№ 300
гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20243110105977 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Л. П. И. срещу С. С. И. с правно основание чл.49 от СК за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.
Моли родителските права върху непълнолетните деца В. С.ов И., роден на **** г. и
Н. С.ова И., родена на **** г., да бъдат предоставени на майката, като бъде определено
местоживеенето при майката с адрес в гр. В., а на бащата определен режим на лични
отношения.
Прави искане бащата да заплаща издръжка в полза на непълнолетните деца В. С.ов
И., роден на **** г. и Н. С.ова И., родена на **** г., чрез тяхната майка и законен
представител, в размер на по 750 лв. месечно.
Предявени са искове за заплащане на издръжка за минало време по чл.149 от СК за
периода от 14.02.2024 г. до 17.05.2024 г., в размер на по 750 лева месечно за всяко дете.
Л. П. И. предявява иск за възстановяване на предбрачното фамилно име - П..
Претендира ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., което е
придобито по време на брака.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на **** год. От брака
имат родени две, ненавършили пълнолетие деца - В. С.ов И., роден на **** г. и Н. С.ова И.,
родена на **** г. Двете деца са ученици, редовна форма на обучени в ОУ „П.Е." - гр. Варна,
като Н. е в 7-ми клас, а В. - в 4-ти клас.
Ищцата излага в исковата молба, че още по време на бременността й с дъщеря й Н.,
съпругът й й изневерил. Ответникът си признал за тази връзка, положили много усилия да
преодолеят това и да намерят решение на проблема. Впоследствие, след раждането на
второто им дете, В., проблемите в брака се задълбочили. Ищцата твърди, че ответника
работил извън Република България и многократно установявал извънбрачни връзки, които
връзки в началото прикривал, като впоследствие дори парадира с тях.
1
Ищцата твърди нанесени от съпруга й побои през месец юни 2021 г., по точно на
28.06.2021 г., на 21.03.2023 г., след употреба на алкохол.
Твърди се, че съпругът започнал да парадира с извънбрачните си връзки, и да обижда
ищцата, че се е „запуснала", че „приличам на охрана", че е „дебела", „глиган", „тюлен", че
стъпва като „мечка", че има целулит, че любовницата му е много по-хубава от съпругата и
изглежда много по-добре. По този начин ищцата се чувствала дълбоко наранена. Паралелно
с това, ответникът станал много ревнив, обвинявал я че тя е тази, която има извънбрачна
връзка, следял я, поставил в автомобила й проследяващо устройство.
Ищцата сочи, че съпругът й си въобразявал, че има връзка с мъж, когото дори не
познавала, и дори отишъл на местоработата на този мъж за да вдига скандали. Ответникът
станал параноичен и зъл.
Твърди се, че на 14.02.2024 г., съпругът й отново й нанесъл побой, и то пред
децата.От този момент - 14.02.2024 г. страните са във фактическа раздяла, като ответникът
напуснал семейното жилище. По повод нанесения й побой е образувано гр.д.№1837/24г. на
ВРС и издадена заповед за защита, която се твърди, че съпругът многократно нарушил.
Ищцата счита, че поведението на ответника, изразяващо се във физическо
посегателство и нанасяне на побои върху нея, както и системното унижение, отправяни
закани, демонстративно поддържане на извънбрачни връзка с други жени и всичко изложено
по-горе е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на бракът . Отчуждението е трайно
и окончателно и в този смисъл брачна връзка е само формална, като това се е случило
изцяло по вина на ответника.
Ищцата твърди, че основно тя полага грижи за отглеждането и възпитанието на
децата. Съпругът й не заплаща издръжка от момента на фактическата раздяла. Счита, че
реализира добри доходи, като работи като таксиметров шофьор и има възможност да
заплаща претендираната издръжка. Сочи, че децата посещават извънкласни занимания,
частни уроци, носят очила. Ищцата сочи, че не е в състояние сама да покрива потребностите
им.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище, като оспорва да
има вина за разтрогване на брака. Счита, че вината е на съпругата, като излага твърдения, че
е поддържала извънбрачни връзки. Не оспорва исковете за предоставяне родителските права
на родените от брака деца на ищцата, определяне местоживеенето при нея, както и
предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата. Оспорва по размер
претендираната издръжка и предложения режим на лични отношения. Не възразява
съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име.
Дирекция социално подпомагане –Варна изразява становище, че липсва противоречие
относно упражняването родителските права спрямо родените от брака деца и позициите на
страните съвпадат.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На **** г. С. С. И. и Л. П. П. са сключили граждански брак в гр.Варна, за което е
съставен акт №166/**** г., като съпругата е приела да носи брачното фамилно име И..
Видно от копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № ****г. Н.
С.ова И. е родена на ****г. от майка Л. П. И. и баща С. С. И..
Видно от копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № ****г. В.
С.ов И. е роден на ****г. от майка Л. П. И. и баща С. С. И..
С решение по гр.д.№1837/24г. по описа на ВРС, потвърдено с решение на ВОС
/сл.известно/ са постановени мерки за защита спрямо Л. П. И. от ответника С. С. И., по реда
2
на ЗЗДН.
Видно от удостоверение №7/10.09.24г. изд.от Подем Интернешънъл ЕООД, Л. И. в
периода м.март 2024г. - м.август 2024г. е получила нетно възнаграждение 8542,19 лв.
Видно от сл.бележка изх.№345/24г. от ОУ Св.П.Е. - Варна, Н. И. е записана като
ученичка в VІІ-г клас за учебната 2023/24г. в ОУ Св.П.Е.-Варна.
Видно от сл. бележка изх.№344/24г. от ОУ Св.П.Е.-Варна, В. И. е записан като ученик
в ІV клас за учебната 2023/24г. в ОУ Св.П.Е. - Варна. Съобразно сл.бележка № 610, детето е
записано в V-г.клас за учебната 2024/2-25г.
Видно от сл.бележка І УВД-26-45/224/24г. Н. И. е записана за ученичка в 8 б клас на
Първа езикова гимназия Варна, редовна форма на обучение за учебната 2024/2025г.
По делото е разпитана свидетелката В.Б.С. по искане на ищцата. Свидетелката от 10
години познава страните по делото като семейство. Разделили са се, защото съпругът много
се променил, нанесъл неколкократно побой върху съпругата си. Виждала е Л. И. веднага
след побоя, защото работи с нея. Съпругът проявявал неоснователна ревност.
Разпитан, като свидетел е В.Д.Д. по искане на ответната страна. Познава съпрузите от
20-години, излага, че по между им липсва уважение. Преди 10-15 години съпругата ударила
шамар на г-н И.. Децата са много привързани към С., не са лишавани абсолютно от нищо,
подаръци, дрехи, пари, абсолютно всичко. Така е и преди, и след раздялата. Бащата винаги е
давал пари на децата. От както са разделени бащата им дава пари, плаща им тренировки,
всяка седмица им дава, по 200, 300 лв. Лично на децата ги дава.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед събраните гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени, бракът на страните е изпразнен от дължимото си
съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен
с развод. Между страните по делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от началото на 14.02.2024 г.
Според ВРС иска за развод е основателен. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
между съпрузите е настъпило пълно отчуждение, като и двамата желаят прекратяването на
брака и същия следва да бъде прекратен. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.3 СК, съдът се
произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брака, само когато има
изрично искане за това и тъй като и двете страни са поискали съдът да се произнесе по
въпроса за вината, настоящия състав следва да се произнесе по този въпрос, като счита, че
вината е на съпруга.
Вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака
следва да бъде определена на базата на твърдените от тях и доказани по делото
противобрачни прояви, на които страните се позовават като основания за настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака . В своите правни изводи съдът не може да излезе
извън рамката на доказателствата представени по делото, като недоказаните твърдения на
страните не следва да бъдат взети предвид .
Не се установи съпругата да има вина за разстройството на брака. Твърденията в
отговора за извънбрачни връзки на съпругата не се доказаха.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, упражнявано от
съпруга насилие спрямо ищцата Л. И.. В тази насока са представени мед.документи
мед.удостоверение №288/23г. от МБАЛ Св.Анна-Варна АД,мед.удостоверение №601/21г. от
МБАЛ Св.Анна-Варна АД, мед.удостоверение №160/24г. от МБАЛ Св.Анна-Варна АД,
влязло в законна сила съд.решение по ЗЗДН по гр.д.№1837/24г. на ВРС , както и изложеното
3
от св. Саркисян.
В конкретния случай, установеното по делото поведение на ответника, сочи че той се
е отчуждил от семейството, липсва внимание и обич от негова страна към ищцата,
упражнявал е над ищцата и физическо насилие, което сочи на брачно провинение на
съпруга, с което е допринесъл за нарушеното общуване между страните и не е положил
каквото и да било усилие за ограничаване неблагоприятните последици от поведението му.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че вина за настъпилото разстройство на
брачните отношения,което е дълбоко и непоправимо има само и единствено съпругът.
Поради изложеното съдът ще прекрати брака между страните по вина на ответника.С
прекратяването на брака съдът следва да се произнесе по посочените по-долу въпроси:
По отношение упражняването на родителските права:
Към момента детето Н. И. е навършило14 години, а детето В. И. е навършило 11
години и двете деца живеят и се отглеждат от майката.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, както и указанията дадени в ППВС
№1/74г., при преценка относно това, кой от двамата родители следва да упражнява
родителските права по отношение на дете на страните по делото, следва да се преценят
следните факти, на базата на интереса на детето, което е водещ критерий: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социално обкръжение и
материални възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.
Според чл. 124, ал. 1 СК детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по
начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие.
Според чл. 3 от Конвенцията за правата на детето - висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали
са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи. В чл. 27 от конвенцията се
признава правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.
В случая няма спор между родителите относно упражняването родителските права по
отношение на родените от брака деца, като съдът намира, че е в интерес на същите
родителските права по отношение на Н. И. и В. И. да се предоставят на майката. Съответно
и местоживеенето им следва да е при майката.
Предвид изразеното становище от ДСП Варна, становището на родитилите и нуждата
от пълноценни контакти и запазване и поддържане на връзката между бащата и децата,
следва да бъде определен „разширен“ режим на лични отношения, както следва: всяка
нечетна седмица от месеца от 17,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, като децата остават с
преспиване при бащата;
- всяка четна година първата половина от коледната ваканция и всяка нечетна година
втората половина от коледната ваканция с приспиване в дома на бащата в съответните дни;
- всяка четна година в деня Велики петък и Велика събота от 9.00ч. в петък до 18.00ч.
в събота с приспиване на децата в дома на бащата и всяка нечетна година в деня на
Великден-неделя и Велики понеделник от 9.00ч. в неделя до 18.00ч. в понеделник с
приспиване на децата в дома на бащата;
- всяка година три дни от пролетната ваканция;
- както и един месец през лятото всяка година, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
4
Съобразно предоставянето на родителските права за упражняване на майката, бащата
следва да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на непълнолетните деца.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент
минималната работна заплата за страната е в размер на 1077 лева съгласно
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 359 на МС от 23.10.2024 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната, т.е. минималният размер на присъдената издръжка следва да е
не по-малко от 269,25 лева.
При сега действащата нормативна уредба горна граница на издръжката за дете не е
фиксирана и затова съдът следва да определи размера с оглед конкретните данни по делото,
който размер да е в интерес на детето и да съответства на доходите на родителя. Според
критериите, заложени в чл.50 ал.3 т.2 от ППЗЗДт вр. с ПМС линията на бедност за 2024г. е
526 лв. за определяне нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите
средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда издръжка в
размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи
възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от ППВС №
5/1970/.
Преценявайки потребностите на детето Н., неговата възраст, съдът намира че общата
издръжка следва да е в размер на 750 лв., от които бащата да заплаща 450 лв., а майката да
осигурява 250 лв. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от
обстоятелството, че майката полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието
на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на
детето, но и възможностите на ответника.
Преценявайки потребностите на детето В., неговата възраст, съдът намира че общата
издръжка следва да е в размер на 650 лв., от които бащата да заплаща 350 лв., а майката да
осигурява 250 лв. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от
обстоятелството, че майката полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието
на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на
детето, но и възможностите на ответника.
Заплащането на месечна издръжка в този размер, се обуславя от факта, че бащата
реализира доходи, в работоспособна възраст е, като същият няма задължение към други
низходящи. Разпитания по искане на бащата свидетел В.Д. излага, че бащата дава на децата
от 200-300 лв., което обосновава извод, че би могъл да заплаща издръжка за всяко от децата
в определения от съда размер. По делото не се установи бащата да реализира доходи над
средните за страната, за да може да заплаща издръжка в претендирания размер от по 750 лв.
за всяко дете. Обстоятелството, че в миналото е реализирал доходи над средните за страната
не води до извод, че и към момента има възможност да заплаща издръжка в завишен размер.
Съдът постанови разкриване на банкова тайна по отношение на С. С. И., сведения
представляващи "банкова тайна" по смисъла на чл. 62, ал.2 ЗКИ с предоставяне на
информация на за фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите по банкови сметки
посочени в предоставена справка от БНБ за банкови и платежни сметки на физическо лице,
постъпила с вх. №90204/11.11.2024г. и посочени и финансови институции за период от
01.04.2024г. до 30.11.2024г., като от постъпилата информация не се установи бащата да има
значителни спестявания. Следва да се отбележи, че фактът, че бащата е заплащал за
определени месеци такса за посещаван спорт от децата, не води до извод, че същият е
престирал издръжка за този месец, предвид постоянният, последователен и достатъчен като
размер характер на дължимата месечна издръжка.
5
Предвид изложеното, следва да се уважи иска за присъждане на издръжка в полза на
детето Н. И. от 450 лв., която да заплаща бащата и отхвърли иска за горницата над 450лв. до
претендираните 750 лв.
Следва да се уважи иска за присъждане на издръжка в полза на детето В. И. от 350
лв., която да заплаща бащата и отхвърли иска за горницата над 350лв. до претендираните
750 лв.
След прекратяване на брака, съпругата следва да носи предбрачното фамилно име П..
По отношение ползването на семейното жилище: На осн.чл.56, ал.1 от СК, съдът
дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. В., като в случая е направено и искане от съпругата за предоставяне ползването му. Не
е спорно, а и е установено по делото, че семейното жилище е съсобствено на двамата
съпрузи.
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК регламентира, че когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
Съблюдавайки законовите критерии ползването на семейното жилище следва да се
предостави на съпругата.
Такси и разноски:
С оглед на размера на присъдената издръжка и на основание чл.78, ал.6 ГПК, С. И.
следва да бъде осъден да заплати държавни такси по сметка на ВРС в размер общо на 1152
лева (504+648), за искаавете по чл.143 СК
Съдът, предвид материалното и имотното състояние на страните и на осн. чл.6, т.2 от
ТДТСГПК и съобразно характера на производството определя допълнителна държавна такса
по иска за развод в размер на 40.00 лв., която следва да се внесе от С. И., съобразно
разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК разноските следва да се присъдят в полза на
ищцата.
Ответникът е направил възражение по отношение на заплатеното адв.възнаграждение
в размер на 2 800 лв.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до
извод за прекомерност. Съобразно чл.7,ал.1,т. 2 от Наредба №1, минималния размер за
прекратяване на брака по исков ред е 1200 лв., в случая следва да се съобрази, че има
съединение и небрачни искове, както и предвид проведените две съдебни заседания по
делото. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. не е
следва да бъде намалявано поради прекомерност.
6
На основание чл.329, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищцата следва да се
присъдят разноски, в размер на 25 лв. дж.такса и 2 800 лв. за заплатено адв.възнаграждение
или общо 2825 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между С. С. И., ЕГН ********** и Л. П. И., ЕГН
**********, за което е съставен акт № 166 от **** г. от длъжностното лице по гражданското
състояние в гр. Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака има съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ упражняване родителските права по отношение на децата Н. С.ова
И., ЕГН ********** и В. С.ов И., ЕГН ********** на майката Л. П. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Н. С.ова И., ЕГН ********** и В. С.ов И., ЕГН
********** при майката Л. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. В..
ОСЪЖДА бащата С. С. И. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер
на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) в полза на Н. С.ова И., ЕГН **********, със
съгласието на нейната майка и законен представител Л. П. И., ЕГН **********, считано от
датата на направеното искане - 17.05.2024г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
основание за изменение или прекратяване, на основание чл.143 от СК, като отхвърля иска
за горницата над 450 лв. до претендираните 750 лв.
ОСЪЖДА бащата С. С. И. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер
на 350 лева (триста и петдесет лева) в полза на В. С.ов И., ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител Л. П. И., ЕГН **********, считано от датата на направеното
искане -17.05.2024г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до
пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, на основание чл.143 от СК, като отхвърля иска за горницата над 350 лв. до
претендираните 750 лв.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на С. С. И. ЕГН ********** с децата Н.
С.ова И., ЕГН ********** и В. С.ов И., ЕГН ********** като следва: всяка нечетна седмица
от месеца от 17,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, като децата остават с преспиване при
бащата;
- всяка четна година първата половина от коледната ваканция и всяка нечетна година
втората половина от коледната ваканция с приспиване в дома на бащата в съответните дни;
- всяка четна година в деня Велики петък и Велика събота от 9.00ч. в петък до 18.00ч.
в събота с приспиване на децата в дома на бащата и всяка нечетна година в деня на
Великден - неделя и Велики понеделник от 9.00ч. в неделя до 18.00ч. в понеделник с
приспиване на децата в дома на бащата;
- всяка година три дни от пролетната ваканция;
- както и един месец през лятото всяка година, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, Л. П. И., ЕГН ********** да носи
предбрачното фамилно име П..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В. на Л. П. И.,
7
ЕГН **********, на осн. чл. 56 ал.1 от СК.
ОСЪЖДА С. С. И. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС държавна такса
по исковете по чл.143 от СК в размер на 1152 лева (хиляда сто петдесет и два лева) и 40
лв. (четиридесет лева) по иска за развод.
ОСЪЖДА С. С. И. ЕГН ********** да заплати на Л. П. И., ЕГН ********** сумата
от 2825 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и пет лева), разноски в производството, на
осн. чл.329, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8