Решение по адм. дело №1504/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Х. И. А. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-0351 - 000097 от 19.07.2025г. на мл. автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Не били налице фактическите и правни основания за издаването ѝ.

В писмена молба се оспорва и наличието на компетентност у издателя на оспорената заповед като се счита, че липсват доказателства в тази връзка. Оспорва се фактическата обстановка, описана в ЗППАМ. Концентрацията на алкохол в кръвта, установена от приложената към преписката експертиза, била доста по-ниска от визираната в заповедта. Освен това, било налице противоречие относно посочения в заповедта час на извършване на нарушението, който не съответствал и на отразения такъв в съставения АУАН.

По изложените съображения се претендира обявяване на нищожност на оспорения акт, алтернативно – отмяна на същия, както и присъждане нa разноски в размер на внесената държавна такса. На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения по делото адвокат.

Ответникът, Младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ-Свиленград (мл.инспектор Г. В. Д.), не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С АУАН № GA344314487 от 19.07.2025г., е констатирано, че на 18.07.2025г., около 22:25ч. в [населено място] по [улица], в локалното платно до дом *, в посока кръстовището с [улица], Х. И. А. управлява личния си мотоциклет [Марка] с рег.*, след употреба на алкохол. В 22:43 му била извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDN-0088, който отчел 1,13 промила алкохол. Водачът миришел на алкохол и заявил, че е изпил 2 бр. бира. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 279463, била му взета кръвна проба в МБАЛ-Хасково. В АУАН е прието, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда. Актът е бил връчен на пълномощник на А. на 19.07.2025г. при отразяване, че няма възражения.

Представен е и издаденият Талон за изследване №279463, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат, както и изборът на проверяваното лице да му бъде извършено медицинско и химическо изследване. Дадено е предписание водачът да се яви в СО - Хасково до 30 мин. от връчването на талона. Талонът за изследване е бил връчен на жалбоподателя на 19.07.2025г., в 00.25 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство.

Не е спорно и се установява от представения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, че на 19.07.2025г. медицински специалист в СО на МБАЛ-Хасково е извършил медицинско изследване на жалбоподателя чрез вземане на кръв – кръвен тест за алкохол № 27 9463.3/.4

Видно от Протокол №211/24.07.2025г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, извършена в специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ – Пловдив“ АД – [населено място], в изпратените за изследване проби кръв, взети от Х. И. А., се доказва етилов алкохол в количество 0,57 промила.

С обжалваната ЗППАМ №25-0351 - 000097 от 19.07.2025г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, на жалбоподателя Х. И. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

За да приложи мярката, административният орган е взел предвид АУАН № GA344314487 от 19.07.2025г. , съставен на Х. И. А.. В тази връзка в заповедта е посочено, че на 18.07.2025г., около 21:25ч. в [населено място] по [улица], в локалното платно до дом № 34, в посока кръстовището с [улица], Х. И. А. управлява личния си мотоциклет [Марка] с рег.*, след употреба на алкохол. Записано е също, че на водача била извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDN-0088, който отчел 1,13 промила алкохол. Водачът миришел на алкохол и заявил, че е изпил 2 бр. бира. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 279463, била му взета кръвна проба в МБАЛ-Хасково. Предвид установеното е прието, че А. виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, а именно управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда.

Като част от административната преписка са представени: Заповед 272з-199/19.01.2023г., издадена от Директора на ОДВМР – Хасково, за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, които да прилагат ЗППАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП; Заповед № 8121з-329/22.03.2022г., издадена от Министъра на вътрешните работи, определяща техническите средства за извършване на проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини, както и на участници в ПТП, и за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; списък рег.№3286р-21643 от 28.04.2025г. на средствата за измерване, преминали последваща проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, сред които и „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDN-0088. Представени са също и докладни записки от полицейски служители, съставени във връзка с настъпило ПТП с пострадало лице – Х. А..

Оспорената заповед е връчена на упълномощено от жалбоподателя лице – адв. Г. Г., на 13.08.2025г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 14.08.2025г., директно в Административен съда – Хасково.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съответно доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.

Със Заповед 272з-199/19.01.2023г. Директорът на ОДВМР – Хасково е оправомощил длъжностни лица от същата дирекция – държавни служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Хасково, полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР (т.8), да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП, вкл. такива по буква „б“ от посочената разпоредба. Видно е от приложената Докладна записка рег.№351р-16483/22.07.2025г. от мл. автоконтрольор Г. В. Д., че последният заема длъжност в звено „Пътен контрол“ в РУ-Свиленград както към момента на изготвянето й, така и към момента на издаване на процесната ЗППАМ.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в посочената норма материалноправни предпоставки за налагането на ПАМ, вкл. се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – СУМПС [номер], до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на производствените правила, а и конкретни такива не се твърдят в жалбата.

Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.

Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача. Цитираната разпоредба правилно е издирена и приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В случая ПАМ е приложена във връзка с констатираното управление от жалбоподателя на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,13 промила, установена с техническо средство.

Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, който е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не оборва отразените в АУАН факти и обстоятелства относно управлението от негова страна на собствения му мотоциклет [Марка] с рег.*, след употреба на алкохол. Приложеният към административната преписка АУАН е съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя след употреба на алкохол, на посочените дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си т.е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице издател. АУАН представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила по отношение на изложените в същия факти, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя, а от последния не беше проявена необходимата процесуална активност в тази насока.

При наличието на редовно съставен АУАН за процесното нарушение, административният орган е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП.

Действително, от извършената химическа експертиза на предоставената от жалбоподателя кръвна проба се установява наличие на алкохол в кръвта в концентрация, по - ниска от отчетената с техническото средство, вписана в АУАН. Следва обаче да се има предвид, че определящият съгласно чл.171, т.1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП резултат от изследването на кръвната проба също попада в законово предвидените рамки, обосноваващи налагането на ПАМ от процесния вид.

По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Този извод не се променя от обстоятелството, че в АУАН и в ЗППАМ са посочени различни часове на извършване на нарушението като неправилно в тази връзка се визира часа на изпробването с техническото средство, който безспорно следва този на настъпването на ПТП. По делото не се спори, че жалбоподателят на посочената в АУАН дата и място е управлявал мотоциклет [Марка] с рег. *, като е самопричинил ПТП, а след изпробването му с техническо средство, същото е отчело наличие на алкохол в кръвта над 0, 5 промила, над което количество разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП предвижда налагане на принудителна административна мярка от вида на процесната.

Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност – засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административният орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.

Предвид изложеното, атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на производството на жалбоподателя не се следват разноски, респ. на представляващия го адвокат не се следва исканото адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. И. А. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0351 - 000097 от 19.07.2025г. , издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване.