл, къщата е
разрушена.Не е бил свидетел на спорове между Е. и М..
Свид. В. К. е роднина на страните, първи братовчед на ответника и ***
***в.Разказва, че в този имот живяла баба ***, баба на *** ***в и М., а след
нейната смърт тяхната майка ***, която също към момента не е жива.М.
живеела в София, а *** прекарала в имота около 6 месеца, след което живяла
при различни роднини.В продължение на 4-5години *** сменяла
местоживеенето си до отиването и в София ,където заживяла с М..*** живяла
в имота до 2000г.В парцела имало стара плевня, къщата била на два етажа,
имало и бунар, в момента е гора, всичко е обрасло.След смъртта на ***,
съпруга на ***,през 2008-2009, заедно с други родственици участвал в
почистване на имота, а 1-2 години след това, ходили да го чистят с трактор
лицата *** и ***, по настояване на *** и М..Сега мястото е чисто, но обрасло
с къпини.Старата кирпичена къща( плетена) на два етажа , плевня, обор били
паднали, бил събран падналия материал.В двора имало градина , овощни
дървета – круши, ябълки.След срутване на къщата, никой не е живял
там.Докато *** е била жива е посещавала имота, заедно с М., отсядали у
свидетеля на гости.Не е виждал ***, който е бил в Америка, виждали са се в
Америка през 1995г.След като Е. продала къща в Дупница, неговата тетка ***
заминала за София.Свидетелят, който от 30 години не живее и работи в
България притежава селскостопански имот на 300м. от този имот, който
наглежда прибирайки се в България по празници, през м.август.Категоричен е,
че имота няма сграда отпреди 2010г., къщата почистена, материал от къща от
80-90г. не може да се използва.След смъртта на *** всичко било запустяло,
къщата разрушена.Описва мястото като пущинак, съществувалите дувари ги
няма, има остатъци от стари постройки.Поне от 2015г. мястото според
свидетеля е пущинак.
С оглед на изложените обстоятелства съдът прецени подадената жалба
неоснователна.Съображения:
Районният съд е приел за доказано по делото, че на основание
наследяване от *** – баща на ищеца С. Г. П. и съпруг на ищцата Е. И. ***,
ищците са собственици на по 3/8 идеални части от описания в исковата молба
недвижим имот, който е принадлежал на техния наследодател, придобил на
основание Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №41, том ІІІ, дело
958/1979г. за ½ ид.ч. от имота, а за останалата част от признатите им права,
5
като наследство придобито от *** *** ***.
Както бе посочено, доводи в жалбата за оспорване на твърдението за
идентичност между описания в исковата молба, констативен нотариален акт
№10, том ІV, рег.№6835, н.д.№591/2022г. и описан в нотариален акт №41, том
ІІІ, дело 958/1979г. съответно имот с идентификатор 62520.500.119
липсват.Също не се оспорва правото на собственост на праводателя по тази
сделка.Доколкото се оспорва твърдението, че ищците са наследници на *** то
следва да се отбележи, че такива доводи в първоинстанционното
производство не са наведени, оспорването от друга страна предвид
посоченото удостоверение за наследници е неоснователно.Споменатото
удостоверение за наследници, в съответствие с предвиденото в чл.24, ал.2
ЗГрР и чл.9 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението ДВ бр.37/2012г.,
свидетелства за наследствена връзка между починалия *** и ищците, не е
оспорено в срока по чл.193, ал.1 ГПК с отговор на исковата молба.В
първоинстанционното производство ответницата не е правила възражения в
тази посока, поради което и на основание чл.266 ал.1 вр. с чл.133 ГПК тези
възражения са преклудирани.
Липсват доводи и оплаквания за извода, че на основание наследяване и
обективираната в този нотариален акт сделка, съгласно която *** ***в – баща
и съпруг на ищците е придобил ½ ид.ч. от имота, а другата ½ ид е била
прехвърлена на неговия баща –*** , починал през 1991г. и съгласно чл.5, ал.1
и чл.9, ал.1 и чл.10 от ЗН, ищците ,като единствени наследници на *** ***в са
получили по наследство по ½ ид.ч. от притежавания от техния наследодател
дял в имота -1/2 ид.ч по Договор и правата които той е придобил след смъртта
на баща си - ½ ид.ч. принадлежали на *** или всеки от ищците е придобил
по 3/8 ид.ч. от правото на собственост на процесния имот.М. П. по наследство
от своя баща е станала собственик на останалия дял от 2/8 ид.ч.***, починал
през 1991г. според отразеното в удостоверение за наследници е разведен.
Веднъж придобили правото на собственост, ищците биха го изгубили
ако се откажат от правото си на собственост или ако друг го придобие,
разбира се по допустим от закона начин- чл.99 ЗС, защото му е прехвърлено от
ищците, поради отчуждаване или на основание давностно владение, правно
основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, на
основание чл.77 ЗС.
Давностното владение, като способ за придобиване право на
собственост е регламентирано с разпоредбите на чл. 79, ал.1 ЗС - Правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.Останалите характеристики на
давностното владение се извеждат от разпоредбите на: чл.68 ЗС съгласно
която владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а според ал.2 държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя.Съгласно чл.69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.Във връзка с указаното в чл.68,
ал.1 ЗС и чл.69 ЗС, при владение на съсобствен недвижим имот, както е
посочил първинстанционния съд се приема, че владелецът съсобственик е
владелец за своята част от имота и държател за частите на останалите
съсобственици, като в този случай, при промяна на намерение за своене и
завладяване на чуждите идеални части, тази промяна в субективното му
отношение към вещта, следва да бъде демонстрирана явно и открито по
отношение на останалите съсобственици, за да се признае възможността да
придобие техните идеални части.Съгласно чл.81 ЗС –с изгубването на
владението в продължение на повече от 6 месеца давността се прекъсва, чл.82
предвижда, че владелецът може да присъедини към своето владение и
владението на своя праводател, чл.83 указва, че който докаже, че е владял в
6
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се
докаже противното и чл.116 ЗС, указващ, че давността се прекъсва:а) с
признаване на вземането от длъжника;б) с предявяване на иск или възражение
или на искане за почване на помирително производство; ако искът или
възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат
уважени, давността не се смята прекъсната;в) с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Съгласно чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а
според ал.2 държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя.
Придобиването на имота на основание давностно владение изисква да
бъде доказано, че съответното позоваващо се на давностно владение лице е
осъществявало фактическа власт върху имота, активно фактическо
присъствие, видимо за собственика респ. останалите съсобственици и за трети
лица, като в хипотезата не съсобственост е необходимо да бъде доказано
допълнително, демонстрирана по недвусмислен начин, доведено до знанието
на останалите съсобственици промяна в намерението за своене на техните
идеални части.В случая се касае за дворно място в село, всякакви въздействия,
осъществявани дори през различни периоди от време но за необходимия срок
от 10 години, каквито могат да бъдат, ползване на имота по всякакъв начин,
ремонтиране, подобряване и ограждане на имота изпълват необходимото
съдържание на изискването за фактическа власт.В условията на съсобственост
това следва да бъде съпроводено и с такива действия разкриващи на
останалите съсобственици, че владеещия съсобственик се счита за едноличен
собственик на имота, като бъде ограничен достъпа им до имота и пр.
В отговор на доводите в жалбата, съдът намира за необходимо да
посочи, че в разглеждания случай,ответницата не е подала отговор на исковата
молба и не се е позовала на давностно владение, като основание за
придобиване на собствеността на имота.Доколкото се оспорва еднолично
придобиване на имота от същата с исковата молба, срещу която тя е
възразила, като едновременно е посочила доказателства за това,
същевременно съществува нотариален акт с който ответницата се признава за
едноличен собственик на имота ,като придобила го на основание давностно
владение, то съдът намира, че от събраните по делото свидетелски показания
извод за осъществявано от ответницата владение, по силата на което е станала
едноличен собственик на имота не може да бъде направен.Както бе посочено,
владението изисква фактическо владение, присъствие в недвижимия имот,
което следва да е непрекъснато в продължение на 10 години, факта на
физическо присъствие на ищеца в имота и намерението му за своене, да бъде
видим, както за неограничен кръг от лица,да е несъмнително – владението е
съмнително ако не може със сигурност да се каже дали действително
владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да
държи вещта, като своя.При владение върху съсобствен имот, владелецът
трябва да извърши действия, изразяващи по категоричен начин, че държи и
чуждите части като собственик, за които следва да се формира знание у
останалите съсобственици, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху
вещта, не трябва да допуска чужди действия, цялото му поведение не трябва
да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява
фактическа власт за себе си.В случая не са налице доказателства за
фактическо владение на процесния имот от ответницата, в необходимия срок
от 10 години, както за действия, разкриващи, че отрича и правата на
останалите съсобственици в имота.Общите наследодатели на страните са
починали през 1991, 1995г.Разпитани са две групи свидетели, от показанията
на които не може да се направи извод, за активно присъствие на ответницата в
имота, още по малко за демонстрация на намерение за едноличното му
7
владени и в този смисъл оплакването в жалбата за необоснованост на
решението е неоснователно.Собственикът не е длъжен непрекъснато да
извършва фактически въздействия в имота си, да го ползва за да демонстрира
правото си на собственост, и неизвършвайки такива той не може да изгуби
правото си на собственост, но за разлика от собственика, за да придобие по
давност, лицето завладяло чужд имот трябва да демонстрира непрекъснато в
продължение на 10 години физическо присъствие в имота, да го огради,
ползва , подобрява, стопанисва,да се грижи за имота.В представения
нотариален акт не е посочено, в какъв период е било осъществявано давностно
владение.Пълно единодушие има в показанията на свидетелите за това, че в
имота е живяла бабата на ответницата ***,като няма данни, тя да е държала
имота за ответницата, като, след нейната смърт, известно време след това
имотът е запустял т.е никой не е владеел мястото.Намиращите се в имота
постройки паднали.Всички свидетели разпознават бабата ***, като владелец
на имота и никой от тях не съобщава факти и обстоятелства, мотивиращ
извод, че като владелец на мястото е разпозната и ответницата М.
П..Наглеждането на имота, подадената от М. жалба срещу трето лице за
складирало сено в имота и еднократното почистването на срутилите се
постройки около 2008-2010г., след смъртта на *** от ответницата не са
действия, обосноваващи извод, че М. П. е упражнявала владение в имота, в
необходимия срок, нито пък разкриващи явно отричане правата на останалите
собственици.Посочените от ответницата свидетели нямат възприятия за факти
и обстоятелства, сочещи на завладяване на частите на останалите
съсобственици.Доколкото се споменава за спорове между ищците и
ответницата, то свидетелите, както посочени от ищците така и посочените от
ответницата нямат непосредствени възприятия за спор, свид.*** е чул за
пререкания от сина на ответницата, от който разбрал, че "те ( синът) и
ответницата искат имотът да е техен" ,свид.К. също е чул за някакъв спор от
преди 10 години, не може да каже за какво е спора, освен това в отсъствие на
доказателства за фактическа власт в имота остава неясно спорът за какво
е.Изявления пред свидетели, за намерение за своене също не доказват нито
неговото владение като фактическа власт нито пък противопоставяне на
правата на останалите съсобственици.
Предвид изложеното подадената жалба, съдът намира за
неоснователна.Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на жалбата и разпоредбите на чл.78 ГПК
разноски на въззивницата не се дължат.На ответницата следва да бъдат
присъдени сторените от същата за въззивното производство разноски, които
съдът определя на 1200 лв( заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №386/26.07.2024г. по гр.д.
№198/2024г. на Дупнишкия районен съд.
Осъжда М. С. П.,ЕГН ********** от гр.София, жк“***“, бл.221, вх.Г,
ет.3, ап.70 на основание чл.78 ГПК да заплати на ищците С. Г. П., ЕГН
********** и Е. И. Щ.,ЕГН ********** с адрес на двамата: с.***,
общ.Дупница, ул."Коста П."№48 ,общо ,разноски за производството
8
възлизащи на 1200.00 лв, адв.възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9