№ 122
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора И. А.
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600218 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34, вр. чл.20 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
С решение от 10.02.2025 г., по ЧНД № 71/2025 г., Софийски градски съд, Н.О., 28-
ми състав, е признал Решение № 5062 5422 6545 7717 от 05.06.2024г., влязло в сила на
17.07.2024 г., поставено от Gemeente Nijmegen, Нидерландия, с което на българския
гражданин А. Н. Х., ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 120,00 /сто
и двадесет/ евро, с левова равностойност 234,70 /двеста тридесет и четири лева и 70
стотинки/ лева, на основание Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата - чл. 2.
Съдът е постановил след влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати на Национална агенция по приходите за изпълнението му.
1
Съдът е постановил компетентният орган на издаващата държава да бъде
уведомен за решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Срещу постановеното решение е постъпила бланкетна жалба от служебния
защитник на засегнатото лице А. Н. Х., в която се сочи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго
такова, с което да се откаже и да не се допуска изпълнение на решаване за налагане на
финансови санкции. По същество, служебният защитник сочи, че липсват данни засегнатото
лице Х. да е знаел нидерландски език, поради което не е било изяснено по безспорен и
категоричен начин, че той е разбрал какво нарушение е извършил и в какво точно го
обвиняват.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Пред въззивният съд жалбоподателят А. Н. Х. не се явява. Представлява се от
назначеният му служебен защитник- адв.Ц. Л. – САК, която пледира за отмяна на
първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
поради което пледира за отмяната му и постановяване на друго, с което да се откаже
изпълнение на финансови санкции. В тази връзка навежда доводи за липса на данни, че
засегнатото лице А. Н. Х., е знаел нидерландски език, поради което не било изяснено по
безспорен и категоричен начин, че той е разбрал какво нарушение е извършил и в какво
точно е обвинен.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбата за
неоснователна, а решението на Софийски градски съд, за правилно и законосъобразно.
Намира делото за изяснено от фактическа страна, наличие са всички основания по смисъла
на чл. 30 за признаване и изпълнение на финансовата санкция постановена от Нидерландия,
която е държава-членка на Европейския съюз. Според прокурора, не е налице нито едно от
основанията, при което може да се откаже изпълнението на тази финансова санкция по
смисъла на чл.35 от закона. Наличие на отбелязвания в удостоверението, че производството
е било писмено, както и, че санкционираното лице е било уведомено за същото. При тези
доказателства тезата на прокурора е, че не може да се предоставят доводи за невладеене на
нидерландски език в настоящия случай. В заключение пледира за потвърждаване изцяло на
обжалвания съдебен акт.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери
правилността на решението, по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение,
което следва да бъде потвърдено.
Кралство Нидерландия е държава - членка на Европейския съюз. Като такава се
явява издаваща държава по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
2
ЗПИИРКОРНФС.
Видно от приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, С
Решение № 5062 5422 6545 7717 от 05.06.2024г., влязло в сила на 17.07.2024 г., поставено от
несъдебен орган на Нидерландия - Gemeente Nijmegen, на А. Н. Х. е наложена финансова
санкция в размер на 120,00 евро на основание Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата - чл. 2. Нарушението се
е изразило в това, че на 24.03.2024 г. в 18:44 ч. в Nijmegen, Нидерландия е паркирано
превозно средство с peг. № ******** на парко място, за което се изисква разрешение /знак
Е9/, без разрешение за това превозно средство, т.е. касае се за деяние, нарушаващо
правилата за движение по пътищата. Паричната сума, представляваща санкцията, е в общ
размер на 120,00 евро, като, правилно първоинстанционният съд е определил
равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението, в размер на 234,70 лева.
С оглед изложеното, се обосновава извод за наличието на годен за признаване акт
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Налице са и всички останали формални изисквания на закона за признаване на
решението № 5062 5422 6545 7717 от 05.06.2024г., влязло в сила на 17.07.2024 г., поставено
от несъдебен орган на Нидерландия - Gemeente Nijmegen.
На първо място то е придружено от изискуемото по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС
удостоверение, съдържащо необходимите реквизити, съгласно Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено във връзка с процесното решение.
На следващо място, налице е съответствие между удостоверението и
приложеното и преведено на български език по надлежния ред, решение на издаващата
държава за налагане на глоба.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, в случаите когато
решението, чието признаване се иска, се отнася до деяние, съставляващо нарушение на
правилата за движение по пътищата, двойна наказуемост не се изисква. Ето защо, не е
налице хипотезата на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, към която препраща нормата на чл.35,
т.7 от същия закон и която може да е основание да се откаже признаване на решението.
Засегнатото лице А. Н. Х. е бил уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът,
издал удостоверението е отразил обстоятелството, че в изпълняващата държава не е
постановено решение срещу същото лице за същото нарушение, следователно не е налице
основание за отказ от признаване на решението по чл.35, т.9 от ЗПИИРКОРНФС.
Неоснователни са оплакванията на служебния защитник, че решението на
издаващата държава не следва да бъде изпълнено, поради липсата на данни засегнатото лице
Х. да е знаел нидерландски език, поради което не е било изяснено по безспорен и
категоричен начин, че той е разбрал какво нарушение е извършил и в какво точно го
3
обвиняват. В тази връзка, както и правилно е отбелязал първоинстанционният съд,
достатъчно е посоченото в удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от
издаващата държава, че по отношение на засегнатото лице са спазени изискуемите
процедури, а именно: установени са индивидуализиращите засегнатото физическо лице
данни - трите имена, дата на раждане и адрес в Република България. Посочен е размера на
наложената санкция - 120,00 евро и обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1
т.1 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република
България, видно от приложената по делото адресната справка за лицето от НБД
„Население“. Данните за последната актуална за засегнато лице адресна регистрация
(постоянен и настоящ адрес) са идентични с отразените в удостоверението на
чуждестранния несъдебен орган данни за последен известен адрес на лицето, съобразно
изискванията на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, а именно: гр.***, кв. „***“ ул. „***“ № *.
В удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от издаващата
държава, изрично е посочено, че производството е било писмено и засегнатото лице е било
уведомено, съгласно законодателството на Нидерландия - за правото си и сроковете за
обжалване на решението, не е платило глобата, наложена му за констатираното нарушение,
поради което решението е било изпратено на българските власти, с оглед признаването и
изпълнението му. Всички тези отбелязвания са налице и в случая, предвид принципа за
взаимно доверие между компетентните органи на съответните държави членки на ЕС, са
налице всички законови предпоставки за признаване на решението за наложена финансова
санкция, при съобразяване и липсата на материални пречки за това.
Деянието е извършено на 24.03.2024 г., следователно не е изтекла предвидената
по българското законодателство давност съгласно чл.35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС и чл.82
ЗАНН - три години. Освен това, за да се приложи тази възможност, следва да е налице
кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд.
Процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на
българската държава по смисъла на чл.4 от ЗАНН.
Доколкото не се установяват никое от основанията на чл.35 ЗПИИРКОРНФС,
обуславящи отказ от признаване изпълнението на процесното решение, то напълно
обоснована и законосъобразна се явява преценката на първата инстанция за наличие на
всички основания за признаване на това решение.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява
изводът на СГС, че решението за налагане на финансова санкция – глоба, следва да бъде
признато. Жалбата в този смисъл е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на Софийски градски съд потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.34, ал.1, вр. чл.20, ал.1, ал.2
ЗПИИРКОРНФС, Софийски апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.02.2025 г. на Софийски градски съд, НО, 28 –
ми състав, постановено по НЧД № 71/2025 г., по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5