РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Девня , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20203120100625 по описа за 2020 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Валентин Вълканов,
чрез процесуален представител – ю. к. Велина Якимова против „М.-**“ ЕООД
, ЕИК ************* с адрес на управление:гр.Д., ,бул.“С.“ №**, вх.*, ет.*,
представлявано от управител Т. С. А.в с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на посочения адрес.
Услугите се ползват и отчитат по партида с абонатен №67700, чийто титуляр
е ответника. Излага се, че съгласно чл.5 т. 6 и чл. 33 ал.2 от Общите условия
/ОУ/ на ищеца, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги
в 30 дневен срок от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Сочи се, че на 06.03.2020 г. въз основа на подадено от ищеца заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата от 1483.93 лева, представляваща стойност на ползвани и незаплатени
ВиК услуги за периода от 12.03.2018 г. до 10.02.2020 г., сумата от 114, 58
лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
1
23.05.2018 г. до 26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер
на 31.97 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
След връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК
на ищеца е било указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Твърди се, че след издаването на заповедта – на 09.03.2020 г. по партидата на
ответника е платена сума в размер на 450 лева, като са платени фактури за
периода от 23.04.2018г. до 10.10.2018г.т.е извършено е частично плащане по
задълженията на ответника.Ищецът предявява настоящия иск с искането
съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
в качеството си на потребител на ВиК услуги дължи на ищцовото дружество
сумата от 1100.10 лева, представляваща остатъка от сбор от главници за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 10.09.2018 г. до 10.02.2020
г. на адрес гр.В. , бул.“С.“№**; сумата от 49, 68 лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 10.11.2018 г. до
26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 05.03.2020 г. до окончателното им
плащане. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно
заседание на основание чл. 50 от ГПК, видно от призовка и уведомление
същият е отсъствал повече от един месец от адреса, на който веднъж му е
връчено съобщение – ведно с препис от исковата молба, връчени редовно на
ответника чрез неговата майка /л. 36 от делото/. С изпращането на преписа от
исковата молба и приложенията към нея ответникът е бил предупреден за
последиците при неизпълнение на задължението си по чл. 41 ал. 1 от ГПК,
поради което следва да се счита за редовно призован.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №222/2020 г. на РС – Девня е издадена Заповед № 137
2
от 06.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника „Мираж-83“ ЕООД , ЕИК ************ с адрес на
управление:гр.Д., ,бул.“С.“ №**, вх*, ет*, представлявано от управител Т. С.
А. да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК:
********* сумата от 1483.93 лева, представляваща стойност на ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 12.03.2018 г. до 10.02.2020 г., сумата
от 114, 58 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 23.05.2018 г. до 26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 31.97 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на
цените на ВиК услугите през процесните периоди.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски
№67700 за периода 10.09.2018 г. – 10.02.2020 г., съгласно която сбора от
незаплатени главници за ползвани от ответника ВиК услуги за целия
процесен период възлиза на сумата от 1100.10 лева, а сбора на начислените
лихви за забава върху тези суми възлиза на 49.68 лева.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
се установява че размера на общото задължение на ответника е 1 100.10 лева,
а общия размер на лихвата за забава е 52.06 леваПри така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №222/2020 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
3
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В настоящата хипотеза не се спори, а и доказателствата по делото
/справка за недобора на частен абонат, експетно заключение/ установяват
наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а
също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната
мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна
връзка между страните. Отношенията между водоснабдителните предприятия
и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/2004
г. Общите условия /ОУ/ уреждат отношенията между потребители и ВиК
операторите. Приложените към делото ОУ са били утвърдени и публикувани
по реда на чл. 8 от Наредбата и съответно уреждат отношенията в процесния
период. Същите са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.1 т. 5 от ЗКРВУ
- с решение №ОУ - 09/11.08.2014 г., не са оспорени от ответника и същият не
е предложил нови, различни за него и дружеството условия за предоставянето
им.
Не е спорно между страните, че процесния обект, находящ се на
адрес гр. Варна, бул. „Съборни”, №56 е присъединен към водопреносната и
канализационна системи, стопанисвани от ищеца, като за него е определен
абонатен №67700. Видно от приложената към ч. гр. дело №222/2020 г. по
описа на ДРС справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009 г. е, че този адрес ответникът е регистрирал като свой
постоянен и настоящ адрес. От заключението на ССчЕ се установява, че
титуляр на партида с този абонатен номер е ответника „М.-**“ ЕООД с
управител Т. С.А..Ето защо следва да се приеме, че същият е потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1 т. 2 б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма спор между страните и по отношение на цените, по които
следва да бъдат заплатени предоставените услуги. За същите се представят и
4
съответните решения на КЕВР.
За установяване потребените ВиК услуги на адреса на ответника за
процесния период ищеца представя справка за недобора на съответния
абонаментен номер, която не е оспорена от ответника. При проверка на
счетоводните документи вещото лице дава заключение, че размера на
задължението на ответника е 1100.10 лева, представляваща остатъка от сбор
от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 10.09.2018
г. до 10.02.2020 г. а лихвата за забава върху тях е 52, 06 лева за периода от
падежа на всяка фактура до 05.03.2020 г. Вещото лице е изчислило стойността
на количествата потребени ВиК услуги на адреса на ответника за процесния
период, които съвпадат с претендираните. Несъществената разлика в общия
сбор на претендираните от ищеца лихви за забава и тези, изчислени от
вещото лице вероятно се дължи на използване на различни лихвени
калкулатори. Доказателства за заплащане на сумите по фактурите по делото
не са представени, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
сключения договор под общи условия, което следва да се вмени във вина на
ответника по делото. Предвид констатациите на вещото лице съдът намира
претендираните вземания за сбор от главници за сумата от 1 100.10 лева,
представляваща стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги през
периода 10.09.2018 г. – 10.02.2020г., дължими съгласно фактури, издадени за
период от 10.10.2018 г. до 11.02.2020 г. за основателни. Върху тази главница,
която е парично вземане се дължи и обезщетение за забава за претендирания
от ищеца период в претендирания размер от 49.68 лева.
Констатира се по делото, че част от вземанията на ищцовото
дружество са погасени от ответника.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
5
размер. По заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 81.97 лева, включващи 31.87 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнагражддение. В исковото производство са налице
доказателства за реално извършени разноски от ищеца в размер на 318.03
лева, от които 68.03 лева държавна такса и 250 лева депозит за експертиза. С
оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение на ищеца за исковото производство
следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК
вр. чл. 378 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП. Или на ищеца са дължими разноски в
общ размер на 500 лева за двете производства, които следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът„М.-**“ ЕООД , ЕИК ********9 с адрес на
управление:гр.Д., ,бул.“С.“ №**, вх.*, ет.*, представлявано от управител Т.
С.в А. ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33
сумата от 1100.10 лева, представляваща остатъка от сбор от главници за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 10.09.2018 г. до 10.02.2020
г. на адрес гр.Варна , бул.“Съборни“№56; сумата от 49, 68 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за
периода от 10.11.2018 г. до 26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2020
г. до окончателното им плащане за които суми е издадена по ч. гр. дело
№222/2020 г. на РС – Девня Заповед № 137 от 06.03.2020 г. за изпълнение на
парично задължение, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.-**“ ЕООД , ЕИК ********** с адрес на
управление:гр.Д., ,бул.“С.“ №**, вх.*, ет*, представлявано от управител Т. С.
А. ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33
сумата от 500 лева /петстотин лева, 00 ст./, представляваща сторени в
6
заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7