Решение по дело №1214/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 361
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия: Василка Желева
Дело: 20237260701214
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

361

Хасково, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20237260701214 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.13, ал.7 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на Д.А.П. ***, против Заповед №ЗСП/Д-Х-Х/2484/05.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, потвърдена с Решение №26-РД06-0046/31.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Хасково.

Жалбоподателят твърди, че оспорвал административния акт, с който е постановен отказ да му бъде отпусната социална помощ за отопление с твърдо гориво, тъй като парите, които бил получил от продажбата на земя, бил използвал за лечение. Не бил купил лъскава кола, или кожено палто. Можел да представи документ, че от 01.09.2014 г. до 05.09.2023 г. 14 пъти бил на операционната маса с пълни упойки, поради лекарска грешка, и дори имал да връща пари.

Към жалбата е приложено Банково удостоверение изх.№0461-58-044951, с дата на издаване 14.12.2022 г., с което Д. Н. Я.– Директор на Филиал Харманли на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище гр.С., удостоверява, че Д.А.П. е бил клиент и на дата 14.08.2014 г. лицето е направило вноска на каса в размер 5 370,00 лв. към контрагент „Медицински център Лейзър Мед“ ЕООД.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа изложените в жалбата съображения, като претендира оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът, Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, чрез процесуален представител в съдебно заседание, ст.юрк.Л. Й., излага съображения за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето й.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Д.А.П., с настоящ адрес ***, е подал до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, с вх.№ЗСП/Д-Х-Х/24841/15.09.2023 г. В Заявлението-декларация по утвърдения образец е попълнил необходимите индивидуализиращи го данни и е декларирал, че е разведен, пенсионер, здрав, не съжителства с лица и няма задължени по закон да му осигуряват издръжка лица. Декларирал е, че няма доходи през последните шест месеца и че не притежава жилище – обитава такова, собственост на друго лице.

По повод подаденото Заявление-декларация, в Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е изготвена социална анкета и Социален доклад с дата 04.10.2023 г. В доклада е прието, че семейното положение на заявителя отговаря на декларираното, г-н П. е разведен, пенсионер на [възраст] и е лице, живеещо само, което не представя документи за влошено здравословно състояние – ЕР на ТЕЛК/НЕЛК или ЛКК, епикризи, медицински удостоверения. В раздел III от доклада са описани установените доходи на заявителя от предходните 6 месеца – 3936,2 лв. от пенсии, както и липсата на жилищен имот, и на друга движима и недвижима собственост, с възможност да бъде източник на допълнителни доходи. В раздел IV като допълнителни данни, установени при анкетата и други констатирани обстоятелства, е посочено, че е извършено прехвърляне или продажба на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или на идеални части от тях или чрез даряване през последните 2 години – като съгласно справка в Имотен регистър, г-н П. е извършил продажба на поземлени имоти в землището на с.Б. през последните 2 години – на 18.05.2022 г., и стойността на извършената продажба е в размер на 7500,00 лв., поради което не отговаря на условията по чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП – стойността на извършената продажба надвишава 24 кратния размер на основата да подпомагане към момента на подаване на Заявление – декларацията – 3628,80 лв. При преценка на нуждите от социално подпомагане е направено мотивирано предложение да се откаже целевата помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008 г. на МТСП, на основание чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП.

Със Заповед №ЗСП/Д-Х-Х/2484/05.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, на основание чл.4, ал.4, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, при съобразяване на Заповед №РД-01-207 от 05.07.2023 г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа на подадено Заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-Х-Х/24841/15.09.2023 г. и изготвен социален доклад, е отказано на Д.А.П. отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2023/2024 г. (от 1 ноември до 31 март). Изложени са мотиви, че лицето има извършена продажба на недвижим имот, стойността на сделката в размер на 7500,00 лв. надвишава 24 кратния размер на основата на подпомагане към момента – 3628,80 лв., и не е изпълнено условие по чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, и на основание чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008 г. на МТСП във връзка с чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП.

Заповедта е връчена срещу подпис на адресата си на 11.10.2023 г.

Под вх.№26-942-00-2059/23.10.2023 г. е регистрирана подадена до Директора на РДСП – Хасково молба от Д.А.П., с характер на жалба срещу тази заповед.

По жалбата е изготвено Становище от Директора на ДСП – Харманли.

С Решение №26-РД06-0046/31.10.2023 г. Директорът на РДСП – Хасково е потвърдил Заповед №ЗСП/Д-Х-Х/2484/05.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли.

Решението е изпратено на адреса на Д.А.П. с придружително писмо №26-94Д-00-2059#1/31.10.2023 г. на Директора на РДСП – Хасково.

Жалбата срещу оспорената в настоящото производство заповед е подадена в съда на 08.11.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на предвидения в чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК 14-дневен срок за съдебно обжалване, дори същият да бъде отчетен от датата на изпращане на решението на по-горестоящия административен орган на неговия адресат, при липса на представени доказателства за датата на получаването му. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за административно обжалване на заповедта пред Директора на РДСП – Хасково, предвиден в чл.13, ал.5 от ЗСП.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.

Според чл.12 от ЗСП, социалните помощи, включително целевите такива, се отпускат след преценка на доходите, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта на поискалото ги лице, както и на други констатирани обстоятелства. В чл.12, ал.4 от ЗСП е предвидено, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.

На основание чл.12, ал.4 от ЗСП от министъра на труда и социалната политика е издадена Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (обн.ДВ бр.49 от 2008 г., в сила от 27.05.2008 г.), която за отоплителния сезон от 1 ноември 2023 г. до 31 март 2024 г. е приложима в действащата си редакция, изм. ДВ бр.50 от 2023 г., в сила от 09.06.2023 г.

Съгласно чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредбата, лицата и семействата подават заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в дирекции „Социално подпомагане“ и при спазване на изискванията по чл.26, ал.1, 2, 4, 6, 7 и 8 от ППЗСП, като в заявление-декларацията задължително се заявява видът на ползваното отопление – топлоенергия, електроенергия, твърдо гориво или природен газ, а в чл.5 от Наредбата е предвидено, че Заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление се подават в от 1 юли до 31 октомври.

Според чл.4, ал.3 от Наредбата, в срок до 20 дни от подаване на заявление-декларацията социален работник в съответствие с изискванията на чл.27 от ППЗСП извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ, а в ал.4 е предвидено, че в 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли като административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Същата е издадена след спазване на законоустановената административна процедура – подадено в срок Заявление-декларация по образец в дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на жалбоподателя (чл.8 от ППЗСП), извършена социална анкета от социален работник в срок до 30 дни от подаване на заявлението-декларация и изготвен Социален доклад по чл.27, ал.1 от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отказ на целева помощ. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли е издал заповедта, с която отказва отпускането на помощта, позовавайки се на констатациите в социалния доклад.

В оспорения акт са посочени фактически и правни основания за издаването му, напълно достатъчни въз основа на тях заявителят да разбере защо му е издадено административното разпореждане и да се извърши преценка за съответствието на последното с материалния закон. Още по-подробни мотиви са изложени в потвърждаващото заповедта Решение на Директора на РДСП – Хасково, което е допустимо и съобразно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС, в което се приема, че дори липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение тогава, когато по-горния административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност.

При преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът съобрази разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г., според която право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Тоест като изрично кумулативно изискване за отпускане на целева помощ за отопление е предвидено заявителят да отговаря и на допълнителните условия по чл.10 от ППЗСП.

В чл.10, ал.1, т.6 (изм.ДВ бр.44 от 2023 г., в сила от 01.06.2023 г.) от ППЗСП е предвидено, като допълнително условие за отпускане на помощ, лицата или семействата „да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години“, а в ал.12 на същата норма – че разпоредбата на ал.1, т.6 не се прилага в случаите, когато: (т.1) в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания; (т.2) общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл.26.

Следва да бъде отбелязано също, че допълнителното условие по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП лицата да не са прехвърляли селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане съществува още от изменението на разпоредбата с ДВ бр.27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г., когато предвиденият срок е бил по-дълъг, а именно „през последните 5 години“.

В случая няма спор относно обстоятелството, че жалбоподателят Д.А.П. е извършил прехвърляне, чрез продажба, на поземлени имоти в землището на с.Б. на 18.05.2022 г., установено от административния орган чрез извършване на служебна проверка в Агенцията по вписвания чрез регистър Regiх на 18.09.2023 г. Безспорно е установено обстоятелството, че прехвърлянето е извършено „през последните 2 години“ по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП. Няма спори и че стойността на извършената продажба е в размер на 7500,00 лева, съответно общата стойност на сделката надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане от 151,20 лв. за 2023 г. (чийто месечен размер съгласно чл.2, ал.4 от ППЗСП е 30 процента от линията на бедност за съответната година, т.е. от 504 лв.), или 3628,80 лв. към момента на подаване на заявление-декларацията по чл.26.

Не се твърди по делото и не се установява от доказателствата да е налице някое от условията, предвидени в т.1 на чл.10, ал.12 от ППЗСП, при които разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 от същия правилник не се прилага.

Правилно административният орган е преценил, че не е налице кумулативно предвидено изискване за отпускане на целева помощ за отопление на заявителя и като е отказал отпускането на помощта за отопление с твърдо гориво, е постановил оспорения административен акт в съответствие с материалния закон.

Единственото конкретно наведено от жалбоподателя възражение – че е изхарчил паричната сума от продажбата на селскостопанските имоти за здравословните си проблеми, е без правно значение в случая, тъй като законът не обвързва допълнителното изискване с целта, за която са били предназначени, или са послужили паричните средства от продажбата. Отделно от това от приложеното към жалбата Банково удостоверение се установява само, че Д.А.П. на дата 14.08.2014 г. е направило вноска на сума в размер на 5 370,00 лв. към „Медицински център Лейзър Мед“ ЕООД, но датата на прехвърляне на сумата предхожда с няколко години установената дата на продажба на имота 18.05.2022 г.

Съдът намира оспорената заповед за постановена при спазване изискванията на материалния закон и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу нея жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.П. ***, против Заповед №ЗСП/Д-Х-Х/2484/05.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, потвърдена с Решение №26-РД06-0046/31.10.2023 г. на Директора на РДСП – Хасково.

Решението е окончателно.

Съдия: