Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

  гр. Горна Оряховица, 15.03.2012 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Горнооряховският районен съд, осми състав, в публично заседание на петнадесети март,  през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдията Милкова гр. дело № 134 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         На основание чл.15 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявената от К.К.П. ***, с ЕГН **********, против П.Т.П. ***, с ЕГН **********, молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН за защита от домашно насилие, осъществено на дата 02.01.2012г. около 10,30ч., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОТХВЪРЛЯ предявената от К.К.П. ***, с ЕГН **********, против П.Т.П. ***, с ЕГН **********, молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН за защита от домашно насилие, осъществено на дата 20.01.2012г. около 12,30ч., като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

         УВАЖАВА предявената от К.К.П. против П.Т.П. молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН за защита от домашно насилие, осъществено на дата 19.01.2012г. около 18,30часа, като ПОСТАНОВЯВА:

ЗАДЪЛЖАВА извършителя на домашно насилие П.Т.П. ***, с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си К.К.П. ***, с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на извършителя на домашно насилие П.Т.П. ***, с ЕГН **********, да приближава пострадалото лице К.К.П. ***, с ЕГН **********, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от шест месеца, считано от влизане в законна сила на съдебното решение, извън случаите на осъществяване режим на лични отношения на П.Т.П. с родените от брака му с пострадалата ненавършили пълнолетие деца.

На основание чл.15 ал.2 от Закона за защита от домашното насилие ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.

На основание чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

         На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на П.Т.П. ***, с ЕГН **********, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Горна Оряховица, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ОСЪЖДА  П.Т.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на делото, ведно с 5 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

На основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 пр.1 от ЗА ОСЪЖДА П.Т.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.А.М. от ВТАК сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от молбата.

         Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

         Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.

         Препис от решението и издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Препис от решението и издадената заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на РУП Горна Оряховица, с оглед осъществяване контрол по изпълнението на заповедта, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗДН.

 

 

        

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ към съдебно решение №168/15.03.2012г. по Гр.д.№134/2012г. по описа на ГОРС:

 

         Производството е по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.

Предмет на делото е молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН, предявена от К.К.П., за защита от домашно насилие, против П.Т.П., неин законен съпруг. В молбата се излагат твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие на дати  02.01.2012г. около 10,30ч., 19.01.2012г. около 18,30ч., на 20.01.2012г. около 12,30ч. подробно описани в молбата, както и в представената с нея декларация от молителката по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Излагат се и твърдения, че за периода след 02.01.2012г. до 10.01.2012г. ответникът почти всеки ден е ходил пред дома на родителите на молителката по различно време на денонощието, като не спирал да се заканва и да ги заплашва. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да уважи молбата за защита от домашно насилие и да издаде заповед за защита с налагане на мерките за защита по чл.5 ал.1 т.1,3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката лично и чрез пълномощника си адв.А.М. от ВТАК поддържа молбата.

                Ответникът по молбата П.Т.П. лично и чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК оспорва молбата по чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Оспорва твърдението на молителката, че на твърдяните в молбата по чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН дати е извършил актове за домашно насилие спрямо нея.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                Безспорен между страните е факта, че са законни съпрузи, сключили граждански брак на 12.07.2003г., от който имат родени две малолетни деца /близнаци/ Михаела и Ангел, родени на ***г. Безспорен между страните е и факта, че същите живеят в условията на фактическа раздяла, както и са в процес на развод по предявен от молителката против ответника иск за развод по чл.49 ал.1 от СК, предмет на висящо Гр.д.№98/2012г. по описа на ГОРС, който факт е служебно известен на съда, и който съобщава на страните, съобразно чл.155 от ГПК. От събраните по делото гласни доказателства и обяснения страните се установи, че отношенията между съпрузите са влошени, като ответникът по молбата не приема решението на молителката за развод и чрез действията си се опитва да и въздейства с посока да промени това свое решение.

Установи се, че молителката, заедно с двете малолетни деца, живее с майка си и баба си в жилището на родителите си в гр.Лясковец, ул.”Петър Оджаков” №4.

На 02.01.2012г. ответникът се обадил на молителката с цел да я уведоми, че желае да ползва закупения по време на брака им лек автомобил марка „Форд Ескорт”, хетчбек, с рег.№ВТ 6230ВМ, с което негово искане молителката не била съгласна, мотивирайки се с постигнато между страните споразумение по чл.51 от СК, което не е утвърдено от съда, поради оттегляне от молителката на молбата и по чл.50 от СК, предхождаща иска и по чл.49 ал.1 от СК, факт, служебно известен на съда, който на основание чл.155 от ГПК, съобщава на страните. На същата дата 02.01.2012г. след телефонното обаждане около 10,30ч. ответникът отишъл пред дома на родителите на молителката, влязъл в дома им, отворил гаражната врата и нееднократно се опитал да запали двигателя на л.а. „Форд Ескорт”, при което след като бил видян от майката на молителката, която се връщала от магазина с едно от близначетата, и след като молителката излязла от жилището и обявила, че се е обадила на телефон 112, ответникът си тръгнал.

На дата 19.01.2012г. около 18,30ч., при случайна среща между страните на ул.”Хайдут Сидер” в гр.Лясковец, ответникът заявил на молителката, че желае да разговарят, след което нарекъл молителката „лъжкиня, глупачка, казал и че се оставя да я манипулират, че мястото и е в нейната къща”, че решението за развод не е нейно, а на майка и и сестра и, и при опита на молителката да си отключи колата и да си тръгне, ответникът със сила и ги издърпал, като и заявил, че ще си тръгне, когато той реши. ГПК

 

                На 20.01.2012г., около 12,30ч., ответникът отишъл пред дома на родителите на молителката, зачуден „защо дръпнаха децата”, и след като никой не му отворил, около половин час чукал по прозорците и по входната врата, обикаляйки къщата, прескочил през дувара и тръгнал към вратата на къщата, при което майката на молителката /свид. Величка П./ започнала да натиска вратата и да го тика с ръце, колкото може, за да не го допусне до жилището, в което били молителката, двете и деца, и баба и. Свид. П. установи, че на 20.01.2012г. ответникът не се е видял с молителката и че тогава не е имало инцидент с нея.

                Установи се, че за случая на 02.01.2012г. молителката е депозирала жалба до РУП Г.Оряховица и на ответника съставен Протокол за предупреждение от 10.01.2012г., респ. за случая на 20.01.2012г. била депозирана жалба от майката на молителката /свид. Величка П./ и на ответника бил съставен Протокол за предупреждение от 21.01.2012г.

                Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и обяснения на страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

                Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна – пострадало лице от домашно насилие, извършено от съпруг, и е сезиран да се произнесе компетентния районен съд по постоянния и настоящ адрес на пострадалото лице.

                Разгледана по същество молбата се явява частично основателна.

                В процесният случай молителката търси защита от актове на домашно насилие, извършени спрямо нея от ответника по молбата, неин законен съпруг, на твърдяните дати 02.01.2012г., 19.01.2012г. и 20.01.2012г. /чл.3 т.1 пр.1 от ЗЗДН/.

                Съдът приема, че осъщественото от ответника деяние, описано по-горе, на дата 02.01.2012г. около 10,30часа, не съставлява домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, поради което отхвърли молбата в тази и част, като неоснователна и недоказана. Действително, съгласно чл.33 ал.1 от КРБ, жилището е неприкосновено, и е недопустимо без съгласието на обитателя някой да влиза в чуждо жилище, но само по себе си влизането в чуждо жилище от ответника – в това на родителите на молителката, не съставлява домашно насилие спрямо молителката по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Деянието на ответника, изразено в нееднократни опити да запали притежавания от страните в режим на СИО лек автомобил без съгласие на молителката, също не покрива признаците на домашно насилие по чл.2 ал.1 от ЗЗДН. Страните са в брак и всеки един от съпрузите, съгласно чл.24 ал.2 от СК, може да извършва действия на управление с общото имущество, в случая лек автомобил, който ответникът притежава с молителката в режим на СИО. Към дата 02.01.2012г. отношенията между страните по повод ползването на процесния лек автомобил не са били регламентирани, доколкото подписаното между тях споразумение по чл.51 от СК не е утвърдено от съда, поради прекратяване на производството по чл.50 от СК, и като такова не е породило правно действие, и в крайна сметка ответникът по телефона е уведомил молителката за намерението си да ползва на процесната дата лекия автомобил, каквото право на ползване върху вещта, като неин собственик в режим на СИО, ответникът безспорно притежава. На дата 02.01.2012г. между страните не е бил осъществен присъствен контакт, за да се обсъжда налице ли е домашно насилие по чл.2 ал.1 от ЗЗДН. Контактът се свежда до това, че молителката е излязла и обявила, че се е обадила на телефон 112, след което ответникът си е тръгнал.

                Аналогични са доводите на съда за отхвърляне на молбата по чл.8 т.1 пр.1 от ЗЗДН и в частта относно твърдян акт на домашно насилие на дата 20.01.2012г. около 12,30ч., на която безспорно от обясненията на молителката и свид. показания на майка и се установи, че страните въобще не са се виждали и не са контактували помежду си. Не се доказа ответникът да е извършил действия, които да са дали основание за възбуждане на основателен страх у молителката. Относно нарушаването от ответника на неприкосновеността на жилището на родителите на молителката съдът препраща към мотивите, изложени по-горе.

                Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на твърдяната дата 19.01.2012г. около 18,30часа ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, изразен в осъществяване на психическо и емоционално такова, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните и права. Отправените от ответника към молителката на тази им случайна среща обидни квалификации „лъжкиня, глупачка” и действията му - да я дърпа, да и вика, с които цели да покаже, че той контролира положението, безспорно съставляват акт на психическо, емоционално насилие.Отправените на тази дата нападки на ответника спрямо молителката, че решението и за развод не е нейно, а е на майка и и на сестра и, е форма на принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личите права на молителката, да и се въздейства с цел да промени решението си за развод, което ответникът не приема.Не на последно място, издърпването от ответника на ключовете на колата от ръцете на молителката със сила е израз на желанието му да контролира положението и съставлява домашно насилие, изразено във психическо, емоционално такова.Поведението на ответника е рефлектирало върху психиката на молителката.

                Предвид горното, молбата за защита на молителката, явяваща се пострадало от акт на домашно насилие, извършен на дата 19.01.2012г. лице, е доказана по основание, и съдът я уважи, като наложи на извършителя на домашно насилие мерките за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН - задължаване на извършителя на домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо законната си съпруга, като му наложи и забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, явяващи се подходящи и адекватни на търсената защита. Мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН съдът наложи  за срок от шест месеца, считано от влизане в законна сила на съдебното решение, който е над минималния, визиран в чл.5 ал.2 от ЗЗДН, и при условия – извън случаите на осъществяване режим на лични отношения на ответника с родените от брака му с пострадалата ненавършили пълнолетие деца.

Доколкото частично уважи молбата, на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН, съдът разпореди да се издаде и издаде Заповед за защита №2/15.03.2012г., съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението и по чл.21 ал.3 от ЗЗДН.

                Съдът разпореди преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ „Полиция” гр.Г.Оряховица и им ги връчи.  

На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН съдът възложи в тежест на ответника по молбата като извършител на домашно насилие дължимата по делото на основание чл.16 от „Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК” ДТ в размер на 25лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

                На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН съдът наложи на ответника по молбата глоба в минимален размер от 200лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С оглед издаването на заповед на защита, се явява основателно искането на адв.А.М. от ВТАК по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 пр.1 от ЗА за осъждане на ответника да и заплати адв. възнаграждение за оказаната от нея безплатно адвокатска помощ на молителката, нейна сестра, факт, служебно известен на съда, който съобщава на страните, в предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА размер, съразмерно с уважената част от молбата, от 50лв., и съдът го уважи.

                Водим от изложените по – горе съображения, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

З А П О В Е Д   З А   З А Щ И Т А

 

№ ……

 

Днес, 15.03.2012 година, ЛЮБКА МИЛКОВА – съдия в Горнооряховски районен съд, след като произнесох решение № ……/15.03.2012г. по Гр. дело № 134 по описа на ГОРС за 2012 година, подлежащо на изпълнение

 

      З А П О В Я Д В А М:

 

ЗАДЪЛЖАВА извършителя на домашно насилие П.Т.П. ***, с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си К.К.П. ***, с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на извършителя на домашно насилие П.Т.П. ***, с ЕГН **********, да приближава пострадалото лице К.К.П. ***, с ЕГН **********, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от шест месеца, считано от влизане в законна сила на съдебното решение, извън случаите на осъществяване режим на лични отношения на П.Т.П. с родените от брака му с пострадалата ненавършили пълнолетие деца.

На основание чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от настоящата заповед за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на РУП Горна Оряховица.

УКАЗВА, че на основание чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: