РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Айтос, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110101097 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 135 ЗЗД.
Производството е образувано по ИМ, с която са предявени искове с правно основание
чл.135 ЗЗД, от ищците А. М. М., ЕГН **********, А. Х. М., ЕГН **********, Н. И. М., ЕГН
**********, действаща лично и като законен представител на ищеца И. Х. А., ЕГН
**********, всички със съд. адрес: ***, чрез адв. Г.М., против ответниците Е. Х. М., ЕГН
**********, Х. К. М., ЕГН **********, Д. Р. М., ЕГН **********, Х. М. М., ЕГН
********** и „Банка ДСК’’ АД, ЕИК *********. Поддържа се, че ищците са съответно
преживяла съпруга, син и родители на починалото лице Х.А.М., ЕГН **********. Твърдят,
че срещу отв. Е.Х.М. било повдигнато обвинение пред ОС Бургас за извършено от
последния престъпление по чл. 124, ал.1, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 НК за причинена на 1.9.21г. в
*** смърт по непредпазливост на лицето Х.А.М., за което деяние било образувано НОХД №
1324/22г. по описа на БОС, по което дело всеки от ищците подал гр.иск срещу сочения
ответник за претърпени неимуществени вреди като пострадА. по см. на чл. 74 НПК. В тази
връзка се поддържа, че ищците са кредитори на отв. Е.Х.М. за вземане от причинен от
последния деликт на 1.9.21г. спрямо техния родственик Х.А.М.. Сочат, че първите двама
ответници са съпрузи, а третият и четвъртият ответници – родители на отв. Е.Х.М.. Твърдят,
че на 20.04.2022 г. отв.Е. М. и отв.Х. Р. сключили договор за покупко-продажба,
инкорпориран в НА № 148/20.04.2022 г., по силата на който прехвърлили на отв.Д. М. и
отв.Х. М. собствеността върху самостоятелен обект в сграда - апартамент №10, находящ се в
***, със застроена площ от 79.94 кв.м., състоящ се от две спални, дневна , кухня, баня,
1
тоалетна и антре, при граници: изток и запад-външен зид, север- Д. Н., юг-И. А., отгоре-
покрив, отдолу -С. М., ведно с принадлежащото му избено помещение *,с площ от 5 кв.м,
при граници: изток и север -коридор, запад-П. С., юг-преграден зид, заедно с 0.69 % ид. ч. от
общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж върху общинския
поземлен имот с пл. №2284 в кв.129, по плана на ***, който поземлен имот съобразно
регулационния план на *** одобрен със заповед №РД-14-02-123/10.02.1986 г. попада в
обхвата на УПИ I-общински, за комплексно жилищно строителство. Поддържат, че това
разпореждане ги увреждало като кредитори и затруднявало удовлетворяването им, още
повече, че посочената разпоредителна сделка била сключена на цена под пазарната. Сочат,
че посочената продажба като възмездна сделка предполагала знание за увреждането у
приобретателите-купувачи и предвид качеството им на родители на отв. Е.М.. Твърдят, че
след описаната продажба приобретателите на свой ред сключили с последния ответник
/банката/ договор за кредит, за обезпечаването на който учредили договорна ипотека върху
гореописания имот, обективирана в НА № 149/22.04.2022 г. Поддържат, че ипотеката
създавала привилегия за банката, поставяща последния ответник в по-благоприятно
положение от ищците. Поради изложеното предявяват искове по чл.135 ЗЗД за обявяване
като относително недействителни спрямо ищците на договора за продажба, обективиран в
НА № 148/20.04.2022 г. – за ½ ид.ч. от прехвърления гореописан недв.имот, а също и на
учредената договорна ипотека на гореописания недв.имот, обективирана в НА №
149/22.04.2022 г. Претендират разноски.
В срока за ОИМ е постъпил такъв от отв.Е. Х. М. и Х. К. М., чрез адв. Д.П., съд.
адрес: *** Считат предявения иск за неоснователен, молейки за отхвърлянето му. Намират,
че липсват предпоставките на чл. 135 ЗЗД, т.к. не било нА.це увреждане, а освен това отв.
Е.М. продал имота, за да събере средства за удовлетворяване на ищците. Претендират
разноски.
В срока за ОИМ не е постъпил такъв от ответниците Дж.М. и Х.М..
С влязло в сила определение от 20.01.25г. съдът е върнал исковата молба на ищците
по отношение на предявените искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване като относително
недействителна спрямо ищците на учредената договорна ипотека на процесния недв.имот,
обективирана в НА № 149/22.04.2022 г., предявен срещу ответниците Д.М., Х.М. и „Банка
ДСК“ АД, прекратявайки производството по делото в тази му част.
От доказателствата съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е едно от средствата за защита на кредитора срещу
увреждащи го действия на длъжника, като бъдат обявени по съдебен ред за недействителни
спрямо кредитора отделни правни действия на длъжника, с което техните правни последици
да станат непротивопоставими на кредитора, т. е. да не се зачитат. Съгласно чл. 135 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с
които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
2
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /чл.135, ал.2 ЗЗД/. Когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е
било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисква единствено да е нА.це възникнало вземане
на кредитора, като не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Без правно
значение за основателността на предявения иск е и размерът на кредиторовите вземания, тъй
като законът не го въвежда като предпоставка за упражняване на правото по чл. 135 ЗЗД. По
делото няма спор, а и се установява, че ищците са кредитори на ответника Е.М., т.к. с
Присъда № 5 от 20.01.2023 г. по НОХД № 1324/2022 г. на ОС Бургас отв. Е.М. е признат за
виновен в това, че на 01.09.2021 г., около 23:40 ч., в ***, пред дом № 6, по непредпазливост
причинил смъртта на Х. А. М., настъпила на място, вследствие на умишлено нанесена лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, причинена чрез удар с юмрук в лявата част на лицето на пострадА.я и последващо
падане на Х. А. М. на земята, като при съприкосновение на главата му с терена пострадА.ят
получил тежка черепно-мозъчна травма, която е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт, поради което на осн. чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК вр. с чл. 130, ал. 2 НК вр.
58а, ал. 1 НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца.
Частично са уважени и гражданските искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Н. И. М. – съпруга на
починА.я, И. Х. А. – син на починА.я, А. М. М. – баща на починА.я, А. Х. М. – майка на
починА.я, и Х. А. С. – сестра на починА.я, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от престъплението, като на сина са присъдени 100 000 лв., на съпругата –
60 000 лв., на майката и бащата – по 40 000 лв., на сестрата – 8 000 лв. С Решение № 93 от
27.11.2023 г. по ВНОХД № 76/2923 г. на АС Бургас присъдата е изменена, като на осн. чл. 66,
ал. 1 НК изтърпяването на наказанието, наложено на подсъдимия, е отложено за срок от
четири години и четири месеца и на осн. чл. 67, ал. 3 вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК на
подсъдимия е наложена пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от три години, която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. Увеличен е размерът
на част от обезщетенията: на съпругата – още 40 000 лв., т.е. до общо 100 000 лв.; на майката
и бащата – с още по 20 000 лв., т.е. до общо 60 000 лв., на сестрата – с 2000 лв., т.е. до общо
10 000 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. С Решение № 389 от 03.07.2024 г. по
КНД № 133/2024 г. на ВКС, I н. о., решението на АС Бургас е потвърдено изцяло /л.161-196/.
За вземанията на кредиторите са издадени ИЛ /л.209-211/.
Роднинските връзки между ищците и починА.я са доказани чрез удостоверение за
наследници, удостоверение за раждане на починА.я и удостоверение за сключен граждански
брак. Следователно от датата на осъществяването на непозволеното увреждане –
причиняване на смъртта на Х. А. М. (01.09.2021 г.), за отв.Е.М. е възникнало задължение да
заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размерите, установени с
горепосочените актове на ОС Бургас и АС Бургас.
Видно от доказателствата на 20.04.2022 г. отв.Е. М. и отв.Х. Р. сключили договор за
3
покупко-продажба, инкорпориран в НА № 148/20.04.2022 г., по силата на който прехвърлили
на отв.Д. М. и отв.Х. М. собствеността върху самостоятелен обект в сграда - апартамент
№10, находящ се в ***, със застроена площ от 79.94 кв.м., състоящ се от две спални, дневна ,
кухня, баня, тоалетна и антре, при граници: изток и запад-външен зид, север- Д. Н., юг-И.
А., отгоре-покрив, отдолу -С. М., ведно с принадлежащото му избено помещение №9,с площ
от 5 кв.м, при граници: изток и север -коридор, запад-П. С., юг-преграден зид, заедно с 0.69
% ид. ч. от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж върху
общинския поземлен имот с пл. №2284 в кв.129, по плана на ***, който поземлен имот
съобразно регулационния план на *** одобрен със заповед №РД-14-02-123/10.02.1986 г.
попада в обхвата на УПИ I-общински, за комплексно жилищно строителство, за сумата от
37 800 лв., която продажна цена не се спори, че е платена от купувачите на продавачите.По
делото не се оспорва, а и се установява обстоятелството, че към този момент ответниците
Е.М. и Х.М. са били съпрузи и са притежавА. имота в режим на СИО към момента на
разпоредителната сделка от 20.04.2022г. Увреждащи са всички действия, с които длъжникът
е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на
длъжника, т.е. намален е активът или е увеличен пасивът, или е затруднено
удовлетворението на кредитора. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане
със секвестируемо имущество, не само когато се намалява актива на имуществото, но и
когато се затруднява възможността за удовлетворяване на кредитора. В случая извършената
на 20.04.22г. възмездна сделка уврежда кредиторите на отв.Е.М., т.к. трансформирането на
недвижим имот в пари несъмнено затруднява тяхното удовлетворяване, доколкото
паричните средства са бързо ликвидни, а и не е доказано нА.чието на други съществуващи
секвестируеми имущества, които без затруднения биха могли да послужат за
удовлетворяването на кредитора. Следователно в случая обективно са създадени трудности
за удовлетворяване на кредиторите и е нА.це увреждащ характер на сключената продажба от
20.04.22г. Напротив, по делото са нА.це доказателства, че отв.Е.М. се разпорежда със друго
свое имущество /л.238-254 от делото/.
Последният елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е субективният,
изразяващ се в субективно отношение, което и доколкото правните действия са извършени
след възникване на вземането и са възмездни е знание за увреждане у длъжника и у лицето,
с което е договарял. Знание ще е нА.це ако страните съзнават, че сделката води до този
обективен резултат - увреждане на кредитора.В случая е приложима презумпцията на чл.
135, ал. 2 ЗЗД и знанието за увреждащия характера на сделките у третите лица – отв.Дж.М. и
отв.Х.М. се предполага, като същите са съответно майка и баща /възходящи/ на отв.Е.М.
/л.217-222/, а обратно доказване за липса на знание не бе проведено от ответниците,
обуславящо извод за нА.чие и на този елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД. По
изложените съображения съдът приема, че са нА.це всички предпоставки на фактическия
състав на чл. 135 ЗЗД.
С т. 1 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че за
личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО,
4
се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота.
В мотивите на посоченото ТР е разяснено, че ищецът по Павловия иск има
материалноправната легитимация на кредитор с подлежащо на принудително
удовлетворяване вземане; материалноправната легитимация на длъжник има единият от
съпрузите-ответници. От субективна страна е необходимо знание на този длъжник, че
сделката е увреждаща по отношение на този кредитор. Ищецът по Павловия иск няма
материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг-ответник, съответно по
отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва
действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на
увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Павловият иск не може да
бъде уважен срещу съпруга-ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за
нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. В случая нито се твърди, нито се
установява отв.Х.М. да е длъжник на ищците. Няма основание за вредите от смъртта на Х.
А. М., причинена от отв.Е.М., да отговаря и съпругата му. Следователно искът по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за ½ ид. ч. от процесния имот по отношение на ответниците
Е.М., Дж.М. и Х.М., както е и предявен от ищците.
По разноските: Ищците са претендирА. своевременно 2000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 491,40 лв. за държавна такса, които на осн.чл. 78, ал.1 ГПК следва да се
възложат на ответника Е.М.. Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително недействителен по отношение на
Н. И. М., с ЕГН **********, И. Х. А., с ЕГН **********, А. М. М., с ЕГН **********, и А.
Х. М., с ЕГН **********, всички със съд. адрес: ***, чрез адв. Г.М., договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 148/20.04.2022 г., сключен между Е. Х.
М., ЕГН **********, Х. К. М., ЕГН ********** – като продавачи от една страна, и Д. Р. М.,
ЕГН **********, Х. М. М., ЕГН ********** – като купувачи от друга страна, в частта, с
която Е. Х. М. се е разпоредил със собствеността върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот,
притежавана от него в режим на СИО с Х. К. М., имот представляващ: самостоятелен обект
в сграда - апартамент №10, находящ се в ***, със застроена площ от 79.94 кв.м., състоящ се
от две спални, дневна , кухня, баня, тоалетна и антре, при граници: изток и запад-външен
зид, север- Д. Н., юг-И. А., отгоре-покрив, отдолу -С. М., ведно с принадлежащото му
избено помещение №9,с площ от 5 кв.м, при граници: изток и север -коридор, запад-П. С.,
юг-преграден зид, заедно с 0.69 % ид. ч. от общите части на сградата и съответния процент
от правото на строеж върху общинския поземлен имот с пл. №2284 в кв.129, по плана на
***, който поземлен имот съобразно регулационния план на *** одобрен със заповед №РД-
14-02-123/10.02.1986 г. попада в обхвата на УПИ I-общински, за комплексно жилищно
строителство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Х. М., с ЕГН **********, да заплати на Н. И.
5
М., с ЕГН **********, И. Х. А., с ЕГН **********, А. М. М., с ЕГН **********, и А. Х.
М., ЕГН **********, сумата от общо 2491,40 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6