МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 313/2018
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е
образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия Д.С.А. *** за това, че
1/ на 22.12.2015 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си,
противозаконно е унищожил чужда движима вещ -дървена пейка, на стойност 265.00
лв., собственост на ПУИ „Д-р Петър Берон“, с МОЛ: Р.Х.Ю. *** - престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 4 от НК;
2/ в периода от 29.12.2015 г. до
15.04.2016 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
като е могъл да ръководи постъпките си, действайки в условията на продължавано
престъпление, чрез повреждане
на прегради здраво направени за защита на имот и чрез
използване на техническо средство – гаечни ключове, е
отнел чужди движими вещи – ръчна, метална количка, на стойност 30 лв., от
владението на А.Х.Н. ***; телевизор с вградено видео, марка „Сименс“, на
стойност 40 лв., от владението на Ц. Й.Н. ***; дамски панталон (дънки), на стойност 35 лв., от владението на Д.А.Н. ***;
мобилен телефон марка „Самсунг Галакси
S3 мини“, на стойност 150 лв., от владението на К.Р.Б. ***; 1 брой кожени каиши
(дизгини), 1 брой кожен башлък,
на стойност 65 лв., от владението на В.Г.Т. ***; един брой мобилен телефон
марка „Нокия“, модел 309 (със сим
карта и карта памет) на стойност 40 лв., от владението на Н. Б. ***,
собственост на Б.Д.Н. ***; един брой мобилен телефон марка „G SMART“ (със сим карта и карта памет), на стойност 120 лв., от
владението на Н.Х.Д. ***; 1 бр. коса, 1 бр. макара, 3 броя клещи, 5 броя
чукове, 1 брой ел.мотор 1.1 киловата, на стойност 164 лв., от владението на Т.Н.Н. ***, всичко на обща стойност 644.00 лв., немаловажен
случай, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК;
3/на 29.01.2016 г. като
непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието
и като е могъл да ръководи постъпките
си, в гр. Кубрат, обл. Разград, е отнел чужди движими
вещи – пари: сумата от 15 лв., от
владението на З.Г. ***, без негово съгласие,
с намерението противозаконно
да ги присвои,
като употребил за това сила
и заплашване - престъпление по чл.
198, ал. 1,
във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин авторството
на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание при приложението на чл. 55, ал. 1 ,т. 2, б. „б“ от НК
като предвиденото и за трите престъпления наказание лишаване от свобода до три
години се замени с наказание обществено порицание. Заявява, че следва да се
определи едно общо наказание на подсъдимия при условията на чл. 23, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Д.С.А., както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновен в
извършване на престъпленията, за които е привлечен под наказателна отговорност.
В съдебно заседание изразява съгласие да не се извършва разпит на свидетели и
вещо лице, а при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено
съдържанието от съответните протоколи по разследването, поради което съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371,
т. 1 от НПК. Назначеният му служебно от съда защитник пледира за постановяване
на осъдителна присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи
вината на подзащитния му. Споделя становището на
представителя на районната прокуратура, че наказанието следва да се определи по
реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Д.С.А. е 19-годишен, в момента
изтърпява присъда в Затвора гр. Белене, с българско гражданство, неженен,
осъждан, с начално образование, безработен .
През 2015 г. непълнолетният към
него момент подс.Д.А. бил ученик в Помощно училище
интернат „Д-р Петър Берон“ в гр.Кубрат. На 22.12.2015 г. бил в двора на учебното
заведение, когато след обяд около 15:00
часа взел един кош за боклук и го хвърлил върху една от пейките монтирани в
двора. В резултат на това пейката се счупила по средата и било невъзможно
ремонтирането й.
От заключението на изготвена
съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на унищожената пейка възлиза
на 265.00 лв.
Св.А.Х.Н. ***. На 29.12.2015 г. подс.Д.А. минал покрай дома на свидетелката, когато
забелязал, че в двора на къщата била оставена ръчна метална количка. Подсъдимият развързал завързаната с тел оградна мрежа, влязъл в двора на имота на Н. и откраднал
ръчната метална количка. Откраднатата вещ А. продал на св.Н.М. за 15.00 лева. След
разкриване на престъплението с протокол за доброволно предаване св.М.предал
закупената количка, която срещу разписка била върната на собственика - св.Н..
На 11.01.2016 г. подс.Д.А. около обяд минал покрай къщата на св.Ц.Н. ***.
През незаключена входна врата проникнал
в двора, а чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот - на прозорец, А. извършил кражба на телевизор с
вградено видео, марка „Сименс“, с който напуснал имота на Н.. Откраднатият
телевизор продал на св.Ш.А.за сумата от 15.00 лева. С протокол за доброволно
предаване св.А.предал закупения телевизор, който срещу разписка бил върнат на
собственика - св.Н..
На 29.01.2016 г. около 15:30 часа
подс.Д.А. се засякъл със св.З.Г. до хандбалната площадка в гр.Кубрат. Поискал от свидетеля един
лев, а след като последният му казал, че няма, А. го заплашил, че ще го набие
ако не му даде пари. Тогава Г. решил да да даде на А.
пет лева. Извадил портфейла и го отворил, но А. със сила бръкнал в портфейла и
отнел от него сумата от 15.00 лева, след което избягал. Отнетите от Г. пари не
са възстановени.
На 01.02.2016 г. около 13:00 – 13:30
часа подс.Д.А. минал покрай дома на св.Д.Н. ***, aп. 1. Забелязал, че на терасата на Н. има прострени дрехи
и решил да открадне част от тях. По водосточната тръба се покатерил и достигнал
до терасата, а от простира взел дамски панталон, след което избягал.
Впоследствие А. премерил панталона и след като същият не му станал го изхвърлил
в контейнер за боклук в гр.Кубрат.
На 07.02.2016 г. около обяд подс.А. *** със св.К.Р.Б.. Забелязал, че свидетелят има
мобилен телефон марка „Самсунг Галакси
S3 мини“. А. нямал към този момент телефон, поради което изневиделица откраднал
мобилното устройство на Б. и избягал. Впоследствие подс.А.
предал на св.С.М., който го върнал на св.Б..
Св.В.Г.Т. *** и притежавал кон.
На неустановен ден в периода
19.03.2016 г. - 27.03.2016 г. подс.Д.А. отишъл до
дома на св.Т. и от двора на къщата извършил кражба на 1 брой кожени каиши /дизгини/, 1 брой кожен башлък, на
стойност 65.00 лв., видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза.
Откраднатите вещи подс.А. продал на св.Ф.К.за сумата
от 10.00 лева. След разкриване на извършителя на кражбата откраднатите вещи - 1
брой кожени каиши /дизгини/ и 1 брой кожен башлък са били върнати с разписка на собственика -св.Т..
На 21.03.2016 г. около обяд подс.А. *** със св.Н. Б. Д.. Докато разговаряли от джоба на
връхната дреха на свидетеля подс.А. откраднал намиращия
се там мобилен телефон марка „Нокия“, модел 309 (със сим карта и карта памет), след което избягал. Впоследствие подс.А. продал откраднатата вещ на св.Д. Г. за сумата от 10.00
лева. С протокол за доброволно предаване св.Г. предал закупеният от А. телефон,
а срещу разписка същият е върнат на собственика - св.Б.Д.Н. - баща на св.Н. Д..
На 21.03.2016 г. около обяд подс.А. отишъл в двора на училище „Д-р Петър Берон“ в
гр.Кубрат където се срещнал със св.Н.Х.Д.. Докато говорел със свидетеля, от
джоба на връхната дреха на Д.А. откраднал мобилен телефон марка „G SMART“ (със сим карта и карта памет), след което избягал. Впоследствие подс.А. предал откраднатия от него телефон на баща си С.Д.Й.,
който го предал с протокол за доброволно предаване, а срещу разписка бил върнат
на св.В.Р.Д.- майка на св.Н.Д..
На 14/15.04.2016 г. подс.Д.А. отишъл до къщата на св.Т.Н.Н.
***, където през разрушена част от оградата влязъл в двора на жилището му. От там
като използвал техническо средство - гаечни ключове (намерени
в имота) извършил кражба на 1 бр. коса, 1 бр. макара, 3 броя клещи, 5 броя чукове,
1 брой ел.мотор 1.1 киловата. С откраднатите вещи А. напуснал имота. Впоследствие подсъдимият
продал откраднатия ел.мотор на св.А.А.. С протокол за
доброволно предаване св.А. предал ел.мотора, който заедно с останалите вещи 1
бр. коса, 1 бр. макара, един от откраднатите чукове били върнати на собственика
- св.Т.Н..
Според оценката на вещото лице
стойността на унищожената пейка възлиза на 265.00 лева, а стойността на
откраднатите вещи възлиза на общо 644.00
лева.
По доказателствата:
С оглед изразеното от подсъдимия Д.С.А. съгласие, одобрено от съда по реда на чл. 372, ал.
3 от НПК, да не се извършва разпит на свидетелите и вещото лице, а при
постановяване на присъдата съдът да ползва непосредствено съдържанието на
протоколите за разпит на свидетел и заключението на съдебнооценъчните
експертизи, съдът приобщи съответния доказателствен
материал към делото чрез прочитането му. Съдът отчете, че тези доказателства, а
именно - протоколи за разпит на свидетелите Ю., Н., Ц. Н., Н.,
Б., Т., Н., Д., Д., Т. Н., Д., М. М., А. М., А., Б.,
С. М., В., Н., В., З. Г., С., К., Д. Г.
и Д., справка за съдимост, характеристична справка от ИДПС, заключения от
съдебнооценъчни експертизи, протоколи за оглед на
местопроизшествие и изземване на веществени доказателства, протоколи за
доброволно предаване и разписки - са събрани по реда предвиден в НПК, поради
което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на инкриминираните деяния от подсъдимия.
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и
преценени по реда на чл. 14 от НПК, писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви
и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло и
останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както
помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка.
От правна страна:
Безспорно от всички доказателства
се установи, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като на 22.12.2015 г. в
гр. Кубрат, обл. Разград, като непълнолетен, но като
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и като е могъл да
ръководи постъпките си, противозаконно е унищожил чужда движима вещ - дървена
пейка, на стойност 265.00 лв., собственост на ПУИ „Д-р Петър Берон“, с МОЛ: Р.Х.Ю.
***.
От обективна страна елементите на
състава са налице – подсъдимият на
хвърлил кош за боклук върху една от пейките, монтирани в двора на учебното
заведение, в резултат на което я счупил така, че последната е негодна за бъдещо
използване по първоначалното си предназначение.
По несъмнен начин се установи, че
деянието извършил по непредпазливост, тъй като не е целял настъпването на противоправния резултат, но е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че подсъдимия Д.С.А. с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр.
с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК, тъй като в периода от 29.12.2015 г. до 15.04.2016
г. в гр. Кубрат, обл. Разград, като непълнолетен,
чрез повреждане на
прегради здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средство – гаечни
ключове, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 644.00 лв. от владението
на А.Х.Н. ***, Ц. Й.Н. ***, Д.А.Н. ***, К.Р.Б. ***, В.Г.Т. ***, Н. Б. ***, собственост на Б.Д.Н. ***, Н.Х.Д. ***
и Т.Н.Н. от с. гр., немаловажен случай, без
съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние на кражбата
е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и
възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимия
осъществил, установявайки владение върху вещите и разпореждайки се с тях като
със свои.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – мобилни телефони, телевизор, инструменти
и др., които били собственост на свидетелите
Н., Ц. Н., Н., Б., Т., Н., Д. и Т. Н..
Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че същите имат
определена стойност изчислена в пари към момента на посегателството, видно от
приложените по ДП оценителни експертизи. Налице е и втората особеност на
деянието – установяване на владение върху отнетите вещи. До момента на
осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали във фактическата власт
на свидетелите като след извършването, е
осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на
извършителя и той се разпоредил с тях като със свои.
За да проникне в дома на св. Ц. Н.
подсъдимият е счупил механизъм на прозорец, поради което и деянието се квалифицира
извършено по чл.195, ал.1, т. 3 от НК – чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот а също е използвал намерено в имота на св. Т. Н. гаечен ключ, с който успял да отвори работилницата на
свидетеля, от където извършил кражба на инструменти, поради което деянието му
се квалифицира извършено по чл.195, ал. 1, т.4 от НК.
Установи се също, че деянията А.
е извършил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през неподължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
второто от тях се явява продължение на предшестващото както от обективна, така
и от субективна страна.
При извършване на деянията подсъдимият Д.С.А. е действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещите са чужда
собственост, че няма разрешение от собствениците да ги свои, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги отнел
с цел да се обогати.
От фактическа страна се установи,
че подсъдимият А. с действията си е осъществил и състава на престъпление по чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 , т. 3 от НК, тъй
като на 29.01.2016 г. като непълнолетен, но като е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и като
е могъл да ръководи постъпките си, в гр. Кубрат, обл.
Разград, е отнел чужди движими вещи
– пари: сумата от 15 лв., от владението
на З.Г. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила
и заплашване.
От обективна страна първият акт
от изпълнителното деяние на престъплението осъществил като заплашил със
саморазправа и нанасяне на побой свидетеля, като чрез това психическо въздействие
сломил неговата съпротива. След това подс.А.
предприел обективно действия по отнемането на инкриминираната вещ – другият акт
от изпълнителното деяние – като грабнал от портфейла на свидетеля сумата 15.00
лева.
При
извършване на деянието подсъдимият Д.С.А. е действал при пряк умисъл - съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в поведението
му: съзнавал, че вещите са чужда собственост, че няма съгласие от собственика да ги свои и това
несъгласие преодолял чрез упражнената сила върху свидетеля Г..
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Д.С.А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи
отговорността обстоятелства: признание за виновност; чисто съдебно минало;
съдействие за разкриване на обективната истина; млада възраст; отегчаващи
отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното,
съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени предвиденото за
това престъпление наказание лишаване от свобода до три години с наказание обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното
табло на Община Кубрат.
Предвид изложеното съдът призна подс.Д.С.А. за виновен в извършване на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр.
с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази
смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност; чисто съдебно
минало; съдействие за разкриване на обективната истина; млада възраст;
възстановяване на част от от откраднатите вещи;
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното,
съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени предвиденото за
това престъпление наказание лишаване от свобода до три години с наказание обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното
табло на Община Кубрат.
Предвид изложеното съдът призна подс.Д.С.А. за виновен в извършване на престъплението по чл.
198, ал. 1, във вр.
с чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази
смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност; чисто съдебно
минало; съдействие за разкриване на обективната истина; млада възраст;
отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното,
съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени предвиденото за това престъпление
наказание лишаване от свобода до три години с наказание обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното табло на
Община Кубрат.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо наказание на
подсъдимия А. - обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационното
табло на Община Кубрат.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д.С.А. следва да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата
214.56
лева - направени по ДП разноски.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/ Ал. Великова