№ 108
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20231200500057 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от "В", седалище и адрес на
управление гр. С. р-н М. бул. Ц.ШИ, представлявано от Н.С.А, срещу частта от
Разпореждане № 3025 от 17.11.2022 г., постановено по частно гражданско дело №
2615 от 2022 г. на Районен съд Благоевград, с която е отхвърлено заявлението на
дружеството за издаване на заповед за изпълнение против Е. Л. А., ЕГН
**********, адрес гр.Б. ж.к Е, за сумата от 684,75 лв. /шестстотин осемдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор № - от 24.06.2021 г., съгласно фактура №
********** от 01.10.2021 г. В жалбата се развиват подробни аргументи за
неправилност на първоинстанционния акт в оспорената му част. Иска се нейната
отмяна и връщане на делото на районния съд за издаване на заповед за
изпълнение и досежно процесната парична сума.
Екземпляр от частната жалба не е изпращан на длъжника, защото така повелява
самата норма на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява
неоснователна. Окръжният съд споделя мотивите, изложени от първата
инстанция, и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 от ГПК, препраща
към тях.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както
и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи
служебно още в заповедното производство /чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК/.
Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което
1
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е
страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална
дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от
приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че Е. Л. А., за
която се твърди, че е длъжник, в правоотношенията си с В има качеството на
потребител.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че
въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя
М.Б. и съдията Е.М., условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост
в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да
се прави към момента на сключване на договора.
Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и
потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесния
договор за мобилни услуги, както и от общите условия към същия,
представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в
договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпката от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора.
В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава
от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора.
Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца,
липсват. В случай че потребителят се възползва от възможността да прекрати
едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано
дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното, уговорената неустойка
несъмнено има неравноправен характер, напуска рамките на присъщите им
функции и е нищожна. Действително се налага изводът, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението
на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху
правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер
на всички или дори на само няколко /в случая - три/ неплатени абонаментни
вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи
имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-
2
нататъшно ползване на услугата. Освен това процесната неустойка цели да
компенсира оператора не за действително претърпените от него вследствие на
неизпълнението /неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски/
вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на
договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване
на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.
Районен съд Благоевград правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение
за коментираната неустойка.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева,
настоящото определение няма да премине през касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от "В", седалище и адрес
на управление гр. С. р-н М. бул. Ц.ШИ, представлявано от Н.С.А, срещу
отхвърлителната част на Разпореждане № 3025 от 17.11.2022 г., постановено по
частно гражданско дело № 2615 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3